Анка Ламбрева - ярката история на първата българка, обиколила света
Анка Ламбрева е една от тези вдъхновяващи дами, чиято история ни припомня за силата на човешкия дух и жаждата за познание и завършения. Родена в беднотия, тя съумява да преодолее многочислени трудности и да обиколи света два пъти, оставяйки след себе си диря на просветник и културен дипломат на България. Нека се потопим в живота и достиженията на тази забележителна жена.
Анка Ламбрева се ражда на 22 февруари 1895 година в Карлово, в бедното семейство Пиперкови. От ранна възраст тя демонстрира невероятна жадност за познание и мощна воля. Завършва третия прогимназиален клас и се насочва към Пловдив, където, макар бедността, съумява да приключи гимназията с отличие. Една нощ, когато избухва пожар в пансиона, в който живее, тя съумява да овладее обстановката сама, показвайки храброст и успокоение, което я отличава от останалите.
Момичето се стреми към здравно обучение и откакто приключва гимназията, стартира да учи медицина в София. Заради гибелта на родителите си обаче, тя се връща в Карлово, с цел да се грижи за своите братя и сестри. Въпреки компликациите, ориста й дава втори късмет. През 1922 година получава стипендия за Американския лицей в Цариград, където стартира образование за здравна сестра. Там тя избавя живота на англичанина мистър Тейкън, който пет години по-късно й изпраща покана да посети Нова Зеландия.
Първото околосветско странствуване
През март 1928 година, Анка се насочва на първото си околосветско странствуване. Пътува през Египет, Индия, Цейлон и Австралия, с цел да доближи Нова Зеландия. Там тя освен се среща с локалната просвета и традиции, само че и интензивно показва България. Провежда сказки и курсове по българска бродерия, написа публикации за " Непознатата България ", които се разгласяват в локалните вестници. Нейните старания са подкрепени от българското външно министерство, което разпраща нейните текстове по света.
Завръщане и нови пътувания
През 1929 година Анка стартира своето завръщане към дома, само че вместо да се върне по същия път, тя поема в противоположната посока, спирайки на острови като Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, преди да продължи към Лос Анджелис и Торонто. В тази година тя става първата жена, прелетяла със аероплан над Ламанша. През зимата на 1930 година доближава до Видин и се връща в Карлово.
Второто околосветско странствуване
Анка не остава дълго в Карлово. Тя стартира второто си околосветско странствуване, посещавайки 42 страни и научавайки седем езика. Преподава уроци по френски и британски, основава лечебни заведения и учебни заведения и на всички места споделя за България.
Срещата с Дан Колов и Втората международна война
През 1933 година в Париж Анка среща именития герой Дан Колов. По време на Втората международна война тя е в Иран, само че отхвърля да се откаже от българското си гражданство, за което е заточена в лагера " Мио-Мие " в Ливан. Там тя лекува ранените, измежду които е и бъдещият й брачен партньор, персиецът Райян Ахмад Дин.
Завръщане и последни години
След освобождението си през 1943 година, Анка и Райян се завръщат в Иран, където той й подарява три села. Анка се заема с тяхното благоустройство, като построява водоснабдителни системи, лечебни заведения, учебни заведения и културен център. Двамата осиновяват момче и не престават да пътуват до края на живота на Райян. След гибелта му, Анка се завръща в България, където подарява материали и фотоси на Окръжния държавен списък в Пловдив и Историческия музей в Карлово.
Анка Ламбрева умира на 18 февруари 1976 година, на 81-годишна възраст. Тя е заровена в Карлово, до своите родители, оставяйки след себе си голям брой пътеписи, книги и мемоари, които въодушевяват бъдещите генерации. Нейната история ни припомня за значимостта на жаждата за познание, смелостта и любовта към родината. Анка Ламбрева е същински образец за това по какъв начин една елементарна жена може да остави невероятна диря в историята.
Анка Ламбрева се ражда на 22 февруари 1895 година в Карлово, в бедното семейство Пиперкови. От ранна възраст тя демонстрира невероятна жадност за познание и мощна воля. Завършва третия прогимназиален клас и се насочва към Пловдив, където, макар бедността, съумява да приключи гимназията с отличие. Една нощ, когато избухва пожар в пансиона, в който живее, тя съумява да овладее обстановката сама, показвайки храброст и успокоение, което я отличава от останалите.
Момичето се стреми към здравно обучение и откакто приключва гимназията, стартира да учи медицина в София. Заради гибелта на родителите си обаче, тя се връща в Карлово, с цел да се грижи за своите братя и сестри. Въпреки компликациите, ориста й дава втори късмет. През 1922 година получава стипендия за Американския лицей в Цариград, където стартира образование за здравна сестра. Там тя избавя живота на англичанина мистър Тейкън, който пет години по-късно й изпраща покана да посети Нова Зеландия.
Първото околосветско странствуване
През март 1928 година, Анка се насочва на първото си околосветско странствуване. Пътува през Египет, Индия, Цейлон и Австралия, с цел да доближи Нова Зеландия. Там тя освен се среща с локалната просвета и традиции, само че и интензивно показва България. Провежда сказки и курсове по българска бродерия, написа публикации за " Непознатата България ", които се разгласяват в локалните вестници. Нейните старания са подкрепени от българското външно министерство, което разпраща нейните текстове по света.
Завръщане и нови пътувания
През 1929 година Анка стартира своето завръщане към дома, само че вместо да се върне по същия път, тя поема в противоположната посока, спирайки на острови като Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, преди да продължи към Лос Анджелис и Торонто. В тази година тя става първата жена, прелетяла със аероплан над Ламанша. През зимата на 1930 година доближава до Видин и се връща в Карлово.
Второто околосветско странствуване
Анка не остава дълго в Карлово. Тя стартира второто си околосветско странствуване, посещавайки 42 страни и научавайки седем езика. Преподава уроци по френски и британски, основава лечебни заведения и учебни заведения и на всички места споделя за България.
Срещата с Дан Колов и Втората международна война
През 1933 година в Париж Анка среща именития герой Дан Колов. По време на Втората международна война тя е в Иран, само че отхвърля да се откаже от българското си гражданство, за което е заточена в лагера " Мио-Мие " в Ливан. Там тя лекува ранените, измежду които е и бъдещият й брачен партньор, персиецът Райян Ахмад Дин.
Завръщане и последни години
След освобождението си през 1943 година, Анка и Райян се завръщат в Иран, където той й подарява три села. Анка се заема с тяхното благоустройство, като построява водоснабдителни системи, лечебни заведения, учебни заведения и културен център. Двамата осиновяват момче и не престават да пътуват до края на живота на Райян. След гибелта му, Анка се завръща в България, където подарява материали и фотоси на Окръжния държавен списък в Пловдив и Историческия музей в Карлово.
Анка Ламбрева умира на 18 февруари 1976 година, на 81-годишна възраст. Тя е заровена в Карлово, до своите родители, оставяйки след себе си голям брой пътеписи, книги и мемоари, които въодушевяват бъдещите генерации. Нейната история ни припомня за значимостта на жаждата за познание, смелостта и любовта към родината. Анка Ламбрева е същински образец за това по какъв начин една елементарна жена може да остави невероятна диря в историята.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ