Проф. Христо Пимпирев пред ФАКТИ: В района на българската база на Антрактида има злато
Антарктида е най-голямата научна лаборатория навън в света, тъй като там индустриалното замърсяване от останалия обитаем свят още не е достигнало. Така че там имаме една девствена природа, която можем да учим непосредствено. Ето какво още показа пред ФАКТИ проф. Христо Пимпирев за живота и изискванията в българската база там.
- Проф. Пимпирев, България към този момент записа 30-та юбилейна антарктическа експедиция. Как гледате на Антарктида - към момента ли е толкоз девствена, екзотична и непозната?
- Континентът Антарктида постоянно е бил другоземен, тъй като е най-късно откритият континент. Говорим за едвам преди 200 години. А Новият свят, както назоваваме Америка, е открит преди повече от 500 години. Така че към този момент всичко ново, което не е Америка, е екзотика и блян за опознаване.
- Скоро участвахте в една самодейност на Атлантическия клуб – „ Ало, Космос! Говори България “. Там споменахте, че Антарктида като място на Земята е най-близко до изискванията на Марс. Нали човечеството се е запътило към Марс. Разкажете повече?
- За мен този континент - Антарктида, е земният път към Космоса. Най-суровият климат, който може да се откри изобщо на Земята, е в Антарктида. Там са измерени най-ниските температури на Земята – приказваме за минус 89 градуса. Това са температурите, които са на Марс. Когато човек отиде на Антарктида - изключително през зимата и в централните елементи, е все едно отива на друга планета. На Антарктида човек попада измежду една безкрайна белота - на Марс пък ще е алено, само че остава самичък измежду една безспорна пустота. Няма хора, в случай че изключим пръснатите на хиляди километри полярни бази, където хората живеят и не излизат на открито.
Ако човек излезе, той ще бъде задушен от измръзналия въздух, който диша.
Хората там се движат в специфични костюми. Съвсем умерено може да се каже, че Антарктида наподобява на другите планети. Там хората живеят в едно затворено общество. Рядко може да пристигна някакво средство за транспрот. Условията там не допускат да се употребяват нито самолети, нито кораби. Всичко замръзва. Самите естествени условия дават чувството за друга планета. И там, както и в Космоса, хората ще живеят в избрани бази.
- Вие имате усещания от това по какъв начин се трансформира климата на Земята за последните 30 години. Какво виждате с очите си?
- Много ясно си личат климатичните промени. Остров Ливингстън, където е базата ни, се намира в западната част на Антарктида. Ясно си проличава топенето на ледниците. Ще ви дам следния образец. В края на българския плаж, както му споделяме, бе ледникът Перуника, който беше провесен над самия бряг. И с цел да минеш от там, минава се единствено по време на отлив, рискуваш всеки миг да падне някой голям мразовит блок, тежащ тонове.
Ние по тази причина си говорихме на смешка, че прекосяването там е като Руска рулетка – или ще падне, или няма да падне.
Но това беше. Руската рулетка отпадна. Ледникът се стопи за 30 години. А това е една дребна част от човешкия живот. Тук въобще не приказвам за световните климатични промени, каквито стават за стотици хиляди години.
- Ние продължаваме ли да пътуваме към Антарктида на „ стоп “. Когато ни качат в някой транспортен съд на друга държава…
- Досега бяхме стопаджии – кой докъдето ни вземе. Така успяхме да построим база, да организираме национална стратегия за полярни проучвания и сега се надяваме българският транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “ да отплава тази година.
- Какво може да прави този кораб…
- С този транспортен съд нашите морски проучвания минават на нов стадий. Корабът се стопанисва от консорциум сред Военно-морското учебно заведение във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. Това е една научна инфраструктура, която България има. С нея ще се вършат проучвания както в Черно море, по този начин и на други места. За първи път в българската морска история научно-изследователски транспортен съд ще влезе в Световния океан, ще мине през пролива на „ Дрейк “ и ще стигне до Антарктида. Така ще потвърдим, че сме морска нация, а освен потомци на хан Аспарух, с конете.
- Кои са главните проучвания, с които се занимавате там?
- Там се вършат проучвания от науките за Земята – геофизика, примерно. Има един настоящ вулкан наоколо до нашата база, тъй че нашите геофизици и сеизмолози имат доста забавни планове. Имаме проучвания на рудоностната перспективност на района. Районът към българската база е доста богат на потребни изкопаеми. Даже беше потвърдено съществуването на злато от последната експедиция.
В момента има мораториум върху употребата на естествените запаси там, само че това ще падне след 25 години.
Без метали и потребни изкопаеми не може да има напредък. Във всеки мобилен телефон има медна жичка. Ако свърши медта? Какво, ще си хвърлим телефоните ли…
- Това звучи все по забавно на фона, че автомобилната промишленост се ориентира към електрическо задвижване, а там ни трябват акумулатори?
- Но тези акумулатори са от метали, не са от въздух или плява. Антарктида е огромна алтернатива за рандеман на метали. Много значими са и биоложките проучвания. Там организмовия свят – растителен и скотски, е неповторим, приспособил се е за живот в едни характерни условия. Той е доста сензитивен на климатичните промени.
- Коментирали сте и различен път, само че за какво хората на Антарктида постоянно сънуват собствен умряли близки? Вие сте го изпитвал, само че по какъв начин си го обяснявате?
- Факт е, да. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват доста постоянно свои умряли близки като живи. Имаше при нас лекари, които по този мотив изследваха нервната активност в индивида, изследваха мозъка. Занесохме специфична инсталация, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Става въпрос за специфични шлемове, с които полярниците спяха. Сега чакаме да се обработят резултатите - работа, която изисква време.
- А при вас какъв е бил резултатът?
- Да. Това нормално се случва в първите експедиции, когато си мощно прочувствено обвързван с околните си. Но това е по този начин освен при мен, а при доста хора там. Колеги от други бази са споделяли същото.
--------------------
Проф. Христо Пимпирев е български академик, геолог и антарктически откривател. Получава магистърска степен по геология през 1978 година Директор е на Националния център за полярни проучвания от 2007 година, както и на Българския антарктически институт. Автор е на 11 книги, 6 документални кино лентата и над 150 изявления в реномирани български и непознати списания. През 2017 година получава най-високата научна степен лекар на науките. Изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други
- Проф. Пимпирев, България към този момент записа 30-та юбилейна антарктическа експедиция. Как гледате на Антарктида - към момента ли е толкоз девствена, екзотична и непозната?
- Континентът Антарктида постоянно е бил другоземен, тъй като е най-късно откритият континент. Говорим за едвам преди 200 години. А Новият свят, както назоваваме Америка, е открит преди повече от 500 години. Така че към този момент всичко ново, което не е Америка, е екзотика и блян за опознаване.
- Скоро участвахте в една самодейност на Атлантическия клуб – „ Ало, Космос! Говори България “. Там споменахте, че Антарктида като място на Земята е най-близко до изискванията на Марс. Нали човечеството се е запътило към Марс. Разкажете повече?
- За мен този континент - Антарктида, е земният път към Космоса. Най-суровият климат, който може да се откри изобщо на Земята, е в Антарктида. Там са измерени най-ниските температури на Земята – приказваме за минус 89 градуса. Това са температурите, които са на Марс. Когато човек отиде на Антарктида - изключително през зимата и в централните елементи, е все едно отива на друга планета. На Антарктида човек попада измежду една безкрайна белота - на Марс пък ще е алено, само че остава самичък измежду една безспорна пустота. Няма хора, в случай че изключим пръснатите на хиляди километри полярни бази, където хората живеят и не излизат на открито.
Ако човек излезе, той ще бъде задушен от измръзналия въздух, който диша.
Хората там се движат в специфични костюми. Съвсем умерено може да се каже, че Антарктида наподобява на другите планети. Там хората живеят в едно затворено общество. Рядко може да пристигна някакво средство за транспрот. Условията там не допускат да се употребяват нито самолети, нито кораби. Всичко замръзва. Самите естествени условия дават чувството за друга планета. И там, както и в Космоса, хората ще живеят в избрани бази.
- Вие имате усещания от това по какъв начин се трансформира климата на Земята за последните 30 години. Какво виждате с очите си?
- Много ясно си личат климатичните промени. Остров Ливингстън, където е базата ни, се намира в западната част на Антарктида. Ясно си проличава топенето на ледниците. Ще ви дам следния образец. В края на българския плаж, както му споделяме, бе ледникът Перуника, който беше провесен над самия бряг. И с цел да минеш от там, минава се единствено по време на отлив, рискуваш всеки миг да падне някой голям мразовит блок, тежащ тонове.
Ние по тази причина си говорихме на смешка, че прекосяването там е като Руска рулетка – или ще падне, или няма да падне.
Но това беше. Руската рулетка отпадна. Ледникът се стопи за 30 години. А това е една дребна част от човешкия живот. Тук въобще не приказвам за световните климатични промени, каквито стават за стотици хиляди години.
- Ние продължаваме ли да пътуваме към Антарктида на „ стоп “. Когато ни качат в някой транспортен съд на друга държава…
- Досега бяхме стопаджии – кой докъдето ни вземе. Така успяхме да построим база, да организираме национална стратегия за полярни проучвания и сега се надяваме българският транспортен съд „ Св. Св. Кирил и Методий “ да отплава тази година.
- Какво може да прави този кораб…
- С този транспортен съд нашите морски проучвания минават на нов стадий. Корабът се стопанисва от консорциум сред Военно-морското учебно заведение във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. Това е една научна инфраструктура, която България има. С нея ще се вършат проучвания както в Черно море, по този начин и на други места. За първи път в българската морска история научно-изследователски транспортен съд ще влезе в Световния океан, ще мине през пролива на „ Дрейк “ и ще стигне до Антарктида. Така ще потвърдим, че сме морска нация, а освен потомци на хан Аспарух, с конете.
- Кои са главните проучвания, с които се занимавате там?
- Там се вършат проучвания от науките за Земята – геофизика, примерно. Има един настоящ вулкан наоколо до нашата база, тъй че нашите геофизици и сеизмолози имат доста забавни планове. Имаме проучвания на рудоностната перспективност на района. Районът към българската база е доста богат на потребни изкопаеми. Даже беше потвърдено съществуването на злато от последната експедиция.
В момента има мораториум върху употребата на естествените запаси там, само че това ще падне след 25 години.
Без метали и потребни изкопаеми не може да има напредък. Във всеки мобилен телефон има медна жичка. Ако свърши медта? Какво, ще си хвърлим телефоните ли…
- Това звучи все по забавно на фона, че автомобилната промишленост се ориентира към електрическо задвижване, а там ни трябват акумулатори?
- Но тези акумулатори са от метали, не са от въздух или плява. Антарктида е огромна алтернатива за рандеман на метали. Много значими са и биоложките проучвания. Там организмовия свят – растителен и скотски, е неповторим, приспособил се е за живот в едни характерни условия. Той е доста сензитивен на климатичните промени.
- Коментирали сте и различен път, само че за какво хората на Антарктида постоянно сънуват собствен умряли близки? Вие сте го изпитвал, само че по какъв начин си го обяснявате?
- Факт е, да. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват доста постоянно свои умряли близки като живи. Имаше при нас лекари, които по този мотив изследваха нервната активност в индивида, изследваха мозъка. Занесохме специфична инсталация, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Става въпрос за специфични шлемове, с които полярниците спяха. Сега чакаме да се обработят резултатите - работа, която изисква време.
- А при вас какъв е бил резултатът?
- Да. Това нормално се случва в първите експедиции, когато си мощно прочувствено обвързван с околните си. Но това е по този начин освен при мен, а при доста хора там. Колеги от други бази са споделяли същото.
--------------------
Проф. Христо Пимпирев е български академик, геолог и антарктически откривател. Получава магистърска степен по геология през 1978 година Директор е на Националния център за полярни проучвания от 2007 година, както и на Българския антарктически институт. Автор е на 11 книги, 6 документални кино лентата и над 150 изявления в реномирани български и непознати списания. През 2017 година получава най-високата научна степен лекар на науките. Изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ