Арехеолози разкриват тайните на античната крепост Бонония във Видин
Античната цитадела " Бонония " във Видин разкрива част от тайните си в седмия археологически сезон. На терен към този момент близо месец работи екип от 20 души- 15 служащи и петима археолози, сподели ръководителят на екипа доцент доктор Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
В екипа вземат участие археолози от Регионалния исторически музей - Видин и студенти от Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Целта на археологическите изследвания, които ще продължат до края на октомври, е да се свържат отчасти проучените Кули 8 и 10, с неразучени и непроучени площи сред тях. Пластовете, които главно изследваме, са от ранно-римската ера, само че има и пластове от средновековната и османска столетия, сподели Димитров.
За археолозите необикновен интерес съставляват структурите, които се чака да бъдат разкрити. На мястото, което изследват, се намират извънредно добре непокътнатите стени и зидове на антична Бонония, ситуирани на един огромен общински имот. Намерените досега остатъци от крепостната стена на Бонония демонстрират извънредно добре непокътнати внушителни елементи от двете кули, които са с размери - по 22-23 метра вътрешен диаметър, десетоъгълни са и са ситуирани доста близо една до друга. Установяваме все още, че сред тях има единствено 70 метра разстояние, което ни подсказва, че най-вероятно в тази зона, която изследваме сред тях, е допустимо да открием и проход, който да свързва западната крепостна стена на Бонония и западна врата, която още не сме разкрили, сподели още Здравко Димитров.
Находките, които намираме на обекта, датират от всички столетия, присъщи за историята на Видин, т.е. от 1 до 21 век, ние работим и изследваме над 5 пласта история. Предполагаме, че тук може да открием и остатъци от някои здания от Късната древност и от Средновековието, добави археологът.
Още месец ще продължи изследването, в края на което ще бъде направена консервация на обекта.
" Тази година работим на нов, непроучван до момента бранш на крепостната западна стена на Бонония. Откриваме непокътнати зидове, които в края на това изследване ще бъдат от порядъка на 4- 5 метра височина - достоверна непокътната стена, ранно римски пластове. Зоната на крепостната стена на Бонония е непокътната до височината на актуалния терен и то в един добър достоверен вид. Реално чакаме да достигнем до дълбочина от 7 метра ", добави доцент Здравко Димитров.
До момента са открити и находки от доста монети - от Римския интервал, Късната древност, Средновековието и Османския интервал. Сред тях има една златна монета от Османския интервал, когато е построена крепостната стена „ Калето “- първата половина на 18 в. Има и доста керамика от Османската ера и други по-интересни предмети, датирани от по- ранните интервали. Пластовете, които се изследват сега, разкриват артефакти от интервала 15-18 век от османския Видин, както и се откриват и предмети от по- ранни интервали, описа археологът.
Разкритията в антична Бонония са една превъзходна опция за изследване, експониране, възстановяване и социализиране на обекта. Още повече, че той се намира в централната градска част на Видин, сподели още доцент Димитров.
В екипа вземат участие археолози от Регионалния исторически музей - Видин и студенти от Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Целта на археологическите изследвания, които ще продължат до края на октомври, е да се свържат отчасти проучените Кули 8 и 10, с неразучени и непроучени площи сред тях. Пластовете, които главно изследваме, са от ранно-римската ера, само че има и пластове от средновековната и османска столетия, сподели Димитров.
За археолозите необикновен интерес съставляват структурите, които се чака да бъдат разкрити. На мястото, което изследват, се намират извънредно добре непокътнатите стени и зидове на антична Бонония, ситуирани на един огромен общински имот. Намерените досега остатъци от крепостната стена на Бонония демонстрират извънредно добре непокътнати внушителни елементи от двете кули, които са с размери - по 22-23 метра вътрешен диаметър, десетоъгълни са и са ситуирани доста близо една до друга. Установяваме все още, че сред тях има единствено 70 метра разстояние, което ни подсказва, че най-вероятно в тази зона, която изследваме сред тях, е допустимо да открием и проход, който да свързва западната крепостна стена на Бонония и западна врата, която още не сме разкрили, сподели още Здравко Димитров.
Находките, които намираме на обекта, датират от всички столетия, присъщи за историята на Видин, т.е. от 1 до 21 век, ние работим и изследваме над 5 пласта история. Предполагаме, че тук може да открием и остатъци от някои здания от Късната древност и от Средновековието, добави археологът.
Още месец ще продължи изследването, в края на което ще бъде направена консервация на обекта.
" Тази година работим на нов, непроучван до момента бранш на крепостната западна стена на Бонония. Откриваме непокътнати зидове, които в края на това изследване ще бъдат от порядъка на 4- 5 метра височина - достоверна непокътната стена, ранно римски пластове. Зоната на крепостната стена на Бонония е непокътната до височината на актуалния терен и то в един добър достоверен вид. Реално чакаме да достигнем до дълбочина от 7 метра ", добави доцент Здравко Димитров.
До момента са открити и находки от доста монети - от Римския интервал, Късната древност, Средновековието и Османския интервал. Сред тях има една златна монета от Османския интервал, когато е построена крепостната стена „ Калето “- първата половина на 18 в. Има и доста керамика от Османската ера и други по-интересни предмети, датирани от по- ранните интервали. Пластовете, които се изследват сега, разкриват артефакти от интервала 15-18 век от османския Видин, както и се откриват и предмети от по- ранни интервали, описа археологът.
Разкритията в антична Бонония са една превъзходна опция за изследване, експониране, възстановяване и социализиране на обекта. Още повече, че той се намира в централната градска част на Видин, сподели още доцент Димитров.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ