Във воден часовник на Сахат тепе: Ангел показва часа по римс...
Ангелче с месингово пръстче ще сочи времето на Сахат тепе, единствено че по римско време. Реплика на тогавашния воден часовник – клепсидра, бе открит през днешния ден от кмета на регион „ Източен “ Георги Стаменов в облагородена зона на върха на хълма, наоколо до часовниковата кула.
Часовникът е неповторим за Пловдив, България и Европа. Много малко са такива по целия свят, сподели Стаменов.
Пет години минали от момента, в който Димитър Райчев внесъл в Министерството на културата основанието за построяването на часовника – на 12 декември 2020 година Той подари на всички посетители на откриването картичка по какъв начин е изглеждала тогавашната клепсидра.
Тя не е била на същото място, където е сложена през днешния ден репликата, а в подстъпите на тепето от северната страна, покрай Драматичния спектакъл.
Книгата на Космас Апостолидис, която не е издадена, само че е преведена на български език, свидетелства, че останки от клепсидрата били разкрити в двора на житаря Георги Дишлиев. Зад хотел „ Метропол “ той прави и открива на 28 декември 1906 година частен спектакъл „ Шести август “. Там намират остатъци от римския часовник, а на терасата на прилежащия парцел на ага има и издълбан слънчев часовник. Във водния от римско време ангелче е вдигало пръстчето си, подтикнато от измененията в равнището на водата, и е показвало какъв брой е часът.
Да повторим механизма в днешно време беше огромно предизвикателство, изключително в този дребен размер, показа създателят на репликата Виктор Лимонов, който е осмо потомство майстор-леяр. Екипът изработил клепсидрата от месинг, мед, желязо и гранит.
За да може да се разчете какво демонстрира, би трябвало да се знае по какъв начин римляните са броели времето – с 12 дневни и 12 нощни часове. Отброяването им обаче стартира от изгрев слънце.
Римляните работели до обяд, т.е. до 6 часа по тяхното време. И таман оттова идва понятието сиеста, обвързвано с римската дума сест, което значи шест, описа Лимонов.
Механизмът е зависещ на съществени закони на физиката. Водата циркулира в система от съдове. Първо отива в цилиндъра на минутите. Щом стигне несъмнено равнище, се излива в съда за часовете. Щом се стигне до 12, стартира изначало. Тозикръговрат обаче остава прикрит в сърцето на чосовника. А наблюдаващият вижда ангел и две стрелки. Те се движат съгласно равнището на водата и едната демонстрира часовете, а другата минутите.
Предстои наоколо до репликата на римския воден часовник да бъде сложена табела, която да пояснава правилото на деяние и зда улеснява разчитането на показанията. Вече са направени проби и до няколко дни часовникът ще забароти.
Чавосникът е подаяние от предприемчив комитет от Сдружение „ Тримонциум “, акто репликата е осъществена и сложена в партньорство с регион „ Централен “.
Лъчезар Пенчев от Сдружение „ Тричонциум “ изрази вяра облагородяването на Дановия рид да продължи и до часовника отсега нататък да стига туристическият поток в Пловдив.
НА върха на Сахат тепе вече се вее българският трибагреник и по този начин Дановият рид е първият в Пловдив, на който има трибагреник.
Стой Вартоломеев от издателство „ Хермес “ пък прояви интерес да издаде книгата на Космас Апостолидис.
Снимки: Наташа Манева
Часовникът е неповторим за Пловдив, България и Европа. Много малко са такива по целия свят, сподели Стаменов.
Пет години минали от момента, в който Димитър Райчев внесъл в Министерството на културата основанието за построяването на часовника – на 12 декември 2020 година Той подари на всички посетители на откриването картичка по какъв начин е изглеждала тогавашната клепсидра.
Тя не е била на същото място, където е сложена през днешния ден репликата, а в подстъпите на тепето от северната страна, покрай Драматичния спектакъл.
Книгата на Космас Апостолидис, която не е издадена, само че е преведена на български език, свидетелства, че останки от клепсидрата били разкрити в двора на житаря Георги Дишлиев. Зад хотел „ Метропол “ той прави и открива на 28 декември 1906 година частен спектакъл „ Шести август “. Там намират остатъци от римския часовник, а на терасата на прилежащия парцел на ага има и издълбан слънчев часовник. Във водния от римско време ангелче е вдигало пръстчето си, подтикнато от измененията в равнището на водата, и е показвало какъв брой е часът.
Да повторим механизма в днешно време беше огромно предизвикателство, изключително в този дребен размер, показа създателят на репликата Виктор Лимонов, който е осмо потомство майстор-леяр. Екипът изработил клепсидрата от месинг, мед, желязо и гранит.
За да може да се разчете какво демонстрира, би трябвало да се знае по какъв начин римляните са броели времето – с 12 дневни и 12 нощни часове. Отброяването им обаче стартира от изгрев слънце.
Римляните работели до обяд, т.е. до 6 часа по тяхното време. И таман оттова идва понятието сиеста, обвързвано с римската дума сест, което значи шест, описа Лимонов.
Механизмът е зависещ на съществени закони на физиката. Водата циркулира в система от съдове. Първо отива в цилиндъра на минутите. Щом стигне несъмнено равнище, се излива в съда за часовете. Щом се стигне до 12, стартира изначало. Тозикръговрат обаче остава прикрит в сърцето на чосовника. А наблюдаващият вижда ангел и две стрелки. Те се движат съгласно равнището на водата и едната демонстрира часовете, а другата минутите.
Предстои наоколо до репликата на римския воден часовник да бъде сложена табела, която да пояснава правилото на деяние и зда улеснява разчитането на показанията. Вече са направени проби и до няколко дни часовникът ще забароти.
Чавосникът е подаяние от предприемчив комитет от Сдружение „ Тримонциум “, акто репликата е осъществена и сложена в партньорство с регион „ Централен “.
Лъчезар Пенчев от Сдружение „ Тричонциум “ изрази вяра облагородяването на Дановия рид да продължи и до часовника отсега нататък да стига туристическият поток в Пловдив. НА върха на Сахат тепе вече се вее българският трибагреник и по този начин Дановият рид е първият в Пловдив, на който има трибагреник.
Стой Вартоломеев от издателство „ Хермес “ пък прояви интерес да издаде книгата на Космас Апостолидис.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ