Антикорупционният фонд показа хилядите избирателни секции, в които се купуват гласове
Антикорупционния фонд (АКФ) показа през днешния ден (29 април) изследване, което сподели кои изборни секции в страната са с максимален риск от следения и платен избор, както и какво въздействие имат те върху изборния развой в България.
Изледването проучва резултатите от всички парламентарни и локални избори в интервала от 2013 до 2019 година, като рисковите секции в цялата страна са показани под формата на. Припомняме, че информация за следен избор се появиха за последно в края на февруари, на частичните кметски избори в Мъглиж поради оранжеви защитни маски. На излизане от секция хора оставяли маските в найлонова торба, защитавана от жена. Прокуратурата обаче приключи досъдебното произвеждане заради липса на доказателства - в торбата имало и маски с други цветове.
" С картата и разбора желаеме да реализираме две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от пазаруване на гласове. Вярваме, че това в допълнение публично внимание може да има възпиращ резултат върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем дейно да противодействат на пазаруването на гласове ", разяснява при представянето на разбора Бойко Станкушев , шеф на АКФ.
На събитието през днешния ден специалистите от АКФ обясниха механиката, по която разпознават рисковите секции. Първият фактор е нетипично по-висока изборна интензивност в дадена секция спрямо записаната изборна интензивност в цялата община.
Вторият е нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция спрямо записаният резултат на партията в цялата община. В този модел една рискова стойност на резултата на спечелилия става още по-съмнителна в случаите, когато на предходни парламентарни избори в секцията е имало различен победител.
Третият модел следи за внезапни отклонения в изборната интензивност в дадена секция в две следващи изборни години, а четвъртият записана внезапна смяна в политическите пристрастия на гласоподавателите в дадена секция в две следващи изборни години - внезапен растеж или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.
Авторът на разбора - докторът по криминалистика Мария Карайотова изясни, че съгласно най-консервативната оценка, общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000 или към 5% от подадените гласове . Тази оценка включва единствено секциите, които откривателите разпознават като изключително рискови по едно и също време по три или четири разнообразни индикатори. Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения даже по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа или към 18,7% от общо подадените гласове.
![Мъртви души: Почти милион души разлика в описите на ЦИК и Национален статистически институт, само че в действителност по този начин ли е?]( "Мъртви души: Почти милион души разлика в описите на ЦИК и Национален статистически институт, само че в действителност по този начин ли е?")
Мъртви души: Почти милион души разлика в описите на ЦИК и Национален статистически институт, само че в действителност по този начин ли е?
Има ли " мъртви души ", които възкръсват по време на избори в България? Мнозина са твърдо уверени в това. И следващият сигнал за голяма м...
" Въпреки че въздействието на купения и следен избор не би трябвало да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на чувството на жителите за опорочаване на изборния развой и надлежно понижаване на доверието им към Народното събрание като институция ", сподели Карайотова.
Анализът на прегледаните секции демонстрира, че има възможност съвсем всички политически партии в някакъв миг да са се възползвали от платен избор , като при окончателните резултати купеният избор за една партия се обезврежда от купения на другата. " Така вотът в рисковите секции може да има значително въздействие за повдигането на бариерата за влизане в Народното събрание, само че помалък резултат върху окончателните проценти на парламентарно показаните партии ", добави Карайотова.
Според Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията тематиката за купения и следен избор стартира да се развива от първите демократични избори при започване на 90-те.
" Тогава предразполагаха гласоподавателите с капачки олио. Последваха оферти за ориз, брашно, макарони, След това пристигна монетаризация. Към 2003-та, 2005-та година пазаруването на гласове стартира да излиза от маргинализираните общности и стартира да се популяризира в квартали на огромни градове, измежду студенти, академични общности. Тогава закупи и значими размери ", разяснява още Безлов.
Още:
Изледването проучва резултатите от всички парламентарни и локални избори в интервала от 2013 до 2019 година, като рисковите секции в цялата страна са показани под формата на. Припомняме, че информация за следен избор се появиха за последно в края на февруари, на частичните кметски избори в Мъглиж поради оранжеви защитни маски. На излизане от секция хора оставяли маските в найлонова торба, защитавана от жена. Прокуратурата обаче приключи досъдебното произвеждане заради липса на доказателства - в торбата имало и маски с други цветове.
" С картата и разбора желаеме да реализираме две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от пазаруване на гласове. Вярваме, че това в допълнение публично внимание може да има възпиращ резултат върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем дейно да противодействат на пазаруването на гласове ", разяснява при представянето на разбора Бойко Станкушев , шеф на АКФ.
На събитието през днешния ден специалистите от АКФ обясниха механиката, по която разпознават рисковите секции. Първият фактор е нетипично по-висока изборна интензивност в дадена секция спрямо записаната изборна интензивност в цялата община.
Вторият е нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция спрямо записаният резултат на партията в цялата община. В този модел една рискова стойност на резултата на спечелилия става още по-съмнителна в случаите, когато на предходни парламентарни избори в секцията е имало различен победител.
Третият модел следи за внезапни отклонения в изборната интензивност в дадена секция в две следващи изборни години, а четвъртият записана внезапна смяна в политическите пристрастия на гласоподавателите в дадена секция в две следващи изборни години - внезапен растеж или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.
Авторът на разбора - докторът по криминалистика Мария Карайотова изясни, че съгласно най-консервативната оценка, общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000 или към 5% от подадените гласове . Тази оценка включва единствено секциите, които откривателите разпознават като изключително рискови по едно и също време по три или четири разнообразни индикатори. Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения даже по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа или към 18,7% от общо подадените гласове.
Има ли " мъртви души ", които възкръсват по време на избори в България? Мнозина са твърдо уверени в това. И следващият сигнал за голяма м...
" Въпреки че въздействието на купения и следен избор не би трябвало да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на чувството на жителите за опорочаване на изборния развой и надлежно понижаване на доверието им към Народното събрание като институция ", сподели Карайотова.
Анализът на прегледаните секции демонстрира, че има възможност съвсем всички политически партии в някакъв миг да са се възползвали от платен избор , като при окончателните резултати купеният избор за една партия се обезврежда от купения на другата. " Така вотът в рисковите секции може да има значително въздействие за повдигането на бариерата за влизане в Народното събрание, само че помалък резултат върху окончателните проценти на парламентарно показаните партии ", добави Карайотова.
Според Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията тематиката за купения и следен избор стартира да се развива от първите демократични избори при започване на 90-те.
" Тогава предразполагаха гласоподавателите с капачки олио. Последваха оферти за ориз, брашно, макарони, След това пристигна монетаризация. Към 2003-та, 2005-та година пазаруването на гласове стартира да излиза от маргинализираните общности и стартира да се популяризира в квартали на огромни градове, измежду студенти, академични общности. Тогава закупи и значими размери ", разяснява още Безлов.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ