Да се оперираш сам на Антарктида или да умреш – историята на Леонид Рагазов
Антарктида не е място за всеки. Суровият климат слага и най-големите авантюристи на жестоки тествания. Ледената пустиня е погребала доста мераклии през годините, което допуска, че в избран миг опитът е трябвало да приготви идващите авантюристи. В този ред на мисли би трябвало да попитаме: знаете ли за какво постоянно водачите в самолета са двама, от време на време трима?
В редките случаи, когато един от летците има медицински проблеми (случва се), другият поема надзор над полета. Все още е тайнственост за какво Съветският съюз е направил експедиция до станция Новолазаревска, употребявайки единствено един хирург. Смяна от 13 души поема контрола въз основата от март месец. Сред 12-те индивида личен състав е и Леонид Рогозов – единственият доктор в станцията.
На 29 април Леонид се разсънва с гадене, виене на свят и тресчица, а по-късно почнал да усеща и сериозна болежка в долната част на корема. Класическите признаци имали един добър отговор – апандисит. Единственият метод за оцеляване е интервенция. В началото на дългата полярна нощ (обикновено трае повече от 24 часа мрак, полярният ден е тъкмо обратното) и превозването е невероятно. Снежните стихии не разрешават на превоз посредством аероплан. Лекарят написа в дневника си:
„ Очевидно имам апандисит. Пазя всичко в загадка, ухилвам се. Не би трябвало да тревожа приятелите си. Няма кой да ми помогне. Полярните срещи с медицината доближават до зъболекарския стол, нищо повече от това. “
Леонид се пробва да тушира болката с антибиотици, изстудяване и други познати практики, само че обстановката постепенно и несъмнено се утежнява. Температурата на тялото се покачва, а с нея стартира и повръщането – то не може да се скрие от погледите на изплашените сътрудници.
„ Не съм спал нощес. Изпитвам пъклен болки! Снежната стихия пробива душата ми и вие като хиляди чакали. Все още нямам всички нужни признаци, с цел да кажа, че интервенцията е неизбежна, само че чувствам натиска от тази потребност. Вече знам какъв е единственият излаз: би трябвало да се оперирам самичък. Пред опцията да сгъна ръце и да очаквам да умра, това е по-доброто решение. “
На 1 май, лекарят към този момент няма друго решение, с изключение на да стартира личната си интервенция. Неговите другари били до него, с цел да подават инструментите, до момента в който различен стоял пред пациента/лекар, с цел да държи огледало и да демонстрира какво се случва. Необходимо е да си визиите цялата картина, с цел да добиете цялостна визия на геройството на Рогозов. Адските болки не разрешават използването на анестезия, а в този момент предстоят спомагателни старания. Следващата детайлност е, че всяко придвижване е обърнато наопаки в резултат на огледалото и всяка неточност коства още повече страдалчество. Опериращият би трябвало да е в полуседнала позиция, с цел да може да вижда какво и къде реже. След 30-40 минути се налагали къси паузи, тъй като не можел да се концентрира в резултат на болката и виенето на свят. Операция от този тип във всяко незабавно поделение не би лишила повече от половин час, само че в този случай траяла към час и четиридесет и пет минути. В хода на интервенцията някои от сътрудниците създали фотоси. Ето какво написа по-късно в дневника:
„ Работех без ръкавици. Трудно беше да виждам. Огледалото помагаше, само че доста постоянно ме объркваше – въпреки всичко демонстрира всичко наопаки. Правех всичко с опипване. Кървях съществено, само че трябваше да изтърпя всичко, с цел да извърша точно интервенцията. Успях да нараня сляпото си черво при отварянето и ми трябваше време да го зашия. С опипване разбрах, че има доста повече проблеми, в сравнение с съм подозирал. На всеки 4-5 минути правех отмора от 30 секунди. Напипах лошотия апандисит! По тъмните петна разбрах, че нямаше да имам повече от ден, в случай че не бях оперирал. При последният прорез ми стана неприятно, сърцето ми се забави доста, ръцете ми се трансфораха в гума. Подозирах, че краят не е доста надалеч. След като проклетото парче беше в тавата, осъзнах, че съм прескочил трапа. “
След 5 дни на легло, температурата на лекаря почнала да се възстановява. Седем дни по-късно и още веднъж собственоръчно, Рогозов смъква и шевовете си. След две седмици почнал да работи още веднъж. Историята се популяризира бързо по света и на идната година Леонид получава орден за достижението си. Преписването на геройства обаче не допадало до последно на лекаря, той продължавал да твърди, че това е просто още една интервенция за спасяването на още един живот – неговият. През 1962 година Леонид завършва с Антарктида и работи в лечебни заведения в Русия, само че в доста по-топлите ѝ точки. През 2000 година умира от рак на белия дроб. Неговият героизъм и до през днешния ден се показва като образец на човешката воля за живот.
