Антъни Дойч и Стефани ван дер Берг, РойтерсВойната между Израел

Антъни Дойч и Стефани ван дер Берг, Ройтерс

Войната сред Израел и палестинските бойци, почнала с трансграничната офанзива на ислямистката формация " Хамас " против Израел на 7 октомври, провокира огромен брой жертви измежду цивилните.

Конфликтът попада под обсега на наредбите на комплицираната интернационална правосъдна система, основана след Втората международна война, като задачата на множеството от тези закони е отбраната на жителите. Дори и воюващите страни да споделят, че работят при самоотбрана, интернационалните закони по отношение на въоръжените спорове се ползват по отношение на всички участници във войната.

Кои закони засягат спора

Приетите с интернационално утвърждение правила за въоръжените спорове произтичат от Женевската спогодба от 1949 година, която е утвърдена от страните членки на Организация на обединените нации и допълнена с решенията на интернационалните трибунали за военни закононарушения. Договори регламентират отношението към цивилните, военнослужещите и военнопленниците в рамките от юридическа база, известна като " Закон за въоръжения спор ", или " Международно филантропично право ". Тя се ползва към държавни сили или за проведени, неправителствени въоръжени групировки, в чиято рубрика биха попаднали бойците на " Хамас ".

Може ли една болница да бъде военна цел

Израел е подложен на критика, че взима на прицел болнични заведения в линията Газа, в това число основната болница " Аш Шифа " в град Газа. От много време Израел упреква " Хамас " в разполагане на командни и контролни центрове под здравни заведения в Газа, с цел да избегне поразяването им от въздушни удари. " Хамас " отхвърля това.

По информация на Световната здравна организация към 15 ноември 2023 година са открити 152 набези против здравна инфраструктура в линията Газа. През последните десетилетия има доста образци за офанзиви против здравни заведения в зони на боен спор, от Украйна и Афганистан до Йемен и Сирия, само че последните правосъдни решения по въпроса са от процесите, свързани с войните на Балканите от 90-те години на предишния век.

Канадската адвокатка Каролин Еджъртън, която е работила по няколко каузи в Международния углавен съд в Хага по отношение на някогашна Югославия, споделя, че въпреки и да не е проучвала особено набези против болнични заведения, правосъдната система акцентира потребността от баланс сред военната нужда и правилата на хуманността.

" Да се нападат лечебни заведения и други медицински заведения е неразрешено от първата Женевска спогодба и под нейната отбрана попадат и ранените и болните, медицинският личен състав на тези заведения и на колите за спешна помощ. Тази отбрана остава годна досега, в който тези заведения не се употребяват от страна по спора за осъществяване на деяние... във щета на врага ", споделя тя.

Дефиницията " във щета на врага " сама по себе си е обект на юридически спор, който продължава и до през днешния ден. Да се дефинира дали отбраната на една болница е изложена на риск е едно упражнение, което би трябвало да бъде подкрепено от доказателства, отбелязва Еджъртън.

Дори и да се дефинира, че едно здравно заведение се е трансформирало във военна цел, Израел би трябвало да се запита дали предвидимите косвени вреди не биха били несъразмерни по отношение на спечелването на преимущество във военните дейности.

Кои дейности биха нарушили закона за военните закононарушения

Правозащитната организация " Хюман райтс уоч " уточни като вероятни военни закононарушения умишленото взимане под прицел на цивилни от страна на бойците на " Хамас ", безразборните им ракетни офанзиви и отвеждането на цивилни като заложници, както и израелските въздушни удари по линията Газа, подхванати като ответна мярка, които са предизвикали гибелта на повече от 11 000 палестинци, включително хиляди деца - съгласно данните от здравните управляващи в Газа, считани за надеждни от Организация на обединените нации.

Взимането на заложници, убийствата и изтезанията са категорично неразрешени от Женевските конвенции, само че и отговорът на Израел може да бъде също обект на следствие на военно закононарушение. Бойците на " Хамас " нахлуха от линията Газа в обитаеми места в Южен Израел на 7 октомври, като убиха близо 1200 души, множеството от които цивилни, и взеха към 240 заложници по данни на Израел.

В отговор Израел обсади линията Газа, в която живеят 2,3 милиона души, и реализира най-мощната бомбена акция в 75-годишната история на израело-палестинския спор, като унищожи цели квартали. След това израелските сухопътни сили нахлуха в линията със декларираната цел да унищожат придвижването " Хамас ", което ръководи анклава.

Какво споделят Женевските конвенции

Основната цел е да се защитят цивилните по време на война. По силата на закона за въоръжения спор в понятието " бойци " влизат членове на държавни въоръжени сили, военни и доброволни организации и неправителствени въоръжени групировки.

Прякото прицелване в цивилни или цивилни обекти е неразрешено. Съзнателното атакуване на личен състав или материална база, директно обвързвана с филантропична помощ, е настрана военно закононарушение, стига въпросният личен състав да е формиран от цивилни.

Една блокада може да бъде тълкувана като военно закононарушение, в случай че тя взима по-скоро под прицел цивилни, в сравнение с да бъде законно средство за подкопаване на военния потенциал на формация като " Хамас ", или в случай че се реши, че обсадата е несъразмерна.

Прокурорът от Международния углавен съд Карим Хан предизвести израелската войска за нуждата да покаже, че " всяко нахлуване, което визира почтени цивилни или предпазени обекти ", като лечебни заведения, църкви, учебни заведения или джамии, е осъществявано в съотвествие със законите за въоръжения спор. По силата на тези закони цивилни обекти може да станат законни военни цели, в случай че те са употребявани, с цел да допринесат дейно за военни дейности.

Израел споделя, че бойците на " Хамас " употребяват жилищни квартали за прикритие и цивилен здания за укриване на командни щабове и депозиране на оръжеен боеприпас. Ако даден войник нападна цел, призната за военна, нападението би трябвало да бъде пропорционално, т.е., не би трябвало да бъде придружено от цивилен загуби - гибел на граждански или вреди, наненеси върху цивилен обекти.

Женевските конвенции и последващите решения на интернационалните съдилища демонстрират, че съразмерността не е игра на цифри, в която броят на цивилните жертви от едната страна се съпоставя с броя им от друга, а по-скоро, че гражданските загуби би трябвало да са съразмерни на директното и съответно военно преимущество, предстоящо от характерната офанзива.

Кои институции могат да водят каузи за военни закононарушения

На първо място измежду институциите, които могат да водят каузи за военни закононарушения, са локалните правосъдни системи, в тази ситуация съдилищата в Израел и на палестинските територии. Международният углавен съд (МНС) в Хага е единственият интернационален правосъден орган, който има право да повдига обвинявания в тази тенденция.

Римският статут, с който е учреден МНС, му дава законовата власт да проверява хипотетични закононарушения, осъществени на територията на страните, които членуват в него, или от техни жители, когато съответните управляващи в дадена страна " са неспособни или не желаят " да създадат това.

Какво гласи интернационалното право за живите щитове

Във връзка със гибелта на цивилни в линията Газа Израел упрекна " Хамас ", че употребява палестинците в анклава като живи щитове и крие оръжия и командни центрове в лечебни заведения и жилищни региони.

Международното филантропично право не разрешава потреблението на живи щитове и пояснява сходни дейности като жестоко нарушаване на Женевските конвенции.

Предполагаемото съществуване на живи щитове на обещано място не значи автоматизирано, че обектът не може да бъде законна военна цел. От друга страна обаче всяка офанзива на подобен обект би трябвало да бъде съобразена с правилото на пропорциалността, като се съотнесат загубите измежду цивилните и предстоящото военно преимущество.

Източник Българска телеграфна агенция