Не се сдържа: Байдън провали договореното от Блинкен
Антъни Блинкен даже нямаше време да се върне във Вашингтон от Пекин (отбивайки се на път за Лондон), а неговият началник, президентът Байдън, умножи по нула резултатите от визитата на държавния секретар. Ако в понеделник, малко след срещата на Блинкен със Си Дзинпин, Байдън сподели пред пресата, че държавният секретар е „ приключил демонски добра работа “ и са „ на прав път “, то още на идващия ден, говорейки в Сан Франциско на среща за набиране на средства за акцията си, той реши да развие тематиката и да показва на всички доверието в личните си, американски сили.
Обявявайки, че „ Китай не е проблем за Америка “ и „ не си коства да се тревожим “ и че „ Китай има действителни стопански усложнения “, Байдън сподели: „ Сега сме в обстановка, в която Си Цзинпин желае още веднъж да имаме връзки ". Ако президентът на Съединени американски щати се беше лимитирал с тези думи, това към момента можеше да се отдаде на навика му за празно хвалене, само че Байдън реши да напомни аргументите за анулацията на визитата на Блинкен през февруари тази година. Тогава американците смъкнаха китайски балон над своя територия – метеорологичен, както споделят в Пекин, и разследващ, както споделят във Вашингтон. Сега тази история е част от предишното, само че президентът на Съединените щати не можа да спре потока на своето сладкодумство: „ Причината Си Цзинпин беше доста смутен, когато съборих този балон с шпионско съоръжение, беше, че той не е знаел, че балонът беше там... Сериозен съм. Диктаторите са доста смутени, когато не знаят какво се е случило. Не трябваше да се случва там, където беше. И той не знаеше за това. Когато беше свален, той беше доста обезпокоен и отхвърли, че балонът въобще е бил там. "
Тоест Байдън съумя два пъти да обиди Си, като го назова деспот и незапознат (не знаел какво вършат подчинените му), а също по този начин го изкара комплициран и да отхвърля действителността. Просто едно ослепително резюме на визитата на държавния секретар.
Пекин незабавно изрази недоволството си и остро стачкува: Министерство на външните работи съобщи, че изказванията на американската страна са „ извънредно неуместни, извънредно безотговорни, опонират на обстоятелствата, съществено нарушават дипломатическия етикет, са съществено посягане против политическото достолепие на Китай и открита политическа провокация. "
Ясно е, че всичко може да се чака от политик, който първо назова Владимир Путин „ палач “, а по-късно „ кървясъл деспот “, само че в тази ситуация всички са сюрпризирани от безусловно нелогичното време за персоналните обиди. Защо Байдън би приказвал по този начин тъкмо в този момент? Веднага се появиха версии, че го е направил преднамерено. Да речем, в Пекин Блинкен предложил нещо на китайците, те дали отговор, във Вашингтон помислили и немерили предложенията за неприемливи, тъй че Байдън дал воля на езика си. Предположението е, меко казано, необичайно и опонира на всичко, което знаем за положението на китайско-американските връзки и личността на американския президент.
Проблемът е, че Байдън не вложи никакъв смисъл в изказванията си: той просто реши да каже това, което мисли, без да се тормози по какъв начин ще бъде възприето в Пекин. И това е доста по-лошо - освен за китайско-американските връзки.
Байдън е доста умел политик – той в действителност се занимава с интернационалните връзки от половин век. Но концепцията му за верния международен ред пагубно не съответствува с действителността: той е сигурен, че Америка ще продължи да управлява човечеството и да води света. Да, в този момент е провокирана от ревизионистки сили като Китай и Русия, само че Съединени американски щати ще могат да обединят демокрациите по света и да отвърнат на властническите режими и персонално на диктаторите Путин и Си. Това разбиране е в основата на мирогледа на Байдън и по тази причина той споделя каквото желае и каквото мисли, въз основа на обстоятелството, че господството на Съединени американски щати е непоклатимо и единственото нещо, което в действителност го заплашва, е вътрешно разединение.
Той счита, че Америка има голям брой съдружници и е належащо единствено вярно да ги провежда посредством създаване на съюзи за въздържане на Китай (както към този момент беше направено с НАТО във връзка с Русия). Неслучайно в същата тирада в Сан Франциско Байдън сподели: „ Си беше в действителност смутен, че настоях да обединим четирите страни от КУАД, които работят ръка за ръка в Южнокитайско море и Индийския океан. “
Тоест Съединени американски щати, Япония, Австралия и Индия „ работят дружно “ в Южнокитайско море, в което се намира архипелагът Спратли, чиято китайска принадлежност се оспорва от няколко страни от Югоизточна Азия по едно и също време. Но никоя от упоменатите страни няма нищо общо с това море, само че Щатите считат, че имат право освен да се намесват в териториални разногласия, само че и да основават антикитайски съюзи (все още невоенни, тъй като Индия няма да влизат във боен съюз с Америка, само че Япония и Австралия към този момент са подвластни от САЩ). Само това изказване на Байдън демонстрира цената на уверенията на Блинкен в Пекин, че „ американските съюзи не са ориентирани против Китай “. И в последна сметка Южнокитайско море е единствено една от точките на несъгласие сред Китай и Съединени американски щати, какво можем да кажем за Тайван?
И още повече, че няма да бъде допустимо да се убеди Си Дзинпин, че Съединените щати откровено желаят да се спогодят за следено съревнование и да изградят естествен разговор. Всяка година Китай от ден на ден се убеждава, че цялата американска тактика по отношение на него се свежда до композиция от два метода – провокация и обграждане (наречено сдържане). Остатъците от доверие, съществувало сред Пекин и Вашингтон, бързо избледняват - и никой в Щатите, в това число Кисинджър, който предизвестява за заплахата от демонизиране на Китай, не може да спре този развой. А без минимално доверие не е вероятен разговор – има място единствено за монолозите на Байдън.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обявявайки, че „ Китай не е проблем за Америка “ и „ не си коства да се тревожим “ и че „ Китай има действителни стопански усложнения “, Байдън сподели: „ Сега сме в обстановка, в която Си Цзинпин желае още веднъж да имаме връзки ". Ако президентът на Съединени американски щати се беше лимитирал с тези думи, това към момента можеше да се отдаде на навика му за празно хвалене, само че Байдън реши да напомни аргументите за анулацията на визитата на Блинкен през февруари тази година. Тогава американците смъкнаха китайски балон над своя територия – метеорологичен, както споделят в Пекин, и разследващ, както споделят във Вашингтон. Сега тази история е част от предишното, само че президентът на Съединените щати не можа да спре потока на своето сладкодумство: „ Причината Си Цзинпин беше доста смутен, когато съборих този балон с шпионско съоръжение, беше, че той не е знаел, че балонът беше там... Сериозен съм. Диктаторите са доста смутени, когато не знаят какво се е случило. Не трябваше да се случва там, където беше. И той не знаеше за това. Когато беше свален, той беше доста обезпокоен и отхвърли, че балонът въобще е бил там. "
Тоест Байдън съумя два пъти да обиди Си, като го назова деспот и незапознат (не знаел какво вършат подчинените му), а също по този начин го изкара комплициран и да отхвърля действителността. Просто едно ослепително резюме на визитата на държавния секретар.
Пекин незабавно изрази недоволството си и остро стачкува: Министерство на външните работи съобщи, че изказванията на американската страна са „ извънредно неуместни, извънредно безотговорни, опонират на обстоятелствата, съществено нарушават дипломатическия етикет, са съществено посягане против политическото достолепие на Китай и открита политическа провокация. "
Ясно е, че всичко може да се чака от политик, който първо назова Владимир Путин „ палач “, а по-късно „ кървясъл деспот “, само че в тази ситуация всички са сюрпризирани от безусловно нелогичното време за персоналните обиди. Защо Байдън би приказвал по този начин тъкмо в този момент? Веднага се появиха версии, че го е направил преднамерено. Да речем, в Пекин Блинкен предложил нещо на китайците, те дали отговор, във Вашингтон помислили и немерили предложенията за неприемливи, тъй че Байдън дал воля на езика си. Предположението е, меко казано, необичайно и опонира на всичко, което знаем за положението на китайско-американските връзки и личността на американския президент.
Проблемът е, че Байдън не вложи никакъв смисъл в изказванията си: той просто реши да каже това, което мисли, без да се тормози по какъв начин ще бъде възприето в Пекин. И това е доста по-лошо - освен за китайско-американските връзки.
Байдън е доста умел политик – той в действителност се занимава с интернационалните връзки от половин век. Но концепцията му за верния международен ред пагубно не съответствува с действителността: той е сигурен, че Америка ще продължи да управлява човечеството и да води света. Да, в този момент е провокирана от ревизионистки сили като Китай и Русия, само че Съединени американски щати ще могат да обединят демокрациите по света и да отвърнат на властническите режими и персонално на диктаторите Путин и Си. Това разбиране е в основата на мирогледа на Байдън и по тази причина той споделя каквото желае и каквото мисли, въз основа на обстоятелството, че господството на Съединени американски щати е непоклатимо и единственото нещо, което в действителност го заплашва, е вътрешно разединение.
Той счита, че Америка има голям брой съдружници и е належащо единствено вярно да ги провежда посредством създаване на съюзи за въздържане на Китай (както към този момент беше направено с НАТО във връзка с Русия). Неслучайно в същата тирада в Сан Франциско Байдън сподели: „ Си беше в действителност смутен, че настоях да обединим четирите страни от КУАД, които работят ръка за ръка в Южнокитайско море и Индийския океан. “
Тоест Съединени американски щати, Япония, Австралия и Индия „ работят дружно “ в Южнокитайско море, в което се намира архипелагът Спратли, чиято китайска принадлежност се оспорва от няколко страни от Югоизточна Азия по едно и също време. Но никоя от упоменатите страни няма нищо общо с това море, само че Щатите считат, че имат право освен да се намесват в териториални разногласия, само че и да основават антикитайски съюзи (все още невоенни, тъй като Индия няма да влизат във боен съюз с Америка, само че Япония и Австралия към този момент са подвластни от САЩ). Само това изказване на Байдън демонстрира цената на уверенията на Блинкен в Пекин, че „ американските съюзи не са ориентирани против Китай “. И в последна сметка Южнокитайско море е единствено една от точките на несъгласие сред Китай и Съединени американски щати, какво можем да кажем за Тайван?
И още повече, че няма да бъде допустимо да се убеди Си Дзинпин, че Съединените щати откровено желаят да се спогодят за следено съревнование и да изградят естествен разговор. Всяка година Китай от ден на ден се убеждава, че цялата американска тактика по отношение на него се свежда до композиция от два метода – провокация и обграждане (наречено сдържане). Остатъците от доверие, съществувало сред Пекин и Вашингтон, бързо избледняват - и никой в Щатите, в това число Кисинджър, който предизвестява за заплахата от демонизиране на Китай, не може да спре този развой. А без минимално доверие не е вероятен разговор – има място единствено за монолозите на Байдън.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ