Парламентът окончателно раздели антикорупционната комисия на две
Антикорупционната комисия се разделя на две. Това реши Народното събрание в четвъртък, откакто одобри на второ четене законопроекта за противопоставяне на корупцията, заяви Българска телеграфна агенция.
Реформата на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) беше част от съглашението сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) за сформиране на държавно управление.
За делене на органа се вършат старания още от 2021 година , само че до момента те бяха несполучливи. Законът е една от стъпките, нужни за приемането на България в шенгенското пространство.
След като законът бъде обнародван в Държавен вестник , органите към този момент ще са два - Комисия за противопоставяне на корупцията и Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество.
Народното събрание ще разполага с три месеца да избере членовете на новата Комисия за противопоставяне на корупцията.
До избирането им членовете на КПКОНПИ ще извършват функционалностите на членове и на двете комисии. След избора членовете на КПКОНПИ ще продължат мандата си единствено като членове на Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество.
Предложения за членове ще могат да вършат народни представители или неправителствени организации. Номинациите след това ще се преглеждат от комисия, която ще преценя дали те могат да бъдат позволени до гласоподаване в пленарната зала.
Освен това депутатите одобриха към комисията да работят и инспектори, които да имат проверяващи функционалности. Те ще реализират оперативно-издирвателна активност и ще изпозлват физическа мощ и помощни средства, когато това се постанова.
КПКОНПИ сега е без титулярен ръководител, откакто някогашния основен прокурор Сотир Цацаров , определен на поста с, подаде оставка. Това се случи след спор с на Кирил Петков , който сложи като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на проверяващи функционалности в арсенала му.
Тази промяна обаче по този начин и не съумя да се реализира, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН ", подкрепяно от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това се случи след внасяне на избор на съмнение.
По време на последвалото 48-о Народно заседание промяната на КПКОНПИ още веднъж беше сложена на дневен ред и законопроектът през пленарната зала. За повече обаче нямаше време.
Освен това още при гласуването на поправките на първо четене от ГЕРБ и Движение за права и свободи ги засипаха с рецензии и обявиха желание да създадат голям брой редакции преди второто гласоподаване.
Реформата на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) беше част от съглашението сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) за сформиране на държавно управление.
За делене на органа се вършат старания още от 2021 година , само че до момента те бяха несполучливи. Законът е една от стъпките, нужни за приемането на България в шенгенското пространство.
След като законът бъде обнародван в Държавен вестник , органите към този момент ще са два - Комисия за противопоставяне на корупцията и Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество.
Народното събрание ще разполага с три месеца да избере членовете на новата Комисия за противопоставяне на корупцията.
До избирането им членовете на КПКОНПИ ще извършват функционалностите на членове и на двете комисии. След избора членовете на КПКОНПИ ще продължат мандата си единствено като членове на Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество.
Предложения за членове ще могат да вършат народни представители или неправителствени организации. Номинациите след това ще се преглеждат от комисия, която ще преценя дали те могат да бъдат позволени до гласоподаване в пленарната зала.
Освен това депутатите одобриха към комисията да работят и инспектори, които да имат проверяващи функционалности. Те ще реализират оперативно-издирвателна активност и ще изпозлват физическа мощ и помощни средства, когато това се постанова.
КПКОНПИ сега е без титулярен ръководител, откакто някогашния основен прокурор Сотир Цацаров , определен на поста с, подаде оставка. Това се случи след спор с на Кирил Петков , който сложи като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на проверяващи функционалности в арсенала му.
Тази промяна обаче по този начин и не съумя да се реализира, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН ", подкрепяно от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това се случи след внасяне на избор на съмнение.
По време на последвалото 48-о Народно заседание промяната на КПКОНПИ още веднъж беше сложена на дневен ред и законопроектът през пленарната зала. За повече обаче нямаше време.
Освен това още при гласуването на поправките на първо четене от ГЕРБ и Движение за права и свободи ги засипаха с рецензии и обявиха желание да създадат голям брой редакции преди второто гласоподаване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ