В опасност ли е Хари Кейн да заприлича на Кристиано Роналдо
Англия може и да е на полуфинал на европейското състезание, само че на Острова някои от авторитетните издания към този момент започнаха да сигнализират: би трябвало да си поговорим за Хари Кейн. И повода е, че техният капитан и рекордьор по голове за страната наподобява по-инертен от всеки път. Да, това може би звучи жестоко, тъй като той към този момент има 2 гола в шампионата и един мощен мач може да го изстреля даже на върха в голмайсторската конкуренция на шампионата на Стария континент, само че всички виждат по какъв начин наподобява Кейн на терена и какъв брой е потребен в големи интервали от мачовете на „ Трите лъва “.
И въпросите се появяват – до каква степен физическото му положение е оптимално? Какъв е приносът му за тима, до момента в който е на терена? Той ли е Кристиано Роналдо в британски вид?
Последното би звучало като комплимент напълно до скоро, само че не и в случай че вършим паралели през лятото на 2024. Кейн като че ли е държан на игрището от своя селекционер Гарет Саутгейт заради репутацията си и нерешителността на треньора да се лиши от своя амулет. Абсолютно същото, за което беше упрекван и Роберто Мартинес като отношение по отношение на Кристиано в португалския тим.
Дори и да играе едва, в никакъв случай няма да бъде заменен – по маркетингови, имиджови и исторически аргументи. Никой не твърди, че Кейн не е заслужил мястото си в отбора, даже в противен случай – той си остава един от най-големите голаджии на футболното ни съвремие, само че въпросът тук е следният: не би ли трябвало на терена да излизат тези, които са в най-хубаво положение все още на провеждането на дадена среща? Да, няма състезател или футболист, който постоянно прави чудеса и всяка вечер е непогрешим, само че в тази ситуация с Кейн изминаха 5 мача от старта на европейското състезание и нито след един оценката за играта му не бе изключително висока.
Преди началото на шампионата треньорът му в Байерн Мюнхен Томас Тухел предизвести, че нападателят има травма в гърба, която се усложнява и му пречи на придвижването, респективно на играта. Това обаче остана като глас в пустиня и никой не обърна значително внимание на Тухел. Кейн стартира във всичките 5 срещи на отбора си, като беше сменен в 3 от тях. Любопитно, а може би и показателно – беше изваден против Швейцария на четвъртфинала малко преди нещото, в което всички биха били сигурни, че той ще успее – дузпите. Да, промяната пристигна.
И още веднъж се връщаме на здравословното му положение – в случай че не се усеща добре, по какъв начин се чака, че може непрекъснато да надиграва снажните централни бранители към себе си? А белким в щаба на Англия не знаят за това? И какъв е казусът на Саутгейт да се лиши най-малко краткотрайно от Кейн, като на пейката има и Айвън Тоуни (комуто очевидно разчита) и Оли Уоткинс, появил се успешно в игра против Дания в груповата фаза?
„ Добре съм, просто съм изтощен. Когато паднах край страничната линия, усетих, че получавам крампи и треньорът реши да ме смени с Айвън, който е приказен, щом става въпрос за осъществявания на дузпи “, сподели Кейн след мача с Швейцария.
Кейн, който може и да не има его чак в измеренията на Кристиано, евентуално обаче не може и да си показа, че даден мач на Англия ще стартира без него на терена. Саутгейт също очевидно е на сходно мнение, въпреки съперниците на тази теза да бележит решението на експерта да не вземе на европейското състезание играчи като Маркъс Рашфорд, Мейсън Маунт, Джак Грийлиш, Рахим Стърлинг и Джордан Хендерсън. Да остави обаче Кейн отвън титулярния състав би довело до земетръсни реакции от медии, ентусиасти, несъмнено даже съотборници. Но би трябвало ли да го стори? До момента на шампионата централният нападател е оправил 15 удара към противниковите порти, като има многообразие – 6 с десния крайник, 6 с глава и 3 с левия крайник. Но казусът идва оттова, че с доста дребни изключения ситуациите за него не са чисти. Той в действителност осъществя 2 от 3-те си в действителност стойностни шанса, като изключението е пропускът след изстрел с глава към края на мача от осминафиналите против Словакия.
Позицията му на терена от време на време изумява. Срещу Швейцария той постоянно беше в средата на терена, връщащ се толкоз надълбоко в личната половина, че не оставаше време да стигне до позицията, която по принцип би трябвало да заема на другия завършек на игрището.
Няма нищо неприятно да „ теглиш “ някого от бранителите на съперника със себе си, само че когато връзката със съотборниците ти страда, е противоречиво тогава и какъв е коефициентът на потребно деяние. Изданието Athletic отлично илюстрира това посредством графика, показваща връзките сред обособените футболисти на Англия при офанзивите, цената на подаванията им, честотата на подаванията, посоката на подаванията. Хари Кейн не изпъква при нито един от съставените елементи. Чисто статистически – 14% от докосванията на Кейн до топката идват по фланговете … в половината на Англия обаче. Други 10% - тъкмо в центъра на терена.
Разбира се – никой не подценява смисъла на Кейн като водач на отбора. Капитанът постоянно може да е потребен, без значение от незадоволителната си форма. А и историята ни демонстрира, че тимове са стигали до трофеи, въпреки да са работили с неефективни централни нападатели от позиция на головете.
През 2016 Португалия си имаше Роналдо и Нани със споделена функционалност на централни нападатели, действително завоюва единствено 1 от 7 дуела в постоянното време (нещо, което е реалност досега за Англия – 4 ремита в постоянното време и единствено 1 победа), само че стана европейски отличник.
През 2018 Оливие Жиру не вкара нито един гол за Франция по пътя към триумфа на Мондиала в Русия. Просто казусът с Англия сега е, че отборът наподобява някак вял в офанзива и оцеляващ по знамение, надяващ се на превъзходен самостоятелен проблясък – като този на Белингам против Словакия или този на Сака против Швейцария… което апропо бяха първите точни удари на „ Трите лъва “ в очертанията на вратата на съперника, надлежно в 95-ата и 80-ата минута.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
И въпросите се появяват – до каква степен физическото му положение е оптимално? Какъв е приносът му за тима, до момента в който е на терена? Той ли е Кристиано Роналдо в британски вид?
Последното би звучало като комплимент напълно до скоро, само че не и в случай че вършим паралели през лятото на 2024. Кейн като че ли е държан на игрището от своя селекционер Гарет Саутгейт заради репутацията си и нерешителността на треньора да се лиши от своя амулет. Абсолютно същото, за което беше упрекван и Роберто Мартинес като отношение по отношение на Кристиано в португалския тим.
Дори и да играе едва, в никакъв случай няма да бъде заменен – по маркетингови, имиджови и исторически аргументи. Никой не твърди, че Кейн не е заслужил мястото си в отбора, даже в противен случай – той си остава един от най-големите голаджии на футболното ни съвремие, само че въпросът тук е следният: не би ли трябвало на терена да излизат тези, които са в най-хубаво положение все още на провеждането на дадена среща? Да, няма състезател или футболист, който постоянно прави чудеса и всяка вечер е непогрешим, само че в тази ситуация с Кейн изминаха 5 мача от старта на европейското състезание и нито след един оценката за играта му не бе изключително висока.
Преди началото на шампионата треньорът му в Байерн Мюнхен Томас Тухел предизвести, че нападателят има травма в гърба, която се усложнява и му пречи на придвижването, респективно на играта. Това обаче остана като глас в пустиня и никой не обърна значително внимание на Тухел. Кейн стартира във всичките 5 срещи на отбора си, като беше сменен в 3 от тях. Любопитно, а може би и показателно – беше изваден против Швейцария на четвъртфинала малко преди нещото, в което всички биха били сигурни, че той ще успее – дузпите. Да, промяната пристигна.
И още веднъж се връщаме на здравословното му положение – в случай че не се усеща добре, по какъв начин се чака, че може непрекъснато да надиграва снажните централни бранители към себе си? А белким в щаба на Англия не знаят за това? И какъв е казусът на Саутгейт да се лиши най-малко краткотрайно от Кейн, като на пейката има и Айвън Тоуни (комуто очевидно разчита) и Оли Уоткинс, появил се успешно в игра против Дания в груповата фаза?
„ Добре съм, просто съм изтощен. Когато паднах край страничната линия, усетих, че получавам крампи и треньорът реши да ме смени с Айвън, който е приказен, щом става въпрос за осъществявания на дузпи “, сподели Кейн след мача с Швейцария.
Кейн, който може и да не има его чак в измеренията на Кристиано, евентуално обаче не може и да си показа, че даден мач на Англия ще стартира без него на терена. Саутгейт също очевидно е на сходно мнение, въпреки съперниците на тази теза да бележит решението на експерта да не вземе на европейското състезание играчи като Маркъс Рашфорд, Мейсън Маунт, Джак Грийлиш, Рахим Стърлинг и Джордан Хендерсън. Да остави обаче Кейн отвън титулярния състав би довело до земетръсни реакции от медии, ентусиасти, несъмнено даже съотборници. Но би трябвало ли да го стори? До момента на шампионата централният нападател е оправил 15 удара към противниковите порти, като има многообразие – 6 с десния крайник, 6 с глава и 3 с левия крайник. Но казусът идва оттова, че с доста дребни изключения ситуациите за него не са чисти. Той в действителност осъществя 2 от 3-те си в действителност стойностни шанса, като изключението е пропускът след изстрел с глава към края на мача от осминафиналите против Словакия.
Позицията му на терена от време на време изумява. Срещу Швейцария той постоянно беше в средата на терена, връщащ се толкоз надълбоко в личната половина, че не оставаше време да стигне до позицията, която по принцип би трябвало да заема на другия завършек на игрището.
Няма нищо неприятно да „ теглиш “ някого от бранителите на съперника със себе си, само че когато връзката със съотборниците ти страда, е противоречиво тогава и какъв е коефициентът на потребно деяние. Изданието Athletic отлично илюстрира това посредством графика, показваща връзките сред обособените футболисти на Англия при офанзивите, цената на подаванията им, честотата на подаванията, посоката на подаванията. Хари Кейн не изпъква при нито един от съставените елементи. Чисто статистически – 14% от докосванията на Кейн до топката идват по фланговете … в половината на Англия обаче. Други 10% - тъкмо в центъра на терена.
Разбира се – никой не подценява смисъла на Кейн като водач на отбора. Капитанът постоянно може да е потребен, без значение от незадоволителната си форма. А и историята ни демонстрира, че тимове са стигали до трофеи, въпреки да са работили с неефективни централни нападатели от позиция на головете.
През 2016 Португалия си имаше Роналдо и Нани със споделена функционалност на централни нападатели, действително завоюва единствено 1 от 7 дуела в постоянното време (нещо, което е реалност досега за Англия – 4 ремита в постоянното време и единствено 1 победа), само че стана европейски отличник.
През 2018 Оливие Жиру не вкара нито един гол за Франция по пътя към триумфа на Мондиала в Русия. Просто казусът с Англия сега е, че отборът наподобява някак вял в офанзива и оцеляващ по знамение, надяващ се на превъзходен самостоятелен проблясък – като този на Белингам против Словакия или този на Сака против Швейцария… което апропо бяха първите точни удари на „ Трите лъва “ в очертанията на вратата на съперника, надлежно в 95-ата и 80-ата минута.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ