Кое нанася повече вреди – строителството или битовите еколози?
„ Анти “ или „ за “ еколозите или другояче казано битовите деятели, по-известни с термина NIMBY –„ not in my backyard ”. Те са срещу строителството върху съществуващите площи в урбанизираната територия към тях. От една страна на база на размишлението, че с новото строителство върху съществуващия сграден фонд ще се получат спомагателни излъчвания от въглероден двуокис. По този метод се оказва, в случай че се огледа от няколко страни въпроса, че те насърчават тъкмо предпоставките за по-големи въглеродни излъчвания “. Тази тематика избра за седмичната си графа „ Икономистът приказва по Дарик Югоизток “ проф. доктор Милен Балтов и върна историята със 150 години обратно във времето, употребявайки парабола.
Синът на притежателя на магазин разрушава прозорец, което провокира събиране на навалица. Членовете му споделят на магазинера да не се ядосва. Всъщност, счупеният прозорец е мотив за празнуване, защото ще сътвори работа на стъкларя.
„ В историята тълпата си показва работата, обвързвана с ремонта на прозореца, само че не и работата, обвързвана с всичко останало, за което магазинерът би могъл да похарчи парите си - невиждани благоприятни условия, които биха му донесли по-голямо благополучие. Притчата написана от Фредерик Бастиа, икономист от 19-ти век, който формулира този феномен като „ парадокса на счупеното стъкло ”. Или другояче казано, когато нещата са в доста стеснен проект, безусловно, те се преглеждат по подобен метод, че нещо което на пръв взор е проблем, не се приема толкоз трагично “, споделя икономистът.
По думите му, в наше време тези битови деятели доста постоянно ще създадат жестока драма, в случай че се счупи прозорец, тъй като незабавно ще изчислят, че с цел да се направи новия прозорец ще бъдат погълнати несъмнено количество излъчвания от въглероден двуокис. „ А с цел да се получи стъклото е нужна температура от над 1000°C, вследствие на което са изгорени или въглища или някакво друго вещество. Освен това ще има и транспортни разноски, с цел да доставят прозореца и ред други неща. Не би трябвало да се заменя на безпорядък и постоянно всичко, което е като материали в съществуващия сграден фонд. Едната наклонност е да се консервират нещата или да има по-дълъг живот сградния фонд и това е част от логиката на кръговата стопанска система – вместо да се заменят нещата просто да имат един по-дълъг живот “, споделя още проф. Балтов.
Той напомня, че на 12 март Европейският парламент разгласява инструкция, която изисква при строителството на сграден фонд след 2030 година, да се строят по подобен метод постройките и с такива материали, че да водят до нулеви излъчвания касаещи въглеродния отпечатък.
„ Принципът „ да строим по-малко, да използваме по-дълго ” е добър. Наскоро кметството на Лондон отхвърли уголемение и срутване на остарелия сграден фонд и надлежно изграждане на нов голям шопинг център в Лондон на „ Mark & Spencer “, като аргументът е бил, че това ще докара до освобождението на 40000 тона въглероден двуокис, който е бил изразходван за построяването на до момента съществуващия огромен търговски център на марката “, споделя още той.
За практичните решения и чисти градове и природа, чуйте още от проф. доктор Милен Балтов в звуковия файл:
Синът на притежателя на магазин разрушава прозорец, което провокира събиране на навалица. Членовете му споделят на магазинера да не се ядосва. Всъщност, счупеният прозорец е мотив за празнуване, защото ще сътвори работа на стъкларя.
„ В историята тълпата си показва работата, обвързвана с ремонта на прозореца, само че не и работата, обвързвана с всичко останало, за което магазинерът би могъл да похарчи парите си - невиждани благоприятни условия, които биха му донесли по-голямо благополучие. Притчата написана от Фредерик Бастиа, икономист от 19-ти век, който формулира този феномен като „ парадокса на счупеното стъкло ”. Или другояче казано, когато нещата са в доста стеснен проект, безусловно, те се преглеждат по подобен метод, че нещо което на пръв взор е проблем, не се приема толкоз трагично “, споделя икономистът.
По думите му, в наше време тези битови деятели доста постоянно ще създадат жестока драма, в случай че се счупи прозорец, тъй като незабавно ще изчислят, че с цел да се направи новия прозорец ще бъдат погълнати несъмнено количество излъчвания от въглероден двуокис. „ А с цел да се получи стъклото е нужна температура от над 1000°C, вследствие на което са изгорени или въглища или някакво друго вещество. Освен това ще има и транспортни разноски, с цел да доставят прозореца и ред други неща. Не би трябвало да се заменя на безпорядък и постоянно всичко, което е като материали в съществуващия сграден фонд. Едната наклонност е да се консервират нещата или да има по-дълъг живот сградния фонд и това е част от логиката на кръговата стопанска система – вместо да се заменят нещата просто да имат един по-дълъг живот “, споделя още проф. Балтов.
Той напомня, че на 12 март Европейският парламент разгласява инструкция, която изисква при строителството на сграден фонд след 2030 година, да се строят по подобен метод постройките и с такива материали, че да водят до нулеви излъчвания касаещи въглеродния отпечатък.
„ Принципът „ да строим по-малко, да използваме по-дълго ” е добър. Наскоро кметството на Лондон отхвърли уголемение и срутване на остарелия сграден фонд и надлежно изграждане на нов голям шопинг център в Лондон на „ Mark & Spencer “, като аргументът е бил, че това ще докара до освобождението на 40000 тона въглероден двуокис, който е бил изразходван за построяването на до момента съществуващия огромен търговски център на марката “, споделя още той.
За практичните решения и чисти градове и природа, чуйте още от проф. доктор Милен Балтов в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ