Ани Хоанг: Люси е моят герой
Ани Фук Чонг Хоанг, по-известна като Ани Хоанг , е попфолк певица от огромното семейство на димитровградската компания „Пайнер“. Баща й е виетнамец, а майка й е българка. Ани Хоанг е родена в София. Има по-големи брат и сестра. На четири годинки взе участие в предаването „Кой е по-по-най“ на Къци Вапцаров.
Учи пет години в Музикално учебно заведение „Любомир Пипков“ в София, с профил пиано и солфеж. Завършва образованието си в 130 СОУ „Стефан Караджа“. В края на 2010 година Ани Хоанг се среща с режисьора Люси Иларионов и тяхната взаимна работа стартира с баладата „Не вярвам“. Двамата са сгодени от 6 години. Сред по-известните й песни са „Не вярвам“, „Неподготвен“, „Тази нощ“, „Виетнамчето“, „Луда обич“.
– Ани, поздравления за новата ти ария! Как се роди тя?
– Казва се „И взривявам“ на Светльо Къслев, от него потегли цялата концепция, а на по-късен стадий се включи и N.A.S.O. Текстът започнаха да го вършат група „СкандаУ“, само че защото Тото влезе във „ВИП Брадър“, Лъчо го довърши, а Люси и N.A.S.O. направиха бриджа и припева. Естествено, на записите участва и моят огромен брат Dee, който ми оказа помощ за изпяването.
– От какъв брой време не си пускала ново парче?
– Ние непрекъснато работим по някакви песни, само че близо половин година мина, откогато пуснах плана ми с DGS, ремикса на „Луда обич“ и парчето „К’во ме гледаш“.
– Има ли ария, която не би изпяла?
– Не се виждам в ролята на реализатор на национални песни. Харесвам доста българския фолклор и дори си пея понякога, само че към този момент уединено (смее се).
– С кого искаш да направиш дует?
– С Люси Иларионов, с който сме дружно повече от седем години, само че той е толкоз ангажиран, че не ми обръща никакво внимание. Шегата настрани, в действителност готвим два дуета сега. Не бързаме, желаеме да ги изпипаме, само че всякога все излиза нещо друго по-важно и ги отлагаме във времето.
– Възможни ли са женски другарства в шоубизнеса?
– Ако би трябвало да съм почтена, аз нямам приятелки в шоубизнеса, имам положителни познати. Много по-лесно се разбирам с мъжете, в сравнение с с дами, освен в работата, само че и отвън нея. Така е, откогато се помня.
– Как се запознахте с Люси и къде? Спомняш ли си добре първата ви среща? Опиши я.
– Да, на един концерт, където аз изнасях рецитал с класическа музика и свирех на пиано в Музикалното учебно заведение „Любомир Пипков“ в София. Наш другар ни срещна след концерта и Люси доста се смя като му споделих, че се занимавам с попфолк. Чухме се няколко пъти, дори аз му отказвах да излизаме и чак след близо половин година на първата ни среща той ме заведе на кино, апелирам ти се… Между другото, аз ненавиждам да отивам на кино, само че пък по-късно отидохме в „Макдоналдс“, където боготворя да пояждам, и се реваншира.
– Отдавна сте сгодени. Мислите ли да извършите по-сериозна крачка?
– Ами какъв брой по-сериозна, ние сме нонстоп дружно, даже и когато той снима клипове на други реализатори, аз му оказвам помощ като помощник, единствено за хонорара ми още не сме прецизирали (смее се).
– Колко огромна е твоята заслуга за неговата тотална промяна? Как ти го поддържа в сполучливата борба с килограмите?
– Всъщност съвсем никаква, що се отнася до решението за тази крачка, заслугата си е напълно негова. Той реши и го направи. Въпреки това, аз го изживях доста по-тежко, тъй като страдах, до момента в който го гледах с всички жички и ме беше боязън, че ще го боли. Щастлива съм, че съумя да реализира задачата си единствено за една година и в този момент е по-слаб от момента, в който се запознахме, когато тежеше 140 кг. Сега наподобява и се усеща ужасно. Той е моят воин.
Георги Анадолов:
Който може да върти гега, може и сабя
Бойното изкуство е съхранено в всекидневието на българина, само че не знаем от кое място идват уменията ни, пробва се да възвърне националната ни памет предприемачът, уредник на професионални ММА борби
Георги Анадолов е предприемач от Габрово, роден през 1969 година, който от 17 години живее във Англия. Там е основал компанията си „Комбат промоушън“, чиято цел е да показва пред света български ММА бойци. Гала вечерите, които провежда, не се състоят единствено от проява на бойни спортове. Бизнесменът ги употребява, с цел да показва българския фолклор и традициите ни. Друг негов план е личното му тв риалити шоу Born to fight по London Live TV, в което още веднъж пред британска аудитория той съумя да показа и трима българи. Единият от тях стигна до финала на продукцията.
Двете съществени събития, с които компанията на Георги Анадолов изключително доста се гордее, са SPARTACUS FIGHTING CHAMPIONSHIP (SFC) и Събор Древно Наследство. SFC е неповторима по рода си церемония вечер на бойните спортове, събираща в себе си спорт, музика, фолклор, история, просвета и други детайли на национална принадлежност. Събитията се трансформират в сцена на най-популярните български реализатори и танцови сформира в страната и отвън нея. Събор Древно Наследство е относително по-нов план, само че разрастващ се бързо и въвличащ в себе си от ден на ден почитатели и участници. Съборът се организира в Лондон с присъединяване на тамошни фолклорни обединения и гост-участници, идващи особено от България. Отново по концепция на Георги Анадолов през миналата година бяха проведени и три акции под мотото „Да съхраним завета на дедите ни“ в три разнообразни града в България.
На 13 януари 2018 година предприемачът ще провежда следващия, шести театър SFC6, който ще се състои в зала „Арена Армеец“ и за който у нас ще дойдат международни имена в бойните спортове.
– Г-н Анадолов, вашата фамилия подсказва, че някой от прадедите ви е кръстосвал земите на Османската империя. Така ли е?
– Прапрадядо ми е бил заточен в Анадола, откъдето идва и семейството. За разлика от доста наши заточеници, той съумява да се върне в родното Габрово и освен това – стартира търговия, организирайки кервани с камили. Един от неговите синове е първият, който вкарва камион в България. По майчина линия съм от остарял болярски жанр, напуснал Търново след идването на турците.
– С какво се занимавахте в България, преди да заминете?
– Занимавах се със спорт, с кикбокс – до 2000 година, когато отпътувах. В годините, в които упражнявах, нямаше някой, който да даде светлина или религия в бъдещето на този спорт. Може би пък беше за хубаво, тъй като това ми подреди живота в друга посока. Аз бях приключил ветеринарен колеж в Стара Загора и след това продължих в Тракийския университет – зооинженерство и стопанска система. Имам магистратура по биологично отглеждане на животни, а в този момент изучавам политология в Югозападния университет в Благоевград. Заминах посредством студентските бригади, не като състезател. Стартът ми в Англия не беше лек. Наложи се родителите ми да изтеглят заем, с цел да ме изпратят там. След шест месеца аз още нямах опция да върна парите и реших, че развиването ми очевидно ще минава по различен път. Вече бях получил виза за работа. Започнах личен бизнес. В началото работех като водач, с цел да мога да спестя пари, и оттова нататък съумях по този начин да подредя нещата, че хора да стартират да работят за мен. Сега имам много разнороден бизнес, нещо, което ми оказа помощ да финансирам моите планове в България.
– Къде намирате допирната точка сред спорта и националните реализатори?
– Допирната точка е българският фолклор. Това е изненадващо за доста хора, само че българският фолклор е съхранил всички тези детайли от физическата подготовка на българина преди рухването под турско иго. Точно там идва огромната връзка сред бойния спорт и фолклора. Неговата неритмичност е това, което доста военни експерти са се мъчили още от древността да разгадаят – за какво българите жънат такива огромни триумфи на бойната сцена. Отговорът още веднъж се крие в българския фолклор и е закодиран вътре. Защото неговата неритмичност придава сложна предвидимост на дейностите на българите. Военното дело следва някакви правила и подредби, само че тъкмо там българите разрушават всички правила. Когато минимум очакваш нещо, тъкмо то взема, че се случва. Ето това е нещото, което носи връзката сред бойните спортове и българския фолклор.
– Разкажете за Събор Древно Наследство в Лондон.
– С екипа организирахме към този момент няколко събития там. Идеята на тези събори е представянето на нашия фолклор пред основно българската аудитория. Аз персонално не пъдя представянето пред задграничната аудитория, макар че постоянно участват посетители. Ако фолклорът ни ще бъде показван като липсващ тип в зоологическа градина, той към този момент губи своята стойност. Това е повода да се съсредоточвам съответно върху българската общественост. Има доста огромен интерес към фолклора освен в България, а и измежду българите в чужбина, ужасно доста самодейни фолклорни сформира. Всеки може да пристигна с цялото си семейство и да се забавляват. Мъча се оптимално да избягам от сюжета на пиянските събирания и да се съсредоточим върху същинските полезности от българския фолклор. На съборите още веднъж поканвам моите бойци.
– Имате огромно семейство. Децата ви обичат ли фолклора?
– Имам ужасно семейство. Жена ми е българка, децата също, макар че и четирите са родени в Англия. Вкъщи приказваме български и те носят българското не по-малко от майка си и татко си. Те са три момченца и едно момиченце, най-големият е на 10, най-малкото момченце – на няколко месеца.
– По-големите знаят ли да играят хоро?
– Всички знаят, няма по какъв начин.
Кръв, сълзи и спешен пиар крепят фолка
Анита Мейзер се шири в първокласна килия
Според Иречек българите са невярващи, само че суеверни
Луна получи предложение за брак в ефир
Бившата на Гущеров се пусна гола в мрежата
„Шушана“ на Наско Ментата – шлагер в мрежата
Мария запя по долни дрехи
Ердоган пробва да пренапише историята
Замесиха Тръмп в пране на пари с съветска и немска банка
„Огледалният“ код и пророчествата на Да Винчи
Само точната доза кафе пази от заболявания
Принцът и „плебейката“ – нищо ново под слънцето
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 13 ДЕКЕМВРИ!
Учи пет години в Музикално учебно заведение „Любомир Пипков“ в София, с профил пиано и солфеж. Завършва образованието си в 130 СОУ „Стефан Караджа“. В края на 2010 година Ани Хоанг се среща с режисьора Люси Иларионов и тяхната взаимна работа стартира с баладата „Не вярвам“. Двамата са сгодени от 6 години. Сред по-известните й песни са „Не вярвам“, „Неподготвен“, „Тази нощ“, „Виетнамчето“, „Луда обич“.
– Ани, поздравления за новата ти ария! Как се роди тя?
– Казва се „И взривявам“ на Светльо Къслев, от него потегли цялата концепция, а на по-късен стадий се включи и N.A.S.O. Текстът започнаха да го вършат група „СкандаУ“, само че защото Тото влезе във „ВИП Брадър“, Лъчо го довърши, а Люси и N.A.S.O. направиха бриджа и припева. Естествено, на записите участва и моят огромен брат Dee, който ми оказа помощ за изпяването.
– От какъв брой време не си пускала ново парче?
– Ние непрекъснато работим по някакви песни, само че близо половин година мина, откогато пуснах плана ми с DGS, ремикса на „Луда обич“ и парчето „К’во ме гледаш“.
– Има ли ария, която не би изпяла?
– Не се виждам в ролята на реализатор на национални песни. Харесвам доста българския фолклор и дори си пея понякога, само че към този момент уединено (смее се).
– С кого искаш да направиш дует?
– С Люси Иларионов, с който сме дружно повече от седем години, само че той е толкоз ангажиран, че не ми обръща никакво внимание. Шегата настрани, в действителност готвим два дуета сега. Не бързаме, желаеме да ги изпипаме, само че всякога все излиза нещо друго по-важно и ги отлагаме във времето.
– Възможни ли са женски другарства в шоубизнеса?
– Ако би трябвало да съм почтена, аз нямам приятелки в шоубизнеса, имам положителни познати. Много по-лесно се разбирам с мъжете, в сравнение с с дами, освен в работата, само че и отвън нея. Така е, откогато се помня.
– Как се запознахте с Люси и къде? Спомняш ли си добре първата ви среща? Опиши я.
– Да, на един концерт, където аз изнасях рецитал с класическа музика и свирех на пиано в Музикалното учебно заведение „Любомир Пипков“ в София. Наш другар ни срещна след концерта и Люси доста се смя като му споделих, че се занимавам с попфолк. Чухме се няколко пъти, дори аз му отказвах да излизаме и чак след близо половин година на първата ни среща той ме заведе на кино, апелирам ти се… Между другото, аз ненавиждам да отивам на кино, само че пък по-късно отидохме в „Макдоналдс“, където боготворя да пояждам, и се реваншира.
– Отдавна сте сгодени. Мислите ли да извършите по-сериозна крачка?
– Ами какъв брой по-сериозна, ние сме нонстоп дружно, даже и когато той снима клипове на други реализатори, аз му оказвам помощ като помощник, единствено за хонорара ми още не сме прецизирали (смее се).
– Колко огромна е твоята заслуга за неговата тотална промяна? Как ти го поддържа в сполучливата борба с килограмите?
– Всъщност съвсем никаква, що се отнася до решението за тази крачка, заслугата си е напълно негова. Той реши и го направи. Въпреки това, аз го изживях доста по-тежко, тъй като страдах, до момента в който го гледах с всички жички и ме беше боязън, че ще го боли. Щастлива съм, че съумя да реализира задачата си единствено за една година и в този момент е по-слаб от момента, в който се запознахме, когато тежеше 140 кг. Сега наподобява и се усеща ужасно. Той е моят воин.
Георги Анадолов:
Който може да върти гега, може и сабя
Бойното изкуство е съхранено в всекидневието на българина, само че не знаем от кое място идват уменията ни, пробва се да възвърне националната ни памет предприемачът, уредник на професионални ММА борби
Георги Анадолов е предприемач от Габрово, роден през 1969 година, който от 17 години живее във Англия. Там е основал компанията си „Комбат промоушън“, чиято цел е да показва пред света български ММА бойци. Гала вечерите, които провежда, не се състоят единствено от проява на бойни спортове. Бизнесменът ги употребява, с цел да показва българския фолклор и традициите ни. Друг негов план е личното му тв риалити шоу Born to fight по London Live TV, в което още веднъж пред британска аудитория той съумя да показа и трима българи. Единият от тях стигна до финала на продукцията.
Двете съществени събития, с които компанията на Георги Анадолов изключително доста се гордее, са SPARTACUS FIGHTING CHAMPIONSHIP (SFC) и Събор Древно Наследство. SFC е неповторима по рода си церемония вечер на бойните спортове, събираща в себе си спорт, музика, фолклор, история, просвета и други детайли на национална принадлежност. Събитията се трансформират в сцена на най-популярните български реализатори и танцови сформира в страната и отвън нея. Събор Древно Наследство е относително по-нов план, само че разрастващ се бързо и въвличащ в себе си от ден на ден почитатели и участници. Съборът се организира в Лондон с присъединяване на тамошни фолклорни обединения и гост-участници, идващи особено от България. Отново по концепция на Георги Анадолов през миналата година бяха проведени и три акции под мотото „Да съхраним завета на дедите ни“ в три разнообразни града в България.
На 13 януари 2018 година предприемачът ще провежда следващия, шести театър SFC6, който ще се състои в зала „Арена Армеец“ и за който у нас ще дойдат международни имена в бойните спортове.
– Г-н Анадолов, вашата фамилия подсказва, че някой от прадедите ви е кръстосвал земите на Османската империя. Така ли е?
– Прапрадядо ми е бил заточен в Анадола, откъдето идва и семейството. За разлика от доста наши заточеници, той съумява да се върне в родното Габрово и освен това – стартира търговия, организирайки кервани с камили. Един от неговите синове е първият, който вкарва камион в България. По майчина линия съм от остарял болярски жанр, напуснал Търново след идването на турците.
– С какво се занимавахте в България, преди да заминете?
– Занимавах се със спорт, с кикбокс – до 2000 година, когато отпътувах. В годините, в които упражнявах, нямаше някой, който да даде светлина или религия в бъдещето на този спорт. Може би пък беше за хубаво, тъй като това ми подреди живота в друга посока. Аз бях приключил ветеринарен колеж в Стара Загора и след това продължих в Тракийския университет – зооинженерство и стопанска система. Имам магистратура по биологично отглеждане на животни, а в този момент изучавам политология в Югозападния университет в Благоевград. Заминах посредством студентските бригади, не като състезател. Стартът ми в Англия не беше лек. Наложи се родителите ми да изтеглят заем, с цел да ме изпратят там. След шест месеца аз още нямах опция да върна парите и реших, че развиването ми очевидно ще минава по различен път. Вече бях получил виза за работа. Започнах личен бизнес. В началото работех като водач, с цел да мога да спестя пари, и оттова нататък съумях по този начин да подредя нещата, че хора да стартират да работят за мен. Сега имам много разнороден бизнес, нещо, което ми оказа помощ да финансирам моите планове в България.
– Къде намирате допирната точка сред спорта и националните реализатори?
– Допирната точка е българският фолклор. Това е изненадващо за доста хора, само че българският фолклор е съхранил всички тези детайли от физическата подготовка на българина преди рухването под турско иго. Точно там идва огромната връзка сред бойния спорт и фолклора. Неговата неритмичност е това, което доста военни експерти са се мъчили още от древността да разгадаят – за какво българите жънат такива огромни триумфи на бойната сцена. Отговорът още веднъж се крие в българския фолклор и е закодиран вътре. Защото неговата неритмичност придава сложна предвидимост на дейностите на българите. Военното дело следва някакви правила и подредби, само че тъкмо там българите разрушават всички правила. Когато минимум очакваш нещо, тъкмо то взема, че се случва. Ето това е нещото, което носи връзката сред бойните спортове и българския фолклор.
– Разкажете за Събор Древно Наследство в Лондон.
– С екипа организирахме към този момент няколко събития там. Идеята на тези събори е представянето на нашия фолклор пред основно българската аудитория. Аз персонално не пъдя представянето пред задграничната аудитория, макар че постоянно участват посетители. Ако фолклорът ни ще бъде показван като липсващ тип в зоологическа градина, той към този момент губи своята стойност. Това е повода да се съсредоточвам съответно върху българската общественост. Има доста огромен интерес към фолклора освен в България, а и измежду българите в чужбина, ужасно доста самодейни фолклорни сформира. Всеки може да пристигна с цялото си семейство и да се забавляват. Мъча се оптимално да избягам от сюжета на пиянските събирания и да се съсредоточим върху същинските полезности от българския фолклор. На съборите още веднъж поканвам моите бойци.
– Имате огромно семейство. Децата ви обичат ли фолклора?
– Имам ужасно семейство. Жена ми е българка, децата също, макар че и четирите са родени в Англия. Вкъщи приказваме български и те носят българското не по-малко от майка си и татко си. Те са три момченца и едно момиченце, най-големият е на 10, най-малкото момченце – на няколко месеца.
– По-големите знаят ли да играят хоро?
– Всички знаят, няма по какъв начин.
Кръв, сълзи и спешен пиар крепят фолка
Анита Мейзер се шири в първокласна килия
Според Иречек българите са невярващи, само че суеверни
Луна получи предложение за брак в ефир
Бившата на Гущеров се пусна гола в мрежата
„Шушана“ на Наско Ментата – шлагер в мрежата
Мария запя по долни дрехи
Ердоган пробва да пренапише историята
Замесиха Тръмп в пране на пари с съветска и немска банка
„Огледалният“ код и пророчествата на Да Винчи
Само точната доза кафе пази от заболявания
Принцът и „плебейката“ – нищо ново под слънцето
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 13 ДЕКЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ