Анна Кизенхофер е математичка, уважавана преподавателка в Ecole Polytechnique в

Чаровна докторка по математика спечели злато на олимпийските игри в Токио

Анна Кизенхофер е математичка, уважавана преподавателка в Ecole Polytechnique в Лозана, магистърска степен в Кеймбридж и първата, донесла за Австрия злато в колоезденето от 19 век насам. Зад това достижение се крие една необикновена персонална история. Един ден специалистката по нелинейни уравнения взема решение да потвърди на себе си, че може да стане първенец без треньори. И го прави! Какво й коства това – прочетете в нашия материал.

Анна Кизенхофер е на 30 години. Само преди 10 години при произнасянето на думата „ спорт “, евентуално тя щеше да събере тетрадките и преносимия компютър си и да седне настрани, с цел да не разисква сходни нелепости. Анна няма време, прави блестяща кариера! Кизенхофер е бакалавър на Виенския механически университет, магистър от университета в Кеймбридж, през 2016 година пази докторат в Политехническия университет в Каталуния. След като става лекар на науките, Анна незабавно получава и покана да преподава във Федералното политехническо учебно заведение в Лозана. Тя е най-младата учителка в катедрата, само че и една от най-строгите.

Страстта на младата математичка са нелинейните уравнения с частични диференциали, които пораждат в алгебричната физика и момичето възнамерява да прави това през целия си живот. Но един ден един другар я помолил да го поддържа в съревнование по триатлон и в живота на Ани се появи нова пристрастеност. Австрийката безусловно се влюбва в диатлона, а по-късно и в триатлона и повече от три години работи интензивно, по-късно взе участие в маратони. Тежка травма на крайници обаче трансформира всичко и се постанова Анна да спре да бяга.

Но какво прави университетските мозъци разнообразни? Упоритост и прецизност на напъните. Затова бъдещата шампионка взема решение да се отдаде на колоезденето и да се опита да реализира някакъв любителски триумф. Първо Кизенхофер се причислява към каталунския тим, а по-късно се реалокира в белгийското Lotto Soudal. След редица победи във федерацията, не би трябвало ли да се опитва на Олимпиадата? Отговорът за Анна е явен – несъмнено, че би трябвало!

В изгода на тази всъщност рискована концепция стои фактът, че през целия интервал на ограничаващите ограничения поради ковид, Аня тренира интензивно и се усеща в отлична форма. Плюс това, като математик, самата Анна е създала велосипедна система, която ще й разреши да остави противниците си надалеч. Тя кандидатства за присъединяване в националния тим на Австрия и ето я изненадата! – вземат я. Това дава нов подтик на образованието.

Анна незабавно взема решение, че няма потребност от треньори и диетолози. Подходът й е изцяло независим. Тя поема цялостната отговорност за подготовката си – от храненето и оборудването до тренировките и тактиката.

„ Не съм от вида колоездач, който просто върти педалите. Аз съм вдъхновението зад моите осъществявания и се гордея с това. Виждате ли, когато сте млади, при вас идва треньорът и споделя: „ Знам всичко, би трябвало да правиш това и това “. Аз самата бях в тази позиция – имах вяра на всичко. Сега съм на 30 и започнах да съзнавам, че доста от тези, които споделят, че знаят всичко, в действителност не знаят доста. Моят съвет е да не се доверявате изцяло на треньора “, призна победителката, откакто завоюва медала си в Токио.
И тогава Виена ликуваше! За първи път от 100 години Австрия завоюва злато в колоездачно съревнование за дами и най –важното: кой го донесе? Момиче, на което в Токио са гледали с пренебрежение, заявявайки, че „ няма място за дилетанти “.
След успеха Анна се връща в австрийската Кройцщатен, с цел да отпразнува триумфа със фамилията и приятелите си. Поради пандемията и тежките тренировки тя не е виждала майка си една година. На шампионката към този момент е препоръчан контракт от няколко известни спортни марки, има хрумвания да се снима за корицата на известни списания. Но докторът на науките към момента мисли. Тя има лекции в университета през есента, по кое време ще се приготвя за тях? Плюс това, нелинейните уравнения няма да се решат сами.

„ Все още не знам по какъв начин животът ми ще се промени “, свива плещи спортистката. – Определено ще запазя работата си, ще се занимавам с математика, ще продължа да упражнявам, както правех преди тази победа. Но несъмнено, във връзка с самочувствието, това ме направи друг човек. “