Убиха Баща Му, Изн*силиха Сестра Му, Отвлякоха Годеницата Му - Отключиха Звяра На Българина!
Ангел си няма дребни дечица
негови деца – ситни куршуме… ”
Хаджи Йероним е предсказал: „ тази ария ще преживее султанското царство, против което се е борил и ще влезе в царството на вечността ”.
Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша идея. Отдадени на битката с вековния изтезател на народа, те правят героични подвизи и водят епични борби. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.
Един от тях е Ангел челник – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма по какъв начин да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една публикация. Това са се пробвали да създадат десетки създатели в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.
Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и оскъдно, а дребния Ангел станал овчарче напълно рано. Много са версиите по тази причина за какво е станал бунтовник. Една от тях гласи, че турците постоянно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, само че събирало ненавист в себе си. Друга история споделя, че турците умъртвили татко му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за възмездие той умъртвил насилниците и изложил телета им на селския площад, като поръчва на попа да напише че „ това чака всеки, който посегне на българска жена ”. Не е несъмнено какво го е предиздвикало да вземе това решение, само че то сигурно преобърнало живота му.
Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селяндур, на който трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, с цел да я създадат кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят още веднъж. Когато пристигнали, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите подхванали ограничения. Хасковският полицейски шеф мислел, че елементарно ще се оправи с дребната тайфа и взел единствено 20 боеца. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на женитба, само че видели самичък гайдар…
След като гайдаря се доближил задоволително, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, тъй като от храстите се подали още цеви. Когато се видял притиснат споделил, че търси Ангел челник. Ангел излязъл пред турците, с цел да разбере за какво го търсят. Пребледнял, полицейският шеф, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде погубен, само че да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, само че против дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне против Драгойновския челник.
Паметник в Първомай
След като умирил Хасковската кааза, той обърнал взор към одринско, където бейовете превъзхождали по свирепост и принуждение хасковските. Беят на Одринско събирал налога посредством една арнаутска тайфа, която измъчвала популацията. Самият той живеел в Цариград. Войводата схванал, че в случай че убие арнаутите няма да спре тази неволя. Затова с двама от най-верните си хайдути отпътувал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги предиздвикало да побързат. Така по простъпка се качили на транспортен съд, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, към този момент било късно и нямало по какъв начин да се върнат обратно. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пасажерите споделили, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отсрочване. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дни те обикаляли, с цел да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата елементарно ще се оправят с него, само че желали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.
Надпис на камък край местността, в която се допуска, че Ангел челник поема пътя на хайдутството
Това било извънредно сложна задача, тъй като желязната му каса се намирала в къщата му, а там било мъчно да се влезе, без да види някой от прислужниците. Така те измисли проект, в който саморазправата била краен вид. На сутринта влезнали в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, само че им е неловко да покажат стоката обществено. Беят като видял това си намерения, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и прислужниците ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той видимо се съгласил, само че откакто отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите блъснал турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а прислужниците ги изпратили чак до вратата.
Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била насладата на четата, само че те не знаели, че одринският бей се оказал в действителност почитан човек. Веднага на идната заран дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души армия и башибозук. Дружината схванала, когато към този момент било прекомерно късно и обръчът към тях почнал да се стяга. Тъкмо когато бинбашията бил подготвен да подаде сигнал за офанзива, вместо хайдути той видял едно момче с бяла забрадка да се подава от храстите.
Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа, с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал значима задача – да се срещне с бинбашията и да му съобщи една записка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след нормалните поклони и поздрави, отместил се встрани и се обърнал към баира насреща, където били другарите му. Тогава се чул пукот и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – патронът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за офанзива, само че бинбашията го спрял. Втори патрон изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил хладнокръвие, само че през мозъкът му минало написаното на бележката:
„ С първия патрон ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия в случай че не върнеш аскера – твоята глава ”. Усетил, че войводата към този момент го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната към този момент се опразнила и аскерът бил надалеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията дава отговор „ Че всичко се оправя, единствено пробитата глава не може ”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, само че скоро бил обезкуражени от точната пукотевица на Ангеловите приятели. Обсадата останала през целия ден, само че вечерта хайдуте, преоблечени като даалии, съумели да се измъкнат и стигат връх Драгойна, написа bgnow. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „ над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел челник ”.
Ние българите постоянно се възхищаваме на непознати герои и рицари. Не би трябвало да забравяме обаче, че в нашата татковина също са се раждали и се раждат мъже и дами, направили несравними подвизи, почтени за прослава. Това е единствено част от историята на Ангел челник, само че тя е задоволителна, с цел да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завещания. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.
негови деца – ситни куршуме… ”
Хаджи Йероним е предсказал: „ тази ария ще преживее султанското царство, против което се е борил и ще влезе в царството на вечността ”.
Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша идея. Отдадени на битката с вековния изтезател на народа, те правят героични подвизи и водят епични борби. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.
Един от тях е Ангел челник – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма по какъв начин да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една публикация. Това са се пробвали да създадат десетки създатели в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.
Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и оскъдно, а дребния Ангел станал овчарче напълно рано. Много са версиите по тази причина за какво е станал бунтовник. Една от тях гласи, че турците постоянно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, само че събирало ненавист в себе си. Друга история споделя, че турците умъртвили татко му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за възмездие той умъртвил насилниците и изложил телета им на селския площад, като поръчва на попа да напише че „ това чака всеки, който посегне на българска жена ”. Не е несъмнено какво го е предиздвикало да вземе това решение, само че то сигурно преобърнало живота му.
Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селяндур, на който трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, с цел да я създадат кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят още веднъж. Когато пристигнали, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите подхванали ограничения. Хасковският полицейски шеф мислел, че елементарно ще се оправи с дребната тайфа и взел единствено 20 боеца. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на женитба, само че видели самичък гайдар…
След като гайдаря се доближил задоволително, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, тъй като от храстите се подали още цеви. Когато се видял притиснат споделил, че търси Ангел челник. Ангел излязъл пред турците, с цел да разбере за какво го търсят. Пребледнял, полицейският шеф, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде погубен, само че да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, само че против дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне против Драгойновския челник.
Паметник в Първомай
След като умирил Хасковската кааза, той обърнал взор към одринско, където бейовете превъзхождали по свирепост и принуждение хасковските. Беят на Одринско събирал налога посредством една арнаутска тайфа, която измъчвала популацията. Самият той живеел в Цариград. Войводата схванал, че в случай че убие арнаутите няма да спре тази неволя. Затова с двама от най-верните си хайдути отпътувал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги предиздвикало да побързат. Така по простъпка се качили на транспортен съд, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, към този момент било късно и нямало по какъв начин да се върнат обратно. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пасажерите споделили, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отсрочване. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дни те обикаляли, с цел да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата елементарно ще се оправят с него, само че желали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.
Надпис на камък край местността, в която се допуска, че Ангел челник поема пътя на хайдутството
Това било извънредно сложна задача, тъй като желязната му каса се намирала в къщата му, а там било мъчно да се влезе, без да види някой от прислужниците. Така те измисли проект, в който саморазправата била краен вид. На сутринта влезнали в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, само че им е неловко да покажат стоката обществено. Беят като видял това си намерения, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и прислужниците ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той видимо се съгласил, само че откакто отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите блъснал турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а прислужниците ги изпратили чак до вратата.
Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била насладата на четата, само че те не знаели, че одринският бей се оказал в действителност почитан човек. Веднага на идната заран дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души армия и башибозук. Дружината схванала, когато към този момент било прекомерно късно и обръчът към тях почнал да се стяга. Тъкмо когато бинбашията бил подготвен да подаде сигнал за офанзива, вместо хайдути той видял едно момче с бяла забрадка да се подава от храстите.
Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа, с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал значима задача – да се срещне с бинбашията и да му съобщи една записка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след нормалните поклони и поздрави, отместил се встрани и се обърнал към баира насреща, където били другарите му. Тогава се чул пукот и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – патронът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за офанзива, само че бинбашията го спрял. Втори патрон изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил хладнокръвие, само че през мозъкът му минало написаното на бележката:
„ С първия патрон ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия в случай че не върнеш аскера – твоята глава ”. Усетил, че войводата към този момент го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната към този момент се опразнила и аскерът бил надалеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията дава отговор „ Че всичко се оправя, единствено пробитата глава не може ”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, само че скоро бил обезкуражени от точната пукотевица на Ангеловите приятели. Обсадата останала през целия ден, само че вечерта хайдуте, преоблечени като даалии, съумели да се измъкнат и стигат връх Драгойна, написа bgnow. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „ над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел челник ”.
Ние българите постоянно се възхищаваме на непознати герои и рицари. Не би трябвало да забравяме обаче, че в нашата татковина също са се раждали и се раждат мъже и дами, направили несравними подвизи, почтени за прослава. Това е единствено част от историята на Ангел челник, само че тя е задоволителна, с цел да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завещания. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ