Антигона е сред героичните образи в гръцката митология. Креон, който

Антигона е измежду героичните облици в гръцката митология. Креон, който се слави като обективен цар на Тива, е забранил да бъде заровен един от братята на Антигона, Полиник. Антигона не се подчинява, за нея гласът на кръвта, фамилната чест, божествените закони са над волята на Креон. За неподчинението си е наказана да бъде заровена жива.
Героизмът на Антигона изпъква изключително мощно спрямо плашливата си сестра Исмена, която е склонна да се подчини на царската воля. Този контрастност е употребен в операта на Карл Орф, а 14 години по-късно – и в „ Антигона 43 “ на Любомир Пипков. Пипков основава операта си по време, когато са на респект всевъзможни творби на изкуството, възхваляващи събития, свързани с тъй наречените антифашистка битка. Половин век по-късно, очистена от патоса на първичното ѝ показване (1963 г.), операта зазвучава като типична епическа творба: героите и постъпките им, които, в действителност, не са изключително конкретизирани, могат да бъдат отнесени към всяка ера, към всяко историческо събитие.
В предаванията ще звучат фрагменти от оперите на Орф и Пипков, както и от едноименни опери на Глук и Йозеф Мисливечек – героичните сюжети са изключително присъщи за оперите на класицизма.

понеделник, 4 и 11 декември, от 17.30 часа