Ани Чепъкова пред ФАКТИ - как българката създаде 393 различни дизайна за хотел в бившата поща на Копенхаген
Ани Чепъкова е от Бургас. От години обаче живее във Англия. Тя работи в " Universal Design Studio ", основана в Лондон и се развива в областта на интериорния дизайн. Занимава професионално с дизайн от осем години, а последният ѝ план е преобразуването на остарялата поща в Копенхаген в петзвезден хотел.
Сградата на някогашната поща е приключена през 1912 година, а в плана по превръщането ѝ в хотел Ани Чепъкова взе участие като старши дизайнер на стаите. Идеята на нея и екипа ѝ е интериорът в обособените стаи на хотела да е друг и във всяка стая да се усеща домашна конюнктура.
„ Идеята беше хотелът да не се усеща като хотел, а като че ли да отиваш на посетители у другар, който има доста добър усет и живее е Копенхаген “, споделя Ани Чекъпова. За задачата, екипът трябвало да направи дизайна на всичките 393 стаи друг.
От ФАКТИ е свързахме с Ани Чепъкова – за дизайна на тази остаряла постройка, за концепцията за домашния уют със жанр, за това за какво стачкува и коя софийска постройка би реновирала, четете в диалога ни:
- Г-жо Чепъкова, по какъв начин се случи това преобразяване на пощата в Копенхаген в хотел?
- Пощата беше купена от компанията “Nordic Hotels and Resorts”. Тази компания прави хотели в скандинавските страни. На всеки няколко години, когато намерят доста забавна постройка – имат интерес към здания, които не са типични за хотели, вършат разнообразни планове от общоприетите си хотели. Съответно откриха постройката с Копенхаген, която е била за обмен, купиха я и направиха съревнование за дизайнери.
Преди сме работили с тях по различен план в Стокхолм, който се споделя “At Six”. Идеята беше сходна, постройката беше доста друга от всички здания, които нормално са хотели – беше някогашна банка. Сега пък беше някогашна поща.
Имаше съревнование, което спечелихме за частта на стаите. Проектът беше разграничен на разнообразни дизайни за лобито, стаите и заведенията за хранене.
- Какъв е стилът на интериора в стаите?
- Идеята беше хотелът да не се усеща като хотел, а като че ли да отиваш на посетители у другар, който има доста добър усет и живее е Копенхаген. Домашна конюнктура с доста висок жанр.
Снимка: universaldesignstudio.com; ©AndyLiffner
- Предполагам разнообразни предмети в стаите?
- Да, тъкмо по този начин. Също по този начин стаите са разграничени и на три разнообразни концепции, тъй че всякога, когато посетител се връща в хотела, да отсяда в стая, друга от тази от предходния път. Идеята е да не е като общоприет хотел, в който всяка стая е една и съща.
Дори и стаите да са в един и същи диапазон, две идентични стаи доста мъчно се намират. Мебелите, аксесоарите, самите стаи като архитектура – някои имат по-високи тавани, други имат по-ниски, са разнообразни.
- По какъв брой обособени стаи в хотела работихте?
- Общо стаите са 393. Имахме 50 вида дизайн. В тези 50 вида имаше разнообразни аксесоари и цветове. Избирахме да вземем за пример столовете да са разнообразни, лампите да са разнообразни. Те са няколко вида и във всеки кулоар се трансформират.
- Това ли беше нещото, което, съгласно Вас, завоюва вниманието и състезанието – тези разнообразни дизайни за обособените стаи?
- Да, това и самата хармония. Идеята беше индивидът, който отсяда се усеща също като гражданин на Европа – с доста европейско и минималистично чувство, само че и висок усет. Всичко, което избрахме за дизайна беше в действителност особено.
- Какво беше Вашето персонално присъединяване в този дизайн?
- Аз бях старши дизайнер на този план. Съответно аз имах управител, само че аз ръководех останалата част от екипа.
- Хотелът е в употреба от едно несъмнено време – по какъв начин се възприема?
- Възприема се доста добре. Отзивите са страхотни.
- Къде поставяте този план във Вашата кариера, какво е неговото значение?
- Това е най-хубавият план, който съм правила до момента. Страшно горда съм от него. Този план в действителност е специфичен - самата постройка, самата идея и това, което клиентите желаеха да реализират. Не всеки ден ние като дизайнери имаме опция да работим с такава прелестна постройка.
Снимка: universaldesignstudio.com; ©AndyLiffner
- Какви бяха провокациите в работата по постройката?
- Самата постройка е предизвикателство, само че и манна небесна. Това беше най-трудната част от плана, тъй като постройката е толкоз богата – ние самите, след три години работа по плана забелязвахме неща, които преди не сме виждали по постройката.
За нас като интериорни дизайнери работата лиши три години. Архитектите бяха почнали по-рано.
- Ние се запознахме в интернет, и там Вие имате фотоси с една черна тениска, на която написа „ Оставка “. Вие, като човек, който несъмнено е съумял в чужбина – още повече с подобен огромен план, какво мислите за политическата конюнктура, подкрепяте ли настояванията на митингите?
- Подкрепям безусловно. Когато се прибрах в България лятото, колкото пъти съумях да отида на митинг, отидох. Аз мисля, че е време за смяна, а още и за оставка и затвор.
- В тази връзка, има ли постройка в София, да вземем за пример, която желаете да реновирате?
- Много бих желала да работя със здания в София, изключително със остарели здания от началото на века. Те са ми доста забавни. Толкова малко са останали и мисля, че би трябвало да ги пазим, да ги гледаме с доста почит и да създадем всичко, което можем, с цел да могат те да имат нов живот.
Сградата на някогашната поща е приключена през 1912 година, а в плана по превръщането ѝ в хотел Ани Чепъкова взе участие като старши дизайнер на стаите. Идеята на нея и екипа ѝ е интериорът в обособените стаи на хотела да е друг и във всяка стая да се усеща домашна конюнктура.
„ Идеята беше хотелът да не се усеща като хотел, а като че ли да отиваш на посетители у другар, който има доста добър усет и живее е Копенхаген “, споделя Ани Чекъпова. За задачата, екипът трябвало да направи дизайна на всичките 393 стаи друг.
От ФАКТИ е свързахме с Ани Чепъкова – за дизайна на тази остаряла постройка, за концепцията за домашния уют със жанр, за това за какво стачкува и коя софийска постройка би реновирала, четете в диалога ни:
- Г-жо Чепъкова, по какъв начин се случи това преобразяване на пощата в Копенхаген в хотел?
- Пощата беше купена от компанията “Nordic Hotels and Resorts”. Тази компания прави хотели в скандинавските страни. На всеки няколко години, когато намерят доста забавна постройка – имат интерес към здания, които не са типични за хотели, вършат разнообразни планове от общоприетите си хотели. Съответно откриха постройката с Копенхаген, която е била за обмен, купиха я и направиха съревнование за дизайнери.
Преди сме работили с тях по различен план в Стокхолм, който се споделя “At Six”. Идеята беше сходна, постройката беше доста друга от всички здания, които нормално са хотели – беше някогашна банка. Сега пък беше някогашна поща.
Имаше съревнование, което спечелихме за частта на стаите. Проектът беше разграничен на разнообразни дизайни за лобито, стаите и заведенията за хранене.
- Какъв е стилът на интериора в стаите?
- Идеята беше хотелът да не се усеща като хотел, а като че ли да отиваш на посетители у другар, който има доста добър усет и живее е Копенхаген. Домашна конюнктура с доста висок жанр.
Снимка: universaldesignstudio.com; ©AndyLiffner
- Предполагам разнообразни предмети в стаите?
- Да, тъкмо по този начин. Също по този начин стаите са разграничени и на три разнообразни концепции, тъй че всякога, когато посетител се връща в хотела, да отсяда в стая, друга от тази от предходния път. Идеята е да не е като общоприет хотел, в който всяка стая е една и съща.
Дори и стаите да са в един и същи диапазон, две идентични стаи доста мъчно се намират. Мебелите, аксесоарите, самите стаи като архитектура – някои имат по-високи тавани, други имат по-ниски, са разнообразни.
- По какъв брой обособени стаи в хотела работихте?
- Общо стаите са 393. Имахме 50 вида дизайн. В тези 50 вида имаше разнообразни аксесоари и цветове. Избирахме да вземем за пример столовете да са разнообразни, лампите да са разнообразни. Те са няколко вида и във всеки кулоар се трансформират.
- Това ли беше нещото, което, съгласно Вас, завоюва вниманието и състезанието – тези разнообразни дизайни за обособените стаи?
- Да, това и самата хармония. Идеята беше индивидът, който отсяда се усеща също като гражданин на Европа – с доста европейско и минималистично чувство, само че и висок усет. Всичко, което избрахме за дизайна беше в действителност особено.
- Какво беше Вашето персонално присъединяване в този дизайн?
- Аз бях старши дизайнер на този план. Съответно аз имах управител, само че аз ръководех останалата част от екипа.
- Хотелът е в употреба от едно несъмнено време – по какъв начин се възприема?
- Възприема се доста добре. Отзивите са страхотни.
- Къде поставяте този план във Вашата кариера, какво е неговото значение?
- Това е най-хубавият план, който съм правила до момента. Страшно горда съм от него. Този план в действителност е специфичен - самата постройка, самата идея и това, което клиентите желаеха да реализират. Не всеки ден ние като дизайнери имаме опция да работим с такава прелестна постройка.
Снимка: universaldesignstudio.com; ©AndyLiffner
- Какви бяха провокациите в работата по постройката?
- Самата постройка е предизвикателство, само че и манна небесна. Това беше най-трудната част от плана, тъй като постройката е толкоз богата – ние самите, след три години работа по плана забелязвахме неща, които преди не сме виждали по постройката.
За нас като интериорни дизайнери работата лиши три години. Архитектите бяха почнали по-рано.
- Ние се запознахме в интернет, и там Вие имате фотоси с една черна тениска, на която написа „ Оставка “. Вие, като човек, който несъмнено е съумял в чужбина – още повече с подобен огромен план, какво мислите за политическата конюнктура, подкрепяте ли настояванията на митингите?
- Подкрепям безусловно. Когато се прибрах в България лятото, колкото пъти съумях да отида на митинг, отидох. Аз мисля, че е време за смяна, а още и за оставка и затвор.
- В тази връзка, има ли постройка в София, да вземем за пример, която желаете да реновирате?
- Много бих желала да работя със здания в София, изключително със остарели здания от началото на века. Те са ми доста забавни. Толкова малко са останали и мисля, че би трябвало да ги пазим, да ги гледаме с доста почит и да създадем всичко, което можем, с цел да могат те да имат нов живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ