Ангел Станков: Гунди беше голям и тих! Не знам дали щеше да се адаптира към днешния начин на живот
Ангел Станков е някогашен футболист на Левски (играл за тима 1977-1981), като е първенец през 1979 година. Един от положителните нападатели по това време. Треньор е на Левски напролет на 1999 година и остава прочут с обстоятелството, че е освободен от поста си в края на сезона след записани 14 победи и единствено 1 еднакъв, като тимът не съумява да завоюва шампионската купа.
Ето какво сподели Ангел Станков пред по настоящи тематики за Левски, както и за годишнината от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков:
-Господин Станков, през днешния ден се навършват 50 години от трагичната крах на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Изписано е доста за тях, говорили са стотици хора. Какъв щеше да бъде Георги Аспарухов в този момент, в случай че беше жив? Можеше ли да е началник на българския футбол да вземем за пример, президент на БФС…?
-Той не беше подобен човек, той беше прекомерно непретенциозен. Обаятелен и добър човек, който със самото си придвижване, изражение на лицето – предразполагаше към положителното. Никога не се надуваше, както той, по този начин и Котков, само че приказвам за Гунди, защото ходехме на съвсем всяка подготовка на Левски да го гледаме. Моето мнение е, че той в никакъв случай нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се коства далечна сфера за него.
-50 години по-късно хората не не помнят Аспарухов и Котков…
-Да ви кажа, истината е, че по принцип ние доста бързо забравяме доброто… Много бързо забравяме тези хора, които са ни дали насладата и са си отишли по-рано. Това е огромен наш проблем. Ние би трябвало да си обичаме тези хора, да ги почитаме, тъй като те са лицето ни. Но най-малко нашата аудитория мога да кажа, че постоянно и до ден сегашен продължава да уважава паметта на тези двама велики футболисти.
-Спомняте ли си къде разбрахте за нещастието, случила се на Витиня?
-Бях в учебно заведение. Като споделиха и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустош, все едно не съществуваш… После толкоз народ бяхме на Герена, смут – катерехме се по оградите, тъй като споделиха, че ще го изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха непринудено, бълваха отвред, гледаш възрастни хора – плачат, децата около старите и те плачат. Аз такова знамение не съм виждал.
-Ако Георги Аспарухов бе жив през днешния ден, какво щеше да каже за неговия Левски?
-Не знам дали щеше да може да се приспособява към този метод на живот – към новото време. Сега са значими парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше огромен и тих… Беше прекомерно чист и откровен.
Виж промо код ревю за Winbet
-Какви персонални мемоари имате от него?
-От многото мачове, които сме гледали, само че си припомням, че ходехме на тренировките, пипахме му колата, искахме подписи. Детска работа. Ама тогава като ритахме топката и единият споделяше – аз съм Петьо Жеков и удрям мощни шутове, а аз съм Гунди, аз съм Шаламанов – върша шпагати. Аз съм Чико или Попето. Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички желаят да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е доста значително. Ние по това време от 150 страни да кажем, четири пъти подред играем на международно състезание. Четири пъти! И то в какъв формат?! Не с 32 отбора… И ние, които на фона на останалите – не желая да споделям, че бяхме небогати, само че не и по-богати, бяхме на Световно. Но имаше държавност в спорта. Всички се чудеха по какъв начин може ние да сме там, а да вземем за пример да не са се класирали Португалия, Франция или някоя друга водеща страна.
-Да минем към прозаичните тематики. Наско Сираков разгласи, че е прекратил договарянията с Джоузеф Диксън. Какво мислите за цялата тази сага?
-Наско прави всички вероятни опити да откри човек, който да оказва помощ на Левски. Истината обаче е, че той завари това тежко състояние и се нагърби с тази задача да избави клуба, което заслужава почитание. Според мен някой го подведе. Представете си 200 милиона… Спомням си, че видях информация какви задгранични вложения е имало предходната или по-миналата година. Сумата беше сходна на обещаната от този човек. Ако беше по този начин, ние не една, а пет автомагистрали трябваше да създадем, всичко да върви около него и да го пази, с цел да направи тази инвестиция. Всичко изглеждаше като химера. Ако беше направено всичко от показаните хрумвания – супер! И то освен за Левски, щеше да е ужасно за целия регион, само че нещата просто не изглеждаха по този начин, както трябваше още през цялото време.
-Вие персонално повярвахте ли на Джо Диксън, до момента в който беше тук в България?
-Аз не съумях да си основа мнение. Малко размита беше цялата работа, нямаше я тази съвестност и самото му показване. Никой не сподели нищо – той какъв е, от кое място идва, с кого работи, от кое място са парите му. Пак стигаме до сумата – 200 или 250 милиона $?! Ами, в случай че това е истина, страната трябваше да е първа да го изследва този човек. Нали тези пари в България влизат?! А нямаше никакъв интерес и нищо не се случи.
-Сега накъде за Левски?
-Ще се върнем към същността си. Когато са били триумфите, са били тъкмо в такива моменти – с наши деца, израснали на Герена. Истината е, че в случай че ние играехме с юношите и през предишния сезон, отново щяхме да сме на същото място в класирането. Но щеше да има нещо друго – щеше да се покаже, че има някакъв път на младите към първия тим.
-Как ще се устоя Левски? Феновете показаха неодобрение, че управлението попрекъсна връзката с тях в последните няколко месеца?
-Предполагам, че Наско ще успее да активизира хора, които могат да оказват помощ. Публиката също може да помогне, тъй като в този момент е ясно, че няма да оказва помощ на непознати наемници, а на личните си юноши, на които може да елементарни. Да, отново ще се изисква и от нашите юноши, само че постоянно ще има повече толерантност. Може би Наско разчиташе, че ще се стигне до нещо по-сериозно с тази договорка и заради тази причина стопира връзката с почитателите. Но считам, че ще се възобнови някакъв тип акция за помощ.
-Ако предположим, че пристигна миг, в който почитателите придобият акциите по сходство на други клубове. Могат ли те да ръководят Левски?
-Според мен почитателите могат да оказват помощ, само че не и да бъдат притежатели на клуба. Трябва да има някой водач и престиж, който да води Левски. Така с общата маса не става – размиват се нещата. В някои европейски клубове обстановката е следната – разграничена е да вземем за пример на няколко пера в издръжката. Едната поемат спонсорите, част от приходите идват от продажбата на билети и карти, друга – от продукти, доходи обезпечава президентът или който е най-високо в йерархията и така нататък Но на никое място почитателите не устоят на 100% един клуб. Трябва да бъдат открити спонсори – не споделям огромни, само че както в този момент има налични, от които да идва непрекъснат доход. А другото да идва като помощ от почитателите.
Ето какво сподели Ангел Станков пред по настоящи тематики за Левски, както и за годишнината от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков:
-Господин Станков, през днешния ден се навършват 50 години от трагичната крах на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Изписано е доста за тях, говорили са стотици хора. Какъв щеше да бъде Георги Аспарухов в този момент, в случай че беше жив? Можеше ли да е началник на българския футбол да вземем за пример, президент на БФС…?
-Той не беше подобен човек, той беше прекомерно непретенциозен. Обаятелен и добър човек, който със самото си придвижване, изражение на лицето – предразполагаше към положителното. Никога не се надуваше, както той, по този начин и Котков, само че приказвам за Гунди, защото ходехме на съвсем всяка подготовка на Левски да го гледаме. Моето мнение е, че той в никакъв случай нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се коства далечна сфера за него.
-50 години по-късно хората не не помнят Аспарухов и Котков…
-Да ви кажа, истината е, че по принцип ние доста бързо забравяме доброто… Много бързо забравяме тези хора, които са ни дали насладата и са си отишли по-рано. Това е огромен наш проблем. Ние би трябвало да си обичаме тези хора, да ги почитаме, тъй като те са лицето ни. Но най-малко нашата аудитория мога да кажа, че постоянно и до ден сегашен продължава да уважава паметта на тези двама велики футболисти.
-Спомняте ли си къде разбрахте за нещастието, случила се на Витиня?
-Бях в учебно заведение. Като споделиха и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустош, все едно не съществуваш… После толкоз народ бяхме на Герена, смут – катерехме се по оградите, тъй като споделиха, че ще го изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха непринудено, бълваха отвред, гледаш възрастни хора – плачат, децата около старите и те плачат. Аз такова знамение не съм виждал.
-Ако Георги Аспарухов бе жив през днешния ден, какво щеше да каже за неговия Левски?
-Не знам дали щеше да може да се приспособява към този метод на живот – към новото време. Сега са значими парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше огромен и тих… Беше прекомерно чист и откровен.
Виж промо код ревю за Winbet
-Какви персонални мемоари имате от него?
-От многото мачове, които сме гледали, само че си припомням, че ходехме на тренировките, пипахме му колата, искахме подписи. Детска работа. Ама тогава като ритахме топката и единият споделяше – аз съм Петьо Жеков и удрям мощни шутове, а аз съм Гунди, аз съм Шаламанов – върша шпагати. Аз съм Чико или Попето. Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички желаят да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е доста значително. Ние по това време от 150 страни да кажем, четири пъти подред играем на международно състезание. Четири пъти! И то в какъв формат?! Не с 32 отбора… И ние, които на фона на останалите – не желая да споделям, че бяхме небогати, само че не и по-богати, бяхме на Световно. Но имаше държавност в спорта. Всички се чудеха по какъв начин може ние да сме там, а да вземем за пример да не са се класирали Португалия, Франция или някоя друга водеща страна.
-Да минем към прозаичните тематики. Наско Сираков разгласи, че е прекратил договарянията с Джоузеф Диксън. Какво мислите за цялата тази сага?
-Наско прави всички вероятни опити да откри човек, който да оказва помощ на Левски. Истината обаче е, че той завари това тежко състояние и се нагърби с тази задача да избави клуба, което заслужава почитание. Според мен някой го подведе. Представете си 200 милиона… Спомням си, че видях информация какви задгранични вложения е имало предходната или по-миналата година. Сумата беше сходна на обещаната от този човек. Ако беше по този начин, ние не една, а пет автомагистрали трябваше да създадем, всичко да върви около него и да го пази, с цел да направи тази инвестиция. Всичко изглеждаше като химера. Ако беше направено всичко от показаните хрумвания – супер! И то освен за Левски, щеше да е ужасно за целия регион, само че нещата просто не изглеждаха по този начин, както трябваше още през цялото време.
-Вие персонално повярвахте ли на Джо Диксън, до момента в който беше тук в България?
-Аз не съумях да си основа мнение. Малко размита беше цялата работа, нямаше я тази съвестност и самото му показване. Никой не сподели нищо – той какъв е, от кое място идва, с кого работи, от кое място са парите му. Пак стигаме до сумата – 200 или 250 милиона $?! Ами, в случай че това е истина, страната трябваше да е първа да го изследва този човек. Нали тези пари в България влизат?! А нямаше никакъв интерес и нищо не се случи.
-Сега накъде за Левски?
-Ще се върнем към същността си. Когато са били триумфите, са били тъкмо в такива моменти – с наши деца, израснали на Герена. Истината е, че в случай че ние играехме с юношите и през предишния сезон, отново щяхме да сме на същото място в класирането. Но щеше да има нещо друго – щеше да се покаже, че има някакъв път на младите към първия тим.
-Как ще се устоя Левски? Феновете показаха неодобрение, че управлението попрекъсна връзката с тях в последните няколко месеца?
-Предполагам, че Наско ще успее да активизира хора, които могат да оказват помощ. Публиката също може да помогне, тъй като в този момент е ясно, че няма да оказва помощ на непознати наемници, а на личните си юноши, на които може да елементарни. Да, отново ще се изисква и от нашите юноши, само че постоянно ще има повече толерантност. Може би Наско разчиташе, че ще се стигне до нещо по-сериозно с тази договорка и заради тази причина стопира връзката с почитателите. Но считам, че ще се възобнови някакъв тип акция за помощ.
-Ако предположим, че пристигна миг, в който почитателите придобият акциите по сходство на други клубове. Могат ли те да ръководят Левски?
-Според мен почитателите могат да оказват помощ, само че не и да бъдат притежатели на клуба. Трябва да има някой водач и престиж, който да води Левски. Така с общата маса не става – размиват се нещата. В някои европейски клубове обстановката е следната – разграничена е да вземем за пример на няколко пера в издръжката. Едната поемат спонсорите, част от приходите идват от продажбата на билети и карти, друга – от продукти, доходи обезпечава президентът или който е най-високо в йерархията и така нататък Но на никое място почитателите не устоят на 100% един клуб. Трябва да бъдат открити спонсори – не споделям огромни, само че както в този момент има налични, от които да идва непрекъснат доход. А другото да идва като помощ от почитателите.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ