Англичанката Емили, която избра да е доброволец в София
Англичанка загърбва добре уредения си живот във Англия, с цел да работи като доброволец в бежанския лагер във " Враждебна ". На 1 януари 26-годишната Емили Киров идва в София с еднопосочен билет.
„ Аз в никакъв случай не съм живяла в България. Много желаех да дойда тук, да изучавам български по-добре и да бъде по-близо до тази част на моето сърце. Баща ми е българин. И знам, че има доста хора в България, които имат потребност от помощ. Исках да дойда тук и да дам моя опит, моето време, моята сила, моята обич за хората, които имат потребност. И по тази причина мисля, че към този момент беше време да дойда тук”, споделя тя.
Бащата на Емили е българин, а майка й - англичанка. Въпреки че е родена и израснала във Англия, в дома й се говорило на български, а ваканциите прекарвала в София.
20 години по-късно Емили трансформира опустелия апартамент на баба си в собствен нов дом.
„ Беше мъчно, януари месец беше много студено. Аз не съм привикнала с такова време! Беше мъчно с езика. Аз още изучавам български, върша доста неточности, не разбирам всичко. Но въпреки всичко, като се преместиш някъде, като промениш някаква част от своя живот, който ти си решил самичък – тогава се усещаш доста доволен”, добавя тя.
В началото татко й си мислел, че се майтапи, че отпътува за България.
„ Той знае, че аз имах постоянна работа в Англия, хубава организация там, нямаше неприятни неща. И той като всички българи и татковци се тормози. Но въпреки всичко доста се радва за мен”, споделя Емили.
В Англия тя приключва история, само че работата й тук няма нищо общо със специалността й. Сега работи с деца бежанци и с ромски деца.
„ Виждам, че децата имат потребност хората да имат вяра, че те имат бъдеще, че един ден те ще могат да отидат да работят като другите хора. И това е най-тъжното – че цели такива групи желаят да учат, още са дребни, още не знаят за сложните неща в нашия свят”, показва Емили.
В бежанския център тя е преподавател. А в сърцето си - добър човек. За първи път отделя от времето си за доброволчество още в университета.
„ Аз отидох до Уганда, в Африка Работим там със зъболекари. Ние преподавахме с разнообразни доброволци от Уганда – по какъв начин да вървят в разнообразни градове и да приказват за тяхната организация”, акцентира Емили.
„ Харесвам да работя с хора, които са от други места. Не желая да вървя цялостен живот по този начин и да приказвам единствено с хора, които наподобяват като мен, които приказват като мен. Аз доста обичам моя живот, тъй като имам другари от целия свят”, добавя тя.
За да бъде доброволец в София, Емили загърбва целия си живот и кариера в Англия.
Не знае дали ще остане в България още дълго, само че е безапелационна, че доста обича страната и
с всеки месец се усеща по-близо до това да е българка.
А идващият еднопосочен билет ще бъде за там, където има потребност от силата, времето и положителното сърце на едно 26-годишно момиче от Англия.
„ Не може единствено един човек да промени света. Аз не пробвам да върша това, само че се вижда, че има толкоз доста чудесни организации, които отиват там с готовност, с сила. Аз знам, че дружно ние можем да променим техния живот. И знам, че в случай че нямам доверие, че ще го трансформира – това няма да става. Всеки ден отивам с това предпочитание. Вярвам, че през днешния ден ще научат нещо. Един ден техният живот ще бъде различен”, безапелационна е Емили.
„ Аз в никакъв случай не съм живяла в България. Много желаех да дойда тук, да изучавам български по-добре и да бъде по-близо до тази част на моето сърце. Баща ми е българин. И знам, че има доста хора в България, които имат потребност от помощ. Исках да дойда тук и да дам моя опит, моето време, моята сила, моята обич за хората, които имат потребност. И по тази причина мисля, че към този момент беше време да дойда тук”, споделя тя.
Бащата на Емили е българин, а майка й - англичанка. Въпреки че е родена и израснала във Англия, в дома й се говорило на български, а ваканциите прекарвала в София.
20 години по-късно Емили трансформира опустелия апартамент на баба си в собствен нов дом.
„ Беше мъчно, януари месец беше много студено. Аз не съм привикнала с такова време! Беше мъчно с езика. Аз още изучавам български, върша доста неточности, не разбирам всичко. Но въпреки всичко, като се преместиш някъде, като промениш някаква част от своя живот, който ти си решил самичък – тогава се усещаш доста доволен”, добавя тя.
В началото татко й си мислел, че се майтапи, че отпътува за България.
„ Той знае, че аз имах постоянна работа в Англия, хубава организация там, нямаше неприятни неща. И той като всички българи и татковци се тормози. Но въпреки всичко доста се радва за мен”, споделя Емили.
В Англия тя приключва история, само че работата й тук няма нищо общо със специалността й. Сега работи с деца бежанци и с ромски деца.
„ Виждам, че децата имат потребност хората да имат вяра, че те имат бъдеще, че един ден те ще могат да отидат да работят като другите хора. И това е най-тъжното – че цели такива групи желаят да учат, още са дребни, още не знаят за сложните неща в нашия свят”, показва Емили.
В бежанския център тя е преподавател. А в сърцето си - добър човек. За първи път отделя от времето си за доброволчество още в университета.
„ Аз отидох до Уганда, в Африка Работим там със зъболекари. Ние преподавахме с разнообразни доброволци от Уганда – по какъв начин да вървят в разнообразни градове и да приказват за тяхната организация”, акцентира Емили.
„ Харесвам да работя с хора, които са от други места. Не желая да вървя цялостен живот по този начин и да приказвам единствено с хора, които наподобяват като мен, които приказват като мен. Аз доста обичам моя живот, тъй като имам другари от целия свят”, добавя тя.
За да бъде доброволец в София, Емили загърбва целия си живот и кариера в Англия.
Не знае дали ще остане в България още дълго, само че е безапелационна, че доста обича страната и
с всеки месец се усеща по-близо до това да е българка.
А идващият еднопосочен билет ще бъде за там, където има потребност от силата, времето и положителното сърце на едно 26-годишно момиче от Англия.
„ Не може единствено един човек да промени света. Аз не пробвам да върша това, само че се вижда, че има толкоз доста чудесни организации, които отиват там с готовност, с сила. Аз знам, че дружно ние можем да променим техния живот. И знам, че в случай че нямам доверие, че ще го трансформира – това няма да става. Всеки ден отивам с това предпочитание. Вярвам, че през днешния ден ще научат нещо. Един ден техният живот ще бъде различен”, безапелационна е Емили.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ