Тео Ушев: Тръпки ме побиват при този спомен, че тези момчета може би са били убити
Аниматорът Теодор Ушев си спомни за едно негово пътешестване с трен доскоро повече от 30 години в Сърбия.
" Тези дни гледах хърватския филм (с българско присъединяване в костюмите и звука) " Човекът, който не можеше да мълчи ". Филмът завоюва " Златна палма " в Кан и съгласно мен ще е съвсем сигурен притежател на Оскар.
Но не по тази причина желая да пиша. Случката, която се разказва във кино лентата, ни се случи и на нас през далечната 1993-а, мисля. Пътувахме за Белград да си вземем визите за Канада, за първото ми награждаване от " Корел " в Отава.
Нямаше различен метод, единственото посолство за България беше в Белград или Виена, за където също трябваха визи (това отклоняване е за тези Копейки, които крещят " Не желаеме Шенген, не желаеме Евросъюз, нито Евро!!!)
По пътя, в нощта, в един миг влакът спря, някъде сред Ниш и Белград, на дребна гара. Разнесоха се крясъци. Във влака влязоха мъже с военни униформи, пияни, с кръвясали очи, други с разширени зеници, дрогирани. Започнаха да ревизират документите на всички пасажери. В купето бяхме ние, плюс няколко трафиканти на облекла и цигари. Провериха ни паспортите, без никакво идентифициране и съображение, разпитвайки ни надменно какво вършим в тоя трен. Бяха безпардонни и груби.
В този миг ги извикаха от другото купе. Там очевидно се бяха натъкнали на босненци или хървати. Взеха им паспортите, бяха момчета и ги изведоха отвън влака. Стояхме на спирката повече от 25 мин. до момента в който сръбските бойци не претършуваха целия трен.
Тръпки ме побиват при този спомен че тези момчета може би са били убити, както героя във кино лентата.
Балканите могат да бъдат доста гадно и грубо място, когато бесовете на национализма излязат отдолу под миризливите черджета на историята ", написа още аниматорът.
Филмът " Човекът, който не можеше повече да мълчи " на хърватския режисьор Небойша Слиепчевич бе включен в късия лист на категорията за късометражен филм на идните награди " Оскар. Действието на кино лентата се развива на 27 февруари, 1993 година Пътническият трен от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в границите на интервенция за етническо пречистване. Докато те извеждат от влака почтени цивилни, единствено един от 500-те пасажери се осмелява да им се опълчи. Това е същинската история на един човек, който не можеше повече да мълчи.
" Човекът, който не можеше да мълчи ", е продуциран от компанията Antitalent, с Катарина Прпич и Даниел Пек като продуценти. Копродуценти са Катя Тричкова (Contrast Films, България), Noëlle Lévénez (Les Films Norfolk, Франция) и Boštjan Virc (Studio Virc, Словения).
" Тези дни гледах хърватския филм (с българско присъединяване в костюмите и звука) " Човекът, който не можеше да мълчи ". Филмът завоюва " Златна палма " в Кан и съгласно мен ще е съвсем сигурен притежател на Оскар.
Но не по тази причина желая да пиша. Случката, която се разказва във кино лентата, ни се случи и на нас през далечната 1993-а, мисля. Пътувахме за Белград да си вземем визите за Канада, за първото ми награждаване от " Корел " в Отава.
Нямаше различен метод, единственото посолство за България беше в Белград или Виена, за където също трябваха визи (това отклоняване е за тези Копейки, които крещят " Не желаеме Шенген, не желаеме Евросъюз, нито Евро!!!)
По пътя, в нощта, в един миг влакът спря, някъде сред Ниш и Белград, на дребна гара. Разнесоха се крясъци. Във влака влязоха мъже с военни униформи, пияни, с кръвясали очи, други с разширени зеници, дрогирани. Започнаха да ревизират документите на всички пасажери. В купето бяхме ние, плюс няколко трафиканти на облекла и цигари. Провериха ни паспортите, без никакво идентифициране и съображение, разпитвайки ни надменно какво вършим в тоя трен. Бяха безпардонни и груби.
В този миг ги извикаха от другото купе. Там очевидно се бяха натъкнали на босненци или хървати. Взеха им паспортите, бяха момчета и ги изведоха отвън влака. Стояхме на спирката повече от 25 мин. до момента в който сръбските бойци не претършуваха целия трен.
Тръпки ме побиват при този спомен че тези момчета може би са били убити, както героя във кино лентата.
Балканите могат да бъдат доста гадно и грубо място, когато бесовете на национализма излязат отдолу под миризливите черджета на историята ", написа още аниматорът.
Филмът " Човекът, който не можеше повече да мълчи " на хърватския режисьор Небойша Слиепчевич бе включен в късия лист на категорията за късометражен филм на идните награди " Оскар. Действието на кино лентата се развива на 27 февруари, 1993 година Пътническият трен от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в границите на интервенция за етническо пречистване. Докато те извеждат от влака почтени цивилни, единствено един от 500-те пасажери се осмелява да им се опълчи. Това е същинската история на един човек, който не можеше повече да мълчи.
" Човекът, който не можеше да мълчи ", е продуциран от компанията Antitalent, с Катарина Прпич и Даниел Пек като продуценти. Копродуценти са Катя Тричкова (Contrast Films, България), Noëlle Lévénez (Les Films Norfolk, Франция) и Boštjan Virc (Studio Virc, Словения).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ