Домът на Василка Монева
Анжела ДАНЕВА
Изложбите, които нормално показва русенската художничка Василка Монева, са наслада за очите и празник за душата. Знаем, че още веднъж ще се срещнем с нея, ще беседваме с нея посредством интериорите, натюрмортите и градските й пейзажи. Картините на Василка Монева са постоянно тихи, в тях нищо не се случва, те са мемоари от минало време. Единствено живописните багри ни карат да усещаме туптенето на живота в изобразеното на платното.
В началото на януари, когато Василка ме предложения да открия изложбата й тук, в изложба " Арте ", й споделих: " Добре, разкажи ми за нея. " И до момента в който ми разказваше с приповдигнат звук концепциите и съмненията си за следобедите със Сьора, за Веласкес и Менините, внезапно се спря и сподели: " Казва се Домът. "
И разбрах, че за Василка Монева Домът не е физичното му измерение, което в началото си представяме. Домът, или У дома, за Василка са живописните интериори, натюрмортите й, само че и градските пейзажи, носещи деликатното човешко наличие, които през годините тя неуморно рисува. И ето Домът, в който Василка Монева през днешния ден ни е поканила е мечтателният, прочувствен и пъстър свят на художничката, само че по едно и също време с него ни обръща внимание към съзерцателната изразност на отминалото време.
И се запитвам къде в действителност живее Василка? Тук и в този момент ли живее или някъде другаде? Виждаме, преплела е своята обичана и разпознаваема живопис с друга, нова, само че нейна си паралелна действителност. Пленена от достиженията на европейските художници от началото на XX век, Василка Монева с лекост " прескача " в картините им, наднича над рамото им в техните платна, а мозъкът й рисува свои нови метафизични действителности. По детски е очарована от личността, новаторството и майсторството на френския поантилист Жорж Сьора. Вдъхновена е за актуалната галерия от неговия " Неделен следобяд на остров Гран Жат ". Увлечена е от многолюдния, само че в същото време спокоен свят на картината. Този дом я провокира и като палаво дете художничката се забавлява да разтяга пространството, тя пътува, носена от фантазни кораби с опънати платна обратно във времето. Василка Монева взема решение по този начин, най-общо да скицира положението на огромната картина, задавайки тона в нея. Деконструира оригинала на Сьора, фрагментира наличието му и като в пъзел подрежда в близост своите лични колоритни тълкования. Василка Монева основава нов дом, собствен дом, самобитна апаратура на креативното въображение, само че и на наслаждението от провокацията да работи по или със Сьора.
Благодаря на художничката, че не престава да споделя с публиката своите толкоз персонални страсти и провокации в света на изкуството. На добър час на изложбата и на Василка Монева.
---------
Изложбата, подредена в столичната изложба " Арте " (ул. " Бузлуджа " 31), може да се прегледа до 27 февруари. Текстът на Анжела Данева е възложен от галеристката Гергана Борисова.
Изложбите, които нормално показва русенската художничка Василка Монева, са наслада за очите и празник за душата. Знаем, че още веднъж ще се срещнем с нея, ще беседваме с нея посредством интериорите, натюрмортите и градските й пейзажи. Картините на Василка Монева са постоянно тихи, в тях нищо не се случва, те са мемоари от минало време. Единствено живописните багри ни карат да усещаме туптенето на живота в изобразеното на платното.
В началото на януари, когато Василка ме предложения да открия изложбата й тук, в изложба " Арте ", й споделих: " Добре, разкажи ми за нея. " И до момента в който ми разказваше с приповдигнат звук концепциите и съмненията си за следобедите със Сьора, за Веласкес и Менините, внезапно се спря и сподели: " Казва се Домът. "
И разбрах, че за Василка Монева Домът не е физичното му измерение, което в началото си представяме. Домът, или У дома, за Василка са живописните интериори, натюрмортите й, само че и градските пейзажи, носещи деликатното човешко наличие, които през годините тя неуморно рисува. И ето Домът, в който Василка Монева през днешния ден ни е поканила е мечтателният, прочувствен и пъстър свят на художничката, само че по едно и също време с него ни обръща внимание към съзерцателната изразност на отминалото време.
И се запитвам къде в действителност живее Василка? Тук и в този момент ли живее или някъде другаде? Виждаме, преплела е своята обичана и разпознаваема живопис с друга, нова, само че нейна си паралелна действителност. Пленена от достиженията на европейските художници от началото на XX век, Василка Монева с лекост " прескача " в картините им, наднича над рамото им в техните платна, а мозъкът й рисува свои нови метафизични действителности. По детски е очарована от личността, новаторството и майсторството на френския поантилист Жорж Сьора. Вдъхновена е за актуалната галерия от неговия " Неделен следобяд на остров Гран Жат ". Увлечена е от многолюдния, само че в същото време спокоен свят на картината. Този дом я провокира и като палаво дете художничката се забавлява да разтяга пространството, тя пътува, носена от фантазни кораби с опънати платна обратно във времето. Василка Монева взема решение по този начин, най-общо да скицира положението на огромната картина, задавайки тона в нея. Деконструира оригинала на Сьора, фрагментира наличието му и като в пъзел подрежда в близост своите лични колоритни тълкования. Василка Монева основава нов дом, собствен дом, самобитна апаратура на креативното въображение, само че и на наслаждението от провокацията да работи по или със Сьора.
Благодаря на художничката, че не престава да споделя с публиката своите толкоз персонални страсти и провокации в света на изкуството. На добър час на изложбата и на Василка Монева.
---------
Изложбата, подредена в столичната изложба " Арте " (ул. " Бузлуджа " 31), може да се прегледа до 27 февруари. Текстът на Анжела Данева е възложен от галеристката Гергана Борисова.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ