Мисия Арал
Анна КРЯЖЕВА,
Ритм Евразии
Аралско море продължава да бъде неотложен проблем за всички страни в района. Пресъхването на този натурален водоем аргументи екологична злополука най-малкото за Казахстан и Узбекистан. Рискът да се окажем на ръба на бездна, принуди политиците и служителите да не помнят за моментните си ползи, с цел да спасят естествената зона и екологията на района.
Проблемната естествена зона се намира в региона на Къзълординската област в Казахстан. До към 1960 година Аралско море е било четвъртото по величина езеро в света. След няколко зле замислени напоителни плана реките Сърдаря и Амударя, които захранваха речния басейн, бяха отклонени от естествения водоем.
През миналите 60 години площта на Аралско море понижа три пъти. Нивото на водата спадна с 29 метра, а размерът се „ сви “ 15 пъти. През 80-те години на предишния век морето е разграничено на две елементи: на север Малкото Аралско море и южна част - Голямото Аралско море. Екологичната покруса докара до миграцията на множеството диви животни в района, изгубването на рибите и появяването на пустинята Аралкум. Сега, вместо водни талази, вятърът носи единствено пясък.
През 2021 година Северният Арал, прочут още като Малък Арал, заемаше повърхност от 3000 квадратни километра - по-малко от 5% от територията от 68 000 квадратни километра, които цялото Аралско море е заемало през 1960 година Въпреки това даже дребното количество вода, което се появи тук, зарадва локалните поданици. " Водата се връща постепенно, само че има вода ", споделиха хората.
Миналата година Астана също постави старания за премахване на екологичната злополука. Тогава управляващите на Република Казахстан сложиха задача на експертите да засадят своята част от изсъхналото дъно на Аралско море със саксаулова гора на повърхност от 1,1 милиона хектара, с цел да спрат опустиняването. Според статистиката на Министерството на естествените запаси на страната и Акимата на Къзълординската област за три години са засети 544,5 хиляди хектара гора. За 2024 година проектите бяха да се засадят още 275 хиляди хектара със зеленина.
Удачен старт
Когато Казахстан осъзна безсмислието на опитите да реализира съглашение с други страни за взаимни дейности за избавяне на Аралско море, той независимо се обърна към Световната банка, която финансира построяването на язовир, който да събира последните капки вода, донесена от Сърдаря, в дребен басейн - Северен Арал, който преди този момент е бил част от Голям Арал. Тогава управляващите и природозащитниците на републиката създадоха дълголетен и многоетапен план " Регулиране на руслото на река Сърдаря и запазване на северната част на Аралско море " (РРССАМ). Първият стадий от реализацията му беше приключен през 2010 година
Към този миг размерът на водата в Аралско море се усили до 11,5 кубически километра. " Проектът на века ", както природозащитниците нарекоха РРССАМ-1, разреши постигането на следните цели: размерът на водата в Северното Аралско море се е нараснал с 42%; солеността понижа съвсем 4 пъти; уловът на риба доближи 8 хиляди тона годишно; 870 кв. км изсъхнало морско дъно още веднъж бяха покрити с вода; дебитът на река Сърдаря се е нараснал от 350 на 700 куб. м/с; беше допустимо да се резервира северната част на Аралско море като географски климатообразуващ обект; беше увеличено водоснабдяването на напоителните и езерните системи; биоразнообразието на казахстанската част от района на Аралско море е възобновено.
По време на осъществяването на първия стадий бяха издигнати следните обекти:
- язовир " Кокарал ", който разделя морето на две части;
- водноелектрическият комплекс " Аклак ", с помощта на който водата от Сърдаря стартира да се влива в залива Болшой Саричеганак;
- комплексът от уреди и защитни язовири " Айтек " на река Сърдаря;
- обилни размери строителни работи бяха осъществени във водноелектрическите централи на град Къзълорда, Казалинск и на стените на язовирите " Шардари " и " Арнасай ".
Стъпка втора - РРССАМ-2
В средата на май Министерството на водните запаси и напояването на Казахстан заяви за началото на втория стадий от работата по запазване на Северното Аралско море - РРССАМ-2. Целта на плана, съгласно публични лица и природозащитници, е да се възвърне екосистемата на Северното Аралско море, с цел да се надгради достигнатото през първия стадий.
Втората част от плана, която ще отнеме 4-5 години, включва реконструкцията на язовир " Кокарал " и построяването на нов водноелектрически комплекс покрай село Аманоткел. Това ще увеличи морското ниво до 44 м съгласно Балтийската система, ще усили размера на водата до 34 кубически км, а площта на водната повърхнина - до 3,9 хиляди кв. км.
Ръководителят на министерството Нуржан Нуржигитов назова определения вид най-благоприятен, като се вземе поради хидрологичната конюнктура в басейна на река Сърдаря. Проектът е създаден с дейното присъединяване на локални поданици и специалисти.
Проектът е от голяма важност и за Световната банка, чийто районен шеф Самех Уахба удостовери продължаването на финансирането на самодейността. " Този план показва на света опцията за възобновяване на екосистемата и ще сътвори нови работни места в района ", означи служителят на банката.
Активната роля на Казахстан в опазването на Аралско море беше подчертана предишния ноември на Световната среща на върха за климата в Баку от президента на републиката Касим-Жомарт Токаев. Държавният глава прикани за по-тясно интернационално съдействие в региона на климатичните начинания, където Астана играе значима роля. Казахстанският водач подсети също, че Каспийско море също би трябвало да бъде избавено, защото е застрашено по сходен метод.
Континентите усещат последствията от пресъхването на Аралско море
Проблемите с пресъхването на Аралско море се усещат даже на хиляди километри разстояние от района, където то се намира.
Както отбелязва Световната метеорологична организация, намаляването на площта на Аралско море се е трансформирало в една от най-големите антропогенни екологични рецесии на XX век. Като цяло изгубването на този натурален водоем имаше систематичен негативен резултат върху флората, фауната, ландшафта и климата на целия район на Аралско море.
Сега в радиус от 100 км лятото е станало доста по-горещо и по-сухо, а зимата се характеризира със студове и нескончаем темперамент. Сега тук има доста по-малко превалявания. Ако преди в региона на Аралско море са живели 173 типа животни, в този момент са останали единствено 38, а популациите не престават да понижават.
Пресъхването на морето е засегнало най-силно ихтиофауната. Намаляването на площта на морето и увеличението на концентрацията на сол в останалата вода доведоха до изгубването на съвсем всички ендемични типове, броят на рибите в прилежащите езерни системи понижа 20 пъти, а в Големия Арал въобще няма риба.
Всяка година над 75 милиона тона пясък, разбъркан с пестициди и химикали, се издигат във въздуха от повърхността на пустинята Аралкум, която се намира на дъното на пресъхналото Аралско море. Отровите са попадали в морето по време на напояване на памукови полета през речни или подземни канали. Наблюденията на експерти разрешиха да се дефинира, че праховият облак доближава дължина 600 км, а височината на издигане на частиците е 4 км.
Отровни соли от Аралския район са открити в кръвта на пингвини в Антарктида, в горите на Норвегия, по ледниците на Гренландия, Тиен Шан и Памир. Прашните стихии освен вредят на околната среда, само че и имат унищожителен резултат върху здравето на хората. Жителите на района на Аралско море все по-често търсят лекуване в клиники за очни болести, респираторни болести, анемия, диабет, рак.
В умозаключение ще кажем, че напъните на управляващите на Казахстан, публичните и екологичните организации, както и на загрижените поданици на района, който страда от климатично злополучие в продължение на доста десетилетия, са ориентирани към минимизиране или още по-добре - цялостно унищожаване на гореспоменатите проблеми. И плановете на Астана за поправяне на обстановката наподобяват като заслужен инструмент, стига единствено да работят по нужния метод.
Заглавието е на редакцията
Ритм Евразии
Аралско море продължава да бъде неотложен проблем за всички страни в района. Пресъхването на този натурален водоем аргументи екологична злополука най-малкото за Казахстан и Узбекистан. Рискът да се окажем на ръба на бездна, принуди политиците и служителите да не помнят за моментните си ползи, с цел да спасят естествената зона и екологията на района.
Проблемната естествена зона се намира в региона на Къзълординската област в Казахстан. До към 1960 година Аралско море е било четвъртото по величина езеро в света. След няколко зле замислени напоителни плана реките Сърдаря и Амударя, които захранваха речния басейн, бяха отклонени от естествения водоем.
През миналите 60 години площта на Аралско море понижа три пъти. Нивото на водата спадна с 29 метра, а размерът се „ сви “ 15 пъти. През 80-те години на предишния век морето е разграничено на две елементи: на север Малкото Аралско море и южна част - Голямото Аралско море. Екологичната покруса докара до миграцията на множеството диви животни в района, изгубването на рибите и появяването на пустинята Аралкум. Сега, вместо водни талази, вятърът носи единствено пясък.
През 2021 година Северният Арал, прочут още като Малък Арал, заемаше повърхност от 3000 квадратни километра - по-малко от 5% от територията от 68 000 квадратни километра, които цялото Аралско море е заемало през 1960 година Въпреки това даже дребното количество вода, което се появи тук, зарадва локалните поданици. " Водата се връща постепенно, само че има вода ", споделиха хората.
Миналата година Астана също постави старания за премахване на екологичната злополука. Тогава управляващите на Република Казахстан сложиха задача на експертите да засадят своята част от изсъхналото дъно на Аралско море със саксаулова гора на повърхност от 1,1 милиона хектара, с цел да спрат опустиняването. Според статистиката на Министерството на естествените запаси на страната и Акимата на Къзълординската област за три години са засети 544,5 хиляди хектара гора. За 2024 година проектите бяха да се засадят още 275 хиляди хектара със зеленина.
Удачен старт
Когато Казахстан осъзна безсмислието на опитите да реализира съглашение с други страни за взаимни дейности за избавяне на Аралско море, той независимо се обърна към Световната банка, която финансира построяването на язовир, който да събира последните капки вода, донесена от Сърдаря, в дребен басейн - Северен Арал, който преди този момент е бил част от Голям Арал. Тогава управляващите и природозащитниците на републиката създадоха дълголетен и многоетапен план " Регулиране на руслото на река Сърдаря и запазване на северната част на Аралско море " (РРССАМ). Първият стадий от реализацията му беше приключен през 2010 година
Към този миг размерът на водата в Аралско море се усили до 11,5 кубически километра. " Проектът на века ", както природозащитниците нарекоха РРССАМ-1, разреши постигането на следните цели: размерът на водата в Северното Аралско море се е нараснал с 42%; солеността понижа съвсем 4 пъти; уловът на риба доближи 8 хиляди тона годишно; 870 кв. км изсъхнало морско дъно още веднъж бяха покрити с вода; дебитът на река Сърдаря се е нараснал от 350 на 700 куб. м/с; беше допустимо да се резервира северната част на Аралско море като географски климатообразуващ обект; беше увеличено водоснабдяването на напоителните и езерните системи; биоразнообразието на казахстанската част от района на Аралско море е възобновено.
По време на осъществяването на първия стадий бяха издигнати следните обекти:
- язовир " Кокарал ", който разделя морето на две части;
- водноелектрическият комплекс " Аклак ", с помощта на който водата от Сърдаря стартира да се влива в залива Болшой Саричеганак;
- комплексът от уреди и защитни язовири " Айтек " на река Сърдаря;
- обилни размери строителни работи бяха осъществени във водноелектрическите централи на град Къзълорда, Казалинск и на стените на язовирите " Шардари " и " Арнасай ".
Стъпка втора - РРССАМ-2
В средата на май Министерството на водните запаси и напояването на Казахстан заяви за началото на втория стадий от работата по запазване на Северното Аралско море - РРССАМ-2. Целта на плана, съгласно публични лица и природозащитници, е да се възвърне екосистемата на Северното Аралско море, с цел да се надгради достигнатото през първия стадий.
Втората част от плана, която ще отнеме 4-5 години, включва реконструкцията на язовир " Кокарал " и построяването на нов водноелектрически комплекс покрай село Аманоткел. Това ще увеличи морското ниво до 44 м съгласно Балтийската система, ще усили размера на водата до 34 кубически км, а площта на водната повърхнина - до 3,9 хиляди кв. км.
Ръководителят на министерството Нуржан Нуржигитов назова определения вид най-благоприятен, като се вземе поради хидрологичната конюнктура в басейна на река Сърдаря. Проектът е създаден с дейното присъединяване на локални поданици и специалисти.
Проектът е от голяма важност и за Световната банка, чийто районен шеф Самех Уахба удостовери продължаването на финансирането на самодейността. " Този план показва на света опцията за възобновяване на екосистемата и ще сътвори нови работни места в района ", означи служителят на банката.
Активната роля на Казахстан в опазването на Аралско море беше подчертана предишния ноември на Световната среща на върха за климата в Баку от президента на републиката Касим-Жомарт Токаев. Държавният глава прикани за по-тясно интернационално съдействие в региона на климатичните начинания, където Астана играе значима роля. Казахстанският водач подсети също, че Каспийско море също би трябвало да бъде избавено, защото е застрашено по сходен метод.
Континентите усещат последствията от пресъхването на Аралско море
Проблемите с пресъхването на Аралско море се усещат даже на хиляди километри разстояние от района, където то се намира.
Както отбелязва Световната метеорологична организация, намаляването на площта на Аралско море се е трансформирало в една от най-големите антропогенни екологични рецесии на XX век. Като цяло изгубването на този натурален водоем имаше систематичен негативен резултат върху флората, фауната, ландшафта и климата на целия район на Аралско море.
Сега в радиус от 100 км лятото е станало доста по-горещо и по-сухо, а зимата се характеризира със студове и нескончаем темперамент. Сега тук има доста по-малко превалявания. Ако преди в региона на Аралско море са живели 173 типа животни, в този момент са останали единствено 38, а популациите не престават да понижават.
Пресъхването на морето е засегнало най-силно ихтиофауната. Намаляването на площта на морето и увеличението на концентрацията на сол в останалата вода доведоха до изгубването на съвсем всички ендемични типове, броят на рибите в прилежащите езерни системи понижа 20 пъти, а в Големия Арал въобще няма риба.
Всяка година над 75 милиона тона пясък, разбъркан с пестициди и химикали, се издигат във въздуха от повърхността на пустинята Аралкум, която се намира на дъното на пресъхналото Аралско море. Отровите са попадали в морето по време на напояване на памукови полета през речни или подземни канали. Наблюденията на експерти разрешиха да се дефинира, че праховият облак доближава дължина 600 км, а височината на издигане на частиците е 4 км.
Отровни соли от Аралския район са открити в кръвта на пингвини в Антарктида, в горите на Норвегия, по ледниците на Гренландия, Тиен Шан и Памир. Прашните стихии освен вредят на околната среда, само че и имат унищожителен резултат върху здравето на хората. Жителите на района на Аралско море все по-често търсят лекуване в клиники за очни болести, респираторни болести, анемия, диабет, рак.
В умозаключение ще кажем, че напъните на управляващите на Казахстан, публичните и екологичните организации, както и на загрижените поданици на района, който страда от климатично злополучие в продължение на доста десетилетия, са ориентирани към минимизиране или още по-добре - цялостно унищожаване на гореспоменатите проблеми. И плановете на Астана за поправяне на обстановката наподобяват като заслужен инструмент, стига единствено да работят по нужния метод.
Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ