Задачата на Саутгейт
Англия сега разполага с голям брой висококачествени играчи, които събрани на едно място образуват тим, за който постоянно се употребява изразът " златно потомство ". Такова преди време имаше Испания, след това Белгия, в този момент в последните години отборът под прицел поради вълшебните си футболисти е Англия. Само се замислите, че в редиците на " Трите лъва " сега са Хари Кейн, Рахим Стърлинг, Маркъс Рашфорд, Фил Фоудън, Букайо Сака, Джеймс Мадисън, Джуд Белингам. И кой ли още не! Но по някаква причина тимът към момента не съумява да завоюва купата, която толкоз доста бленува и за която на Острова даже от поверие не смеят да приказват. Да, 1966-а евентуално в никакъв случай няма да избледнее в съзнанието на феновете на футбола в Англия, само че оня успех е преди съвсем 60 години. Бяха близо на европейското състезание - изгубиха финала, бяха близко на последните два Мондиала - отпаднаха на полуфинал и на четвъртфинал от Франция в дуел, за който авансово се знаеше, че ще дефинира финалиста на шампионата в Катар, откакто в този поток на полуфинал противник щеше да е Мароко. В Англия стартират все по-често да си задават въпроса: „ Ако разполагаме с сходни състезатели, дали тогава виновността не е в треньора? “
Гарет Саутгейт има разполагаем брилятни играчи, което, несъмнено, е разкош, въпреки и от време на време да би трябвало да потушаваш буйно държание, войни на егото и разпри в съблекалнята. Но по-важната задача за мениджъра на " Трите лъва " е не да е омиротворител, а да избере точните играчи, с които и следващата година да преследва европейската корона по терените на безконечния противник - Германия. Ясно е, че Англия ще се класира за шампионата на Стария континент, само че дали ще го завоюва? Ако ме питате към днешна дата - не, няма да го направи. И повода много евентуално в действителност може да се окаже инатът на Саутгейт и постоянно странните решения. Ако да вземем за пример погледнем към дуела с Украйна във Вроцлав нощес, можем да останем озадачени заради повече от един факт - тимът изглеждаше елементарно разбираем и не можем да твърдим, че беше изключително находчив в офанзива, при все това разполага с гореописаните отлични състезатели. Да, Хари Кейн оказа помощ много на Кайл Уолкър да означи първия си гол с националния екип в 77-ия си дуел за родината, само че това едва ли може да се опише като задоволително за цялостен мач. Ами Джордан Хендерсън? Дори запитан след дуела за какво продължава да упорства с наличието на халфа в отбора, Саутгейт беше много спестовен в отговорите си. И аудиторията няма по какъв начин да не се чуди, тъй като Хендерсън избра пътя към Саудитска Арабия и фланелката на Ал Итифак и е необичайно да играе по 90 минути за сметка на много по-младия от него Джуд Белингам, който сега твори със забележителна периодичност и лекост в Реал Мадрид. В защита също има много деликатни тематики, които предизвикат също толкоз деликатни полемики. Играчи като Джон Стоунс и Трент Александър-Арнолд са употребявани надали не като вътрешни полузащитници в клубните си отбори и няма да е чак толкоз учудващо, в случай че се опитва с позиционирането им пред отбраната и в някой мач на Англия. Но в сърцето на защитата продължава да се подвизава Хари Магуайър - човек, който продължава да получава иронични намеци поради формата и грешките си. Човек, който към този момент има повече минути за националния отбор през сегашния сезон, в сравнение с за клубния си Манчестър Юнайтед, което е изцяло парадоксално. Вратарският пост също предстои на полемика, тъй като дългогодишният номер 1 Джордан Пикфорд постоянно играе с голям хъс, само че неговият Евертън явно ще страда много през сегашния сезон и даже от психическа позиция не е изключително потребно да разчиташ на вратар, който във всеки дуел получава по няколко гола. Да, във Вроцлав не се случи нищо ужасно за Англия, само че още веднъж имаше сигнали по отношение на проблеми, по които би трябвало да се работи в идващите 9 месеца. Европейското състезание идва, идва и моментът за значими решения от страна на Гарет Саутгейт.
Автор: Стефан Георгиев
Гарет Саутгейт има разполагаем брилятни играчи, което, несъмнено, е разкош, въпреки и от време на време да би трябвало да потушаваш буйно държание, войни на егото и разпри в съблекалнята. Но по-важната задача за мениджъра на " Трите лъва " е не да е омиротворител, а да избере точните играчи, с които и следващата година да преследва европейската корона по терените на безконечния противник - Германия. Ясно е, че Англия ще се класира за шампионата на Стария континент, само че дали ще го завоюва? Ако ме питате към днешна дата - не, няма да го направи. И повода много евентуално в действителност може да се окаже инатът на Саутгейт и постоянно странните решения. Ако да вземем за пример погледнем към дуела с Украйна във Вроцлав нощес, можем да останем озадачени заради повече от един факт - тимът изглеждаше елементарно разбираем и не можем да твърдим, че беше изключително находчив в офанзива, при все това разполага с гореописаните отлични състезатели. Да, Хари Кейн оказа помощ много на Кайл Уолкър да означи първия си гол с националния екип в 77-ия си дуел за родината, само че това едва ли може да се опише като задоволително за цялостен мач. Ами Джордан Хендерсън? Дори запитан след дуела за какво продължава да упорства с наличието на халфа в отбора, Саутгейт беше много спестовен в отговорите си. И аудиторията няма по какъв начин да не се чуди, тъй като Хендерсън избра пътя към Саудитска Арабия и фланелката на Ал Итифак и е необичайно да играе по 90 минути за сметка на много по-младия от него Джуд Белингам, който сега твори със забележителна периодичност и лекост в Реал Мадрид. В защита също има много деликатни тематики, които предизвикат също толкоз деликатни полемики. Играчи като Джон Стоунс и Трент Александър-Арнолд са употребявани надали не като вътрешни полузащитници в клубните си отбори и няма да е чак толкоз учудващо, в случай че се опитва с позиционирането им пред отбраната и в някой мач на Англия. Но в сърцето на защитата продължава да се подвизава Хари Магуайър - човек, който продължава да получава иронични намеци поради формата и грешките си. Човек, който към този момент има повече минути за националния отбор през сегашния сезон, в сравнение с за клубния си Манчестър Юнайтед, което е изцяло парадоксално. Вратарският пост също предстои на полемика, тъй като дългогодишният номер 1 Джордан Пикфорд постоянно играе с голям хъс, само че неговият Евертън явно ще страда много през сегашния сезон и даже от психическа позиция не е изключително потребно да разчиташ на вратар, който във всеки дуел получава по няколко гола. Да, във Вроцлав не се случи нищо ужасно за Англия, само че още веднъж имаше сигнали по отношение на проблеми, по които би трябвало да се работи в идващите 9 месеца. Европейското състезание идва, идва и моментът за значими решения от страна на Гарет Саутгейт.
Автор: Стефан Георгиев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ