Антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем

Антибиотичната устойчивост и вътреболничните инфекции не престават да бъдат сериозен проблем у нас, съобщи в студиото на „ Денят стартира “ шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова. Тя разяснява и разпространяването на бактерията Klebsiella pneumoniae, която все по-често се свързва с тежки инфекции в болнична среда.

„ Това е естествен жител на чревния тракт, само че отвън него предизвиква редица инфекции – тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични сечения, менингити, сепсиси “, разясни проф. Христова.

По думите ѝ при приети в болница пациенти рискът е по-висок поради отслабения имунитет.

Тя акцентира, че средата в лечебните заведения е следена, само че „ надалеч не е стерилна “, а стерилността изисква строго написани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без публично признат народен проект за ограничение на антибиотичната устойчивост:

„ Години наред проектът е направен, поправен неведнъж, само че не е признат. “

Според нея вътреболничните инфекции у нас са мощно подценени в докладите:

„ Една огромна част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният % е нереално невисок “, сподели тя и дефинира практиката като рискова, защото пациентите постоянно напущат лечебните заведения без да знаят, че са носители на бактерии.

Проф. Христова акцентира смисъла на скринингите – при постъпване, на личния състав, както и при изписване, с цел да се предотврати преместване на бактерии сред лечебни заведения.

„ Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват доста щателна стерилизация – на всички места, в това число решетки на канали и умивалници “, посочи тя.

По отношение на антибиотичната приложимост Христова предизвести, че устойчивост се развива освен при несъразмерна приложимост, само че и при „ по-кратки курсове или по-ниска доза “. Тя уточни, че електронните предписания са понижили използването с към 20%, само че това е единствено първа стъпка.

„ В съпоставяне със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, изключително при вирусни инфекции. Няма вирусна зараза, която да се лекува с антибиотици “, съобщи проф. Ива Христова и напомни всеобщото погрешно изписване по време на коронавирус.

По думите ѝ най-новите и ефикасни стратегически антибиотици не са налични у нас, тъй като за търговците „ пазарът е дребен и недоходоносен “. Въпреки това те са нужни при тежки случаи с мултирезистентни варианти, а смъртността в Европа от сходни инфекции надвишава 35 000 души годишно.

Проф. Христова настоя за незабавно приемане на народен проект и за прецизно съблюдаване на болничните политики, които лимитират използването на избрани антибиотици, с цел да се забави развиването на устойчивост.