Анна – френската кралица от Киев, която има урок за Макрон
Анна Киевска и Еманюел Макрон
Време е да възкресим Анна Киевска, извънредно надарената и несправедливо забравена кралица на франките от XI век. Тя би имала строги думи за своя правоприемник отпред на Франция, президента.
Анна сигурно щеше да бъде ужасена от това, че някакъв смрадлив франк, който дъвче ряпа, има смелостта да допусна, че явно по-изтънчената цивилизация на Киев „ по всяка възможност е на десетилетия разстояние “ от това да стане част от общоевропейския политически план в лицето на Европейски Съюз.
Всъщност малко са историческите фигури, които са толкоз подобаващи, колкото Анна, с цел да засвидетелстват
мястото на Киев в центъра, а не в периферията на европейската история.
Тъй като към този момент е ясно, че по-голямата част от Западна Европа ще се бави с кандидатурата на Украйна за Европейски Съюз, в този момент е жизненоважно да се огледа в вероятност на Анна и нейния свят.
Като се омъжва за крал Анри I в Реймс през 1051 година, Анна прави крачка надолу. Принцесата изоставя внушителния си, ослепителен роден град с повече от 400 църкви и именитата Златна врата, с цел да живее в интелектуална среда, която отстъпва на нейната.
Тя е вълнуващ персонаж, който може да ни помогне да измъкнем Киев от концепцията за „ земя на ръба на Европа “, където доста западноевропейци към този момент са прогонили Украйна.
Борбата за Анна
Макрон към този момент е имал конфликт с Анна.
На взаимна конференция във Версай през май 2017 година съветският президент Владимир Путин поздрави „ съветската Анна “ за това, че е сложила началото на френско-руските връзки. Френският президент до него радостно се усмихваше и поглеждаше телевизионната камера, евентуално без да знае, че в Киев се пукат кръвоносни съдове.
Тогавашният президент на Украйна, шоколадовият барон Петро Порошенко, изригна, че Русия краде Анна за личната си история „ пред очите на Европа “. Украинците постоянно бързат да отбележат, че по времето на Анна Киев е направлявал земите от Балтийско до Черно море, доста преди Москва да се появи на сцената.
В интерес на истината, самата Анна евентуално не би се зарадвала на това, че е кооптирана от Путин, палач от балтийския бряг, който в този момент пуска крилати ракети и дронове камикадзе в обичания ѝ Киев. Макар че по всичко проличава, че е била богобоязлива и състрадателна кралица, въпреки всичко човек би си показал, че тя би предиздвикала врага си безшумно да се задуши и да го захвърли на сметището.
В дипломатически проект Макрон се опита да поправи вредите от конференцията във Версай, когато Порошенко посети Франция през идващия месец (и коленичи пред статуята на Анна). Изпълнен с лирични думи, Макрон означи по какъв начин „ Anne de Kiev “ е посочила, че връзките сред Киев и Париж са „ закотвени в дълбините на предишното хилядолетие “.
Уф, положително избавление, Еманюел. Но дали Макрон в действителност е научил верния урок? Ако той просто е схванал, че Русия и Украйна се борят за това доколко техните модерни народи в действителност са наследници на Киевска Рус – като Киев недоволства от империалистическите разкази на Москва – то това в действителност не е главният въпрос.
Далеч по-важният урок от Анна е този за визията на Европа.
Европейска принцеса
Около Анна има занимателна митология. Някои истории сочат, че когато пристигнала, с цел да се омъжи за Анри, тя донесла в багажа си фамозното славянско евангелие от Реймс. Сега то е скъпо френско национално богатство. В доста биографии се споделя, че класната киевска принцеса била толкоз ужасена от шумните франки, че въвела бани. Други профили цитират писмо до татко ѝ, което не е нищо повече от литания от аисторически инвективи за френските дефекти – от неначетеност до ястие на жаби.
Трагичното е, че всички тези писма са по-късни сантиментални измислици за Анна. В тези приказки обаче има солидна логичност. Почти несъмнено е, че тя е била добре просветен артикул на изтънчена придворна просвета, пропита с гръцки език, просвета и литература. За образованите мъже на Запад, които са знаели прекомерно малко за нещо друго с изключение на църковен латински, налози и свине, кралицата от Изтока би трябвало да е изглеждала като аварирала от друга планета.
Произходът ѝ е от главно значение за разбирането ѝ. Баща ѝ е бил огромен състезател: Ярослав Мъдри, великият княз на Киев, човек, прочут с любовта си към книгите, който събирал книжари, с цел да превеждат гръцки текстове. По времето на Ярослав е приключена 13-куполната катедрала „ Света София “ – към момента определяща забележителност на Киев – и в нея можете да откриете фреска, за която се счита, че е на младата Анна. Ярослав е популярен кодификатор на законите и – в символ на това, че се е заел с най-ужасните закононарушения – неговите закони са доста съответни във връзка с наказванията за скубане на брада.
Майката на Анна обаче е тази, която разкрива, че тази история е освен това от среща сред православния Изток и латинския Запад. Ингегерд (Ингегерд Улофсдотер Шведска, известна също като Ирина, Анна и Света Анна е шведска принцеса и велика княгиня на Киев, бел. ред.), която по-късно е канонизирана, е щерка на първия християнски крал на шведите, което припомня за викингския генезис на Киев. Анна е доста огромна част от скандинавското завещание на континента, а татко ѝ се появява в скандинавските саги като Ярислейф Куцият, евентуално поради на рана от стрела. Анна е била многократна еврокралица.
Съревновавайки се с Византия, континенталните упоритости на Ярослав претендирали по-широко платно.
Другите му дъщери били омъжени за норвежки, маджарски и (вероятно) британски кралски особи. Първоначално той се пробва безрезултатно да омъжи Анна за монарха на Свещената Римска империя (Германия) Хенрих III и точно това брачно маневриране евентуално притегля интереса на франкския Анри I. Една от най-популярните теории е, че откакто Хенрих III отхвърля Анна, в средата на XI в. се оформя някакъв киевско-франкско-полски фронт против германците. Това сигурно е допустимо. По-голямата картина обаче е ясна:
Киев оказва помощ за образуването на Европа.
Европа не може да търси историята на своя генезис единствено в света на Карл Велики. Трябва да погледнем по-широко. Светът на Ярослав също е от голяма важност.
Управление на Франция
Анна освен извършва кралския си дълг, като обезпечава на Анри правоприемник – и вкарва гръцкото име Филип в западната кралска фамилия – само че и наподобява е взела участие интензивно в ръководството на страната. Текстовите свидетелства демонстрират, че тя не е била кралица, която би трябвало да бъде затворена в кула със своите гоблени.
Показателно е какъв брой доста франкски харти се стремят да бележит обстоятелството, че са подписани в наличието на кралицата или с нейно единодушие. Голяма част от наличието им е скучно: Монаси и кралски служители, които се карат за говеждо месо, или потвърждения за църковни дарения, само че е явно, че присъединяване на кралицата е придавало престиж на държавните каузи. В едно ненапълно ласкаво писмо до „ славната кралица “ самият папа споделя, че е чул „ мъжествена мощ на добродетелите, които се крият в женската ѝ гръд “.
Нейните държавнически умения се оказват решаващи през 1060 година, когато Анри поверява здравето си на един самозванец на име Жан Глухия, евентуално наименуван по този начин поради способността му да пренебрегва писъците на пациентите си. Жан предписва на Анри трудно разхлабително, което го убива. Жан се пробва да упрекна за гибелта питите вода, които кралят изпива срещу съвета му, само че очевидно е отровил монарха си. Анна евентуално е трябвало да вземе със себе си доктор от Изтока.
Смъртта на Анри е рисков миг. Кралството било нестабилно едва, а най-големият наследник на Анна – Филип, бил единствено на осем години. Отново документалната диря сочи, че киевската кралица нормализирала кралството. Показателно е, че Анна и Филип I са наричани дружно „ кралете “. От този дует в действителност единствено Анна е можела да командва събитията. Въпреки това Филип в последна сметка процъфтява и си печели прозвището „ Влюбеният “, което подсказва, че доста се е наслаждавал на дългото си ръководство.
Въпреки очевидния триумф, който реализира, интегрирайки се измежду франките, има признаци, че тя в никакъв случай не се трансформира в изцяло локална. Покъртително е, че тя резервира подписа си на кирилица. Макар папата в никакъв случай да не загатва, че има някакъв проблем с това, че тя произлиза от православния Изток, посвещението ѝ на църквата, в която тя копнее за „ хубостта “ на безконечния живот, е наситено с езика на нейната първична религия. Думите ѝ за Дева Мария и Йоан Кръстител превеждат славянските термини: Богородица и Предтеча, Божията майка и Предтеча. Когато мозъкът ѝ се обръща към небесното, той се връща към куполите на Киев.
Десетилетия наред?
До болежка е ясно накъде ще тръгне политиката на Европейски Съюз. Въпреки че украинците демонстрираха (под знамената на Европейски Съюз!) по време на въстанието на Майдана и във войната против Путин, че са подготвени да дадат живота си за съществени свободи, Брюксел ще ги кара да чакат, когато става въпрос за участие в Европейски Съюз. Късогледата френско-германска ос, която вижда в Европейски Съюз главно лоби за земеделие и коли, а не политически блян, ще упорства, че Украйна е прекомерно несигурна, бедна и корумпирана, с цел да бъде призната.
Дългите, криволичещи договаряния за участие в Европейски Съюз, учредени на отбелязване на върховенството на закона, се оказаха несполучливи, защото разрешиха на членове, които по-късно не съблюдават разпоредбите. По отношение на Украйна този остарял справочник няма да се приложи. Европейски Съюз би трябвало да се включи с всички сили в политическия развой и да възвърне страната в границите на пълноценно партньорство, преди други да запълнят празнината или украинците да изгубят религия.
Естествено, ще са нужни промени и възобновяване, само че настояването на Макрон, че Киев е на „ десетилетия “ разстояние, разкрива
необятно публикувания фатализъм, че Украйна просто не е европейска.
Историята на Анна допуска нещо по-различно и изисква от Запада повече примирение.
Киев е в центъра на европейската сага.
Като първата жена-регент, кралица от Изтока евентуално е поддържала занемарената Франция за своя наследник, момчето-крал Филип I. Като цяло изтънченият Изток прекомерно постоянно е изключван от описа за това, което прави Европа това, което е.
От Ярослав до Майдана, Киев към момента не заема мястото, което би трябвало да заема в по-широката картина на това, което сплотява нашия континент.
Да се надяваме, че присъединението към Европейски Съюз няма да отнеме десетилетия. Украинците са склонни да ни объркват във връзка с периодите. В края на краищата, още през февруари Путин трябваше да превземе Киев за броени дни.
Анна можеше да му каже, че това няма да се случи. Стените на татко ѝ щяха да устоят.
Текстът е оповестен в от Кристиян Оливер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Време е да възкресим Анна Киевска, извънредно надарената и несправедливо забравена кралица на франките от XI век. Тя би имала строги думи за своя правоприемник отпред на Франция, президента.
Анна сигурно щеше да бъде ужасена от това, че някакъв смрадлив франк, който дъвче ряпа, има смелостта да допусна, че явно по-изтънчената цивилизация на Киев „ по всяка възможност е на десетилетия разстояние “ от това да стане част от общоевропейския политически план в лицето на Европейски Съюз.
Всъщност малко са историческите фигури, които са толкоз подобаващи, колкото Анна, с цел да засвидетелстват
мястото на Киев в центъра, а не в периферията на европейската история.
Тъй като към този момент е ясно, че по-голямата част от Западна Европа ще се бави с кандидатурата на Украйна за Европейски Съюз, в този момент е жизненоважно да се огледа в вероятност на Анна и нейния свят.
Като се омъжва за крал Анри I в Реймс през 1051 година, Анна прави крачка надолу. Принцесата изоставя внушителния си, ослепителен роден град с повече от 400 църкви и именитата Златна врата, с цел да живее в интелектуална среда, която отстъпва на нейната.
Тя е вълнуващ персонаж, който може да ни помогне да измъкнем Киев от концепцията за „ земя на ръба на Европа “, където доста западноевропейци към този момент са прогонили Украйна.
Борбата за Анна
Макрон към този момент е имал конфликт с Анна.
На взаимна конференция във Версай през май 2017 година съветският президент Владимир Путин поздрави „ съветската Анна “ за това, че е сложила началото на френско-руските връзки. Френският президент до него радостно се усмихваше и поглеждаше телевизионната камера, евентуално без да знае, че в Киев се пукат кръвоносни съдове.
Тогавашният президент на Украйна, шоколадовият барон Петро Порошенко, изригна, че Русия краде Анна за личната си история „ пред очите на Европа “. Украинците постоянно бързат да отбележат, че по времето на Анна Киев е направлявал земите от Балтийско до Черно море, доста преди Москва да се появи на сцената.
В интерес на истината, самата Анна евентуално не би се зарадвала на това, че е кооптирана от Путин, палач от балтийския бряг, който в този момент пуска крилати ракети и дронове камикадзе в обичания ѝ Киев. Макар че по всичко проличава, че е била богобоязлива и състрадателна кралица, въпреки всичко човек би си показал, че тя би предиздвикала врага си безшумно да се задуши и да го захвърли на сметището.
В дипломатически проект Макрон се опита да поправи вредите от конференцията във Версай, когато Порошенко посети Франция през идващия месец (и коленичи пред статуята на Анна). Изпълнен с лирични думи, Макрон означи по какъв начин „ Anne de Kiev “ е посочила, че връзките сред Киев и Париж са „ закотвени в дълбините на предишното хилядолетие “.
Уф, положително избавление, Еманюел. Но дали Макрон в действителност е научил верния урок? Ако той просто е схванал, че Русия и Украйна се борят за това доколко техните модерни народи в действителност са наследници на Киевска Рус – като Киев недоволства от империалистическите разкази на Москва – то това в действителност не е главният въпрос.
Далеч по-важният урок от Анна е този за визията на Европа.
Европейска принцеса
Около Анна има занимателна митология. Някои истории сочат, че когато пристигнала, с цел да се омъжи за Анри, тя донесла в багажа си фамозното славянско евангелие от Реймс. Сега то е скъпо френско национално богатство. В доста биографии се споделя, че класната киевска принцеса била толкоз ужасена от шумните франки, че въвела бани. Други профили цитират писмо до татко ѝ, което не е нищо повече от литания от аисторически инвективи за френските дефекти – от неначетеност до ястие на жаби.
Трагичното е, че всички тези писма са по-късни сантиментални измислици за Анна. В тези приказки обаче има солидна логичност. Почти несъмнено е, че тя е била добре просветен артикул на изтънчена придворна просвета, пропита с гръцки език, просвета и литература. За образованите мъже на Запад, които са знаели прекомерно малко за нещо друго с изключение на църковен латински, налози и свине, кралицата от Изтока би трябвало да е изглеждала като аварирала от друга планета.
Произходът ѝ е от главно значение за разбирането ѝ. Баща ѝ е бил огромен състезател: Ярослав Мъдри, великият княз на Киев, човек, прочут с любовта си към книгите, който събирал книжари, с цел да превеждат гръцки текстове. По времето на Ярослав е приключена 13-куполната катедрала „ Света София “ – към момента определяща забележителност на Киев – и в нея можете да откриете фреска, за която се счита, че е на младата Анна. Ярослав е популярен кодификатор на законите и – в символ на това, че се е заел с най-ужасните закононарушения – неговите закони са доста съответни във връзка с наказванията за скубане на брада.
Майката на Анна обаче е тази, която разкрива, че тази история е освен това от среща сред православния Изток и латинския Запад. Ингегерд (Ингегерд Улофсдотер Шведска, известна също като Ирина, Анна и Света Анна е шведска принцеса и велика княгиня на Киев, бел. ред.), която по-късно е канонизирана, е щерка на първия християнски крал на шведите, което припомня за викингския генезис на Киев. Анна е доста огромна част от скандинавското завещание на континента, а татко ѝ се появява в скандинавските саги като Ярислейф Куцият, евентуално поради на рана от стрела. Анна е била многократна еврокралица.
Съревновавайки се с Византия, континенталните упоритости на Ярослав претендирали по-широко платно.
Другите му дъщери били омъжени за норвежки, маджарски и (вероятно) британски кралски особи. Първоначално той се пробва безрезултатно да омъжи Анна за монарха на Свещената Римска империя (Германия) Хенрих III и точно това брачно маневриране евентуално притегля интереса на франкския Анри I. Една от най-популярните теории е, че откакто Хенрих III отхвърля Анна, в средата на XI в. се оформя някакъв киевско-франкско-полски фронт против германците. Това сигурно е допустимо. По-голямата картина обаче е ясна:
Киев оказва помощ за образуването на Европа.
Европа не може да търси историята на своя генезис единствено в света на Карл Велики. Трябва да погледнем по-широко. Светът на Ярослав също е от голяма важност.
Управление на Франция
Анна освен извършва кралския си дълг, като обезпечава на Анри правоприемник – и вкарва гръцкото име Филип в западната кралска фамилия – само че и наподобява е взела участие интензивно в ръководството на страната. Текстовите свидетелства демонстрират, че тя не е била кралица, която би трябвало да бъде затворена в кула със своите гоблени.
Показателно е какъв брой доста франкски харти се стремят да бележит обстоятелството, че са подписани в наличието на кралицата или с нейно единодушие. Голяма част от наличието им е скучно: Монаси и кралски служители, които се карат за говеждо месо, или потвърждения за църковни дарения, само че е явно, че присъединяване на кралицата е придавало престиж на държавните каузи. В едно ненапълно ласкаво писмо до „ славната кралица “ самият папа споделя, че е чул „ мъжествена мощ на добродетелите, които се крият в женската ѝ гръд “.
Нейните държавнически умения се оказват решаващи през 1060 година, когато Анри поверява здравето си на един самозванец на име Жан Глухия, евентуално наименуван по този начин поради способността му да пренебрегва писъците на пациентите си. Жан предписва на Анри трудно разхлабително, което го убива. Жан се пробва да упрекна за гибелта питите вода, които кралят изпива срещу съвета му, само че очевидно е отровил монарха си. Анна евентуално е трябвало да вземе със себе си доктор от Изтока.
Смъртта на Анри е рисков миг. Кралството било нестабилно едва, а най-големият наследник на Анна – Филип, бил единствено на осем години. Отново документалната диря сочи, че киевската кралица нормализирала кралството. Показателно е, че Анна и Филип I са наричани дружно „ кралете “. От този дует в действителност единствено Анна е можела да командва събитията. Въпреки това Филип в последна сметка процъфтява и си печели прозвището „ Влюбеният “, което подсказва, че доста се е наслаждавал на дългото си ръководство.
Въпреки очевидния триумф, който реализира, интегрирайки се измежду франките, има признаци, че тя в никакъв случай не се трансформира в изцяло локална. Покъртително е, че тя резервира подписа си на кирилица. Макар папата в никакъв случай да не загатва, че има някакъв проблем с това, че тя произлиза от православния Изток, посвещението ѝ на църквата, в която тя копнее за „ хубостта “ на безконечния живот, е наситено с езика на нейната първична религия. Думите ѝ за Дева Мария и Йоан Кръстител превеждат славянските термини: Богородица и Предтеча, Божията майка и Предтеча. Когато мозъкът ѝ се обръща към небесното, той се връща към куполите на Киев.
Десетилетия наред?
До болежка е ясно накъде ще тръгне политиката на Европейски Съюз. Въпреки че украинците демонстрираха (под знамената на Европейски Съюз!) по време на въстанието на Майдана и във войната против Путин, че са подготвени да дадат живота си за съществени свободи, Брюксел ще ги кара да чакат, когато става въпрос за участие в Европейски Съюз. Късогледата френско-германска ос, която вижда в Европейски Съюз главно лоби за земеделие и коли, а не политически блян, ще упорства, че Украйна е прекомерно несигурна, бедна и корумпирана, с цел да бъде призната.
Дългите, криволичещи договаряния за участие в Европейски Съюз, учредени на отбелязване на върховенството на закона, се оказаха несполучливи, защото разрешиха на членове, които по-късно не съблюдават разпоредбите. По отношение на Украйна този остарял справочник няма да се приложи. Европейски Съюз би трябвало да се включи с всички сили в политическия развой и да възвърне страната в границите на пълноценно партньорство, преди други да запълнят празнината или украинците да изгубят религия.
Естествено, ще са нужни промени и възобновяване, само че настояването на Макрон, че Киев е на „ десетилетия “ разстояние, разкрива
необятно публикувания фатализъм, че Украйна просто не е европейска.
Историята на Анна допуска нещо по-различно и изисква от Запада повече примирение.
Киев е в центъра на европейската сага.
Като първата жена-регент, кралица от Изтока евентуално е поддържала занемарената Франция за своя наследник, момчето-крал Филип I. Като цяло изтънченият Изток прекомерно постоянно е изключван от описа за това, което прави Европа това, което е.
От Ярослав до Майдана, Киев към момента не заема мястото, което би трябвало да заема в по-широката картина на това, което сплотява нашия континент.
Да се надяваме, че присъединението към Европейски Съюз няма да отнеме десетилетия. Украинците са склонни да ни объркват във връзка с периодите. В края на краищата, още през февруари Путин трябваше да превземе Киев за броени дни.
Анна можеше да му каже, че това няма да се случи. Стените на татко ѝ щяха да устоят.
Текстът е оповестен в от Кристиян Оливер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ