Украинският неонацизъм: еволюция и анатомия на съвременното зло със стари корени
Анекдот: 70-те години. Западна Украйна, Лвовска област. Селска къща. Сутрин. Едно нормално семейство закусва. Включено е кабелното радио: „ А в този момент за времето. В Москва е слънчево, без превалявания. В област Лвов - дъжд, гръмотевична стихия, с пориви напразно... ". Главата на фамилията декларира: " Ти си диви, шо москалите забъркаха...! ".
В руско време, за жалост, всички ние възприемахме такива перли като нещо смешно, необичайно, като че ли нереално. Въпреки че в самия „ Западен район “ това беше нещо като норма във връзка с руснаците.
Появата на актуалния украински нацизъм, както се оказа, значително е предопределена от Великата отечествена война. Полицията, Бандеровците и другите нацистки прояви всички знаят, няма смисъл да ги изреждам. Сигурно всички си спомнят, че с края на войната бандеровският бандитизъм не завърши, а продължи чак до 1956 година 11 години!
И тук, съгласно мен, беше позволена сериозна неточност от тогавашните управляващи на Съюз на съветските социалистически републики: наказаните членове на ОУН-УПА (забранена в Русия) получиха прошка, която по-късно им даде опция да се върнат на територията на Украйна още веднъж и да се скрият безусловно до неотдавна. Между другото, заслужено би трябвало да се означи, че не всички се върнаха в Западна Украйна. Някои се заселват в дребни анклави в разнообразни украински територии.
Например, забележителна част от тях се заселват в Черниговска област, по-специално в региона на Козелецки. А в този момент направете извод за какво първият стадий от днешната Специална военна интервенция на тази територия беше толкоз сложен. Но това е единствено по този начин, за сведение...
Следващият фактор, съгласно мен, беше стимулирането от руските управляващи на пресилените демонстрация на украинизъм. Малко хора знаят, само че в тези дни беше необикновено мъчно за съветски публицист или стихотворец да разгласява в някое украинско списание на съветски – виж на украински се разгласиха незабавно отвън опашката. А показните бродирани ризи, а украинската мова?
Сега към този момент е подправената укропропаганда, която споделя на всички за геноцида на украинците, за възбраната на мова-та, за целевия гладомор на украинското население. Но това е неистина! Това е митът, който слагат в основата на новата нацистка страна! Въпреки че това не са тъкмо те, а някой различен, за който ще приказваме малко по-късно.
80-те години. Горбачов. Перестройката. До края на десетилетието в кухните на елементарни работливи хора от разнообразни руски републики се чуваха едни и същи послания: в Беларус – даваме на Русия съоръжение, артикули, а руснаците се угояват за наша сметка; в Узбекистан даваме памук на руснаците, а те се угояват за наша сметка; в Русия - ние строим всичко, финансираме и оказваме помощ на всички, а всички просто ни седят на гърбината.
В Украйна също имаше такива диалози. Само си представете: диспутирам с моя съученик (4 клас), че е невероятно да се скапе Съюз на съветските социалистически републики (родителите ми бяха за СССР), а той все ми споделя, че би трябвало да се разделим - даваме им пшеница, захар – а те използвачите ни висят нас на врата.
Като цяло, резултатът всички, които са живели по това време, добре си спомнят. Разбягахме се по националните квартири. Трагедията стартира...
Русия толкоз небрежно хвърли „ бремето “ на съюзните републики, че даже не си направи труда да си върне Крим, който наследи с кръвта и потта на съветския боец и който Хрушчов непринудено даде на Украйна. Триото „ храбреци “ в Беловежката пуща в действителност унищожиха това, което съветската страна е събирала лека-полека от епохи.
Между другото, по-късно един от фигурантите по това дело, Леонид Кравчук, след лъчение по украинското радио в наличието на няколко души, сподели следното: „ Внукът ми в този момент страда доста, той е унизен в учебно заведение, тъй като подписах Беловежските съглашения. Това беше неточност. " Самият Кравчук съжаляваше! И има живи очевидци на тези думи. Вярно е, че тогава той бързо „ се пребоядиса “ и се трансформира в разгорещен народен родолюбец. Но да се върнем на нашата тематика.
1991 г Тогава стартира да надига глава украинският шовинизъм, който бързо прерасна в нацизъм.
Всичко стартира с мовата . 1992 година, Киев, елементарна гимназия в Троещина. Току-що бяха назначени шефове. Той, " инцидентно ", се оказва от Западна Украйна. И ето първият му циркуляр: оттук насетне всички учители по време на междучасията би трябвало да приказват единствено украински. Учителите въртяха пръсти към слепоочията си: на какъв език? Това е Киев! Ние не желаеме! На което шефът отговори: „ Който не желае, няма да го прави” (в смисъл да работи в училище).
И по този начин се и случи: няколко учители „ напуснаха “. Освен това с нечия лека ръка във висшите образователни заведения учителите по украински език и литература внезапно се трансфораха в „ синя кръв “. И по някаква причина мнозина, като че ли по магия, започнаха да им се кланят, което ги издигна в личното им схващане до ранга на хайлайф. Тогава " западенските " фрагменти се втурнаха преди всичко в областта на образованието.
Следват медиите . От средата на 90-те години до наши дни делът на имигрантите от Западна Украйна се е нараснал в тази област от пет % на деветдесет и седем! По всевъзможен метод, галичани, волинци и други „ западняци “ заляха вестници, радио и телевизия. Те постановиха своя дневен ред, своята визия, своите идеали, идоли и даже своя метод на живот.
И тук се появяват основните режисьори – англосаксонците . Представете си картина: пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, който в Украйна се занимава с... проучване на активността на Михаил Грушевски... идва при студентите на „ ИнЯза “ /Институт по непознати филологии/ с лекция! Да, да, тъкмо този, който стои при започване на псевдонезависимостта на Украйна при започване на 20-ти век. Шокиращо, нали? Американски полковник? Изучаване на Грушевски? Студентите се смеят.
Само че през днешния ден, по някаква причина, към този момент не е смешно... Още повече: постоянни закрити срещи на дейни студенти в посолствата на Съединени американски щати и Англия, след това продан, стажове, стипендии, курсове и... Всичко наподобява безобидно и демократично. И след няколко години - опа! Новия личен състав с нова идеология е подготвен! Следващият стадий бяха всевъзможни фондове " Възраждане ", USAD и така нататък Но това е на равнище псевдогражданско общество.
А на държавно равнище всички несъмнено си спомнят предизборното послание на първия президент на Украйна Леонид Кравчук, че съветският език няма да бъде потискан! Би трябвало да сме по-внимателни, само че...
Помните ли известната книга на втория президент на Украйна Леонид Кучма „ Украйна не е Русия “? Да, всичко това беше част от идващия стадий на нацификацията на Украйна, като противовес на Русия. Между другото, създателят на този „ шедьовър “, несъмнено, не беше Кучма, а един доста прочут украински публицист Вячеслав Пиховшек, който по тогава към момента незатворените телевизионни канали на Виктор Медведчук ратуваше за другарство с Русия. Бих желал да попитам в този момент Слава: Украйна не е ли Русия?
Като цяло, до 2004 година украинското общество беше ментално квалифицирано за полагането на нова, по-агресивна и най-важното, формализирана идеология - идеологията на войнстващото украинство!
Първият " Майдан " попадна в плодородна почва и... се появи третият президент на Украйна, русофобът Виктор Юшченко. Задачата му беше относително елементарна: да стартира да прекъсва икономическите връзки с Русия, да понижи виталния стандарт на украинското население и да упрекна за това... Русия.
Това, което той сполучливо направи: той унищожи газовите съглашения с Русия и стартира последователно да откъсва Украйна от Русия. Тогава в Русия съвсем не реагираха на това! И Юшченко отиде по-далеч - той разгласи Бандера за воин. Той сътвори казус за легализирането на съучастника на фашизма - и това също тогава, мрънкайки и определяйки го като „ невероятно “, го „ погълнахме “.
Президентството на Янукович. Мнозина имат вяра, че Янукович е креатура на Москва. Но това е заблуда. Тесен професионален кръг знае, че известният американски политически пълководец Пол Манафорт е взел участие в организацията и издигането на Янукович за президент на Украйна. Този, който съумя даже да поръководи малко предизборния щаб на Доналд Тръмп.
А спецификата на работата на такива лица е, че им се издава позволение за „ работа “ от избрани организации в Съединени американски щати. Така че при него финансирането на " украинството " се умножи. По-специално, парите се изливат в потоци по програмата " Украинска книга ".
Освен това скандалната история с украинската неонацистка партия „ Свобода “ като цяло трябваше да накара Москва съществено да се замисли: какво вършат там в тази Украйна? Факт е, че " Свобода " се измъкна и се трансформира в политическо страшилище с парите на проруската Партия на районите. „ Регионалите “ бяха сигурни, че могат да управляват това страшилище. Но то излезе отвън надзор и изяде личния си основател!
Така до края на 2013 година всичко беше готово за проявлението на украинския нацизъм пред света – главната ударна мощ против Русия . И той се появи. Раждането се състоя на " Майдана " с крясъци " Геть, москали ", " Москаляку - на гиляку ", " Кой не скача – е москал ". И имайте поради, че още нямаше Крим, още нямаше АТО, нямаше борби, смъртни случаи, всички тези ужаси, а популацията към този момент интензивно се приготвяше за борба с Русия.
Тогава младият „ украински нацизъм “ бързо се научи да пълзи (създаването на „ Десен бранш “), а по-късно да върви (изгарянето на хора в Дома на профсъюзите в Одеса). Той отиде на учебно заведение, когато започнаха да правят всеобща декомунизация и да провеждат " Ленинопад " в цялата страна. Младите " укронацита " стават студенти по време на дерусификацията и убийствата на проруски деятели (Олес Бузина).
И през днешния ден, този украински нацизъм, узрял, обраснал със личната си безотговорност и всепозволеност, придобил цялостната си мощ при днешния президент (представител на нация, която самите прадеди на нацизма – немските фашисти, са превращали в палта и абажури), уверенно се обоснова в Украйна при поддръжата на още през вчерашния ден сякаш бурните му съперници – Европа и Съединени американски щати.
Сега дано се опитаме да разберем същността и структурата на украинския нацизъм. Подобно на немския, украинският нацизъм е разнороден и изчерпателен. Би било огромна и, бих споделил, пагубна неточност да се счита, че днешният полк Азов (забранен в Русия), с неговите татуировки и харта, е най-важната демонстрация на локалния нацизъм. Това е единствено забележимата част, а не най-важната. Разбира се, демонстративното предаване в неприличен плен на водачите на бандата на Азов е огромна победа, изключително за бойците, които в този момент се бият на фронтовата линия. Но не желая да укротявам никого и най-вероятно ще разстроя мнозина: това е капка в морето.
Нека се отклоним малко, с цел да разберем. Така нареченият „ Азовски полк” не е просто полк. Това е пълноценна, механически оборудвана, идеологически готова наказателна войска. В Мариупол е унищожена единствено една четвърт от тази тайфа. Основните му сили не престават да са в Днепър (Днепропетровск), в Одеса и в обособените си елементи – в Киев, Николаев и други „ Репичката”, „ Калината” и „ Волината” надалеч не са най-влиятелните фигури измежду тях. Идеологическите водачи са на независимост и са доста рискови.
Да се върнем на укронацизма като цяло. Ако се опитате да го структурирате, тогава ще излезе такава скица на неговата конструкция. Според областите на приложение той се разделя на държавен, вътрешен и боен.
Говорихме за военния . Азов е блестящо проявяване, само че никога не е единственото. Почти всички въоръжени сили на Украйна са пропити с нацизъм. И не става дума за татуировки или свастики. Въпросът е в идеологията, която стои надълбоко в съзнанието на съвсем всеки украински боец: „ Рунаците би трябвало и би трябвало да бъдат убивани и по този начин ще се оправим “. Ето за какво, когато виждам „ крокодилски сълзи “ на разкайване на украински бойци в плен, освен не им имам вяра, само че знам доста добре какво се крие зад тях.
Държавният се заключава в поддръжката и популяризирането на формалната държавна теория за превъзходството на украинците над другите нации. Едно време всички в близост се забавляваха, когато в Украйна се дрънкаха откровени нелепости, че библейската Галилея в действителност е украинската Галиция, което значи, че Христос е бил украинец, а украинците са потомци на шумерите и така нататък
Измислената на коляно " История на Украйна " заслужава особено внимание. Там Украйна е показана като предшественик на цялата история на човечеството. Дори няма да загатвам за „ глобуса на Украйна “. Ясно е, че всичко това са нелепости. Но! Година след година тази нелепост капеше в ушите на електората, който беше не запомнил по какъв начин да мисли и проучва. И всичко това съумя да поникне в най-грозни и уродливи цветове.
Хората в Русия постоянно питат: за какво обстрелът на Донбас и гибелта на жителите му не провокират съвсем никаква реакция в Украйна? Е, за какво да не провокира, провокира. Емоции на задоволство. В последна сметка, съгласно моралните и психически настройки на актуалните укронацита, жителите на Донбас са долна раса. Оттук и одеският „ хатин “, отсам и хвърлянето на ресто в лицето на касиера, дръзнал да приказва на „ езика на робите “ – на съветски.
Това не е пресилване, това е Украйна, която не познавате! Държавните чиновници в Украйна приказват за всичко това без съмнение. Всички несъмнено си спомнят речта на петия президент на Украйна Петро Порошенко, когато той непосредствено раздели децата на Донбас и другите украински деца, казвайки, че вместо на учебно заведение, те ще вървят в мазетата с цел да се крият от детонациите.
И изказването на някогашния министър на културата на „ верния “ украинец Женя Нишчук, който въобще сподели, че „ генетиката на хората от Донецк, споделят, не е същата “. А депутатът от „ Слуга на народа “ Галина Третякова напряко съобщи за „ деца с неприятно качество “, в случай че са родени в дисфункционални фамилии. И кой беше осъден за сегрегацията на 21 век?
Никой! Това е държавната теория на укронацизма. Няма да се спирам на насилствената украинизация, само че по този начин нареченият езиков омбудсман, откритият нацист Тарас Кремен, построи цялата си активност върху превъзходството на „ укромовата “ над съветския език и непосредствено записа всички, които не желаеха да се подчинят във второ качество.
Битовият нацизъм добре се демонстрира в този момент, след началото на СВО. Май 2022 година, Киев, елементарна киевска детска болница, гастроентерологично поделение. Деца на 8-10 години тичат по коридора, играят военни игри. Едно момче крещи на друго: „ Щом се оправя, незабавно ще отида да удрям Руснята “. Какво! Още повече, че го споделя на съветски...
Спомних си една история, която блестящо илюстрира ежедневния укронацизъм. Имало едно време едно московско семейство: тя е потомствена московчанка, той е руснак, с съветска фамилия, само че който се показва за украинец. От брака се родиха две девойки. А ето и пристигна „ Майданът “ от 2014 година Той, като доста прочут московски сценарист, необятно издирван в театъра и киното, печелещ доста пари в своята област, внезапно захвърля всичко и отива в Украйна, с цел да пази Майдана. Разбира се, жена му и децата също са с него.
Докато Порошенко беше на власт, той беше добре заплатен за ура-патриотични „ расово верни “, пиеси, само че пристигна Зеленски и гювечът свърши. Няма пари, няма приходи. През цялото това време той безусловно тероризира жена си и децата си по тематиката за украинството и нуждата от проучване на езика. В резултат на това те не устояха и в действителност просто избягаха назад в Русия.
Въпреки това, аз желая да се върна към зомбираните украински деца. Вероятно доста от вас си спомнят телевизионните репортажи по какъв начин полк Азов сътвори детски лагери, където децата гълтаха освен нацистка идеология и поздрави, само че и в действителност минаха курса на младия войник по снайперска пукотевица и физическа подготовка.
Днес, съгласно доста свидетелства, тези към този момент леко пораснали деца вземат участие интензивно в подривни действия. Освен това като младежи е невероятно да се ползват разпоредбите и правилата на войната по отношение на тях, само че в това време самите те са много рискова военна подривна мощ в тила.
Възниква натурален въпрос: по какъв начин Русия счита да се оправи с това събитие? Всъщност в този случай огромната илюзия е вярата, че включването на съветските канали и проучването на същинската история ще промени нещо в мозъците на тези и други „ расово дефектирани “ деца. Запитайте се почтено: доста ли патриотична юноша сме възпитали по този метод в Русия?
За украинския нацизъм може да се приказва безпределно. Дори съм сигурен, че някой ден учените ще проучат това събитие и ще опишат в детайли произхода и правилата му. Но в този момент главната задача на Русия е да победи нацизма за повторно! Както през 20 век, само че в този момент ни се опълчва целият групов Запад. Още повече, че този път се приготвиха добре, сътвориха такава картина за лаиците по света, че като че ли самата Русия потегли по стъпките на нацизма. Виртуози, не казвайти нищо...
Но Русия постоянно е имала една свещена задача - битката против всеобщото зло. Безумно скърбя, че почитатели на нацизма станаха потомците на антифашисти. Но и това ще преживеем. Ще устоим! Ще победим!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
В руско време, за жалост, всички ние възприемахме такива перли като нещо смешно, необичайно, като че ли нереално. Въпреки че в самия „ Западен район “ това беше нещо като норма във връзка с руснаците.
Появата на актуалния украински нацизъм, както се оказа, значително е предопределена от Великата отечествена война. Полицията, Бандеровците и другите нацистки прояви всички знаят, няма смисъл да ги изреждам. Сигурно всички си спомнят, че с края на войната бандеровският бандитизъм не завърши, а продължи чак до 1956 година 11 години!
И тук, съгласно мен, беше позволена сериозна неточност от тогавашните управляващи на Съюз на съветските социалистически републики: наказаните членове на ОУН-УПА (забранена в Русия) получиха прошка, която по-късно им даде опция да се върнат на територията на Украйна още веднъж и да се скрият безусловно до неотдавна. Между другото, заслужено би трябвало да се означи, че не всички се върнаха в Западна Украйна. Някои се заселват в дребни анклави в разнообразни украински територии.
Например, забележителна част от тях се заселват в Черниговска област, по-специално в региона на Козелецки. А в този момент направете извод за какво първият стадий от днешната Специална военна интервенция на тази територия беше толкоз сложен. Но това е единствено по този начин, за сведение...
Следващият фактор, съгласно мен, беше стимулирането от руските управляващи на пресилените демонстрация на украинизъм. Малко хора знаят, само че в тези дни беше необикновено мъчно за съветски публицист или стихотворец да разгласява в някое украинско списание на съветски – виж на украински се разгласиха незабавно отвън опашката. А показните бродирани ризи, а украинската мова?
Сега към този момент е подправената укропропаганда, която споделя на всички за геноцида на украинците, за възбраната на мова-та, за целевия гладомор на украинското население. Но това е неистина! Това е митът, който слагат в основата на новата нацистка страна! Въпреки че това не са тъкмо те, а някой различен, за който ще приказваме малко по-късно.
80-те години. Горбачов. Перестройката. До края на десетилетието в кухните на елементарни работливи хора от разнообразни руски републики се чуваха едни и същи послания: в Беларус – даваме на Русия съоръжение, артикули, а руснаците се угояват за наша сметка; в Узбекистан даваме памук на руснаците, а те се угояват за наша сметка; в Русия - ние строим всичко, финансираме и оказваме помощ на всички, а всички просто ни седят на гърбината.
В Украйна също имаше такива диалози. Само си представете: диспутирам с моя съученик (4 клас), че е невероятно да се скапе Съюз на съветските социалистически републики (родителите ми бяха за СССР), а той все ми споделя, че би трябвало да се разделим - даваме им пшеница, захар – а те използвачите ни висят нас на врата.
Като цяло, резултатът всички, които са живели по това време, добре си спомнят. Разбягахме се по националните квартири. Трагедията стартира...
Русия толкоз небрежно хвърли „ бремето “ на съюзните републики, че даже не си направи труда да си върне Крим, който наследи с кръвта и потта на съветския боец и който Хрушчов непринудено даде на Украйна. Триото „ храбреци “ в Беловежката пуща в действителност унищожиха това, което съветската страна е събирала лека-полека от епохи.
Между другото, по-късно един от фигурантите по това дело, Леонид Кравчук, след лъчение по украинското радио в наличието на няколко души, сподели следното: „ Внукът ми в този момент страда доста, той е унизен в учебно заведение, тъй като подписах Беловежските съглашения. Това беше неточност. " Самият Кравчук съжаляваше! И има живи очевидци на тези думи. Вярно е, че тогава той бързо „ се пребоядиса “ и се трансформира в разгорещен народен родолюбец. Но да се върнем на нашата тематика.
1991 г Тогава стартира да надига глава украинският шовинизъм, който бързо прерасна в нацизъм.
Всичко стартира с мовата . 1992 година, Киев, елементарна гимназия в Троещина. Току-що бяха назначени шефове. Той, " инцидентно ", се оказва от Западна Украйна. И ето първият му циркуляр: оттук насетне всички учители по време на междучасията би трябвало да приказват единствено украински. Учителите въртяха пръсти към слепоочията си: на какъв език? Това е Киев! Ние не желаеме! На което шефът отговори: „ Който не желае, няма да го прави” (в смисъл да работи в училище).
И по този начин се и случи: няколко учители „ напуснаха “. Освен това с нечия лека ръка във висшите образователни заведения учителите по украински език и литература внезапно се трансфораха в „ синя кръв “. И по някаква причина мнозина, като че ли по магия, започнаха да им се кланят, което ги издигна в личното им схващане до ранга на хайлайф. Тогава " западенските " фрагменти се втурнаха преди всичко в областта на образованието.
Следват медиите . От средата на 90-те години до наши дни делът на имигрантите от Западна Украйна се е нараснал в тази област от пет % на деветдесет и седем! По всевъзможен метод, галичани, волинци и други „ западняци “ заляха вестници, радио и телевизия. Те постановиха своя дневен ред, своята визия, своите идеали, идоли и даже своя метод на живот.
И тук се появяват основните режисьори – англосаксонците . Представете си картина: пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, който в Украйна се занимава с... проучване на активността на Михаил Грушевски... идва при студентите на „ ИнЯза “ /Институт по непознати филологии/ с лекция! Да, да, тъкмо този, който стои при започване на псевдонезависимостта на Украйна при започване на 20-ти век. Шокиращо, нали? Американски полковник? Изучаване на Грушевски? Студентите се смеят.
Само че през днешния ден, по някаква причина, към този момент не е смешно... Още повече: постоянни закрити срещи на дейни студенти в посолствата на Съединени американски щати и Англия, след това продан, стажове, стипендии, курсове и... Всичко наподобява безобидно и демократично. И след няколко години - опа! Новия личен състав с нова идеология е подготвен! Следващият стадий бяха всевъзможни фондове " Възраждане ", USAD и така нататък Но това е на равнище псевдогражданско общество.
А на държавно равнище всички несъмнено си спомнят предизборното послание на първия президент на Украйна Леонид Кравчук, че съветският език няма да бъде потискан! Би трябвало да сме по-внимателни, само че...
Помните ли известната книга на втория президент на Украйна Леонид Кучма „ Украйна не е Русия “? Да, всичко това беше част от идващия стадий на нацификацията на Украйна, като противовес на Русия. Между другото, създателят на този „ шедьовър “, несъмнено, не беше Кучма, а един доста прочут украински публицист Вячеслав Пиховшек, който по тогава към момента незатворените телевизионни канали на Виктор Медведчук ратуваше за другарство с Русия. Бих желал да попитам в този момент Слава: Украйна не е ли Русия?
Като цяло, до 2004 година украинското общество беше ментално квалифицирано за полагането на нова, по-агресивна и най-важното, формализирана идеология - идеологията на войнстващото украинство!
Първият " Майдан " попадна в плодородна почва и... се появи третият президент на Украйна, русофобът Виктор Юшченко. Задачата му беше относително елементарна: да стартира да прекъсва икономическите връзки с Русия, да понижи виталния стандарт на украинското население и да упрекна за това... Русия.
Това, което той сполучливо направи: той унищожи газовите съглашения с Русия и стартира последователно да откъсва Украйна от Русия. Тогава в Русия съвсем не реагираха на това! И Юшченко отиде по-далеч - той разгласи Бандера за воин. Той сътвори казус за легализирането на съучастника на фашизма - и това също тогава, мрънкайки и определяйки го като „ невероятно “, го „ погълнахме “.
Президентството на Янукович. Мнозина имат вяра, че Янукович е креатура на Москва. Но това е заблуда. Тесен професионален кръг знае, че известният американски политически пълководец Пол Манафорт е взел участие в организацията и издигането на Янукович за президент на Украйна. Този, който съумя даже да поръководи малко предизборния щаб на Доналд Тръмп.
А спецификата на работата на такива лица е, че им се издава позволение за „ работа “ от избрани организации в Съединени американски щати. Така че при него финансирането на " украинството " се умножи. По-специално, парите се изливат в потоци по програмата " Украинска книга ".
Освен това скандалната история с украинската неонацистка партия „ Свобода “ като цяло трябваше да накара Москва съществено да се замисли: какво вършат там в тази Украйна? Факт е, че " Свобода " се измъкна и се трансформира в политическо страшилище с парите на проруската Партия на районите. „ Регионалите “ бяха сигурни, че могат да управляват това страшилище. Но то излезе отвън надзор и изяде личния си основател!
Така до края на 2013 година всичко беше готово за проявлението на украинския нацизъм пред света – главната ударна мощ против Русия . И той се появи. Раждането се състоя на " Майдана " с крясъци " Геть, москали ", " Москаляку - на гиляку ", " Кой не скача – е москал ". И имайте поради, че още нямаше Крим, още нямаше АТО, нямаше борби, смъртни случаи, всички тези ужаси, а популацията към този момент интензивно се приготвяше за борба с Русия.
Тогава младият „ украински нацизъм “ бързо се научи да пълзи (създаването на „ Десен бранш “), а по-късно да върви (изгарянето на хора в Дома на профсъюзите в Одеса). Той отиде на учебно заведение, когато започнаха да правят всеобща декомунизация и да провеждат " Ленинопад " в цялата страна. Младите " укронацита " стават студенти по време на дерусификацията и убийствата на проруски деятели (Олес Бузина).
И през днешния ден, този украински нацизъм, узрял, обраснал със личната си безотговорност и всепозволеност, придобил цялостната си мощ при днешния президент (представител на нация, която самите прадеди на нацизма – немските фашисти, са превращали в палта и абажури), уверенно се обоснова в Украйна при поддръжата на още през вчерашния ден сякаш бурните му съперници – Европа и Съединени американски щати.
Сега дано се опитаме да разберем същността и структурата на украинския нацизъм. Подобно на немския, украинският нацизъм е разнороден и изчерпателен. Би било огромна и, бих споделил, пагубна неточност да се счита, че днешният полк Азов (забранен в Русия), с неговите татуировки и харта, е най-важната демонстрация на локалния нацизъм. Това е единствено забележимата част, а не най-важната. Разбира се, демонстративното предаване в неприличен плен на водачите на бандата на Азов е огромна победа, изключително за бойците, които в този момент се бият на фронтовата линия. Но не желая да укротявам никого и най-вероятно ще разстроя мнозина: това е капка в морето.
Нека се отклоним малко, с цел да разберем. Така нареченият „ Азовски полк” не е просто полк. Това е пълноценна, механически оборудвана, идеологически готова наказателна войска. В Мариупол е унищожена единствено една четвърт от тази тайфа. Основните му сили не престават да са в Днепър (Днепропетровск), в Одеса и в обособените си елементи – в Киев, Николаев и други „ Репичката”, „ Калината” и „ Волината” надалеч не са най-влиятелните фигури измежду тях. Идеологическите водачи са на независимост и са доста рискови.
Да се върнем на укронацизма като цяло. Ако се опитате да го структурирате, тогава ще излезе такава скица на неговата конструкция. Според областите на приложение той се разделя на държавен, вътрешен и боен.
Говорихме за военния . Азов е блестящо проявяване, само че никога не е единственото. Почти всички въоръжени сили на Украйна са пропити с нацизъм. И не става дума за татуировки или свастики. Въпросът е в идеологията, която стои надълбоко в съзнанието на съвсем всеки украински боец: „ Рунаците би трябвало и би трябвало да бъдат убивани и по този начин ще се оправим “. Ето за какво, когато виждам „ крокодилски сълзи “ на разкайване на украински бойци в плен, освен не им имам вяра, само че знам доста добре какво се крие зад тях.
Държавният се заключава в поддръжката и популяризирането на формалната държавна теория за превъзходството на украинците над другите нации. Едно време всички в близост се забавляваха, когато в Украйна се дрънкаха откровени нелепости, че библейската Галилея в действителност е украинската Галиция, което значи, че Христос е бил украинец, а украинците са потомци на шумерите и така нататък
Измислената на коляно " История на Украйна " заслужава особено внимание. Там Украйна е показана като предшественик на цялата история на човечеството. Дори няма да загатвам за „ глобуса на Украйна “. Ясно е, че всичко това са нелепости. Но! Година след година тази нелепост капеше в ушите на електората, който беше не запомнил по какъв начин да мисли и проучва. И всичко това съумя да поникне в най-грозни и уродливи цветове.
Хората в Русия постоянно питат: за какво обстрелът на Донбас и гибелта на жителите му не провокират съвсем никаква реакция в Украйна? Е, за какво да не провокира, провокира. Емоции на задоволство. В последна сметка, съгласно моралните и психически настройки на актуалните укронацита, жителите на Донбас са долна раса. Оттук и одеският „ хатин “, отсам и хвърлянето на ресто в лицето на касиера, дръзнал да приказва на „ езика на робите “ – на съветски.
Това не е пресилване, това е Украйна, която не познавате! Държавните чиновници в Украйна приказват за всичко това без съмнение. Всички несъмнено си спомнят речта на петия президент на Украйна Петро Порошенко, когато той непосредствено раздели децата на Донбас и другите украински деца, казвайки, че вместо на учебно заведение, те ще вървят в мазетата с цел да се крият от детонациите.
И изказването на някогашния министър на културата на „ верния “ украинец Женя Нишчук, който въобще сподели, че „ генетиката на хората от Донецк, споделят, не е същата “. А депутатът от „ Слуга на народа “ Галина Третякова напряко съобщи за „ деца с неприятно качество “, в случай че са родени в дисфункционални фамилии. И кой беше осъден за сегрегацията на 21 век?
Никой! Това е държавната теория на укронацизма. Няма да се спирам на насилствената украинизация, само че по този начин нареченият езиков омбудсман, откритият нацист Тарас Кремен, построи цялата си активност върху превъзходството на „ укромовата “ над съветския език и непосредствено записа всички, които не желаеха да се подчинят във второ качество.
Битовият нацизъм добре се демонстрира в този момент, след началото на СВО. Май 2022 година, Киев, елементарна киевска детска болница, гастроентерологично поделение. Деца на 8-10 години тичат по коридора, играят военни игри. Едно момче крещи на друго: „ Щом се оправя, незабавно ще отида да удрям Руснята “. Какво! Още повече, че го споделя на съветски...
Спомних си една история, която блестящо илюстрира ежедневния укронацизъм. Имало едно време едно московско семейство: тя е потомствена московчанка, той е руснак, с съветска фамилия, само че който се показва за украинец. От брака се родиха две девойки. А ето и пристигна „ Майданът “ от 2014 година Той, като доста прочут московски сценарист, необятно издирван в театъра и киното, печелещ доста пари в своята област, внезапно захвърля всичко и отива в Украйна, с цел да пази Майдана. Разбира се, жена му и децата също са с него.
Докато Порошенко беше на власт, той беше добре заплатен за ура-патриотични „ расово верни “, пиеси, само че пристигна Зеленски и гювечът свърши. Няма пари, няма приходи. През цялото това време той безусловно тероризира жена си и децата си по тематиката за украинството и нуждата от проучване на езика. В резултат на това те не устояха и в действителност просто избягаха назад в Русия.
Въпреки това, аз желая да се върна към зомбираните украински деца. Вероятно доста от вас си спомнят телевизионните репортажи по какъв начин полк Азов сътвори детски лагери, където децата гълтаха освен нацистка идеология и поздрави, само че и в действителност минаха курса на младия войник по снайперска пукотевица и физическа подготовка.
Днес, съгласно доста свидетелства, тези към този момент леко пораснали деца вземат участие интензивно в подривни действия. Освен това като младежи е невероятно да се ползват разпоредбите и правилата на войната по отношение на тях, само че в това време самите те са много рискова военна подривна мощ в тила.
Възниква натурален въпрос: по какъв начин Русия счита да се оправи с това събитие? Всъщност в този случай огромната илюзия е вярата, че включването на съветските канали и проучването на същинската история ще промени нещо в мозъците на тези и други „ расово дефектирани “ деца. Запитайте се почтено: доста ли патриотична юноша сме възпитали по този метод в Русия?
За украинския нацизъм може да се приказва безпределно. Дори съм сигурен, че някой ден учените ще проучат това събитие и ще опишат в детайли произхода и правилата му. Но в този момент главната задача на Русия е да победи нацизма за повторно! Както през 20 век, само че в този момент ни се опълчва целият групов Запад. Още повече, че този път се приготвиха добре, сътвориха такава картина за лаиците по света, че като че ли самата Русия потегли по стъпките на нацизма. Виртуози, не казвайти нищо...
Но Русия постоянно е имала една свещена задача - битката против всеобщото зло. Безумно скърбя, че почитатели на нацизма станаха потомците на антифашисти. Но и това ще преживеем. Ще устоим! Ще победим!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ