Българка разказа ужасяващи факти за децата в Холандия
Анита Тодорова е преводач на свободна процедура, самотна майка. Когато щерка й навършва 18 години, тя взема решение, че ще продължи образованието й в Холандия, написа pochivkata.blitz.bg.
За това двете са се подготвяли няколко години, посещавайки разнообразни академични семинари и места, където са могли да изберат най-подходящото образователно заведение.
Анита отпътува дружно с щерка си за Холандия, с цел да може да й оказва помощ през първите няколко годнии - тъкмо, като доста други българи, избрали чужбина като място, където да дадат обучение на децата си.
Това, което мощно й прави усещане, е методът, по който холандците възпитават децата си. И това, несъмнено, не наподобява на нашите привички.
Ето какво написа тя в блога си:
" Ако българската жена види по какъв начин си възпитават децата в Холандия, напряко ще й се изправят косите.
Или пък ще си каже, че това просто не може да се случи в нейното семейство. Но на мен в действителност ми направи необикновено усещане по какъв начин се държат към децата там.
Например, родителите в никакъв случай не крещяг на детето. Някак си намират сили да останат спокойни и да не покачват глас. Холандците обожават децата.
Случвало ми се е да видя по какъв начин напълно чужд човек отива до жена с количка и стартира да се възхищава на бебето и даже да го допира, за холандците това си е нещо напълно обикновено и се прави напълно чистосърдечно. "
В Холандия Анита се среща с Йока - жена малко след междинната възраст, която имала 6 внуци - момченца на възраст от 1 до 8 години.
" Тя ме предложения на посетители. Помня, че тогава беше зимно време, а температурата в дома й, както и на множеството холандци, беше 19-20 градуса. Седим си, приказваме си, а внучетата бягат насам натам, боси, всички - сополиви, само че на нея не й направи усещане.
Там просто не одобряват хремата за някаква болест, а към простудите се отнасят метафизичен - ще отмине сама.
Щом стана 18 часа, Йока им постави да вечерят, прати ги да се къпят и не по-късно от 20 часа към този момент бяха по леглата си без никакви хленчения.
Миналата година Йока най-сетне дочака да стане баба и на внучка. Помня, че след седмица майката на бебето имаше рожден ден и го празнувахме в зоологическата градина.
Цялото голямо семейство се струпа там, където планираше да се разхождат всички към 4-5 часа, след което да се реалокират в ресторант.
Не можех да допускам, когато видях там синът на Йока с бебето, носеше го в кенгуру, а то даже нямаше 40 дни и не държеше изправена главичката си. Но те си се разхождаха напълно умерено, без въобще да се тормозят и разнасяха бебето през целия ден.
Интересното е, че там джендърството към този момент взима превес. В Холандия в никакъв случай няма да чуете - не плачи, ти си към този момент мъж, или пък на момиченцето - на кого ли приличаш, ти си момиче.
И нещо, което не ми хареса - в случай че момченце удари друго, не го учат да се отбрани, а да отиде и да се оплаче. Това в Холандия не се счита за нещо неприятно.
Никой не оказва напън върху децата в учебно заведение. Искаш да се учиш - добре, не искаш - също добре. Никой не стои с детето над неговото домашно по простата причина, че в Холандия не се дава работа за след учебно заведение.
За тях главното е детето да се усеща щастливо.
Един от най-фрапиращите случаи, с които се сблъсках, беше с моя холандка, позната, която поради мързела си просто се провали на изпита и не съумя да влезе в университета.
Когато родителите й схванаха за това, поплакаха с нея, утешаваха я, след което взеха назаем пари от познати и й купиха екскурзия до Тайланд, с цел да преживее напрежението.
Те смятаха, че проваленият изпит не е мързел, а нейно решение и съзнателен избор, а задачата на мъдрите родители е да почитат детето си и да го поддържат.
Така живеят холандците с децата си и не бих могла и да си показва по какъв начин биха погледнали на метода по който ние, българите, възпитаваме своите. "
За това двете са се подготвяли няколко години, посещавайки разнообразни академични семинари и места, където са могли да изберат най-подходящото образователно заведение.
Анита отпътува дружно с щерка си за Холандия, с цел да може да й оказва помощ през първите няколко годнии - тъкмо, като доста други българи, избрали чужбина като място, където да дадат обучение на децата си.
Това, което мощно й прави усещане, е методът, по който холандците възпитават децата си. И това, несъмнено, не наподобява на нашите привички.
Ето какво написа тя в блога си:
" Ако българската жена види по какъв начин си възпитават децата в Холандия, напряко ще й се изправят косите.
Или пък ще си каже, че това просто не може да се случи в нейното семейство. Но на мен в действителност ми направи необикновено усещане по какъв начин се държат към децата там.
Например, родителите в никакъв случай не крещяг на детето. Някак си намират сили да останат спокойни и да не покачват глас. Холандците обожават децата.
Случвало ми се е да видя по какъв начин напълно чужд човек отива до жена с количка и стартира да се възхищава на бебето и даже да го допира, за холандците това си е нещо напълно обикновено и се прави напълно чистосърдечно. "
В Холандия Анита се среща с Йока - жена малко след междинната възраст, която имала 6 внуци - момченца на възраст от 1 до 8 години.
" Тя ме предложения на посетители. Помня, че тогава беше зимно време, а температурата в дома й, както и на множеството холандци, беше 19-20 градуса. Седим си, приказваме си, а внучетата бягат насам натам, боси, всички - сополиви, само че на нея не й направи усещане.
Там просто не одобряват хремата за някаква болест, а към простудите се отнасят метафизичен - ще отмине сама.
Щом стана 18 часа, Йока им постави да вечерят, прати ги да се къпят и не по-късно от 20 часа към този момент бяха по леглата си без никакви хленчения.
Миналата година Йока най-сетне дочака да стане баба и на внучка. Помня, че след седмица майката на бебето имаше рожден ден и го празнувахме в зоологическата градина.
Цялото голямо семейство се струпа там, където планираше да се разхождат всички към 4-5 часа, след което да се реалокират в ресторант.
Не можех да допускам, когато видях там синът на Йока с бебето, носеше го в кенгуру, а то даже нямаше 40 дни и не държеше изправена главичката си. Но те си се разхождаха напълно умерено, без въобще да се тормозят и разнасяха бебето през целия ден.
Интересното е, че там джендърството към този момент взима превес. В Холандия в никакъв случай няма да чуете - не плачи, ти си към този момент мъж, или пък на момиченцето - на кого ли приличаш, ти си момиче.
И нещо, което не ми хареса - в случай че момченце удари друго, не го учат да се отбрани, а да отиде и да се оплаче. Това в Холандия не се счита за нещо неприятно.
Никой не оказва напън върху децата в учебно заведение. Искаш да се учиш - добре, не искаш - също добре. Никой не стои с детето над неговото домашно по простата причина, че в Холандия не се дава работа за след учебно заведение.
За тях главното е детето да се усеща щастливо.
Един от най-фрапиращите случаи, с които се сблъсках, беше с моя холандка, позната, която поради мързела си просто се провали на изпита и не съумя да влезе в университета.
Когато родителите й схванаха за това, поплакаха с нея, утешаваха я, след което взеха назаем пари от познати и й купиха екскурзия до Тайланд, с цел да преживее напрежението.
Те смятаха, че проваленият изпит не е мързел, а нейно решение и съзнателен избор, а задачата на мъдрите родители е да почитат детето си и да го поддържат.
Така живеят холандците с децата си и не бих могла и да си показва по какъв начин биха погледнали на метода по който ние, българите, възпитаваме своите. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ