Комунистофобски манипулации за Дядо Благоев
Анко Иванов ,
доктор по философия
Гледам по една от малките екрани един публицист (бивш депутат-ренегат) да беседва с някакъв доцент по история на тематиката "македонизъм " под мотото "Има българи, които предават нашата национална идея ", "Кой по какъв начин и за какво измисли македонизма ". И самонадеяният доцент първоначално споделя, че началото на македонизма е било сложено от сърбина Стоян Новаковеч. Но основният акцент в предаването бе, че надали не македонизмът е основан от българските комунисти и стартира от Д.Благоев от 1917 година Дори цитира, че той бил споделил "аз не съм българин, аз съм македонец ". Това мощно впечатли водещия, който с неизразим екстаз повтори фразата. Вероятно предаването е постигнало една от задачите - да се окепазяват българските комунисти.
Целта на актуалната публикация не е да се характеризира и оценя политиката на комунистическата партия по националния въпрос. През историческите интервали тя не е идентична. Има обособени стадии с неверен метод. Главната задача е да се разкрие преднамереното отрицателно оценяване на Дядо Благоев.
Това не е първата и единствена офанзива
против Димитър Благоев във връзка речта му в Народното събрание на 10 декември 1917 година Интернет ни напомня, че първа публикация с сходно наличие, само че с позитивна оценка за изявлението му има в македонския щемпел. През януари 1967 година в македонския в. "Современост " Орде Иваноски разгласява публикацията "Изкажуваье на Димитар Благоев за народността на македонците пред Бугарскиот парламент во 1917 година ". Това изявление на Благоев се употребява и от други скопски създатели като Блаже Ристовски, Виктор Цветаноски и други за поддръжка на тяхната теза за македонизма.
В българското публицистично пространство се появява това изявление на Благоев, само че с отрицателна оценка. Във в. "Атака " (17.05.2010 г.), който на основата на препечатка на обява в интернет, слага акцента, че Благоев "смятал българите за варварско и грабителско племе ". Цитат от това изявление на Благоев употребява Росен Тахов (24.10.2013 г.) в публикацията "Димитър Благоев афишира, че не е българин, а македонски славянин ". В този хор се подрежда и Иво Инджев (25.12.2013 г.). Приведените образци демонстрират необичайно съвпадане сред скопските македонисти и българските антикомунисти. Търсената журналистическа сензация дава антикомунистически резултат. Статията на Тахов е кликната над 30 000 пъти, а при отзивите от телевизионното предаване от 2 юли 2018 година от 68 единствено 6 не утвърждават неговия материал. Най-вероятно това са действителни познавачи на българската история.
Начинът на изнасянето на тази информация за "македонизма " на Благоев оставя чувството, че има нещо "гнило ", в това изказване. Тя поражда огромно подозрение в историческата и идеологическата чистоплътност на журналиста и историка. А има по-пълна информация, която дава опция да се задават въпроси и да им се търсят отговори, да се размишлява и прави оценка. И какво се получава?
Вярно е изказванието на историка
По време на съвещание на 17 нормално Народно заседание (17 ОНС), при разискване на плана за бюджет на България, по време на отклоняване в разискванията за задачите и трагичните резултати за бюджета от присъединяване във войната, на 10 декември 1917 година Д.Благоев е провокиран от народния представител Г.Данаилов, че е от Загоричане. Дядо Благоев дава отговор: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като подобен, в случай че желаете да знаете, аз съм от Македония, като славянска страна, която да има свое лично ръководство. " (Стен. прот., 17 Общински народен съвет, с. 217). Този факт е закрепен в протоколите.
Но в науката, в това число и в историята, всеки факт изисква пояснение и разглеждане през призмата на конкретно-историческия метод, преди да се вършат заключения. Това допуска цялостен и прецизен разбор на събитията, при които е закрепен избран факт, съответната политическа конюнктура и предисторията, връзката с други обстоятелства. А дали няма операция на обстоятелства и извадки от изявления? Май има.
Първата операция.
Взема се обособен факт, фраза, изречение, откъснати и самоцелно изолирани от подтекста на целия живот и активност на Димитър Благоев, без да се прави оценка тежестта на обособения факт в цялото, неговата връзка с други обстоятелства, следствията от този факт. И това се прави преди всичко за отрицателно подстрекателство измежду феновете и читателите, че комунистите са родоотстъпници посредством "поведението " на основателя на тяхната партия. На второ място е търсена сензацията, привличането на зрителски и читателския интерес, на интереса към особеното от действителността, от истината.
С целия си умишлен живот Димитър Благоев е българин, с българско възприятие и отговорност за развиването на обществото и за благополучието и по-добрите условия на живот на българите в неговото родно място. Самият той за себе през 1881 година написа в "Кратки биографични бележки " (Съчинения т.20, стр. 479): "Аз съм българин... наследник на народ, пленен от най-жестоки врагове. Роден съм през 1859 година от православни българи в Македония, в селото Загоричене, Костурски окръг ". Той напуща родното си село след затварянето на българското учебно заведение и отива в Цариград, където има българско учебно заведение. След това учи в Априловската гимназия в Габрово, въпреки че татко му желае той да учи гръцки, с цел да успее в живота. Той написа: "Исках да изучавам, само че да се изучавам на родния си език ". Във всички негови документи, молби, писма, удостоверения и така нататък написа, че е българин.
Няма нито един документ, че Благоев си е сменял поданството. Следователно Благоев е българин по рождение, по гражданство и принадлежност към България, в нея работи и живее. Чете, написа, разгласява публикации и книги, държи речи на български, без значение, че владее чудесно съветски и немски.
Втората операция.
Приписването на македонизъм на Д.Благоев е отвън подтекста на съответната историческа конюнктура в страната, Балканите и Европа. За да се разбере и оцени вярно даден исторически факт (реч в Народното събрание), следва да се оцени цялостната политическа обстановка.
Тесните социалисти, ръководени от Благоев, са за балканска федерация на свободните нации, в която народите сами ще се самоопределят. И тази линия на национално самоопределяне те поддържат и по време на Първата международна война. Д.Благоев в посочената тирада ясно декларира на десните и на необятните социалисти: "ако сте уверени, че българи има на всички места, дано се направи референдум и ще забележим какво ще каже той " (Стен. прот. 17 Общински народен съвет, с. 221). До края на Първата международна война българските политически партии, в това число и БРСДП (т.с.), в своите документи и решения не признават съществуването на македонска нация и македонски език.
В творчеството на Благоев няма нито ред, че той е труженик за
македонски език и за македонска нация
няма случай самият Благоев да е писал на "македонски език ", т.е. той да е македонист. Подобни изказвания няма и в неговата тирада пред Народното събрание на 10 декември 1917 година Понятието "македонец " за него има друго значение, не етническо. В цитираната част от неговото изявление, комунистофобите пропущат и не освещават пред феновете, че Благоев преглежда Македония "като славянска страна, която да има свое лично ръководство. " (стр. 217), т.е. че посредством лично ръководство (т.е. автономия) Македония може да бъде избавена от погърчване и посръбчване. Въобще не става дума за никаква македонска нация и македонски език, за македонизъм. Авторите на операцията не помнят, че в творчеството на Благоев и в документите на БРСДП (т.с.) до гибелта на Благоев (1924 г.) на никое място няма решение или политическа позиция за македонска еднаквост, независима македонска нация, македонски език и македонска просвета, разнообразни от българската. А като това липсва, по какъв начин го дефинираха Благоев за македонист?
Третата операция.
Взема се единичното, а се "забравя " (по-точно премълчава) връзката му с особеното и общото. Прави се подстрекателство посредством единичната фраза "аз не съм българин ", "аз съм от Македония ", респективно "аз съм македонец ".
През целия XIX и първата половина на XX век в Европа дефинират популацията на северните и централни елементи на Балканския полуостров като славяни. В езикознанието е отделена славянската езикова група на фамилията на индоевропейските езици, с подгрупата на южните славяни. До първата половина на XIX век тази група по езикови белези е поделена на: сърби, българи, хървати и словенци. Границите сред тях са определяни най-вече по политически и религиозни признаци.
Разпространението и териториалният обсег на българите е дефиниран най-вече от обсега на общините в региона на Българската екзархия. Това при започване на 70-те години на XIX са историко-географските области: Дунавска България (по Ф. Каниц); Румелия (Горна Тракия); Тракия (Източна и Западна); Поморавието, Добруджа и Македония. Всичките хора, и по-точно преобладващата част от живеещите в тях, се назовават българи, са българи.
Македонската вариация на българите е част от общото българи и е особена, географски обособена част от българите, отличаваща я от мизийски българи, тракийски българи, добруджански българи, таврийски българи и така нататък Такова е и разбирането на тогавашната българската интелигенция, патриотите и националистите - единение на българите от Мизия, Тракия и Македония. Логически можем да разбираем казаното от Благоев, че не е българин (в смисъл прабългарин, потомък на прабългари), че не е гражданин и не произлиза от Северна България (Мизия, Дунавска България), където прабългарите са основали първата българска страна и съгласно него са изтласкали славянските племена на юг и югозапад. Да, той е българин, само че от македонската област, а не от Мизия (Дунавска България).
Четвъртата операция.
Пропуска се съзнателно историята
на македонизма, а се слага акцентът най-вече върху изявлението на Благоев. Македонистки хрумвания има още от края на XIX век. Такива са гръцките хрумвания, че днешните македонци са потомци на старите македонци, т.е. те са гърци, които са пославянчени ( "славяногласни елини ") и са възприели славянски език.
За македонска нация в България за пръв път приказват обособени дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Практически македонизмът стартира да се осъществя през 1944 година (2 август 1944 г.), когато се взема решение от АСНОМ (Антифашистко заседание на националното избавление на Македония) за оповестяване на македонска националност, македонски език и така нататък Е, и за какво тогава свързват името на Д.Благоев с македонизма, вършат подстрекателство сякаш той е негов основоположник?
Манипулацията за връзката на Д. Благоев с македонизма, спекулацията с неговото отечество е на практика, без значение от подбудите, демонстрация на безжалостен антикомунизъм и няма нищо общо с историческата истина. Отделният факт се показва изолирано, отвън подтекста на цялостното творчество и активност на Благоев, без подтекста на конкретно-историческите условия и съответната обстановка, без диалектическата връзка сред общо, изключително и единично.
доктор по философия
Гледам по една от малките екрани един публицист (бивш депутат-ренегат) да беседва с някакъв доцент по история на тематиката "македонизъм " под мотото "Има българи, които предават нашата национална идея ", "Кой по какъв начин и за какво измисли македонизма ". И самонадеяният доцент първоначално споделя, че началото на македонизма е било сложено от сърбина Стоян Новаковеч. Но основният акцент в предаването бе, че надали не македонизмът е основан от българските комунисти и стартира от Д.Благоев от 1917 година Дори цитира, че той бил споделил "аз не съм българин, аз съм македонец ". Това мощно впечатли водещия, който с неизразим екстаз повтори фразата. Вероятно предаването е постигнало една от задачите - да се окепазяват българските комунисти.
Целта на актуалната публикация не е да се характеризира и оценя политиката на комунистическата партия по националния въпрос. През историческите интервали тя не е идентична. Има обособени стадии с неверен метод. Главната задача е да се разкрие преднамереното отрицателно оценяване на Дядо Благоев.
Това не е първата и единствена офанзива
против Димитър Благоев във връзка речта му в Народното събрание на 10 декември 1917 година Интернет ни напомня, че първа публикация с сходно наличие, само че с позитивна оценка за изявлението му има в македонския щемпел. През януари 1967 година в македонския в. "Современост " Орде Иваноски разгласява публикацията "Изкажуваье на Димитар Благоев за народността на македонците пред Бугарскиот парламент во 1917 година ". Това изявление на Благоев се употребява и от други скопски създатели като Блаже Ристовски, Виктор Цветаноски и други за поддръжка на тяхната теза за македонизма.
В българското публицистично пространство се появява това изявление на Благоев, само че с отрицателна оценка. Във в. "Атака " (17.05.2010 г.), който на основата на препечатка на обява в интернет, слага акцента, че Благоев "смятал българите за варварско и грабителско племе ". Цитат от това изявление на Благоев употребява Росен Тахов (24.10.2013 г.) в публикацията "Димитър Благоев афишира, че не е българин, а македонски славянин ". В този хор се подрежда и Иво Инджев (25.12.2013 г.). Приведените образци демонстрират необичайно съвпадане сред скопските македонисти и българските антикомунисти. Търсената журналистическа сензация дава антикомунистически резултат. Статията на Тахов е кликната над 30 000 пъти, а при отзивите от телевизионното предаване от 2 юли 2018 година от 68 единствено 6 не утвърждават неговия материал. Най-вероятно това са действителни познавачи на българската история.
Начинът на изнасянето на тази информация за "македонизма " на Благоев оставя чувството, че има нещо "гнило ", в това изказване. Тя поражда огромно подозрение в историческата и идеологическата чистоплътност на журналиста и историка. А има по-пълна информация, която дава опция да се задават въпроси и да им се търсят отговори, да се размишлява и прави оценка. И какво се получава?
Вярно е изказванието на историка
По време на съвещание на 17 нормално Народно заседание (17 ОНС), при разискване на плана за бюджет на България, по време на отклоняване в разискванията за задачите и трагичните резултати за бюджета от присъединяване във войната, на 10 декември 1917 година Д.Благоев е провокиран от народния представител Г.Данаилов, че е от Загоричане. Дядо Благоев дава отговор: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като подобен, в случай че желаете да знаете, аз съм от Македония, като славянска страна, която да има свое лично ръководство. " (Стен. прот., 17 Общински народен съвет, с. 217). Този факт е закрепен в протоколите.
Но в науката, в това число и в историята, всеки факт изисква пояснение и разглеждане през призмата на конкретно-историческия метод, преди да се вършат заключения. Това допуска цялостен и прецизен разбор на събитията, при които е закрепен избран факт, съответната политическа конюнктура и предисторията, връзката с други обстоятелства. А дали няма операция на обстоятелства и извадки от изявления? Май има.
Първата операция.
Взема се обособен факт, фраза, изречение, откъснати и самоцелно изолирани от подтекста на целия живот и активност на Димитър Благоев, без да се прави оценка тежестта на обособения факт в цялото, неговата връзка с други обстоятелства, следствията от този факт. И това се прави преди всичко за отрицателно подстрекателство измежду феновете и читателите, че комунистите са родоотстъпници посредством "поведението " на основателя на тяхната партия. На второ място е търсена сензацията, привличането на зрителски и читателския интерес, на интереса към особеното от действителността, от истината.
С целия си умишлен живот Димитър Благоев е българин, с българско възприятие и отговорност за развиването на обществото и за благополучието и по-добрите условия на живот на българите в неговото родно място. Самият той за себе през 1881 година написа в "Кратки биографични бележки " (Съчинения т.20, стр. 479): "Аз съм българин... наследник на народ, пленен от най-жестоки врагове. Роден съм през 1859 година от православни българи в Македония, в селото Загоричене, Костурски окръг ". Той напуща родното си село след затварянето на българското учебно заведение и отива в Цариград, където има българско учебно заведение. След това учи в Априловската гимназия в Габрово, въпреки че татко му желае той да учи гръцки, с цел да успее в живота. Той написа: "Исках да изучавам, само че да се изучавам на родния си език ". Във всички негови документи, молби, писма, удостоверения и така нататък написа, че е българин.
Няма нито един документ, че Благоев си е сменял поданството. Следователно Благоев е българин по рождение, по гражданство и принадлежност към България, в нея работи и живее. Чете, написа, разгласява публикации и книги, държи речи на български, без значение, че владее чудесно съветски и немски.
Втората операция.
Приписването на македонизъм на Д.Благоев е отвън подтекста на съответната историческа конюнктура в страната, Балканите и Европа. За да се разбере и оцени вярно даден исторически факт (реч в Народното събрание), следва да се оцени цялостната политическа обстановка.
Тесните социалисти, ръководени от Благоев, са за балканска федерация на свободните нации, в която народите сами ще се самоопределят. И тази линия на национално самоопределяне те поддържат и по време на Първата международна война. Д.Благоев в посочената тирада ясно декларира на десните и на необятните социалисти: "ако сте уверени, че българи има на всички места, дано се направи референдум и ще забележим какво ще каже той " (Стен. прот. 17 Общински народен съвет, с. 221). До края на Първата международна война българските политически партии, в това число и БРСДП (т.с.), в своите документи и решения не признават съществуването на македонска нация и македонски език.
В творчеството на Благоев няма нито ред, че той е труженик за
македонски език и за македонска нация
няма случай самият Благоев да е писал на "македонски език ", т.е. той да е македонист. Подобни изказвания няма и в неговата тирада пред Народното събрание на 10 декември 1917 година Понятието "македонец " за него има друго значение, не етническо. В цитираната част от неговото изявление, комунистофобите пропущат и не освещават пред феновете, че Благоев преглежда Македония "като славянска страна, която да има свое лично ръководство. " (стр. 217), т.е. че посредством лично ръководство (т.е. автономия) Македония може да бъде избавена от погърчване и посръбчване. Въобще не става дума за никаква македонска нация и македонски език, за македонизъм. Авторите на операцията не помнят, че в творчеството на Благоев и в документите на БРСДП (т.с.) до гибелта на Благоев (1924 г.) на никое място няма решение или политическа позиция за македонска еднаквост, независима македонска нация, македонски език и македонска просвета, разнообразни от българската. А като това липсва, по какъв начин го дефинираха Благоев за македонист?
Третата операция.
Взема се единичното, а се "забравя " (по-точно премълчава) връзката му с особеното и общото. Прави се подстрекателство посредством единичната фраза "аз не съм българин ", "аз съм от Македония ", респективно "аз съм македонец ".
През целия XIX и първата половина на XX век в Европа дефинират популацията на северните и централни елементи на Балканския полуостров като славяни. В езикознанието е отделена славянската езикова група на фамилията на индоевропейските езици, с подгрупата на южните славяни. До първата половина на XIX век тази група по езикови белези е поделена на: сърби, българи, хървати и словенци. Границите сред тях са определяни най-вече по политически и религиозни признаци.
Разпространението и териториалният обсег на българите е дефиниран най-вече от обсега на общините в региона на Българската екзархия. Това при започване на 70-те години на XIX са историко-географските области: Дунавска България (по Ф. Каниц); Румелия (Горна Тракия); Тракия (Източна и Западна); Поморавието, Добруджа и Македония. Всичките хора, и по-точно преобладващата част от живеещите в тях, се назовават българи, са българи.
Македонската вариация на българите е част от общото българи и е особена, географски обособена част от българите, отличаваща я от мизийски българи, тракийски българи, добруджански българи, таврийски българи и така нататък Такова е и разбирането на тогавашната българската интелигенция, патриотите и националистите - единение на българите от Мизия, Тракия и Македония. Логически можем да разбираем казаното от Благоев, че не е българин (в смисъл прабългарин, потомък на прабългари), че не е гражданин и не произлиза от Северна България (Мизия, Дунавска България), където прабългарите са основали първата българска страна и съгласно него са изтласкали славянските племена на юг и югозапад. Да, той е българин, само че от македонската област, а не от Мизия (Дунавска България).
Четвъртата операция.
Пропуска се съзнателно историята
на македонизма, а се слага акцентът най-вече върху изявлението на Благоев. Македонистки хрумвания има още от края на XIX век. Такива са гръцките хрумвания, че днешните македонци са потомци на старите македонци, т.е. те са гърци, които са пославянчени ( "славяногласни елини ") и са възприели славянски език.
За македонска нация в България за пръв път приказват обособени дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Практически македонизмът стартира да се осъществя през 1944 година (2 август 1944 г.), когато се взема решение от АСНОМ (Антифашистко заседание на националното избавление на Македония) за оповестяване на македонска националност, македонски език и така нататък Е, и за какво тогава свързват името на Д.Благоев с македонизма, вършат подстрекателство сякаш той е негов основоположник?
Манипулацията за връзката на Д. Благоев с македонизма, спекулацията с неговото отечество е на практика, без значение от подбудите, демонстрация на безжалостен антикомунизъм и няма нищо общо с историческата истина. Отделният факт се показва изолирано, отвън подтекста на цялостното творчество и активност на Благоев, без подтекста на конкретно-историческите условия и съответната обстановка, без диалектическата връзка сред общо, изключително и единично.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ