Ангела Меркел Завръща ли се германският консерватизъм след годините на

...
Ангела Меркел Завръща ли се германският консерватизъм след годините на
Коментари Харесай

Германският консерватизъм се завръща


Ангела Меркел
Завръща ли се немският консерватизъм след годините на аморфен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница? Миналата събота Съюзът на полезностите (Вертеунион) се събра на среща в градчето Швецинген покрай Хайделберг, с цел да одобри " закостенял манифест ", както споделиха неговите членове. Тяхната задача е да си върнат партията, където най-силно въздействие има фракцията на Меркел, и още веднъж да я насочат към обичайните й консервативни корени. Съюзът на полезностите беше учреден през март 2017 година, само че събитието в Швецинген - първата му национална среща, беше и първият път, когато множеството хора в Германия чуха за него. Остава да се види дали той ще набере мощ и дали неговите правила ще се трансформират с разрастването му. Но е несъмнено, че Съюзът на полезностите запълва празнота в политическия пейзаж и дава отговор на десния уклон на мнозина гласоподаватели. Не е прибързано да попитаме: дали Съюзът на полезностите ще трансформира намиращата се във напредък последна десница в отживялост? Или ще я легитимира? Един от създателите на Съюза на полезностите - Александър Мич - е характерен представител на новия немски консерватизъм. Той ми сподели, че се е включил към християндемократите при започване на 80-те години на 20 век, когато Хелмут Кол за първи път станал канцлер. Включил се в локалната политика, само че се отдръпнал, когато кариерата му в частния бранш процъфтяла. Да хвърлим взор към есента на 2015 година, когато фрагментите, показващи по какъв начин десетки хиляди мигранти и бежанци пресичат немската граница, се трансфораха в ежедневна телевизионна тематика. Мич сподели, че усещал, че страната се проваля и че е належащо да работи: " Не желаех децата ми някой ден да ме питат: " Татко, по това време ти знаеше, тогава за какво не направи нищо? " Като мнозина германци - и то освен от десницата - Мич споделя, че се тревожи, че политическият ислям може да промени страната. Той усеща, че западноевропейската просвета има потребност да бъде предпазена. Иска прекъсване на имиграцията, до момента в който страната успее да се оправи с големия брой нерешени случаи за даване на леговище. И е уверен, че Християндемократическият съюз няма да се върне към консервативните си корени, до момента в който е управителен от Ангела Меркел. Според Мич Съюзът на полезностите има повече от 1000 членове в цяла Германия - дребна част от 420-те хиляди членове на християндемократите. Но има причина неговата среща в западногерманско градче да притегля медийно внимание: политиката на страната бързо се трансформира и има чувство, че всичко е в безпорядък. Съюзът на полезностите е и знак за по-голяма наклонност. Близо от десетилетие изглеждаше, че консерватизмът изчезва от немското общество, стремящо се да стане все по-прогресивно. През последните месеци обаче започнаха да се чуват гласовете на консервативни интелектуалци и политически дейци. Преди няколко седмици един от най-известните романисти в Германия - Уве Телкамп - съобщи, че " 95 % " от имигрантите в действителност не са бежанци, а мигранти, търсещи по-добър живот. Той бърка - през 2017 година 43 % от всички имигранти, кандидатствали за леговище, получиха филантропичен статут. Телкамп беше остро подложен на критика, че употребява подправени данни в сходни заредени напрегнато диспути. Неговите мнения обаче разпалиха и десницата. Група консервативни журналисти и интелектуалци разгласиха " декларация " на взаимност, подписана в началото от към 30 души, членове на закостенял салон. Тази седмица декларацията, в която се показва паника, че " противозаконната всеобща имиграция вреди на Германия ", към този момент е събрала над 100 000 подписа. По традиция стожерът на немския консерватизъм в Бундестага е Християнсоциалният съюз - баварската сестринска партия на християндемократите на Меркел. Преди тазгодишните провинциални избори в Бавария той също по този начин втвърдява позицията си за имиграцията и интеграцията, очевидно с цел да спре крайнодясната партия " Алтернатива за Германия ", известна с немското си редуциране AfD. " Ако приказваме и действаме по метод, който огромните групи трудно заобикалят в последно време, можем да превърнем AfD в отживялост ", сподели Александър Добринт, който оглавява групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага. През януари Добринт разгласява своя закостенял манифест в немския вестник " Велт ". Мнозинството германци, написа той, мислят и се усещат " бюргерски " - разбиране, което постоянно се превежда на британско като " цивилен ", само че на немски то включва и чувство за традиция, подреденост и нормалност. Според Добринт " гражданското " болшинство не е задоволително показано в публичните диспути, които съгласно него са доминирани от клонящи към левицата авторитетни персони. Време е за " консервативна гражданска война ", написа той. Но каква изгода би имало, в случай че AfD изчезне, само че популисткото мислене проникне в политиката от главното течение? От една страна, " новите консерватори " споделят някои от ясните политически позиции, поддържани от AfD - понижаване на имиграцията, репатриране на мигранти, стягане на политиките за вътрешна сигурност. Сами по себе си това не са нови консервативни политики. Те са част от политиката от главното течение. Но откакто обичайна десница ги възприема толкоз мощно в подтекста на намиращата във напредък последна десница, няма подозрение, че самата последна десница се утвърждава като идеология. В новия консерватизъм има нов радикализъм. Подобно на AfD, новите консерватори считат имиграцията не просто за на практика проблем, който основава компликации за обществената система, интеграцията, жилищната политика и сигурността. Мнозина я оформят като екзистенциална опасност за националната еднаквост на Германия и за " Запада " в по-широк проект. " Екзистенциалните " закани могат да легитимират изключителни ограничения. Мнозина нови консерватори обичат да се мислят за бунтари против Меркеловото статукво. Те постоянно назовават себе си " безмълвното болшинство " - огромно на брой, само че незадоволително показано в новинарските медии и политическите институции на страната. Това е остарял изразителен израз, който не е неповторим за Германия, само че още веднъж подтекстът има значение. А в сегашната конюнктура той укрепва визията, че в нашата демократична система има нещо фундаментално сбъркано. Изводът, който се подразбира, е, че системата не признава същинските ползи на обществото. Той също по този начин допуска, че системата повече не може да бъде променяна с демократични диспути, само че че може да е нужна по-фундаментална опозиция и събаряне на елитите, за които се твърди, че манипулират системата в своя изгода. Накратко, новият консерватизъм е популистки. Думите им ги издават. Понятието " консервативна гражданска война ", употребявано от Добринт в неговото есе във " Велт ", води началото си от журналиста Армин Молер, който през 50-те години на 20 век беше частен секретар на крайнодесния романист Ернст Юнгер. Молер разгласява история на консервативните антидемократи от 20-те години на 20 век, възприели израза и по този метод евентуално улеснили възхода на нацизма няколко години по-късно. Историческото подмятане може би не е предумишлено. Изглежда, че Добринт счита себе си за дълготраен и безкористен реакционер, който се бори със злото на популизма, възвръщайки някои от основните концепции, които крайната десница е заграбила от немските консерватори във времена на идеологическа немарливост: национализъм, нация, " хаймат " (или " татковина " ). Това може би в действителност е по този начин. Въпросът е: дали семантичната магия ще проработи? Или възприемането на крайнодесните хрумвания като " бюргерски " политики ще ги направи допустими за немското общество? По Българска телеграфна агенция.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР