24 октомври 1851 г. – Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел
Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел — естествени спътници на Уран.
Ариел
Единствения уред, изследвал Ариел до момента, е " Вояджър 2 " по време на прехода си през урановата система през януари 1986 година Изследвана е единствено осветеното от Слънцето южно полукълбо. " Вояджър 2 " прави най-близкото си прекосяване около Ариел на 24 януари, когато минава единствено на 127 000 км от спътника.
Ариел се състои почти от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% заледен метан. За повърхността му са присъщи зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността съвсем липсват кратери и се счита, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на голям брой вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел: кратери, разломи и долини.
Ариел наподобява на сатурновия сателит Диона. Те са доста близки по мярка, компактност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характерности. И двата спътника най-вероятно са имали предходна геоложка интензивност.
Умбриел
Единствения уред, изследвал Умбриел до момента, е " Вояджър 2 " по време на прехода си през урановата система през януари 1986 година Изследвана е единствено осветеното от Слънцето южно полукълбо.
Поради неточност в измерванията към момента не се знае сигурно дали Ариел е по-масивен сателит от Умбриел.
Повърхността на спътника е най-тъмната от всички спътници на Уран и минимум геологически дейна. Съставен е най-вече от лед, силикатни скали и заледен метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. По съвпадане, името Умбриел уместно разказва тъмната повърхнина на спътника — „ Умбриел “ е „ мрачен злобен дух “ в творбата на Александър Поуп „ Влизане с щурм “. Името е производно на латинската дума umbra значеща сянка.
Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратерът Унда. по периметъра на който се съдържа ярък материал.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
439 година — Вандалите, предвождани от Гензерих, завладяват Картаген и основават свое кралство.
1071 година — Михаил VII Дука става император на Византия.
1648 година — Подписан е Вестфалския кротичък контракт, който поставя завършек на Тридесетгодишната война.
1795 година — Полско-литовската страна Жечпосполита е дефинитивно разграничена сред Австрия, Прусия и Русия.
1857 година — Основан е ФК Шефилд, най-старият футболен клуб в света.
1859 година — Английският транспортен съд Роял Чартър попада на подводни скали близо до Ливърпул и потъва — умират 465 души.
1872 година — След Арабаконашкия грабеж турската полиция арестува Димитър Общи.
1877 година — Руско-турска война (1877-1878): след Битката при Горни Дъбник, Плевен е изцяло обсаден от съветската войска.
1885 година — В Цариград е свикана конференция на Великите сили по източнорумелийския въпрос.
1902 година — При изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала умират към 6 000 души.
1912 година — Балканска война: Лозенградската интервенция приключва с победа за България.
1912 година — Балканска война: борбата при Куманово приключва с победа за Сърбия.
1920 година — В Канада е въведен изсъхнал режим.
1929 година — Голямата меланхолия: Нюйоркската фондова борса се срутва на 24 октомври, черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и провокира международна криза.
1935 година — Италия атакува Етиопия.
1944 година — Съгласно наредба-закон на членовете на Съюза на българските писатели се признава висше обучение.
1945 година — Приет е уставът на Организация на обединените нации.
1947 година — Индийската провинция Кашмир е оповестена за независима страна от ислямски сепаратисти.
1952 година — Президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер афишира война на Корея, с думите „ кръстоносен поход против комунизма “.
1960 година — При гърмеж на космодрума Байконур, зародил при изпитването на руска балистична ракета Р-16, умират към 90 души, включително командващия ракетните войски маршал Митрофан Неделин.
1964 година — Северна Родезия получава самостоятелност от Англия и става Република Замбия; Южна Родезия (по-късно: Зимбабве) остава колония.
1971 година — Тайван е изключен от Организация на обединените нации.
1983 година — Военни елементи на Съединени американски щати правят инвазия в Гренада.
1989 година — Външният министър Петър Младенов подава оставка пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, в която упреква Тодор Живков за външната изолираност на България.
1990 година — Обявена е декларация за държавен суверенитет на Казахстан.
2003 година — Конкорд прави последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт, най-малко към този момент.
Родени
51 година — Домициан, римски император († 96 г.)
1632 година — Антони ван Льовенхук, холандски биолог († 1723 г.)
1804 година — Вилхелм Вебер, немски физик († 1891 г.)
1814 година — Рафаел Карера, деспот на Гватемала († 1865 г.)
1847 година — Атанас Гюдженов, български художник († 1936 г.)
1865 година — Григор Кюркчиев, български боен деятел († 1925 г.)
1873 година — Жул Риме, създател на Световното състезание по футбол († 1956 г.)
1877 година — Ернст Милк, финландски композитор († 1899 г.)
1882 година — Имре Калман, маджарски композитор († 1954 г.)
1910 година — Михаил Кантарджиев, български шахматист († 2002 г.)
1915 година — Боб Кейн, американски аниматор († 1998 г.)
1925 година — Виолета Масларова, българска художничка († 2006 г.)
1925 година — Лучано Берио, италиански композитор († 2003 г.)
1927 година — Рафаел Анхел Барето Кастильо, венецуелски посланик
1929 година — Йордан Радичков, български публицист († 2004 г.)
1932 година — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат († 2007 г.)
1932 година — Робърт Мъндел, канадски икономист, Нобелова премия за стопанска система през 1999 година
1935 година — Иван Иванов, български боен
1938 година — Венедикт Ерофеев, съветски публицист († 1990 г.)
1939 година — Пола Гън Алън, американска писателка († 2008 г.)
1939 година — Ф. Мъри Ейбръхам, американски артист
1943 година — Симеон Щерев, български музикант
1945 година — Юджийн Скот, американска антроположка
1947 година — Кевин Клайн, американски артист
1952 година — Светослав Пейчев, български публицист
1956 година — Екатерина Михайлова, български политик
1958 година — Владимир Пенев, български артист
1960 година — Любе Бошкоски, политик от Република Македония
1961 година — Жана Караиванова, българска актриса
1962 година — Джонатан Дейвис, уелски ръгбист
1964 година — Илияна Йотова, български политик
1966 година — Роман Абрамович, съветски бизнесмен
1967 година — Борислав Ясенов, български флейтист
1969 година — Георги Милчев-Годжи, български музикант
1975 година — Хуан Пабло Анхел, колумбийски футболист
1976 година — Петър Стойчев, български плувец
1981 година — Валери Димитров, български каратист
1985 година — Димо Атанасов, български футболист
1985 година — Уейн Руни, британски футболист
Починали
996 година — Хуго Капет, крал на Франция (* 938 г.)
1537 година — Джейн Сиймур, британска кралица, брачна половинка на Хенри VIII (* ок. 1507 г.)
1601 година — Тихо Брахе, датски астроном и алхимик (* 1546 г.)
1655 година — Пиер Гасенди, френски свещеник и математик (* 1592 г.)
1725 година — Алесандро Скарлати, италиански композитор (* 1660 г.)
1838 година — Джоузеф Ланкастър, британски възпитател (* 1778 г.)
1869 година — Пьотър Фьодорович Анжу, съветски арктически откривател (* 1796 г.)
1915 година — Христо Чернопеев, български боен и бунтовник от ВМОРО (* 1868 г.)
1920 година — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург (* 1853 г.)
1938 година — Ернст Барлах, немски ваятел и публицист (* 1870 г.)
1944 година — Луи Рено, френски откривател (* 1877 г.)
1948 година — Франц Лехар, маджарски композитор (* 1870 г.)
1957 година — Кристиан Диор, френски фешън дизайнер (* 1905 г.)
1958 година — Джордж Едуард Мур, английски мъдрец (* 1873 г.)
1964 година — Георги Ефремов, български хирург (* 1883 г.)
1971 година — Христо Лилков, български боен деятел и политик (* 1896 г.)
1974 година — Давид Ойстрах, украински цигулар (* 1908 г.)
1976 година — Георгий Острогорски, съветски византолог (* 1902 г.)
1989 година — Найден Геров, български композитор (* 1916 г.)
1991 година — Джин Родънбъри, американски ефирен продуцент (* 1921 г.)
1993 година — Петър Славински, български публицист (* 1909 г.)
2005 година — Роза Паркс, американска общественичка по правата на индивида (* 1913 г.)
2011 година — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен откривател (* 1927 г.)
2013 година — Маноло Ескобар, испански артист (* 1931 г.)
Празници
Международен ден на Организация на обединените нации (1945 г.)
България — Празник на град Разлог
България — Празник на картофа в град Клисура
Замбия — Ден на независимостта (от Англия, 1964 година, народен празник)
Русия — Ден в памет на починалите от ракетните войски (1960 и 1963 г.)
Ариел
Единствения уред, изследвал Ариел до момента, е " Вояджър 2 " по време на прехода си през урановата система през януари 1986 година Изследвана е единствено осветеното от Слънцето южно полукълбо. " Вояджър 2 " прави най-близкото си прекосяване около Ариел на 24 януари, когато минава единствено на 127 000 км от спътника.
Ариел се състои почти от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% заледен метан. За повърхността му са присъщи зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността съвсем липсват кратери и се счита, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на голям брой вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел: кратери, разломи и долини.
Ариел наподобява на сатурновия сателит Диона. Те са доста близки по мярка, компактност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характерности. И двата спътника най-вероятно са имали предходна геоложка интензивност.
Умбриел
Единствения уред, изследвал Умбриел до момента, е " Вояджър 2 " по време на прехода си през урановата система през януари 1986 година Изследвана е единствено осветеното от Слънцето южно полукълбо.
Поради неточност в измерванията към момента не се знае сигурно дали Ариел е по-масивен сателит от Умбриел.
Повърхността на спътника е най-тъмната от всички спътници на Уран и минимум геологически дейна. Съставен е най-вече от лед, силикатни скали и заледен метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. По съвпадане, името Умбриел уместно разказва тъмната повърхнина на спътника — „ Умбриел “ е „ мрачен злобен дух “ в творбата на Александър Поуп „ Влизане с щурм “. Името е производно на латинската дума umbra значеща сянка.
Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратерът Унда. по периметъра на който се съдържа ярък материал.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
439 година — Вандалите, предвождани от Гензерих, завладяват Картаген и основават свое кралство.
1071 година — Михаил VII Дука става император на Византия.
1648 година — Подписан е Вестфалския кротичък контракт, който поставя завършек на Тридесетгодишната война.
1795 година — Полско-литовската страна Жечпосполита е дефинитивно разграничена сред Австрия, Прусия и Русия.
1857 година — Основан е ФК Шефилд, най-старият футболен клуб в света.
1859 година — Английският транспортен съд Роял Чартър попада на подводни скали близо до Ливърпул и потъва — умират 465 души.
1872 година — След Арабаконашкия грабеж турската полиция арестува Димитър Общи.
1877 година — Руско-турска война (1877-1878): след Битката при Горни Дъбник, Плевен е изцяло обсаден от съветската войска.
1885 година — В Цариград е свикана конференция на Великите сили по източнорумелийския въпрос.
1902 година — При изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала умират към 6 000 души.
1912 година — Балканска война: Лозенградската интервенция приключва с победа за България.
1912 година — Балканска война: борбата при Куманово приключва с победа за Сърбия.
1920 година — В Канада е въведен изсъхнал режим.
1929 година — Голямата меланхолия: Нюйоркската фондова борса се срутва на 24 октомври, черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и провокира международна криза.
1935 година — Италия атакува Етиопия.
1944 година — Съгласно наредба-закон на членовете на Съюза на българските писатели се признава висше обучение.
1945 година — Приет е уставът на Организация на обединените нации.
1947 година — Индийската провинция Кашмир е оповестена за независима страна от ислямски сепаратисти.
1952 година — Президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер афишира война на Корея, с думите „ кръстоносен поход против комунизма “.
1960 година — При гърмеж на космодрума Байконур, зародил при изпитването на руска балистична ракета Р-16, умират към 90 души, включително командващия ракетните войски маршал Митрофан Неделин.
1964 година — Северна Родезия получава самостоятелност от Англия и става Република Замбия; Южна Родезия (по-късно: Зимбабве) остава колония.
1971 година — Тайван е изключен от Организация на обединените нации.
1983 година — Военни елементи на Съединени американски щати правят инвазия в Гренада.
1989 година — Външният министър Петър Младенов подава оставка пред Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, в която упреква Тодор Живков за външната изолираност на България.
1990 година — Обявена е декларация за държавен суверенитет на Казахстан.
2003 година — Конкорд прави последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт, най-малко към този момент.
Родени
51 година — Домициан, римски император († 96 г.)
1632 година — Антони ван Льовенхук, холандски биолог († 1723 г.)
1804 година — Вилхелм Вебер, немски физик († 1891 г.)
1814 година — Рафаел Карера, деспот на Гватемала († 1865 г.)
1847 година — Атанас Гюдженов, български художник († 1936 г.)
1865 година — Григор Кюркчиев, български боен деятел († 1925 г.)
1873 година — Жул Риме, създател на Световното състезание по футбол († 1956 г.)
1877 година — Ернст Милк, финландски композитор († 1899 г.)
1882 година — Имре Калман, маджарски композитор († 1954 г.)
1910 година — Михаил Кантарджиев, български шахматист († 2002 г.)
1915 година — Боб Кейн, американски аниматор († 1998 г.)
1925 година — Виолета Масларова, българска художничка († 2006 г.)
1925 година — Лучано Берио, италиански композитор († 2003 г.)
1927 година — Рафаел Анхел Барето Кастильо, венецуелски посланик
1929 година — Йордан Радичков, български публицист († 2004 г.)
1932 година — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат († 2007 г.)
1932 година — Робърт Мъндел, канадски икономист, Нобелова премия за стопанска система през 1999 година
1935 година — Иван Иванов, български боен
1938 година — Венедикт Ерофеев, съветски публицист († 1990 г.)
1939 година — Пола Гън Алън, американска писателка († 2008 г.)
1939 година — Ф. Мъри Ейбръхам, американски артист
1943 година — Симеон Щерев, български музикант
1945 година — Юджийн Скот, американска антроположка
1947 година — Кевин Клайн, американски артист
1952 година — Светослав Пейчев, български публицист
1956 година — Екатерина Михайлова, български политик
1958 година — Владимир Пенев, български артист
1960 година — Любе Бошкоски, политик от Република Македония
1961 година — Жана Караиванова, българска актриса
1962 година — Джонатан Дейвис, уелски ръгбист
1964 година — Илияна Йотова, български политик
1966 година — Роман Абрамович, съветски бизнесмен
1967 година — Борислав Ясенов, български флейтист
1969 година — Георги Милчев-Годжи, български музикант
1975 година — Хуан Пабло Анхел, колумбийски футболист
1976 година — Петър Стойчев, български плувец
1981 година — Валери Димитров, български каратист
1985 година — Димо Атанасов, български футболист
1985 година — Уейн Руни, британски футболист
Починали
996 година — Хуго Капет, крал на Франция (* 938 г.)
1537 година — Джейн Сиймур, британска кралица, брачна половинка на Хенри VIII (* ок. 1507 г.)
1601 година — Тихо Брахе, датски астроном и алхимик (* 1546 г.)
1655 година — Пиер Гасенди, френски свещеник и математик (* 1592 г.)
1725 година — Алесандро Скарлати, италиански композитор (* 1660 г.)
1838 година — Джоузеф Ланкастър, британски възпитател (* 1778 г.)
1869 година — Пьотър Фьодорович Анжу, съветски арктически откривател (* 1796 г.)
1915 година — Христо Чернопеев, български боен и бунтовник от ВМОРО (* 1868 г.)
1920 година — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург (* 1853 г.)
1938 година — Ернст Барлах, немски ваятел и публицист (* 1870 г.)
1944 година — Луи Рено, френски откривател (* 1877 г.)
1948 година — Франц Лехар, маджарски композитор (* 1870 г.)
1957 година — Кристиан Диор, френски фешън дизайнер (* 1905 г.)
1958 година — Джордж Едуард Мур, английски мъдрец (* 1873 г.)
1964 година — Георги Ефремов, български хирург (* 1883 г.)
1971 година — Христо Лилков, български боен деятел и политик (* 1896 г.)
1974 година — Давид Ойстрах, украински цигулар (* 1908 г.)
1976 година — Георгий Острогорски, съветски византолог (* 1902 г.)
1989 година — Найден Геров, български композитор (* 1916 г.)
1991 година — Джин Родънбъри, американски ефирен продуцент (* 1921 г.)
1993 година — Петър Славински, български публицист (* 1909 г.)
2005 година — Роза Паркс, американска общественичка по правата на индивида (* 1913 г.)
2011 година — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен откривател (* 1927 г.)
2013 година — Маноло Ескобар, испански артист (* 1931 г.)
Празници
Международен ден на Организация на обединените нации (1945 г.)
България — Празник на град Разлог
България — Празник на картофа в град Клисура
Замбия — Ден на независимостта (от Англия, 1964 година, народен празник)
Русия — Ден в памет на починалите от ракетните войски (1960 и 1963 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ