Анна Томова-Синтова: Разпявам се всеки ден, но за мен сцената беше дотук
Анна Томова-Синтова е родена в България, само че е измежду артистите, които от дълго време принадлежат на международната просвета. Заради безапелационната си кариера и артистизъм, приети от най-големите имена в музиката. Заради способността й да пее с лекост на четири езика. Заради феноменалната цифра 14 – броят на постановките „ Дон Жуан “ с нейно присъединяване, в девет от които извършва партиите си на два езика. Но най-много поради лекотата, с която изпълва пространството към себе си – с изключителна човещина, адекватност и самообладание, и усмивка, която не слиза от лицето й.
Снимка: Даниел Димитров
Относно богатия си репертоар, сопраното споделя, че Рихард Щраус е „ една привилегия за моето развиване като реализатор “, италианският репертоар е „ като един прекрасен транспортен съд над водата, само че от време на време нуждая се да потъна в дълбокото “, а Верди – „ моят лидер в пеенето и основата на моето пеене “. Признава, че единствено един път е отказвала роля – в „ Електра “, тъй като „ не можех да се съюзя с това зрелище “.
По време на настоящия си престой у нас, Анна Томова-Синтова е в компанията на две чаровни дами – дъщерята Силвана, която галено назовава Сиси, и внучката Мария. Любопитно, въпреки и не неочкавано е, че и трите генерации са в допир с музиката. Силвана има своя организация в Германия за мениджмънт на реализатори и диригенти, а Мария и нейният брат Тони свирят на пиано, като Мария се занимава и с пеене.
Анна Томова-Синтова в компанията на щерка си Силвана и внучката Мария Снимка: Даниел Димитров
До 18-годишната си възраст и Силвана е била уверена, че нейният професионален път ще бъде обвързван с пеенето, само че две основни прекарвания я карат да промени решението си. Ето какво споделя тя: „ По времето, когато учех пеене в музикалното учебно заведение в Берлин, един път взимах урок от мама. Когато тя запя, а по-късно и аз, и чух личния си глас, си споделих, че няма смисъл да не преставам. И другия случай беше, когато тя ме попита дали желая да се занимавам с пеене, откакто виждам по какъв начин постоянно се тормози да не изстине, не излиза вечер и изобщо не води естествен метод на живот. Аз самата непрекъснато се тормозя да не хвана хрема и да я заразя “. Човек би трябвало да е безапелационен в желанието си да се занимава с каквото и да е, било мнението на Ана Томова-Синтова.
По-късно Сиси, която е удивена от големия брой театри в София, става актриса в Лондон. В продължение на няколко години играе и пътува по турнета с най-малкия наследник на Чарли Чаплин – Кристофър. След това продължава да работа в звукозаписната промишленост – в Лондон, Париж, Чикаго и Берлин. В продължение на осем години е персонален пиар на огромния диригент и пианист Даниел Баренбойм. Заради него, дружно със брачна половинка си, се мести в Берлин, където се ражда щерка им Мария.
Снимка: Даниел Димитров
Анна Томова-Синтова – за музиката и фамилията, за мястото й на сцената през днешния ден и по-младите й сътрудници, за безсънните нощи, за изкуството от сърце за сърце, за фантазиите й през днешния ден, и за офертите за работа, които към момента получава.
– Разпявате се всяка заран...
– Както спортистите имат собствен метод на подготовка и на загряване, по този начин и ние артистите имаме съответните разпявания. Аз останах вярна на техниката на Катя Спиридонова (Оперна певица и възпитател – бел.а.). Това ми работи хубаво – едно, че затоплям гласа, а въпреки това е тонизиращо и освежаващо.
– Дъщеря Ви ми показа, че като дребна не сте й пели доста детски песнички.
– Напротив (Смее се – бел.а.). Пяла съм й освен арии, само че и приспивни песни, и то постоянно. Даже ги пеехме двамата с татко й. Самата аз също съм израснала с песнички. Но истината е, че в този момент пея повече на внуците. Така или другояче, Сиси беше от самото начало с мен на подготовки.
– Казвате, че със настоящето си посещение в България предавате щафетата на по-младите. Как се предава щафета? Като дълг ли го приемате?
– За мен това не е дълг, а постоянно е била една задача, изключително след изминатия огромен път. Правя го с доста огромна наслада и безрезервност, както е било постоянно.
– През годините споделяте, че персоналното и професионалното при Вас са вървели дружно. Никога ли професионалното не е пречило на персоналното, или противоположното?
– Пречило – не! Всичко зависи от това с какъв взор човек гледа на нещата. При мен може би има нещо вродено – аз се отправям постоянно към позитивното. Убедена съм, че човешкото и професионалното са вървели ръка за ръка със личното ми развиване напред.
– Кое е по-сладко – да сте измежду децата и внуците си или да сте на сцената?
– Със сигурност е друго. Никога не съм сравнявала това, което е било тогава, и това, което е в този момент. Тогава всекидневието беше развой на работа или креативен интервал – подготовка на партии, безсъници, които остават и през днешния ден, пътувания, багажи, текстове, извършения, учене на партии. Беше напълно друго – в името на живота, който водехме и това, което правехме. В днешно време, с възрастта условията стават по-други. Човек зависи и здравословно от доста неща. Не мога да кажа кое е било неприятно и кое е било хубаво, само че се е вървяло напред. И тогава, и в този момент, докато може, възприятието ме е водело напред.
– Как гледате през днешния ден и в този момент към сцената?
– С интерес и с нестихваща любов и любознание. Аз съм израснала на сцената от напълно дребна със Сашо Йосифов (композиторът Александър Йосифов (1940-2016) – бел.а. ) зад пулта на татко му (Йосиф Йосифов, прочут като Йоско Йосифов, български оперен диригент и композитор, един от създателите на Старозагорската и на Варненската опера – бел. а.) в Старозагорската опера и това беше мое ежедневие. И този интерес до ден-днешен не е загубен. Интересува ме днешното положение на операта.
– Какво от сегашната сцена Ви подхожда?
– На първо място, въздействието на самата музика. В днешно време сцената е малко проблематична, когато излезе отвън рамките и условията на композитора. Аз одобрявам всичко съвременно, само че би трябвало да познавам композитора и неговия план за съответното произведение.
– Това има ли връзка с думите Ви, че изкуството е от сърце за сърце?
– Има. Всяко нещо, което е почувствано със сърцето и поднесено със сърцето, постоянно има влияние.
– Има ли случаи, когато това не се получава? И какво прави тогава актьорът от сцената?
– Сигурно има такива случаи. Ние не сме автомати – да се натисне копчето и единствено да действа хубавото, което влияе. Но коства ми се, че там към този момент роля има и повелята на самия композитор. Когато ние сме отдадени на неговото интерпретиране, тогава нещата се получават автоматизирано, в хубавия смисъл на думата.
– Говорите за светлината на музиката. Бихте ли споделили къде виждате тази светлина – в композитор, в произведение или може би във Ваше осъществяване?
– Виждам я по друг метод при разнообразни композитори. Но Моцарт е един от най-големите носители на светлината в музиката. И Рихард Щраус е казвал, че тази светлина на Моцарт го е вдъхновявала доста в творчеството му. Не бива да забравяме Бетховен, който също е признал това. Всички ние, които имаме заложба, би трябвало да сме доста признателни за този контакт в изкуството, тъй като светлината лежи в основата на всичко – и на самия живот, само че в изкуството изключително доста.
– Говорите за светлината на Моцарт, само че къде е в днешно време тази светлина в изкуството?
– Тя си е отново там. И нищо не може да я унищожи по никакъв метод. Разбира се, сферите, които в днешно време натежават, са повече материални, повече бизнесменски. И това е казусът за младежите. Затова аз изключително им се удивлявам, че все пак, макар тази динамична техническа ера, имат в себе си силата и вдъхновението да принадлежат на изкуството с любов.
Снимка: Даниел Димитров
– Един облик постоянно се прекара, казвате Вие. Кой облик преболедувахте най-леко?
– Нормално е да се прекара. Това са непознати облици. Аз не съпоставям нищо в живота – нито хора, нито моите лични партии, тъй като те са разнообразни по условия. Всеки път съм се гмуркала в тях и съм ги изживявала с всичко, което би трябвало да се изживее, с цел да стане мое.
– Германия заема доста огромна част от Вашия живот. Коя персона в тази страна Ви е повлияла най-вече?
– Професор Ролф Ройтер (германски диригент (1926-2007) – бел. а.), който ме подхвана през цялото време. Но по-късно не трябва да не помня Курт Мазур (германски диригент (1927-2015) – бел. а.). Не бива да не помня и Савалиш (Волфганг Савалиш, един от най-големите немски диригенти (1923-2013) – бел. а.).
– Разказвали сте, че към момента сънувате музиката и сцената. За какво обаче мечтаете в този момент?
– Мечтая светлината и позитивният взор над живота да бъде над всичко, което дърпа надолу хората. За околните към мен – децата ми, внуците ми, желая да бъдат здрави. Искам и аз да съм здрава, да имам сили да извърша повелята – да сервирам изкуството и да свързвам изкуството с хората, на които то принадлежи.
За страдание, останах без обичния ми брачен партньор, на който дължа доста и с който бяхме дружно 56 години едно цяло в името на изкуството.
– Ще имаме ли щастието да Ви забележим още веднъж на сцената?
– (Смее се – бел.а.) Вече по различен метод. Макар че до предходната година, тъкмо по това време, в Барселона, бях с „ Андре Шение “. И към момента идват оферти, само че няма да споделям какви. Последното беше от Гранд опера – Париж. За мен сцената беше дотук. Правя концерти с младите. Нека да не преувеличаваме нещата. Сега се съсредоточвам повече за контакта с младите и за предаването на моя опит. Другото единствено ще си пристигна.
– Много Ваши сътрудници показват свои наследници в музиката...
– Ооо, доста са. Щастлива съм, че от всеки мой майсторски клас има реализатори, които пробиват и върша своя път нагоре. Щафетата би трябвало да се предава.
– Има ли българи измежду тях?
– Бих обърнала внимание на Цветана Бандаловска. Тя самата го знае!
Снимка: Даниел Димитров
Оперната прима е в България по покана на акад. Пламен Карталов, с цел да приготви вокално-интерпретационно артистите, които ще вземат участие в новата премиера на Националната опера – „ Дон Жуан “ от В. А. Моцарт. Премиерните спектакли са на 18, 19, 20 и 21 април. Призната като една от великите интерпретаторки на шедьворите на Моцарт, Анна Томова-Синтова е дала обещание на маестро Херберт декор Караян, с който работи близо 20 години, да съобщи своя опит на младите. Това тя прави на майсторските си класове у нас и по света.
На 7 април от 19:00 ч. ще бъде открита галерия с документи и фотоси от целия креативен път на Анна Томова-Синтова – „ 55 години живот на сцената “. Същия ден вечерта, на сцената на Софийската опера, следва среща на огромната певица с публиката, по време на която ще бъдат прожектирани видеозаписи с нейни осъществявания от целия свят.
Снимка: Даниел Димитров
Относно богатия си репертоар, сопраното споделя, че Рихард Щраус е „ една привилегия за моето развиване като реализатор “, италианският репертоар е „ като един прекрасен транспортен съд над водата, само че от време на време нуждая се да потъна в дълбокото “, а Верди – „ моят лидер в пеенето и основата на моето пеене “. Признава, че единствено един път е отказвала роля – в „ Електра “, тъй като „ не можех да се съюзя с това зрелище “.
По време на настоящия си престой у нас, Анна Томова-Синтова е в компанията на две чаровни дами – дъщерята Силвана, която галено назовава Сиси, и внучката Мария. Любопитно, въпреки и не неочкавано е, че и трите генерации са в допир с музиката. Силвана има своя организация в Германия за мениджмънт на реализатори и диригенти, а Мария и нейният брат Тони свирят на пиано, като Мария се занимава и с пеене.
Анна Томова-Синтова в компанията на щерка си Силвана и внучката Мария Снимка: Даниел Димитров
До 18-годишната си възраст и Силвана е била уверена, че нейният професионален път ще бъде обвързван с пеенето, само че две основни прекарвания я карат да промени решението си. Ето какво споделя тя: „ По времето, когато учех пеене в музикалното учебно заведение в Берлин, един път взимах урок от мама. Когато тя запя, а по-късно и аз, и чух личния си глас, си споделих, че няма смисъл да не преставам. И другия случай беше, когато тя ме попита дали желая да се занимавам с пеене, откакто виждам по какъв начин постоянно се тормози да не изстине, не излиза вечер и изобщо не води естествен метод на живот. Аз самата непрекъснато се тормозя да не хвана хрема и да я заразя “. Човек би трябвало да е безапелационен в желанието си да се занимава с каквото и да е, било мнението на Ана Томова-Синтова.
По-късно Сиси, която е удивена от големия брой театри в София, става актриса в Лондон. В продължение на няколко години играе и пътува по турнета с най-малкия наследник на Чарли Чаплин – Кристофър. След това продължава да работа в звукозаписната промишленост – в Лондон, Париж, Чикаго и Берлин. В продължение на осем години е персонален пиар на огромния диригент и пианист Даниел Баренбойм. Заради него, дружно със брачна половинка си, се мести в Берлин, където се ражда щерка им Мария.
Снимка: Даниел Димитров
Анна Томова-Синтова – за музиката и фамилията, за мястото й на сцената през днешния ден и по-младите й сътрудници, за безсънните нощи, за изкуството от сърце за сърце, за фантазиите й през днешния ден, и за офертите за работа, които към момента получава.
– Разпявате се всяка заран...
– Както спортистите имат собствен метод на подготовка и на загряване, по този начин и ние артистите имаме съответните разпявания. Аз останах вярна на техниката на Катя Спиридонова (Оперна певица и възпитател – бел.а.). Това ми работи хубаво – едно, че затоплям гласа, а въпреки това е тонизиращо и освежаващо.
– Дъщеря Ви ми показа, че като дребна не сте й пели доста детски песнички.
– Напротив (Смее се – бел.а.). Пяла съм й освен арии, само че и приспивни песни, и то постоянно. Даже ги пеехме двамата с татко й. Самата аз също съм израснала с песнички. Но истината е, че в този момент пея повече на внуците. Така или другояче, Сиси беше от самото начало с мен на подготовки.
– Казвате, че със настоящето си посещение в България предавате щафетата на по-младите. Как се предава щафета? Като дълг ли го приемате?
– За мен това не е дълг, а постоянно е била една задача, изключително след изминатия огромен път. Правя го с доста огромна наслада и безрезервност, както е било постоянно.
– През годините споделяте, че персоналното и професионалното при Вас са вървели дружно. Никога ли професионалното не е пречило на персоналното, или противоположното?
– Пречило – не! Всичко зависи от това с какъв взор човек гледа на нещата. При мен може би има нещо вродено – аз се отправям постоянно към позитивното. Убедена съм, че човешкото и професионалното са вървели ръка за ръка със личното ми развиване напред.
– Кое е по-сладко – да сте измежду децата и внуците си или да сте на сцената?
– Със сигурност е друго. Никога не съм сравнявала това, което е било тогава, и това, което е в този момент. Тогава всекидневието беше развой на работа или креативен интервал – подготовка на партии, безсъници, които остават и през днешния ден, пътувания, багажи, текстове, извършения, учене на партии. Беше напълно друго – в името на живота, който водехме и това, което правехме. В днешно време, с възрастта условията стават по-други. Човек зависи и здравословно от доста неща. Не мога да кажа кое е било неприятно и кое е било хубаво, само че се е вървяло напред. И тогава, и в този момент, докато може, възприятието ме е водело напред.
– Как гледате през днешния ден и в този момент към сцената?
– С интерес и с нестихваща любов и любознание. Аз съм израснала на сцената от напълно дребна със Сашо Йосифов (композиторът Александър Йосифов (1940-2016) – бел.а. ) зад пулта на татко му (Йосиф Йосифов, прочут като Йоско Йосифов, български оперен диригент и композитор, един от създателите на Старозагорската и на Варненската опера – бел. а.) в Старозагорската опера и това беше мое ежедневие. И този интерес до ден-днешен не е загубен. Интересува ме днешното положение на операта.
– Какво от сегашната сцена Ви подхожда?
– На първо място, въздействието на самата музика. В днешно време сцената е малко проблематична, когато излезе отвън рамките и условията на композитора. Аз одобрявам всичко съвременно, само че би трябвало да познавам композитора и неговия план за съответното произведение.
– Това има ли връзка с думите Ви, че изкуството е от сърце за сърце?
– Има. Всяко нещо, което е почувствано със сърцето и поднесено със сърцето, постоянно има влияние.
– Има ли случаи, когато това не се получава? И какво прави тогава актьорът от сцената?
– Сигурно има такива случаи. Ние не сме автомати – да се натисне копчето и единствено да действа хубавото, което влияе. Но коства ми се, че там към този момент роля има и повелята на самия композитор. Когато ние сме отдадени на неговото интерпретиране, тогава нещата се получават автоматизирано, в хубавия смисъл на думата.
– Говорите за светлината на музиката. Бихте ли споделили къде виждате тази светлина – в композитор, в произведение или може би във Ваше осъществяване?
– Виждам я по друг метод при разнообразни композитори. Но Моцарт е един от най-големите носители на светлината в музиката. И Рихард Щраус е казвал, че тази светлина на Моцарт го е вдъхновявала доста в творчеството му. Не бива да забравяме Бетховен, който също е признал това. Всички ние, които имаме заложба, би трябвало да сме доста признателни за този контакт в изкуството, тъй като светлината лежи в основата на всичко – и на самия живот, само че в изкуството изключително доста.
– Говорите за светлината на Моцарт, само че къде е в днешно време тази светлина в изкуството?
– Тя си е отново там. И нищо не може да я унищожи по никакъв метод. Разбира се, сферите, които в днешно време натежават, са повече материални, повече бизнесменски. И това е казусът за младежите. Затова аз изключително им се удивлявам, че все пак, макар тази динамична техническа ера, имат в себе си силата и вдъхновението да принадлежат на изкуството с любов.
Снимка: Даниел Димитров
– Един облик постоянно се прекара, казвате Вие. Кой облик преболедувахте най-леко?
– Нормално е да се прекара. Това са непознати облици. Аз не съпоставям нищо в живота – нито хора, нито моите лични партии, тъй като те са разнообразни по условия. Всеки път съм се гмуркала в тях и съм ги изживявала с всичко, което би трябвало да се изживее, с цел да стане мое.
– Германия заема доста огромна част от Вашия живот. Коя персона в тази страна Ви е повлияла най-вече?
– Професор Ролф Ройтер (германски диригент (1926-2007) – бел. а.), който ме подхвана през цялото време. Но по-късно не трябва да не помня Курт Мазур (германски диригент (1927-2015) – бел. а.). Не бива да не помня и Савалиш (Волфганг Савалиш, един от най-големите немски диригенти (1923-2013) – бел. а.).
– Разказвали сте, че към момента сънувате музиката и сцената. За какво обаче мечтаете в този момент?
– Мечтая светлината и позитивният взор над живота да бъде над всичко, което дърпа надолу хората. За околните към мен – децата ми, внуците ми, желая да бъдат здрави. Искам и аз да съм здрава, да имам сили да извърша повелята – да сервирам изкуството и да свързвам изкуството с хората, на които то принадлежи.
За страдание, останах без обичния ми брачен партньор, на който дължа доста и с който бяхме дружно 56 години едно цяло в името на изкуството.
– Ще имаме ли щастието да Ви забележим още веднъж на сцената?
– (Смее се – бел.а.) Вече по различен метод. Макар че до предходната година, тъкмо по това време, в Барселона, бях с „ Андре Шение “. И към момента идват оферти, само че няма да споделям какви. Последното беше от Гранд опера – Париж. За мен сцената беше дотук. Правя концерти с младите. Нека да не преувеличаваме нещата. Сега се съсредоточвам повече за контакта с младите и за предаването на моя опит. Другото единствено ще си пристигна.
– Много Ваши сътрудници показват свои наследници в музиката...
– Ооо, доста са. Щастлива съм, че от всеки мой майсторски клас има реализатори, които пробиват и върша своя път нагоре. Щафетата би трябвало да се предава.
– Има ли българи измежду тях?
– Бих обърнала внимание на Цветана Бандаловска. Тя самата го знае!
Снимка: Даниел Димитров
Оперната прима е в България по покана на акад. Пламен Карталов, с цел да приготви вокално-интерпретационно артистите, които ще вземат участие в новата премиера на Националната опера – „ Дон Жуан “ от В. А. Моцарт. Премиерните спектакли са на 18, 19, 20 и 21 април. Призната като една от великите интерпретаторки на шедьворите на Моцарт, Анна Томова-Синтова е дала обещание на маестро Херберт декор Караян, с който работи близо 20 години, да съобщи своя опит на младите. Това тя прави на майсторските си класове у нас и по света.
На 7 април от 19:00 ч. ще бъде открита галерия с документи и фотоси от целия креативен път на Анна Томова-Синтова – „ 55 години живот на сцената “. Същия ден вечерта, на сцената на Софийската опера, следва среща на огромната певица с публиката, по време на която ще бъдат прожектирани видеозаписи с нейни осъществявания от целия свят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ