Как Иван Грозни ухажва Елизабет I
Английската кралица Елизабет I е единствената жена, на която Иван Грозни е писал в миналото.
Защо този разказ в писма не се получава?
„ …Нямаше кой да стане преводач в това велико дело и предадоха… устно секрети каузи от огромно значение в желанието да бъдем приятели… Прати Антон (посланик Антъни Дженкинс), с цел да го попитаме дали ти е предал думите, които му казахме, и съгласна ли си с нашето предложение и какви са твоите планове “. Тези думи написа Иван Грозни на британската крализа Елизабет I на 24 октомври 1570 година.
Това писмо и свидетелствата на съвременници на събитията поставят началото на историята за несполучливите опити за обединяването на две династии. За какви тъкмо „ секрети каузи от огромно значение “ става дума?
Как стартира кореспонденцията сред съветските и британските монарси?
Старият британски дворА. Савин
Както се случва постоянно, всичко стартира с търговски каузи. През 1551 година, по самодейност на известния британски астроном Джон Ди, в Англия е основана „ Търговска компания на търговците-пътешественици за разкриване на земи, страни, острови и незнайни места “. Целта ѝ е да се откри така наречен Североизточен проход към Китай. Но вместо това британските търговци откриват трайни търговски връзки с Московското царство. Англичаните основават Московската комерсиална компания и стартират да внасят в страната олово, платове и оръжие. В подмяна получават коноп, дърва, мехлем и катран. Иван Грозни дава на компанията право да търгува на територията на страната, без да заплаща мита.
Ръстът на комерсиалния оборот сред страните провокира интензивна бизнес преписка сред Иван Грозни и Елизабет I. Английската кралица е единствената жена, на която Грозни в миналото е писал. При това не всички тематики могат да бъдат обсъждани на хартия. При сходни случаи двамата монарси разменят известия между тях посредством доверено лице – британския дипломат Антъни Дженкинс. От бизнес договаряния в последна сметка съветският монарх минава към ухажване.
Защо на Иван Грозни му е необходим този брак?
Портрет на Елизабет I; Портрет на Иван Грозни от 1882 г.Nicholas Hilliard/Walker Art Gallery; Hans Weigel der Ältere
През 1570 година 40-годишният Иван Грозни към този момент два пъти е бил вдовец, като и към двата случая витаят клюки, че дамите са умряли от отравяне. 37-годишната Елизабет I по това време ръководи Англия към този момент от 12 години и сполучливо заобикаля настояванията на Народното събрание да си избере брачен партньор и да подари британския престол с правоприемник.
Джеръм Хорси от Московската комерсиална компания, който е оставил подробни мемоари за Московското царство, написа в записките си, че Иван Грозни е разпитвал придворния си доктор Елизиус Бомелиус на какъв брой години е Елизабет и дали опитите му за ухажване биха се увенчали с триумф: „ и въпреки да имаше аргументи да се съмнява в триумфа, така като… кралицата беше отказала да се омъжи за доста крале и велики князе, той не губеше вяра, защото се смяташе за по-велик от останалите господари по персонални качества, мъдрост, благосъстояние и великолепие. Той беше решен да опита “.
Хорси показва и повода, заради която Иван Грозни си търси булка надалеч от Московското царство: сходен брак би обезпечил на царя опция да потърси леговище в Англия, в случай че Ливонската война докара до пагубни последствия или пък при положение на вътрешен скрит план, от който царят се опасява през целия си живот. Информацията на Хорси е доказана и в Псковската летопис от 1570 г, където са разказани желанията на царя да избяга в Англия и да се ожени там.
Свободни източници
И по този начин, в октомврийското си писмо до Елизабет от 1570 година, всред нормалните търговски въпроси, царят неведнъж загатва и някакви „ секрети каузи от огромно значение “, които Грозни предал на кралицата посредством посланика ѝ Антъни Дженкинс. Историците считат, че става въпрос за предложение за брак, което е отхвърлено. Иван Грозни реагира предстоящо на отхвърли – внезапно. В края на писмото, което изпраща в отговор, той освен назовава Елизабет „ пошла девственица “, само че и непосредствено ѝ декларира, че тя не може да е управница на своята страна и да взема преференциални за страната решения. Кореспонденцията прекъсва за цели 12 години.
Опитвал ли е Иван Грозни да се дами за Мария Хейстингс?
Неуспешното сватовничество обаче не кара Иван Грозни да се откаже от проектите си да се сроди с британския кралски двор. През 1582 година царят праща при Елизабет своя дипломат Фьодор Писемски със задачата преди всичко да разиска изискванията за съюзен контракт с Англия, а на второ, да уговори изискванията за възможен брак сред царя и роднината на Елизабет I, Мария Хейстингс, която в Московското царство е наричана княгиня Хантинска. Често историците считат, че въпросът за този брак е бил тясно обвързван с проблемите към подписването на съюзния контракт и на процедура бил неразделна част от него.
Иван Грозни демонстрира съкровищата си пред британския посланикАлександър Литовченко
Писемски получава подробни указания по деликатните въпроси, които би могла да зададе Елизабет I по отношение на предлагането на Грозни. Основният измежду тях е, че сега Иван Грозни бил женен за своята шеста (според някои сведения седма) жена Мария и, в процеса на сватовството, даже бил съумял да стане татко. Женихът обаче въобще не се тормози от този факт и Писемски получава уверения, че царят ще се разведе, а детето от новия брак няма да наследи престола, само че ще получи обширни владения.
Епидемията от чума в Лондон и очевидното отвращение за подписване на брак от британската страна в последна сметка водят до застой в опитите за сватовство. Английският дипломат, който идва дружно с Писемски в Московското царство, вместо да разисква изискванията на съюза, по всевъзможен метод се пробва да накара царя да се откаже от брака с Мария Хейстингс. Но преди да бъде взето окончателното решение през 1584 година Иван Грозни умира.
Историята на двата неосъществени опита да се сроди с Англия разпалва теорията за насилствената гибел на Иван Грозни. Редица историци, които поддържат версията, че царят е починал от отравяне с арсен и живак, считат, че настойчивият блян на Иван IV да се ожени за англичанка е катализатор на неговата крах, защото е в прорез с упоритостите на Борис Годунов и неговите родственици. Женитбата на царя с близка родственик на кралете на Англия може да даде право на потомците от този брак да наследят царския трон и да бъде заобиколен синът на Грозни Фьодор Иванович, за който е омъжена сестрата на Годунов Ирина. Има версия, че точно поддръжниците на Годунов са „ ускорили “ гибелта на Иван Василиевич.
Следващият късмет за брак сред управниците на Русия и Англия идва чак през XIX в., когато, без значение от несъгласието и на двете фамилии, се женят дъщерята на съветския император Александър II Мария и вторият наследник на кралица Виктория, принц Алфред, херцог на Единбург.
създател: ЕЛЕНА ЗАЙЦЕВА
източник: bg.rbth.com
Защо този разказ в писма не се получава?
„ …Нямаше кой да стане преводач в това велико дело и предадоха… устно секрети каузи от огромно значение в желанието да бъдем приятели… Прати Антон (посланик Антъни Дженкинс), с цел да го попитаме дали ти е предал думите, които му казахме, и съгласна ли си с нашето предложение и какви са твоите планове “. Тези думи написа Иван Грозни на британската крализа Елизабет I на 24 октомври 1570 година.
Това писмо и свидетелствата на съвременници на събитията поставят началото на историята за несполучливите опити за обединяването на две династии. За какви тъкмо „ секрети каузи от огромно значение “ става дума?
Как стартира кореспонденцията сред съветските и британските монарси?
Старият британски дворА. Савин
Както се случва постоянно, всичко стартира с търговски каузи. През 1551 година, по самодейност на известния британски астроном Джон Ди, в Англия е основана „ Търговска компания на търговците-пътешественици за разкриване на земи, страни, острови и незнайни места “. Целта ѝ е да се откри така наречен Североизточен проход към Китай. Но вместо това британските търговци откриват трайни търговски връзки с Московското царство. Англичаните основават Московската комерсиална компания и стартират да внасят в страната олово, платове и оръжие. В подмяна получават коноп, дърва, мехлем и катран. Иван Грозни дава на компанията право да търгува на територията на страната, без да заплаща мита.
Ръстът на комерсиалния оборот сред страните провокира интензивна бизнес преписка сред Иван Грозни и Елизабет I. Английската кралица е единствената жена, на която Грозни в миналото е писал. При това не всички тематики могат да бъдат обсъждани на хартия. При сходни случаи двамата монарси разменят известия между тях посредством доверено лице – британския дипломат Антъни Дженкинс. От бизнес договаряния в последна сметка съветският монарх минава към ухажване.
Защо на Иван Грозни му е необходим този брак?
Портрет на Елизабет I; Портрет на Иван Грозни от 1882 г.Nicholas Hilliard/Walker Art Gallery; Hans Weigel der Ältere
През 1570 година 40-годишният Иван Грозни към този момент два пъти е бил вдовец, като и към двата случая витаят клюки, че дамите са умряли от отравяне. 37-годишната Елизабет I по това време ръководи Англия към този момент от 12 години и сполучливо заобикаля настояванията на Народното събрание да си избере брачен партньор и да подари британския престол с правоприемник.
Джеръм Хорси от Московската комерсиална компания, който е оставил подробни мемоари за Московското царство, написа в записките си, че Иван Грозни е разпитвал придворния си доктор Елизиус Бомелиус на какъв брой години е Елизабет и дали опитите му за ухажване биха се увенчали с триумф: „ и въпреки да имаше аргументи да се съмнява в триумфа, така като… кралицата беше отказала да се омъжи за доста крале и велики князе, той не губеше вяра, защото се смяташе за по-велик от останалите господари по персонални качества, мъдрост, благосъстояние и великолепие. Той беше решен да опита “.
Хорси показва и повода, заради която Иван Грозни си търси булка надалеч от Московското царство: сходен брак би обезпечил на царя опция да потърси леговище в Англия, в случай че Ливонската война докара до пагубни последствия или пък при положение на вътрешен скрит план, от който царят се опасява през целия си живот. Информацията на Хорси е доказана и в Псковската летопис от 1570 г, където са разказани желанията на царя да избяга в Англия и да се ожени там.
Свободни източници
И по този начин, в октомврийското си писмо до Елизабет от 1570 година, всред нормалните търговски въпроси, царят неведнъж загатва и някакви „ секрети каузи от огромно значение “, които Грозни предал на кралицата посредством посланика ѝ Антъни Дженкинс. Историците считат, че става въпрос за предложение за брак, което е отхвърлено. Иван Грозни реагира предстоящо на отхвърли – внезапно. В края на писмото, което изпраща в отговор, той освен назовава Елизабет „ пошла девственица “, само че и непосредствено ѝ декларира, че тя не може да е управница на своята страна и да взема преференциални за страната решения. Кореспонденцията прекъсва за цели 12 години.
Опитвал ли е Иван Грозни да се дами за Мария Хейстингс?
Неуспешното сватовничество обаче не кара Иван Грозни да се откаже от проектите си да се сроди с британския кралски двор. През 1582 година царят праща при Елизабет своя дипломат Фьодор Писемски със задачата преди всичко да разиска изискванията за съюзен контракт с Англия, а на второ, да уговори изискванията за възможен брак сред царя и роднината на Елизабет I, Мария Хейстингс, която в Московското царство е наричана княгиня Хантинска. Често историците считат, че въпросът за този брак е бил тясно обвързван с проблемите към подписването на съюзния контракт и на процедура бил неразделна част от него.
Иван Грозни демонстрира съкровищата си пред британския посланикАлександър Литовченко
Писемски получава подробни указания по деликатните въпроси, които би могла да зададе Елизабет I по отношение на предлагането на Грозни. Основният измежду тях е, че сега Иван Грозни бил женен за своята шеста (според някои сведения седма) жена Мария и, в процеса на сватовството, даже бил съумял да стане татко. Женихът обаче въобще не се тормози от този факт и Писемски получава уверения, че царят ще се разведе, а детето от новия брак няма да наследи престола, само че ще получи обширни владения.
Епидемията от чума в Лондон и очевидното отвращение за подписване на брак от британската страна в последна сметка водят до застой в опитите за сватовство. Английският дипломат, който идва дружно с Писемски в Московското царство, вместо да разисква изискванията на съюза, по всевъзможен метод се пробва да накара царя да се откаже от брака с Мария Хейстингс. Но преди да бъде взето окончателното решение през 1584 година Иван Грозни умира.
Историята на двата неосъществени опита да се сроди с Англия разпалва теорията за насилствената гибел на Иван Грозни. Редица историци, които поддържат версията, че царят е починал от отравяне с арсен и живак, считат, че настойчивият блян на Иван IV да се ожени за англичанка е катализатор на неговата крах, защото е в прорез с упоритостите на Борис Годунов и неговите родственици. Женитбата на царя с близка родственик на кралете на Англия може да даде право на потомците от този брак да наследят царския трон и да бъде заобиколен синът на Грозни Фьодор Иванович, за който е омъжена сестрата на Годунов Ирина. Има версия, че точно поддръжниците на Годунов са „ ускорили “ гибелта на Иван Василиевич.
Следващият късмет за брак сред управниците на Русия и Англия идва чак през XIX в., когато, без значение от несъгласието и на двете фамилии, се женят дъщерята на съветския император Александър II Мария и вторият наследник на кралица Виктория, принц Алфред, херцог на Единбург.
създател: ЕЛЕНА ЗАЙЦЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ