Доминацията на Висшата лига в Европа не е случайна и ще продължи
Англия класира четири тима на финалите в евротурнирите за сезона, с което трансформира последната седмица на месец май в нещо като 39-и кръг във Висшата лига. Последният 38-и е този уикенд, само че на 29 май в Баку Челси и Арсенал ще си оспорват трофея в Лига Европа, а на 1 юни в Мадрид Ливърпул и Тотнъм ще преследват този в Шампионската лига.
Как се стигна до превъзходството на тимовете от Висшата лига? Дали ще е "чудо за един сезон? ".
Въпросите са доста, само че дано потърсим някои отговори.
За първи път в историята и четирите финалисти в двата шампионата са от една страна. Испания съумя да класира три, с които взе двете купи през 2016 година (Реал - Атлетико, Севиля - Ливърпул). Това е доминация, която ще се помни.
Ето ви единствено няколко обстоятелството:
Ливърпул е втори в Англия, а предходната година приключи четвърти. По пътя си към финала (а той е втори подред за отбора) "червените " отстраниха първенците на Германия, Португалия и Испания - Байерн, Порто и Барселона.
Тотнъм, който ще приключи четвърти или, в най-хубавия случай трети, във Висшата лига, в профил по пътя си Манчестър Сити (фаворит №1 и първенец на Англия), борещия се за купата Дортмунд (втори в Германия) и Аякс, който допира купата в Холандия.
Арсенал отстрани с две победи и без да допусне гол Наполи в Лига Европа, а това е тимът, който единствен опита да конкурира Ювентус за купата в Италия. Преди това неаполитанците бяха изхвърлени от Ливърпул в груповата фаза на Шампионската лига.
Очевидна доминация. И не е инцидентна. Нито пък ще остане в графата "чудо за един сезон ". Има доста аргументи да се стигне дотук, като няколко зреят от повече от десетилетие и са напълно явни. Клубовете от Висшата лига превъзхождат множеството от грандовете на континента към този момент напълно отчетливо. С дребни изключения - Барса, Реал, Байерн, Ювентус, в идващите сезони очаквайте твърдите любимци за трофеите в евротурнирите да са все отбори от Висшата лига.
На първо място, би трябвало да си приказваме за пари. Няма по какъв начин да избягаме от това като тематика. Висшата лига през новия век е на своя лична планета в това отношение.
Само парите от телевизионните права дават на всеки от тимовете в британския хайлайф суми от над 120 милиона лири на сезон. Не приказваме за спонсори, за доходи от деня на мача - билети, маркетинг към семействата и така нататък Не приказваме за световния бизнес с милионите почитатели по света.
Ситуацията към този момент е такава, че средняци в класирането на Висшата лига като Уест Хем, Нюкасъл или Евертън притеглят звезди от Барселона, Атлетико (Мадрид) и така нататък Само селекцията на втория по мощ отбор от град Ливърпул предишното лято докосна 180 милиона паунда. А Евертън даже не е в евротурнирите. Той обаче похарчи повече от клубове като Дортмунд, Айнтрахт, Валенсия, Наполи и така нататък фактори в Шампионската лига и Лига Европа. И преследва триумфи на континента, бъдете сигурни. Планът е подобен, че да стигне до местата за тях в обозримото бъдеще.
Парите са огромен фактор, само че не са единствено те.
Конкуренцията е втора огромна причина. Във Висшата лига има не един, не два, не три съперници за купата с голяма класа. Има шест. Сити, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Юнайтед и Арсенал не са новобранец против никой противник в евротурнирите.
Сетете се за друго състезание в Европа, което може да се похвали с такава "аристокрация ". Колко са грандовете в Италия? Два, три... Може би четири, в случай че напънем малко въображението. В Испания - два плюс един, в случай че прибавим и Атлетико. За Германия и Франция да не приказваме.
А и още нещо - упоменатият хайлайф от шест тима, в които работят мениджъри от международна класа и играят някои от най-силните играчи на планетата, всяка седмица са изправени пред доста разнообразни и все тежки проби. Във Висшата лига доста рядко се задържат тимове като Хъдърсфийлд този сезон, които не оказват опозиция.
Можеш да загубиш точки в Бърнли, мъчиш се 90 минути да намериш път към успеха в Лестър, след това в Нюкасъл и така нататък В Англия няма "протоколни " мачове, каквито - без пренебрежение към съответните лиги, играят от време на време Байерн, Барселона, Реал или Ювентус.
Конкуренцията дава екстра класа, само че и още нещо - дава темп, който е незаместим в пролетните елиминации на евротурнирите.
Три от четирите огромни любимци на букмейкърите (без Сити, който отпадна от Тотнъм) бяха ПСЖ, Барселона и Ювентус. Но за какво се провалиха те?
Парижани играят от януари с пробни сформира, звездите си почиват, тъй като купата е ясна от Коледа. Барса пускаше в три следващи мача куп периферни футболисти и оставяше Меси, Суарес и останалите да си почиват, към конфликтите с Ливърпул. Юве направи същото при дуелите с Аякс.
Насреща бяха тимове - изключително британските (Юнайтед изхвърли ПСЖ, а Ливърпул - Барса), които през 3 дни са на ръба на напъните си в следващия здрав конфликт. Не излизат от темп и не губят нито % от централизация и кондиция.
Създадена преди 27 години, Висшата лига към този момент е артикул, който е на друго равнище по отношение на останалите шампионати в Европа. Сравняват я с НБА и НФЛ в Щатите - доста пари, страховит маркетинг и реклама, доста лъскави заглавия. Но и доста качество, тъй като без него гореизброените не могат да работят.
Кой баскетболист не желае да иде в НБА? Кой колежанин не желае да стигне до НФЛ? И не е единствено поради парите, които са огромни - естествено. Славата, предизвикването. Нивото е друго.
Ла Лига в Испания и Серия А в Италия следват модела на Висшата лига, просто започнаха да го вършат с десетилетие след британската игра. В тези две страни има потвърдени хегемони, а това също не е добре. Трудно арабски пари ще влязат в Севиля, с цел да трансфорат тима в някакъв мини модел на Манчестър Сити. А това би дало нова конкурентна среда на грандовете в Испания и - надлежно - ново равнище за тях в борбите им в евротурнирите.
Испания доминираше в Шампионската лига и Лига Европа за прочут интервал, само че пристигна ли миг на миникриза в някой от двата колоса, незабавно салдото отива към британските отбори. Останалите, които пробват да я нарушат, са Байерн и Юве. Другото са изключения като Аякс, само че те единствено удостоверяват правилото.
Инвестициите в Англия освен не понижават, парите от тв правата следващата година са още по-огромни.
Не се изненадвайте, в случай че следващата година представителите на Висшата лига отново са във финалите на европейските шампионати. ОК, може да не са четири, тъй като това в действителност е извънредно достижение, само че... Трудно ще е да се конкурират с тях даже най-силните клубове от континента.
Как се стигна до превъзходството на тимовете от Висшата лига? Дали ще е "чудо за един сезон? ".
Въпросите са доста, само че дано потърсим някои отговори.
За първи път в историята и четирите финалисти в двата шампионата са от една страна. Испания съумя да класира три, с които взе двете купи през 2016 година (Реал - Атлетико, Севиля - Ливърпул). Това е доминация, която ще се помни.
Ето ви единствено няколко обстоятелството:
Ливърпул е втори в Англия, а предходната година приключи четвърти. По пътя си към финала (а той е втори подред за отбора) "червените " отстраниха първенците на Германия, Португалия и Испания - Байерн, Порто и Барселона.
Тотнъм, който ще приключи четвърти или, в най-хубавия случай трети, във Висшата лига, в профил по пътя си Манчестър Сити (фаворит №1 и първенец на Англия), борещия се за купата Дортмунд (втори в Германия) и Аякс, който допира купата в Холандия.
Арсенал отстрани с две победи и без да допусне гол Наполи в Лига Европа, а това е тимът, който единствен опита да конкурира Ювентус за купата в Италия. Преди това неаполитанците бяха изхвърлени от Ливърпул в груповата фаза на Шампионската лига.
Очевидна доминация. И не е инцидентна. Нито пък ще остане в графата "чудо за един сезон ". Има доста аргументи да се стигне дотук, като няколко зреят от повече от десетилетие и са напълно явни. Клубовете от Висшата лига превъзхождат множеството от грандовете на континента към този момент напълно отчетливо. С дребни изключения - Барса, Реал, Байерн, Ювентус, в идващите сезони очаквайте твърдите любимци за трофеите в евротурнирите да са все отбори от Висшата лига.
На първо място, би трябвало да си приказваме за пари. Няма по какъв начин да избягаме от това като тематика. Висшата лига през новия век е на своя лична планета в това отношение.
Само парите от телевизионните права дават на всеки от тимовете в британския хайлайф суми от над 120 милиона лири на сезон. Не приказваме за спонсори, за доходи от деня на мача - билети, маркетинг към семействата и така нататък Не приказваме за световния бизнес с милионите почитатели по света.
Ситуацията към този момент е такава, че средняци в класирането на Висшата лига като Уест Хем, Нюкасъл или Евертън притеглят звезди от Барселона, Атлетико (Мадрид) и така нататък Само селекцията на втория по мощ отбор от град Ливърпул предишното лято докосна 180 милиона паунда. А Евертън даже не е в евротурнирите. Той обаче похарчи повече от клубове като Дортмунд, Айнтрахт, Валенсия, Наполи и така нататък фактори в Шампионската лига и Лига Европа. И преследва триумфи на континента, бъдете сигурни. Планът е подобен, че да стигне до местата за тях в обозримото бъдеще.
Парите са огромен фактор, само че не са единствено те.
Конкуренцията е втора огромна причина. Във Висшата лига има не един, не два, не три съперници за купата с голяма класа. Има шест. Сити, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Юнайтед и Арсенал не са новобранец против никой противник в евротурнирите.
Сетете се за друго състезание в Европа, което може да се похвали с такава "аристокрация ". Колко са грандовете в Италия? Два, три... Може би четири, в случай че напънем малко въображението. В Испания - два плюс един, в случай че прибавим и Атлетико. За Германия и Франция да не приказваме.
А и още нещо - упоменатият хайлайф от шест тима, в които работят мениджъри от международна класа и играят някои от най-силните играчи на планетата, всяка седмица са изправени пред доста разнообразни и все тежки проби. Във Висшата лига доста рядко се задържат тимове като Хъдърсфийлд този сезон, които не оказват опозиция.
Можеш да загубиш точки в Бърнли, мъчиш се 90 минути да намериш път към успеха в Лестър, след това в Нюкасъл и така нататък В Англия няма "протоколни " мачове, каквито - без пренебрежение към съответните лиги, играят от време на време Байерн, Барселона, Реал или Ювентус.
Конкуренцията дава екстра класа, само че и още нещо - дава темп, който е незаместим в пролетните елиминации на евротурнирите.
Три от четирите огромни любимци на букмейкърите (без Сити, който отпадна от Тотнъм) бяха ПСЖ, Барселона и Ювентус. Но за какво се провалиха те?
Парижани играят от януари с пробни сформира, звездите си почиват, тъй като купата е ясна от Коледа. Барса пускаше в три следващи мача куп периферни футболисти и оставяше Меси, Суарес и останалите да си почиват, към конфликтите с Ливърпул. Юве направи същото при дуелите с Аякс.
Насреща бяха тимове - изключително британските (Юнайтед изхвърли ПСЖ, а Ливърпул - Барса), които през 3 дни са на ръба на напъните си в следващия здрав конфликт. Не излизат от темп и не губят нито % от централизация и кондиция.
Създадена преди 27 години, Висшата лига към този момент е артикул, който е на друго равнище по отношение на останалите шампионати в Европа. Сравняват я с НБА и НФЛ в Щатите - доста пари, страховит маркетинг и реклама, доста лъскави заглавия. Но и доста качество, тъй като без него гореизброените не могат да работят.
Кой баскетболист не желае да иде в НБА? Кой колежанин не желае да стигне до НФЛ? И не е единствено поради парите, които са огромни - естествено. Славата, предизвикването. Нивото е друго.
Ла Лига в Испания и Серия А в Италия следват модела на Висшата лига, просто започнаха да го вършат с десетилетие след британската игра. В тези две страни има потвърдени хегемони, а това също не е добре. Трудно арабски пари ще влязат в Севиля, с цел да трансфорат тима в някакъв мини модел на Манчестър Сити. А това би дало нова конкурентна среда на грандовете в Испания и - надлежно - ново равнище за тях в борбите им в евротурнирите.
Испания доминираше в Шампионската лига и Лига Европа за прочут интервал, само че пристигна ли миг на миникриза в някой от двата колоса, незабавно салдото отива към британските отбори. Останалите, които пробват да я нарушат, са Байерн и Юве. Другото са изключения като Аякс, само че те единствено удостоверяват правилото.
Инвестициите в Англия освен не понижават, парите от тв правата следващата година са още по-огромни.
Не се изненадвайте, в случай че следващата година представителите на Висшата лига отново са във финалите на европейските шампионати. ОК, може да не са четири, тъй като това в действителност е извънредно достижение, само че... Трудно ще е да се конкурират с тях даже най-силните клубове от континента.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ