Грейс Джоунс Нощта е вечно млада
Андрогинно провидение от друго измерение – и жена, и мъж, нито жена, нито мъж. Междугалактическа пантера. Венера, родена в абсентовите сънища на някой кубист. Грейс Джоунс! Няма такава икона! Футуристична дива със пронизителен бич в ръка. Само посмейте да не я обожавате!Ако беше жив, Кензо Такада щеше да удостовери. Японският дизайнер става жертва на гнева на Грейс посред Студио 54, някъде при започване на 80-те. Една от неговите модели, с които той бил на празненството довечера, подхвърлила, явно в припадък на безумство, на Грейс нещо на расистка основа. Какво мислите, че направила звездата? Преброила мислено до 10, само че не с цел да намерения, преди да предприеме нещо, а с цел да даде време на Такада, с който били другари, да й се извини поради онази… Той не съумял да се вмести в 10-те секунди задатък на Грейс, тя взела първия попаднал й бич – а в Студио 54 камшиците висели по стените – с две придвижвания оставила японеца гол до кръста и му теглила един пердах. За случката споделя самата тя пред Анди Уорхол в неговото Interviewmagazine.Може би смятате, че Джоунс си измисля? Тогава елементарно ще намерите фрагмент от телевизионното й изявление от 1981 година, в което тя стартира да бие водещия Ръсел Харти в ефир, единствено тъй като си е разрешил да й обърне тил и да приказва с другия си посетител. Харти просто не се вслушва в първото й – и само! – предизвестие. „ Не ми обръщай тил! “ – споделя му тя с механичния си, невисок муден глас. След малко върху раменете, гърба и главата му се изсипва проливен дъжд от удари… С Грейс не би трябвало да се рискува. 
Библия и пердах А като дете я назовават Светулка. „ Сигурно тъй като бях черна, черна, черна, а очите ми искряха като мъниста, като светлини, като звезди “ – изяснява Грейс прякора си. Самата тя обаче и до през днешния ден, когато приказва за себе си в трето лице, се назовава „ дъщерята на свещеника “. Родена е в Ямайка и татко й в действителност е духовник. Родителите на Грейс отпътуват за Америка, когато тя е още дребна, и я оставят дружно с братята и сестрите й на „ грижите “ на баба й по майчина линия и нейния втори брачен партньор, който всички назовават „ господарят Пи “ и който ги възпитава в абсолютно послушание и войнишка дисциплинираност. Дори най-слабият симптом на противоречие или протест се санкционират с пердах. Детството си Грейс дефинира с две думи – Библията и пердах.Грейс ненавижда господаря Пи, а по-късно, когато майка й и татко й взимат и тях в Америка, в Сиракуза, и татко й стартира да ги задължава да учат Библията, намразва и него. Успява да му елементарни години по-късно, когато към този момент е на върха на славата си и поради скандалния й имидж на татко й му е отказано покачване в църковната подчиненост. Дори желаят от него да се откаже от Грейс. „ Не ме интересува – дава отговор свещеникът. – Подкрепям щерка си. “ Когато чува, че е избрал нея пред Библията, Грейс не има вяра на ушите си, още повече че тогава не поддържа съвсем никакъв контакт с татко си. След като стартира да се устоя и да живее сама, в никакъв случай и за нищо на света не се подчинява на никого. Брани свободата си със зъби и нокти, на живот и гибел. А свободата идва при нея под формата на… LSD.
Париж първоначално Брат й Кристиян е първият, който съумява да се измъкне от лапите на свещеника и незабавно след учебно заведение отпътува за Филаделфия, става диджей и скоро скъсва всевъзможни връзки със фамилията си. Не и преди да избави Грейс обаче. Тогава тя е още ученичка, с дълги и кльощави като на преди малко родено жребче крайници, затворена и срамежлива, общуваща с една-единствена съученичка, публично утвърдена от татко й. Един ден брат й съумява да я вземе със себе си във Филаделфия, където Грейс за първи път вижда света в действителност със личните си очи. Брат й я хвърля непосредствено в дълбокото – среща я с приятелите си, кара гаджето си да я гримира, води я в нощния клуб, където е диджей, и й поръчва алкохол. Грейс изпада в благополучен потрес – от музиката, светлините, облеклата, танцуващите хора. Още на втората вечер й дава да опита LSD. Джоунс и до през днешния ден го благославя за това. „ Беше значима част от моето духовно израстване “, споделя тя, тъй като тогава за първи път усеща опиянението от най-силния опиат – свободата. Нищо по-късно няма да бъде същото.Париж. Грейс е на 18. Отскоро е част от една от най-хубавите нюйоркски фешън организации – „ Вилхемина “, и оттова са я изпратили във френската столица. Просто тъй като в Ню Йорк в тези години – втората половина на 60-те – е доста мъчно да й намерят работа. Когато й подава за автограф контракта й за Париж, един от сътрудниците й споделя: „ И в Париж няма да се получи. Все едно да се опитваш да продадеш остаряла кола, която никой не желае “. „ Ще те накарам да си вземеш думите назад и нека се задавиш с тях! “ – отвръща му Джоунс. И го прави.В Париж живее с други две девойки от същата организация – Джесика Ланг и Джери Хол. Джери, едвам 16-годишна, е напуснала напълно неотдавна родния Тексас с пари от застраховка, изплатени й, откакто претърпява автомобилна злополука. Джесика идва в Париж, с цел да учи пантомима, само че с цел да си изкарва някакви пари, става част от „ Вилхемина “, а това, което ги събира в еднакъв хотел, е, че стават първите три девойки в каталога на нова фешън организация – „ Престиж “.Стаите им в очарователно мърлявичкия парижки хотел са уместно тесни и трите дават всичко от себе си, с цел да не се задър-
жат прекомерно в тях. Любимото им място е нощният гейклуб LeSept, посещаван от най-разпасаната парижка бохема – млади сластни девойки и момчета, пътуващи из Европа и света, които сами изкарват прехраната си и се учат да живеят, забавлявайки се.
Уорхол Грейс взима с цялостни шепи от всичко, само че в никакъв случай не се самозабравя, и най-много в никакъв случай не не помни за какво е тук. Сама движи кариерата си и още тогава схваща, че има скотски инстинкт за оцеляване. Снима първата си фотосесия за марка гримове – преди и след грима. Установява, че на всичките фотографии наподобява по-добре преди грима. Никога повече не работи с тази марка. После я канят за азбучник на долни дрехи. Снимките шокират всички, в това число и самата Грейс. „ Приличам на момче, облечено в дамско долни дрехи “ – споделя си тя. Въпреки това фотосесията има голям триумф. Тогава за първи път Джоунс осъзнава, че нейната андрогинност, поради която отнася толкоз насмешки в учебно заведение, е нейната мощ. Цветът на кожата й – също. В навечерието на Парижките събития от 1968 година във Франция към този момент има работа за цветнокожите модели и те стават обект на предпочитание от страна на най-големите дизайнери и най-хубавите списания.
Библия и пердах А като дете я назовават Светулка. „ Сигурно тъй като бях черна, черна, черна, а очите ми искряха като мъниста, като светлини, като звезди “ – изяснява Грейс прякора си. Самата тя обаче и до през днешния ден, когато приказва за себе си в трето лице, се назовава „ дъщерята на свещеника “. Родена е в Ямайка и татко й в действителност е духовник. Родителите на Грейс отпътуват за Америка, когато тя е още дребна, и я оставят дружно с братята и сестрите й на „ грижите “ на баба й по майчина линия и нейния втори брачен партньор, който всички назовават „ господарят Пи “ и който ги възпитава в абсолютно послушание и войнишка дисциплинираност. Дори най-слабият симптом на противоречие или протест се санкционират с пердах. Детството си Грейс дефинира с две думи – Библията и пердах.Грейс ненавижда господаря Пи, а по-късно, когато майка й и татко й взимат и тях в Америка, в Сиракуза, и татко й стартира да ги задължава да учат Библията, намразва и него. Успява да му елементарни години по-късно, когато към този момент е на върха на славата си и поради скандалния й имидж на татко й му е отказано покачване в църковната подчиненост. Дори желаят от него да се откаже от Грейс. „ Не ме интересува – дава отговор свещеникът. – Подкрепям щерка си. “ Когато чува, че е избрал нея пред Библията, Грейс не има вяра на ушите си, още повече че тогава не поддържа съвсем никакъв контакт с татко си. След като стартира да се устоя и да живее сама, в никакъв случай и за нищо на света не се подчинява на никого. Брани свободата си със зъби и нокти, на живот и гибел. А свободата идва при нея под формата на… LSD.
Париж първоначално Брат й Кристиян е първият, който съумява да се измъкне от лапите на свещеника и незабавно след учебно заведение отпътува за Филаделфия, става диджей и скоро скъсва всевъзможни връзки със фамилията си. Не и преди да избави Грейс обаче. Тогава тя е още ученичка, с дълги и кльощави като на преди малко родено жребче крайници, затворена и срамежлива, общуваща с една-единствена съученичка, публично утвърдена от татко й. Един ден брат й съумява да я вземе със себе си във Филаделфия, където Грейс за първи път вижда света в действителност със личните си очи. Брат й я хвърля непосредствено в дълбокото – среща я с приятелите си, кара гаджето си да я гримира, води я в нощния клуб, където е диджей, и й поръчва алкохол. Грейс изпада в благополучен потрес – от музиката, светлините, облеклата, танцуващите хора. Още на втората вечер й дава да опита LSD. Джоунс и до през днешния ден го благославя за това. „ Беше значима част от моето духовно израстване “, споделя тя, тъй като тогава за първи път усеща опиянението от най-силния опиат – свободата. Нищо по-късно няма да бъде същото.Париж. Грейс е на 18. Отскоро е част от една от най-хубавите нюйоркски фешън организации – „ Вилхемина “, и оттова са я изпратили във френската столица. Просто тъй като в Ню Йорк в тези години – втората половина на 60-те – е доста мъчно да й намерят работа. Когато й подава за автограф контракта й за Париж, един от сътрудниците й споделя: „ И в Париж няма да се получи. Все едно да се опитваш да продадеш остаряла кола, която никой не желае “. „ Ще те накарам да си вземеш думите назад и нека се задавиш с тях! “ – отвръща му Джоунс. И го прави.В Париж живее с други две девойки от същата организация – Джесика Ланг и Джери Хол. Джери, едвам 16-годишна, е напуснала напълно неотдавна родния Тексас с пари от застраховка, изплатени й, откакто претърпява автомобилна злополука. Джесика идва в Париж, с цел да учи пантомима, само че с цел да си изкарва някакви пари, става част от „ Вилхемина “, а това, което ги събира в еднакъв хотел, е, че стават първите три девойки в каталога на нова фешън организация – „ Престиж “.Стаите им в очарователно мърлявичкия парижки хотел са уместно тесни и трите дават всичко от себе си, с цел да не се задър-
жат прекомерно в тях. Любимото им място е нощният гейклуб LeSept, посещаван от най-разпасаната парижка бохема – млади сластни девойки и момчета, пътуващи из Европа и света, които сами изкарват прехраната си и се учат да живеят, забавлявайки се.
Уорхол Грейс взима с цялостни шепи от всичко, само че в никакъв случай не се самозабравя, и най-много в никакъв случай не не помни за какво е тук. Сама движи кариерата си и още тогава схваща, че има скотски инстинкт за оцеляване. Снима първата си фотосесия за марка гримове – преди и след грима. Установява, че на всичките фотографии наподобява по-добре преди грима. Никога повече не работи с тази марка. После я канят за азбучник на долни дрехи. Снимките шокират всички, в това число и самата Грейс. „ Приличам на момче, облечено в дамско долни дрехи “ – споделя си тя. Въпреки това фотосесията има голям триумф. Тогава за първи път Джоунс осъзнава, че нейната андрогинност, поради която отнася толкоз насмешки в учебно заведение, е нейната мощ. Цветът на кожата й – също. В навечерието на Парижките събития от 1968 година във Франция към този момент има работа за цветнокожите модели и те стават обект на предпочитание от страна на най-големите дизайнери и най-хубавите списания.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ