Анхел Рос Димов, почти на 17 години, не е чужденец.

Анхел Рос Димов , съвсем на 17 години, не е чужденец. Роден е в Димитровград. Съдбата му го праща в обществен дом, откакто изтърпява редовно принуждение от пастрока си. Анхел, към момента има вяра в дядо Коледа, въпреки че в никакъв случай не е получавал дарове от него.

Историята на десетокласникът е друга. Той не моли, той не желае, не се жалва. Той даже не желае да бъде именуван воин, нищо, че е избавил живота на възпитателката си Теодора Тодорова. Благодарение на бързата му реакция тя се възвръща в болница:

Госпожа Тодорова я спасих като се прибрах от учебно заведение и видях, че не е добре. Дадох й един молив да захапе, с цел да не си глътне езика, дадох леген да повръща и звъннахме на Бърза помощ и на шефа.

Рос е четвърта година в центъра: Нямам татко. Живеех с майка ми. Една вечер моят пастрок се напи, както съвсем всяка вечер. Тази вечер беше по-особена, тъй като сподели, че ще се разделя с майка ми. Аз го питах за какво. Той  ми сподели да си групирам багажа. Аз потеглих да го групирам и от там не помня. Губи ми се половин час и виждам колите за спешна помощ.

Следват Бърза помощ и неврохирургия. Момчето не желае да се върне при майка си, само че доста му тежи, че тя е предпочела втория си брачен партньор.

Анхел Рос мечтае да стане военнослужещ и околните му да са здрави.

Цялата история на Анхел Рос чуйте в звуковия файл.