Историята на един легендарен музикален бранд
Андрю Луг Олдъм – управител и продуцент на " Роулинг Стоунс " от 1963 до 1967 година, има какво да опише за брандинга. И до през днешния ден той се счита за основател на марката на една от най-великите рок банди на всички времена.
И в действителност, Олдъм построява имиджа на групата от самата нула до миг, в който триумфът му става непостижим, споделя изданието AdWeek, представено от МениджърНюз.
69-годишният Олдъм показа мемоари и тактики с световния криейтив президент на TBWA Роб Шварц. Той уточни по какъв начин напъните му да накара бандата да изпъкне и да бъде видяна в ранните й дни са били революционни. Вероятно някои рекламисти биха определили тактиката му като " направи нещо друго и смущаващо ".
Преди да се ангажира с " Роулинг Стоунс ", Олдъм е работил като пиар през 60-те години на 20 век и за Боб Дилън и " Бийтълс ". Разликата при " Стоунс " била, че ги поел " като бяло платно " . От самото начало на марката. След това ги трансформирал в митове.
Започнал да се занимава с имидж в стилната промишленост на Америка. След това употребявал опита си, с цел да сътвори неповторимия рок бранд, като в началото заложил на смяна в облеклото на музикантите. Постарал се те към този момент да не се обличат като " Бийтълс ", а по-скоро друго от тях. " Бийтълс “ изглеждаха преди време все едно са в шоу бизнеса и това беше значимо ", споделя той. " А водещото нещо за " Роулинг Стоунс " пък съгласно мен беше да наподобяват, все едно не са в него ", добавя той.
Влиянието на Олдъм върху " Роулинг Стоунс " е навсякъде. Той задълбочено и дейно е менажирал съвсем всеки аспект от бранд имиджа на групата, който бил предумишлено направен по този начин, че тя да наподобява просто като петима младежи, които не са си дали доста труд за нищо. Сякаш просто са си такива, а в действителност напълно не били . Всеки подробност от тази привидна немарливост и непринуденост бил обмислен. Типично в духа на стилната промишленост с умишленото й неглижиране на облеклата й изкуствено придаване на материите на изхабен тип.
" Казах им кои са и те станаха такива ", споделя Олдъм за " Стоунс ". Той споделя даже, че в началото били шестима, само че му се сторили прекалено много, с цел да ги научи публиката и да бъде превзета от тях. Затова намалил кийбордиста Иън Стюарт до студиен служащ. Избрал него, тъй като не бил толкоз слаб, колкото останалите музиканти и не се вписвал в картинката, която Олдъм рисувал. По създание, той " дирижирал " бенда художествено.
Измислил имиджа на неприятни момчета. Когато английски публицист го попитал " Бихте ли разрешили на щерка си да се омъжи за някой от " Роулинг Стоунс "? “, Олдъм, изцяло професионално, решил да раздуха въпроса надлъж и нашир. " След седмица се трансформира слоган ", споделя.
Той бил индивидът, който добавил в скоби " (I Can`t Get No) " към заглавието на песента " Satisfaction ". Целта била експлицитно да изрази мрачна тематика, каквато отивала на визията за музикантите.
Сетил се да добави случайно запетаята в заглавието на безконечния шлагер " Paint It, Black. " И това бил акт на привличане на гласност. " Мисля, че това бе демонстрация на възторженостти към Сол Бас. Сложих там запетая, тъй като знаех, че ще получа позвънявания от звукозаписната компания с въпроса „ Сигурни ли сте за това? Тук има запетая “. Знаех, че това ще ги накара да ни виждат. Ако пускаха на музикалния пазар 10 или 12 или 20 части седмично, щеше да ги накара да ни виждат “, споделя още Олдъм.
Той е помагал и в художественото оформление на кориците на албумите на групата, започвайки със напълно първия запис с името на бенда. Нарочно името на групата не било изписано – следващ трик на Олдъм, с който възнамерявал да построи мистичност към нея. „ Минах без да им изписвам името върху обложката. И това си беше в действителност много огромно достижение. Казах на звукозаписната компания, че в случай че не издадат записа по този начин няма да го получат ", споделя още той.
Сред водещите му препоръки във връзка с брандинга се отличава един: рискувайте и правете нещо друго. " Трябва да скочите в басейна преди да знаете дали в него има вода ", показва маркетинг ветеранът. И прибавя, че потребителските марки са като тези на рок бандите – страхотните артистите те показват, също както страхотните артикули.
И в действителност, Олдъм построява имиджа на групата от самата нула до миг, в който триумфът му става непостижим, споделя изданието AdWeek, представено от МениджърНюз.
69-годишният Олдъм показа мемоари и тактики с световния криейтив президент на TBWA Роб Шварц. Той уточни по какъв начин напъните му да накара бандата да изпъкне и да бъде видяна в ранните й дни са били революционни. Вероятно някои рекламисти биха определили тактиката му като " направи нещо друго и смущаващо ".
Преди да се ангажира с " Роулинг Стоунс ", Олдъм е работил като пиар през 60-те години на 20 век и за Боб Дилън и " Бийтълс ". Разликата при " Стоунс " била, че ги поел " като бяло платно " . От самото начало на марката. След това ги трансформирал в митове.
Започнал да се занимава с имидж в стилната промишленост на Америка. След това употребявал опита си, с цел да сътвори неповторимия рок бранд, като в началото заложил на смяна в облеклото на музикантите. Постарал се те към този момент да не се обличат като " Бийтълс ", а по-скоро друго от тях. " Бийтълс “ изглеждаха преди време все едно са в шоу бизнеса и това беше значимо ", споделя той. " А водещото нещо за " Роулинг Стоунс " пък съгласно мен беше да наподобяват, все едно не са в него ", добавя той.
Влиянието на Олдъм върху " Роулинг Стоунс " е навсякъде. Той задълбочено и дейно е менажирал съвсем всеки аспект от бранд имиджа на групата, който бил предумишлено направен по този начин, че тя да наподобява просто като петима младежи, които не са си дали доста труд за нищо. Сякаш просто са си такива, а в действителност напълно не били . Всеки подробност от тази привидна немарливост и непринуденост бил обмислен. Типично в духа на стилната промишленост с умишленото й неглижиране на облеклата й изкуствено придаване на материите на изхабен тип.
" Казах им кои са и те станаха такива ", споделя Олдъм за " Стоунс ". Той споделя даже, че в началото били шестима, само че му се сторили прекалено много, с цел да ги научи публиката и да бъде превзета от тях. Затова намалил кийбордиста Иън Стюарт до студиен служащ. Избрал него, тъй като не бил толкоз слаб, колкото останалите музиканти и не се вписвал в картинката, която Олдъм рисувал. По създание, той " дирижирал " бенда художествено.
Измислил имиджа на неприятни момчета. Когато английски публицист го попитал " Бихте ли разрешили на щерка си да се омъжи за някой от " Роулинг Стоунс "? “, Олдъм, изцяло професионално, решил да раздуха въпроса надлъж и нашир. " След седмица се трансформира слоган ", споделя.
Той бил индивидът, който добавил в скоби " (I Can`t Get No) " към заглавието на песента " Satisfaction ". Целта била експлицитно да изрази мрачна тематика, каквато отивала на визията за музикантите.
Сетил се да добави случайно запетаята в заглавието на безконечния шлагер " Paint It, Black. " И това бил акт на привличане на гласност. " Мисля, че това бе демонстрация на възторженостти към Сол Бас. Сложих там запетая, тъй като знаех, че ще получа позвънявания от звукозаписната компания с въпроса „ Сигурни ли сте за това? Тук има запетая “. Знаех, че това ще ги накара да ни виждат. Ако пускаха на музикалния пазар 10 или 12 или 20 части седмично, щеше да ги накара да ни виждат “, споделя още Олдъм.
Той е помагал и в художественото оформление на кориците на албумите на групата, започвайки със напълно първия запис с името на бенда. Нарочно името на групата не било изписано – следващ трик на Олдъм, с който възнамерявал да построи мистичност към нея. „ Минах без да им изписвам името върху обложката. И това си беше в действителност много огромно достижение. Казах на звукозаписната компания, че в случай че не издадат записа по този начин няма да го получат ", споделя още той.
Сред водещите му препоръки във връзка с брандинга се отличава един: рискувайте и правете нещо друго. " Трябва да скочите в басейна преди да знаете дали в него има вода ", показва маркетинг ветеранът. И прибавя, че потребителските марки са като тези на рок бандите – страхотните артистите те показват, също както страхотните артикули.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ