Анонсираната от ПП-ДБ и защитавана публично от лидера на ДСБ

Анонсираната от ПП-ДБ и защитавана обществено от водача на ДСБ Атанас Атанасов промяна в полето на специфичните служби зацикли и се изправи пред неуспех на този стадий. 

Първият сигнал за радикалните промени пристигна от Народното събрание, където невиждано не бяха утвърдени годишните отчети на шефовете на ДАНС (Държавна организация „ Национална сигурност “) и на ДАР (Държавна организация „ Разузнаване “).

Това стана с гласовете на депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, а отхвърлянето на отчетите бе интерпретирано като знак за съмнение към ръководителите на двете специфични служби, и двамата назначени по време на служебното ръководство на Стефан Янев - по предложение на кабинета и с декрет на президента, както е по настоящия закон.  

Тъй като самото служебно държавно управление бе назначено от Радев, то е повече от ясно, че новите ръководители се употребяват с неговото доверие, а разделяне (взаимен контрол) сред изпълнителна власт и президентска институция няма.  

Пламен Тончев и Антоан Гечев бяха считани за президентски назначения, а войната сред „ Дондуков “ 1 и „ Дондуков “ 2 разклати в допълнение позициите им.

За същинска завръзка на проблема може да се одобри и изтеклият запис от съвещанието на Политическа партия, където се чува, че имената на новите ръководители на специфичните служби са съветвани с посолството.

 
За да бъдат заменени шефовете на спецслужбите обаче в заобикаляне на Радев, би трябвало смяна на няколко закона, които зачертават потребността от президентски декрет. А с цел да бъде отнето пълномощието на президента да назначава ръководителя на Военното разузнаване, част от промяната стана и концепцията за обединение на цивилното и военното разузнаване. Тя бе развита обществено от ген. Атанас Атанасов, който бе и началник на парламентарната комисия за надзор върху службите.
Привидно промяната се ползваше с поддръжката на ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че настана поврат (20 септември), когато водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че е срещу сливането, а Атанасов подаде оставка като ръководител на парламентарната комисия.

Как се стигна дотук?

След отхвърлянето на отчетите на ДАНС и ДАР Атанасов се засилва по медийните канали, с цел да заяви, че има подготвен законопроект за обединяването на ДАР и Военното разузнаване, който имал поддръжката на ГЕРБ и Движение за права и свободи.

За сливането той посочи два съществени аргумента: по сходен метод били структурирани разследващите служби в Германия, където имало една работа Разузнавателна служба на ФРГ (Bundesnachrichtendiest – BND). Друг мотив бе, че след прочита на отчетите ставало ясно, че службите не разполагат с надеждни източници за информация.

Веднага би трябвало да напомним и изказване на премиера Денков пред Политико, където той съобщи, че българските служби би трябвало да бъдат изчистени от съветски сътрудници и съветско въздействие.

Русия и нейното въздействие в България на разнообразни равнища стана универсалното пояснение за политическите ходове на властта.

Твърдението, че в Германия има една загадка работа е подвеждащо.
Три са службите на федерално равнище: Разузнавателна служба на ФРГ, в която е включено цивилното и военното разузнаване, Военната работа за контраразузнаване (Militärischer Abschirmdienst, MAD), която работи в армията и Службата за отбрана на Конституцията, която е цивилното контраразузнаване. Отделно всяка федерална провинция има своя Агенция за отбрана на Конституцията или общо спецслужбите в Германия наброяват 19.
 
Разузнавателна служба на ФРГ или Федералната разследваща работа е подчинена на кабинета и дава доклад пред парламентарната Контролна комисия, чиито членове заседават при закрити порти. Но има елементи, които радетелите за обединение на разузнаванията в България и прехвърлянето им на послушание на изпълнителната власт премълчават. Вицепрезидентът на Разузнавателна служба на ФРГ по закон е представител на президента на Федералната република, който се избира от Бундестага.

Разузнавателна служба на ФРГ е задължена по закон да осведоми канцлерството и министерствата за заключения, получени в границите на нейната работа и подготвеност, като тематиките се простират на всички полета: политика, стопанска система, технологии, просвета, военна област. Нейни чиновници вземат участие в съвещание на парламентарните комисии. Разузнавателна служба на ФРГ изготвя близо 400 отчета на месец, дава отговор на към 750 въпроса от страна на държавното управление, нейни представители (службата по открити източници има към 6000 служители) вземат участие приблизително в 150 брифинга (разговори) с тези, които употребяват информацията на Разузнавателна служба на ФРГ, да вземем за пример федералните министерства.
Разузнавателна служба на ФРГ може да не дава отговор на депутатски въпроси, в случай че следва да разкрие държавна загадка.
Службата се регистрира пред канцлера.
Военното контраразузнаване е подчинено на министъра на защитата, Службата за отбрана на Конституцията – на вътрешния министър.

Звено с основно значение за успеваемостта на службите е по този начин нареченият Отдел 7, където информацията от всички служби се събира, координира и проучва. Специален координатор на тайните служби има задължението да не позволява преплитане на компетенциите, повтаряне или конкуренция.
Събраната и оценена информация е основата, на която изпълнителната власт взима политическите решения.

Дейността и функционалностите на Съвета по сигурността към Министерски съвет у нас не се покриват с тези на Отдел 7. Реално у нас липсва звеното, което координира и дава на властта надеждната и обработена информация. Няма нито един анонс, че се планува сходна „ шапка “ на българските служби, няма нито анонс и в посока за повече надзор върху тяхната работа.

В Германия обичаи има и цивилен надзор върху службите, като всеки може да задава въпроси за техните права, отговорности и впрочем и Разузнавателна служба на ФРГ е задължена да дава отговор.

Както и да се развие сюжетът с концепциите на ПП-ДБ за промени в полето на специфичните служби, остава чувството, че преследваните цели са две:
елиминиране на президента, който сега е доста гневна съпротива на кабинета;
преодоляване на службите.

Нападките от страна на Радев и самобитната му защита за работата на ДАНС също звучат медийно.
Президентът посочи признанието от Съединени американски щати, което ДАНС получава с оценката „ Джордж Тенет “, което по думите му давала един път годишно единствено на една страна за извънреден принос към тяхната национална сигурност. Те против посолоството ли потеглят, попита реторично президентът.

На Радев следва да се напомни, че името на Джордж Тенет, дълготраен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, провокира спорни оценки. Той подава оставка през 2004 година, като по-рано избухва абсурдът с разкритието, че непосредственият претекст за военната интервенция на Щатите в Ирак – притежанието на химическо оръжие от страна на Саддам Хюсеин, не е вярна. Войната против Саддам конфронтира Щатите с ИДИЛ.

Коментарът на президента наподобява самоцелен, зависещ на политическата му война против държавното управление на ПП-ДБ. Война, чийто решителен конфликт следва по тематиката за специфичните служби и пълномощията на служебните кабинети.