Топенето на антарктическите ледници може да събуди вулкани
Антарктическите ледници може да крият заплахата от солидни избухливи изригвания заради изменението на климата и топенето на ледените покривки.
Учените предизвестяват, че изгубването на ледниците „ би могло да разсъни стотици спящи вулкани “ (Пабло Морено-Йегер), създавайки условия за мощни изригвания. Ледената завивка работи като капачка под налягане, потискайки магмената интензивност в продължение на хилядолетия. Когато ледът се топи, намаляването на натиска разрешава на газовете в магмата да се разширят и да предизвикат избухливи изригвания.
Проучване на шест вулкана в Чили демонстрира по какъв начин Патагонската ледена завивка е повлияла на вулканичната интензивност в предишното. Учените са употребявали „ аргоново датиране “, с цел да дефинират времето на изригванията, и бистър разбор, за да разпознават изискванията за формиране на магма. По време на ледниковия интервал сред 26 000 и 18 000 години, дебели ледници са потискали интензивността, създавайки огромни резервоари от магма на дълбочина от 10–15 км.
С отдръпването на ледниците, земната кора се отпуска и магмата, под натиска на газовете, изригва на открито, образувайки нови вулкани. „ Нашето изследване демонстрира, че този механизъм не се лимитира единствено до Исландия “ — споделя Морено-Йегер, акцентирайки евентуалните опасности за Антарктида и други райони. Този развой има геоложка скорост, само че към този момент се следи заради стоплянето на климата.
В допълнение към локалните закани, вулканизмът въздейства върху световния климатичен цикъл посредством отделянето на аерозоли и парникови газове. „ С течение на времето кумулативният резултат от голям брой изригвания може да способства за дълготрайното световно стопляне “ (Moreno-Jäger), засилвайки затворения цикъл на размразяване на ледовете и изригванията. Това акцентира нуждата от наблюдаване на ледниците и вулканите в светлината на изменението на климата.
