Прецедент: През май преди 35 години Матиас Руст кацна с Чесна на Червения площад в Москва -
Анонимният към този момент екипаж на, който без проблеми прелетя във военно време през въздушните пространства на минимум четири натовски страни и Сърбия демонстрира съществени пропуски в защитата на небето в НАТО и в с часове въобще мястото, където е кацнал самолетът.
Случаят, обаче, не е казус – преди литовското самолетче светът беше слисан от дръзкото кацане на германеца Матиас Руст с отмъкната от летателен клуб „ Чесна “ на Червения площад в Москва на 28 май 1987 година. Само преди 10 дни се навършиха 35 години от полета на Руст, а е допустимо почитателите му да са били въодушевени от неговото сполучливо прекосяване през Противовъздушна отбрана на Варшавския контракт и зенитните системи на защита на Москва.
Все още не са малко директните очевидци на кацането на Руст на основния площад на Съветския съюз през 1987. На 28 май малко самолетче Cesna 172B Skyhawk излетява от летището в Хелзинки със заявление, че ще лети към Стокхолм, само че след 20 минути прекъсва радиовръзката с наземната кула и поема курс към Ленинград. В региона на Котла Ярве в тогавашната Естонска руска република пресича границата и навлиза във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики. В кабината на самолета е 18-годишният пилот-любител от Германия Матиас Руст. Едва по-късно Руст ще разбере, че на същия ден в Съюз на съветските социалистически републики празник означават Гранични войски, същите, които той направил за смях – най-малко немският външен министър Ханс-Дитрих Геншер след време ще си признае, че се е пръснал от смях, когато му споделили за случая.
Към 18.30 машината се появява в московското небе и прави няколко кръгчета в региона на Кремъл и Червения площад и пред очите на слисаните минувачи каца върху Болшой москворецки мост и рулира в посока на Храма на Василий Блажени. Пилотът излиза от кабината и стартира да дава подписи. След 10 минути е задържан.
По време на полета си Матиас Руст е засечен от радарите на Противовъздушна отбрана и даже в един миг руската авиация подвига в небето изтребители. Те обаче не съумяват да принудят германеца да кацне, а никой от военните фактори не се наел да даде заповед за пукотевица, опасявайки се от съществени затруднения.
През предходната седмица за случая и годишнината се сети някогашният военнослужещ от Противовъздушна отбрана на Съюз на съветските социалистически републики Владимир Каминер, който е измежду първите, открили непознатото наличие в руското небе и се върна в мемоари отпреди 35 години в персоналния си блог.
„ Почти се срещнахме тогава. Взеха ме в руската казарма през декември 1986 година и служех в противоракетната защита в т. н. Втори защитителен пръстен на Москва, с ракетния комплекс „ Катерица “, с кодово име Кехлибар. Тогава трябваше да го гръмна, само че не го направих. Нашето поделение се състоеше от радарна станция и три ракети, скрити в близката гора. Целта на " Катеричката " беше да смъква ниско летящи цели, най-вече американски далечни бомбардировачи B1B и B52, само че те в никакъв случай не бяха прелитали над нас. Затова пък имахме доста други ниско летящи цели. Небето над нас беше изпълнено с дребни витлови самолети, употребявани за селскостопански цели, както и непозволено за персонална приложимост. Ако ръководителя на колхоза почувстваше неустоимо предпочитание да посети най-скъпата си вуйна в близкия колхоз, летеше там и даже нямаше радиостанция със себе си.
Самолетът на Руст се приближи към нашето поделение първо като дребна точка на радара, по-късно като огромно петънце, бодил в очите на дежурния офицер, с прякор „ Плешивия “. Всички знаеха какъв брой рисковано е да се издаде заповед за пукотевица. Нашите три ракети бяха към този момент много ръждясали. Те си лежаха добре маскирани в гората и всеки набор бойци на потегляне от казармата си прибираше по някакъв дребен чарк, спомен за двете безсмислени години пропилени в гората. Никой не можеше да каже тъкмо в коя посока щяха да литнат ракетите, в случай че въобще можеха да литнат при производство на изстрел. „ Плешивия “ изпрати отчет до командира си с кодово име „ Диамант. ” Диамантът го изпрати на шефа щаба на противоракетната защита с кодово име „ Смарагд ”. Смарагдът го изпрати на оперативния щаб на Министерството на защитата с кодово име " Рубин ". А Матиас Руст в това време кацна на моста пред Червения площад. Три години по-късно Съветският съюз се разпадна и аз емигрирах в Германия. “ – написа Каминер.
Няма по какъв начин да сме сигурни дали Каминер в действителност е бил част от „ Катерицата “, само че описаните от него обстоятелства, по този начин или другояче, дават отговор на необятно известния и повтарян през годините роман. Докато си предават аеропланчето от Плешивия на Диаманта, от Диаманта на Смарагда, от Смарагда на Рубина – цивилният водач фен удари в сърцето съветското самолюбие. Либералът болшевик Михаил Горбачов се разправи гневно с всички забъркани в случая – постовете си тогава изгубиха министърът на защитата Сергей Соколов, заместникът му, командирът на Противовъздушна отбрана Александър Колдунов, командирите на няколко военни окръга – общо 2000 души военни, а двама офицери бяха предадени на съд и наказани на по няколко години отнемане от независимост.
Самият Матиас Руст получи обвиняване за безчинство, за нарушение на въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики и незаконно прекосяване на руската граница. По време на процеса против него младежът съобщи, че полетът му е бил зов за мир. На 4 септември 1987 година е наказан на четири години каторжен труд. Съветските управляващи се опасяват да приведат присъдата в осъществяване и мълчешком я заменят на елементарен затвор и изпращат Руст в килия в Лефортово. На всеки два месеца имат право да го посетят родителите му. Прекарва зад решетките 432 дни. По предложение на ръководителя на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико, е освободен и на 3 август 1988 година се завръща в Германия.
В родината животът на Руст не върви без спънки. Изкарва алтернативна военна работа в болница и там среща здравна сестра, в която се влюбва. Тя не отвръща на възприятията му и Матиас я нападна с нож. Осъждат го на две години затвор, само че го освобождават предварително след 5 месеца. Всички го посрещат враждебно, единствените му другари са родителите му. Така напуща Германия и отпътува за Тринидад, там среща и брачната половинка си Атина. В момента авантюристът работи за финансова компания в Люксембург с планове в Южна Африка и Карибите. Живее с мисълта, че е извършил задача и е дал късмет на Михаил Горбачов да се отърве от хардлайнерите в Москва.
Случаят, обаче, не е казус – преди литовското самолетче светът беше слисан от дръзкото кацане на германеца Матиас Руст с отмъкната от летателен клуб „ Чесна “ на Червения площад в Москва на 28 май 1987 година. Само преди 10 дни се навършиха 35 години от полета на Руст, а е допустимо почитателите му да са били въодушевени от неговото сполучливо прекосяване през Противовъздушна отбрана на Варшавския контракт и зенитните системи на защита на Москва.
Все още не са малко директните очевидци на кацането на Руст на основния площад на Съветския съюз през 1987. На 28 май малко самолетче Cesna 172B Skyhawk излетява от летището в Хелзинки със заявление, че ще лети към Стокхолм, само че след 20 минути прекъсва радиовръзката с наземната кула и поема курс към Ленинград. В региона на Котла Ярве в тогавашната Естонска руска република пресича границата и навлиза във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики. В кабината на самолета е 18-годишният пилот-любител от Германия Матиас Руст. Едва по-късно Руст ще разбере, че на същия ден в Съюз на съветските социалистически републики празник означават Гранични войски, същите, които той направил за смях – най-малко немският външен министър Ханс-Дитрих Геншер след време ще си признае, че се е пръснал от смях, когато му споделили за случая.
Към 18.30 машината се появява в московското небе и прави няколко кръгчета в региона на Кремъл и Червения площад и пред очите на слисаните минувачи каца върху Болшой москворецки мост и рулира в посока на Храма на Василий Блажени. Пилотът излиза от кабината и стартира да дава подписи. След 10 минути е задържан.
По време на полета си Матиас Руст е засечен от радарите на Противовъздушна отбрана и даже в един миг руската авиация подвига в небето изтребители. Те обаче не съумяват да принудят германеца да кацне, а никой от военните фактори не се наел да даде заповед за пукотевица, опасявайки се от съществени затруднения.
През предходната седмица за случая и годишнината се сети някогашният военнослужещ от Противовъздушна отбрана на Съюз на съветските социалистически републики Владимир Каминер, който е измежду първите, открили непознатото наличие в руското небе и се върна в мемоари отпреди 35 години в персоналния си блог.
„ Почти се срещнахме тогава. Взеха ме в руската казарма през декември 1986 година и служех в противоракетната защита в т. н. Втори защитителен пръстен на Москва, с ракетния комплекс „ Катерица “, с кодово име Кехлибар. Тогава трябваше да го гръмна, само че не го направих. Нашето поделение се състоеше от радарна станция и три ракети, скрити в близката гора. Целта на " Катеричката " беше да смъква ниско летящи цели, най-вече американски далечни бомбардировачи B1B и B52, само че те в никакъв случай не бяха прелитали над нас. Затова пък имахме доста други ниско летящи цели. Небето над нас беше изпълнено с дребни витлови самолети, употребявани за селскостопански цели, както и непозволено за персонална приложимост. Ако ръководителя на колхоза почувстваше неустоимо предпочитание да посети най-скъпата си вуйна в близкия колхоз, летеше там и даже нямаше радиостанция със себе си.
Самолетът на Руст се приближи към нашето поделение първо като дребна точка на радара, по-късно като огромно петънце, бодил в очите на дежурния офицер, с прякор „ Плешивия “. Всички знаеха какъв брой рисковано е да се издаде заповед за пукотевица. Нашите три ракети бяха към този момент много ръждясали. Те си лежаха добре маскирани в гората и всеки набор бойци на потегляне от казармата си прибираше по някакъв дребен чарк, спомен за двете безсмислени години пропилени в гората. Никой не можеше да каже тъкмо в коя посока щяха да литнат ракетите, в случай че въобще можеха да литнат при производство на изстрел. „ Плешивия “ изпрати отчет до командира си с кодово име „ Диамант. ” Диамантът го изпрати на шефа щаба на противоракетната защита с кодово име „ Смарагд ”. Смарагдът го изпрати на оперативния щаб на Министерството на защитата с кодово име " Рубин ". А Матиас Руст в това време кацна на моста пред Червения площад. Три години по-късно Съветският съюз се разпадна и аз емигрирах в Германия. “ – написа Каминер.
Няма по какъв начин да сме сигурни дали Каминер в действителност е бил част от „ Катерицата “, само че описаните от него обстоятелства, по този начин или другояче, дават отговор на необятно известния и повтарян през годините роман. Докато си предават аеропланчето от Плешивия на Диаманта, от Диаманта на Смарагда, от Смарагда на Рубина – цивилният водач фен удари в сърцето съветското самолюбие. Либералът болшевик Михаил Горбачов се разправи гневно с всички забъркани в случая – постовете си тогава изгубиха министърът на защитата Сергей Соколов, заместникът му, командирът на Противовъздушна отбрана Александър Колдунов, командирите на няколко военни окръга – общо 2000 души военни, а двама офицери бяха предадени на съд и наказани на по няколко години отнемане от независимост.
Самият Матиас Руст получи обвиняване за безчинство, за нарушение на въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики и незаконно прекосяване на руската граница. По време на процеса против него младежът съобщи, че полетът му е бил зов за мир. На 4 септември 1987 година е наказан на четири години каторжен труд. Съветските управляващи се опасяват да приведат присъдата в осъществяване и мълчешком я заменят на елементарен затвор и изпращат Руст в килия в Лефортово. На всеки два месеца имат право да го посетят родителите му. Прекарва зад решетките 432 дни. По предложение на ръководителя на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико, е освободен и на 3 август 1988 година се завръща в Германия.
В родината животът на Руст не върви без спънки. Изкарва алтернативна военна работа в болница и там среща здравна сестра, в която се влюбва. Тя не отвръща на възприятията му и Матиас я нападна с нож. Осъждат го на две години затвор, само че го освобождават предварително след 5 месеца. Всички го посрещат враждебно, единствените му другари са родителите му. Така напуща Германия и отпътува за Тринидад, там среща и брачната половинка си Атина. В момента авантюристът работи за финансова компания в Люксембург с планове в Южна Африка и Карибите. Живее с мисълта, че е извършил задача и е дал късмет на Михаил Горбачов да се отърве от хардлайнерите в Москва.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ