Анимация за възрастни, озвучена от рок титани. Или рок с

Анимация за възрастни, озвучена от рок титани. Или рок с анимация от бъдещето. Или по какъв начин анимацията става рок действителност. Космически транспортен съд. Сърф в окена. Сафари в Сахара...

По всички вероятни ширини и хубости на природата. За два часа SatchVai Band на Джо Сатриани и Стив Вай съумя да преведе изпълнената до краен лимит зала 1 на НДК на самобитно околосветско странствуване – само и единствено посредством силата на рока.

Всяко затруднение или вълна, всяка дюна или рид имаха своето образно покритие, преминаващо от хард към по-мелодичен рок, според от съответната музикална тематика. „ Това демонстрира, че рокът е музика за всички и не е нужно да познаваш тази музика, с цел да я преживяваш, и да можеш да я оцениш “, разясниха пред Българска телеграфна агенция фенове след края на шоуто. То е част от турне, наречено Surfing with the Hydra (Сърфиране с хидра).

В SatchVai Band са още Марко Мендоса – бас, Кени Ароноф – барабани, и Пийт Торн – китара.

„ Всеки път, когато свирим дружно, си припомням по какъв начин като младежи живеехме и дишахме музика. Това шоу ще бъде празник на всичко, което обичаме в китарата “, споделя Сатриани. „ Джо е обичаният ми китарист за джемове. Това е късмет да споделим магията, която сътворяваме, с почитателите онлайн “, отбелязва Вай. Програмата на концерта бе доказателство за думите и на двете митове.

Те извършиха вариации на най-вече свои композиции, основани през годините и всяка от тях описа история без текст. При Сатриани Surfing with the Alien е като супергеройски екшън, Always with Me, Always with You – обич и носталгия, Flying in a Blue Dream – възприятие за полет и независимост. Вай написа For the Love of God след 10-дневен пост, с цел да улови „ духовно положение “, а Tender Surrender отнася към блуса и джаза, преплетени с неговата персонална хармония. Zeus in Chains, Little Pretty, Sahara, Teeth of the Hydra, Satch Boogie, If I Could Fly, Crowd Chant, Born to Be Wild също бяха част от вечерта.

ХИДРАТА НА СТИВ ВАЙ

Хидрата (The Hydra) на Стив Вай не е митично създание, а действителен музикален инструмент, основан по негова концепция, оприличаван като страшилище от бъдещето. Това е мултигрифова китара с три грифа, която съчетава няколко инструмента в едно тяло. Вай я назовава „ най-сложната и амбициозна китара, създавана в миналото “.

Създадена е по негова персонална поръчка за осъществяване на пиесата Teeth of the Hydra, от албума Inviolate (2022). Дизайнът е въодушевен от научната фантастика и митологията. Има три съществени секции – 12-струнна арфова китара (harp guitar) – без прагчета, за съпровод или харп резултати, 7-струнна електрическа китара – главен гриф, с фретове и тремоло, и 4-струнна бас секция – fretless (без прагчета). Включва също MIDI контролери, датчици, програмируеми тонове, декоративни медни детайли, осветяване, вградени резултати. Звучи като три инструмента, ръководени по едно и също време.

Вай свири на трите елементи по едно и също време, употребявайки двете си ръце, китките, пръстите, лакътя, до момента в който стъпва на MIDI контролери с крайници. „ Това беше моята най-голяма музикална и физическа акробатика. Идеята беше да основа инструмент, който наподобява неосъществим за свирене – и да го накарам да звучи музикално ”, споделя музикантът.

При гостуването си у нас през 2000 година той споделя: „ Китарата е най-великият инструмент на света, тя господства във всички жанрове, а в рока тя е силата, усетът и същността на музиката. Човек се трансформира в това, което свири. Аз не последвам избрана вяра, а собствен път “.

УЧИТЕЛЯТ НА ВИРТУОЗИТЕ

За да назовават Стив Вай господ на китарата, това в немалка степен се дължи на един от неговите ментори – Джо Сатриани. Той пък е именуван от Вай „ преподавател по душа ". През неговата школа са минали също Кърк Хамет от Metallica, Алекс Сколник от Testament, Лари Лалонд от Primus, Чарли Хънтър.

Самият Сатриани стартира да свири на китара на 14-годишна възраст, като с удивителна експедитивност усвоява инструмента до съвършенство. В края на 70-те години се реалокира в Бъркли, Калифорния. Повратната точка в кариерата му настава през 1987 година с издаването на платинения албум Surfing with the Alien, който го трансформира в звезда безусловно за една нощ. През 1989 година Мик Джагър го кани персонално да взе участие в турнетата му в Австралия и Япония. През 1994 година, откакто Сатриани замества Ричи Блекмор в европейското турне на Deep Purple, получава покана да стане непрекъснат член на групата. От средата на 90-те взе участие в плана G3 – със Стив Вай и Тони Макалпайн.

Въпреки статуса си на легенда, Сатриани е прочут със своята невзискателност, благотворителност и внимание към почитателите и учениците си. Често споделя: „ Не се пробвам да впечатля никого, пробвам се да изразя нещо “. При гостуването си в София през 2002 година, на въпрос дали мисли за своето име в енциклопедиите, дава отговор: „ Не, в никакъв случай. Мисля, че самоанализирането е нездравословно. Гордостта и суетата вредят на артистичността. Хубаво е, че музиката се трансформира, че се развива, всяко потомство има своя темп и своите нови герои “.

Концертът в България на 22 юли 2025 година е част от летния тур Surfing with the Hydra, почнал на 13 юни и продължаващ към месец и половина. Джо Сатриани и Стив Вай се познават от младежките си години. Оттогава пътищата им са преплетени посредством общи турнета, планове и споделена пристрастеност към електрическата китара. Създаването на Satchvai Band бележи кулминационната точка на тяхната музикална дружба, показват уредниците от „ София мюзик ентръпрайсис “. През 2024 година двамата показват първия си взаимен сингъл – The Sea of Emotion, Pt. 1.