Антъни Хопкинс се е снимал в над сто филма, спечелил

Антъни Хопкинс се е снимал в над 100 кино лентата, спечелил е дузина значими награди и два Оскара. Никой обаче не би му завидял за тестванията в младостта. В записките си той приказва искрено за жестокостта на татко си, за издевателството от съученици, за алкохолизма, несполучливите опити да откри фамилно благополучие и сложните връзки с единствената си щерка. 
Книгата на Откровенията
Книгата с записки на Антъни Хопкинс „ Оправихме се, хлапе “ се появи в книжарниците през ноември 2025 година, като по този мотив артистът даде няколко изявленията. В тях акцентира, че не е написал класическа история за триумф, а по-скоро се е опитал да проучва най-лошите моменти от персоналния си живот и ужасите на алкохолната взаимозависимост.

„ Аз съм подправен, както всички останали. Всички сме подправени. Всички сме шарлатани, всички сме корумпирани, всички сме лъжци. Никога не съм допускал никого до себе си. Разбира се, преструвах се на топъл и отзивчив, само че от вътрешната страна постоянно съм бил празен. Нямаше съчувствие, единствено равнодушие “, споделя Антъни Хопкинс.
В фамилията постоянно има някой идиот
Като дете Хопкинс е колебливо и затворено момче от тъмен миньорски град в Южен Уелс. Майка му се пробва да защищити сина си от сивото всекидневие и суровите нрави на уелската пустота, а татко му, пекарят Ричард Артър Хопкинс, е за строги способи на образование.

„ Без нелепости, без мрънкане. Просто продължавай напред. Стой изправен и не се оплаквай. Животът е сложен. И какво от това? Никога не се отхвърляй “, учи Ричард Артър Хопкинс сина си.

Той чака младши да получи положително обучение, по тази причина не приема съществено ползите му към рисуването и музиката. Но Антъни не може да се похвали с научен триумф. Баща му го подлага на критика, повтаряйки неведнъж: „ Винаги има черна овца в фамилията. Надявам се да не се заразиш с пристрастяването на дядо ти към уискито. “

Спомняйки си младостта артистът се разказва като „ цялостен глупак без мозък “. Заради дислексия той едвам може да каже какъв брой е часът и дълго време е изцяло обезсърчителен в ученето.

Съучениците му го считат за глупак, тъй като не може да чете добре и го назовават с унизителния прякор „ Дъмбо “. Родителите му обаче са уверени, че синът им просто е ленив и неизпълнителен. Когато навършва 11 години, той е изпратен в частно училище-интернат за момчета, където ученето му се коства отвратително. Бяга след две години и половина. Единственият му отдушник през тези години е изкуството. Свири на пиано и рисува, на 10 година стартира да посещава локален трагичен клуб.

Завършва гимназия мъчно и през идващите години работи като помощник в стоманодобивен цех и като помощник-сладкар в пекарната на татко си.

Животът му се трансформира с помощта на инцидентна среща с холивудската звезда от 60-те години Ричард Бъртън, който му предлага да опита актьорско майсторство.

За изненада на родителите си, печели стипендия за Уелския лицей по музика и драма в Кардиф и устоя последните си изпити с отличие през 1957 година След две години военна работа се мести в Лондон и се записва в Кралската академия за трагично изкуство.

През 1963 година е поканен да се причисли към трупата на Кралския народен спектакъл. Скоро става дубльор на известния артист Лорънс Оливие: в навечерието на премиерата на „ Танцът на гибелта “ Оливие влиза в болница поради изострен апендицит. След това взе участие в постановки на „ Три сестри “, „ Сцени от провинциалния живот “ и „ Както ви хареса “. Получава функции, за които други артисти се борят с години. Но театърът бързо му става отегчителен. Започва да пие доста и да се кара с режисьори и артисти.

През 1970 година напуща трупата. В записките си признава, че в никакъв случай не се е влюбил същински в театъра.