Майка ми лежеше на пътя и гореше. Бягството на едно 15-годишно момче от обградения град
Андрий е видял по какъв начин майка му умира и не е могъл да я избави. Семейството му е от региона на Чернигов, украински град на североизток от Киев. От началото на войната той е под непрекъснат съветски обстрел, а селата към него са обсадени от съветските сили.
През последните две седмици 15-годишният Андрий прекарва съвсем цялото си време в свирене на китара. Това е неговият метод да се оправи с болката – физическа и прочувствена.
Физическата е забележима за всички – Андрий има железен пръстен към счупения си ляв крайник и гипс на десния. Емоционалната се връща всякога, когато си спомни бягството си от село покрай Чернигов – града, в който е живял със фамилията си преди войната.
Беше още жива до момента в който гореше.Андрий
Колата, в която е пътувал дружно с майка си, братовчед си и други двама души, опитващи се да избягат, попада на противопехотна мина на път от окупирано село към града. Докато се пробва да се съвземе и да се махне от пътя, Андрий вижда майка си.
„ Тя лежеше и гореше. Беше още жива до момента в който гореше. Кракът ѝ потрепваше. “
Сега Андрий е в болница в западния град Лвов, където е докаран от татко си няколко дни по-късно. Там той ще лекува пострадванията си.
Андрий е едно от многото украински деца, чиито фамилии са били разрушени от войната, която Русия стартира против Украйна. Броят на убитите цивилни не е прочут, само че се знае, че са хиляди. Жилищни здания, лечебни заведения и учебни заведения попаднаха под съветски обстрел.
Град Чернигов, който се намира на североизток от Киев, е един от най-тежко засегнатите от съветските обстрели градове. Той е считан за основен от съветските войски по пътя им към украинската столица.
„ Заплашиха ни с граната “
Сутринта на 24 февруари майката на Андрий го разсънва с думите: „ Войната стартира “. В жилището на фамилията в Чернигов се чуват сирени и детонации.
Баща му Анатолий, който се включва във въоръжената защита на града, взема решение да заведе сина си, жена си и племенника си в лятната си вила в Ивановка, село на 15 км на юг от Чернигов. Мъжът се надява, че там фамилията му ще е в по-голяма сигурност, в сравнение с в града.
По-малко от две седмици по-късно обаче съветските сили влизат в Ивановка и прилежащите села в опит да обкръжат Чернигов. Андрий си спомня по какъв начин още в първите дни снаряд удря двора на вилата и чупи всички прозорци.
Заплашиха ни с граната и излязохме на открито.Андрий
Докато сраженията се доближават до дома им, Андрий и фамилията му се крият в мазето. В двора им влиза военна техника, а бойци стрелят по вратата им и влизат в къщата.
„ Щом откриха килера, започнахме да викаме, че сме цивилни “, споделя Андрий. „ Заплашиха ни с граната и излязохме на открито. “
15-годишното момче споделя, че съветските бойци са взели телефоните им и са ги счупили с прикладите на оръжията си.
Семейството прекарва нощта при съседите, тъй като тяхната къща е „ изцяло разрушена “, споделя Андрий.
Взривът и болничното заведение в мазето
Приятел на фамилията договаря с съветските военни в Ивановка. Те се съгласяват да пуснат Андрий, майка му, братовчед му и още няколко души от селото да се върнат в Чернигов.
Тръгват с кола, само че единствено няколко минути по-късно всичко се обърква.
Андрий вижда „ жълт проблясък “, а ушите му пищят, до момента в който изхвърча от колата. Оказва се, че са попаднали на противопехотна мина на пътя. Шофьорът, сестра му и майката на Андрий умират при детонацията. Момчето и братовчед му оцеляват. Андрий си спомня, че съумява да изпълзи от пътя и да стигне до оградата на най-близката къща.
Жителите на селото, в което колата се взривява, изнасят двете ранени момчета от пътя и ги занасят в селото като употребяват чаршафи вместо носилки. Линейка не може да стегне до тях поради сраженията и непрекъснатия съветски обстрел. Накрая украински бойци идват да ги закарат до Чернигов, където ги чака кола за спешна помощ.
Лекарите лекуват пострадванията им в мазето на болничното заведение, където се чуват детонациите на открито. В претъпканата болница няма кревати. Затова незабавно след интервенцията на Андрий татко му го взима и го връща в жилището им.
Сред пет дни, когато положението на Андрий е по-стабилно, татко му взема решение да го закара в Лвов, където се събират доста хора, избягали от сраженията в източната, северната и южната част на Украйна. Лвов е единствено на 500 км от Чернигов, само че пътуването до там лишава два дни.
Анатолий настанява сина си в локална болница, където момчето ще продължи лекуването си още няколко седмици.
Подобно доста украински фамилии, които са изгубили близки във войната, Андрий и татко му не могат да погребат майка му. Тялото ѝ стои в морга в Чернигов от три седмици.
Радио Свободна Европа не съумя да удостовери без значение всички елементи от описа на Андрий и Анатолий, чиято фамилия не публикуваме по тяхно предпочитание. Историите на други хора, евакуирани от Чернигов, както и фотоси, видеоклипове и сателитни изображения от региона поддържат достоверността на тяхната история.
„ Жив съм по някакво знамение “
Въпреки бомбардировките и сраженията съветските военни досега не са съумели да завладяват Чернигов и столицата Киев. На 29 март след мирни договаряния в Истанбул, Русия сподели, че ще понижи „ военната си интензивност “ в региона на двата града за да „ усили взаимното доверие “.
На 30 март обаче губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус сподели, че не е видял понижаване на обстрела през нощта. Украинския президент Володимир Зеленски и редица западни водачи позволиха, че обещанието на Москва цели единствено похищение на вниманието до момента в който съветските военни се прегрупират.
По-рано Чаус сподели, че половината от популацията на града – към 280 000 души преди войната – е напуснало от началото на съветската инвазия. По думите му на всеки 10 – 15 минути има офанзива, а след разрушаването на основен мост по пътя към Киев от съветски обстрел „ няма безвреден път “ за евакуация от Чернигов.
По някакво магическо знамение съм жив, в болница, където се грижат за мен.Андрий
Андрий споделя, че е оживял просто тъй като е имал „ шанс “.
„ По някакво магическо знамение съм жив, в болница, където се грижат за мен “, споделя той.
Баща му е споделил, че гибелта на майка му и другите украинци, убити във войната, е „ цената, която плащаме за нашата самостоятелност “.
„ Нищо не е гратис “, споделя той. „ Ако Русия желае да е тоталитарна страна и се върне към Съветския съюз, по този начин да бъде. Но няма да имат нас. “
През последните две седмици 15-годишният Андрий прекарва съвсем цялото си време в свирене на китара. Това е неговият метод да се оправи с болката – физическа и прочувствена.
Физическата е забележима за всички – Андрий има железен пръстен към счупения си ляв крайник и гипс на десния. Емоционалната се връща всякога, когато си спомни бягството си от село покрай Чернигов – града, в който е живял със фамилията си преди войната.
Беше още жива до момента в който гореше.Андрий
Колата, в която е пътувал дружно с майка си, братовчед си и други двама души, опитващи се да избягат, попада на противопехотна мина на път от окупирано село към града. Докато се пробва да се съвземе и да се махне от пътя, Андрий вижда майка си.
„ Тя лежеше и гореше. Беше още жива до момента в който гореше. Кракът ѝ потрепваше. “
Сега Андрий е в болница в западния град Лвов, където е докаран от татко си няколко дни по-късно. Там той ще лекува пострадванията си.
Андрий е едно от многото украински деца, чиито фамилии са били разрушени от войната, която Русия стартира против Украйна. Броят на убитите цивилни не е прочут, само че се знае, че са хиляди. Жилищни здания, лечебни заведения и учебни заведения попаднаха под съветски обстрел.
Град Чернигов, който се намира на североизток от Киев, е един от най-тежко засегнатите от съветските обстрели градове. Той е считан за основен от съветските войски по пътя им към украинската столица.
„ Заплашиха ни с граната “
Сутринта на 24 февруари майката на Андрий го разсънва с думите: „ Войната стартира “. В жилището на фамилията в Чернигов се чуват сирени и детонации.
Баща му Анатолий, който се включва във въоръжената защита на града, взема решение да заведе сина си, жена си и племенника си в лятната си вила в Ивановка, село на 15 км на юг от Чернигов. Мъжът се надява, че там фамилията му ще е в по-голяма сигурност, в сравнение с в града.
По-малко от две седмици по-късно обаче съветските сили влизат в Ивановка и прилежащите села в опит да обкръжат Чернигов. Андрий си спомня по какъв начин още в първите дни снаряд удря двора на вилата и чупи всички прозорци.
Заплашиха ни с граната и излязохме на открито.Андрий
Докато сраженията се доближават до дома им, Андрий и фамилията му се крият в мазето. В двора им влиза военна техника, а бойци стрелят по вратата им и влизат в къщата.
„ Щом откриха килера, започнахме да викаме, че сме цивилни “, споделя Андрий. „ Заплашиха ни с граната и излязохме на открито. “
15-годишното момче споделя, че съветските бойци са взели телефоните им и са ги счупили с прикладите на оръжията си.
Семейството прекарва нощта при съседите, тъй като тяхната къща е „ изцяло разрушена “, споделя Андрий.
Взривът и болничното заведение в мазето
Приятел на фамилията договаря с съветските военни в Ивановка. Те се съгласяват да пуснат Андрий, майка му, братовчед му и още няколко души от селото да се върнат в Чернигов.
Тръгват с кола, само че единствено няколко минути по-късно всичко се обърква.
Андрий вижда „ жълт проблясък “, а ушите му пищят, до момента в който изхвърча от колата. Оказва се, че са попаднали на противопехотна мина на пътя. Шофьорът, сестра му и майката на Андрий умират при детонацията. Момчето и братовчед му оцеляват. Андрий си спомня, че съумява да изпълзи от пътя и да стигне до оградата на най-близката къща.
Жителите на селото, в което колата се взривява, изнасят двете ранени момчета от пътя и ги занасят в селото като употребяват чаршафи вместо носилки. Линейка не може да стегне до тях поради сраженията и непрекъснатия съветски обстрел. Накрая украински бойци идват да ги закарат до Чернигов, където ги чака кола за спешна помощ.
Лекарите лекуват пострадванията им в мазето на болничното заведение, където се чуват детонациите на открито. В претъпканата болница няма кревати. Затова незабавно след интервенцията на Андрий татко му го взима и го връща в жилището им.
Сред пет дни, когато положението на Андрий е по-стабилно, татко му взема решение да го закара в Лвов, където се събират доста хора, избягали от сраженията в източната, северната и южната част на Украйна. Лвов е единствено на 500 км от Чернигов, само че пътуването до там лишава два дни.
Анатолий настанява сина си в локална болница, където момчето ще продължи лекуването си още няколко седмици.
Подобно доста украински фамилии, които са изгубили близки във войната, Андрий и татко му не могат да погребат майка му. Тялото ѝ стои в морга в Чернигов от три седмици.
Радио Свободна Европа не съумя да удостовери без значение всички елементи от описа на Андрий и Анатолий, чиято фамилия не публикуваме по тяхно предпочитание. Историите на други хора, евакуирани от Чернигов, както и фотоси, видеоклипове и сателитни изображения от региона поддържат достоверността на тяхната история.
„ Жив съм по някакво знамение “
Въпреки бомбардировките и сраженията съветските военни досега не са съумели да завладяват Чернигов и столицата Киев. На 29 март след мирни договаряния в Истанбул, Русия сподели, че ще понижи „ военната си интензивност “ в региона на двата града за да „ усили взаимното доверие “.
На 30 март обаче губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус сподели, че не е видял понижаване на обстрела през нощта. Украинския президент Володимир Зеленски и редица западни водачи позволиха, че обещанието на Москва цели единствено похищение на вниманието до момента в който съветските военни се прегрупират.
По-рано Чаус сподели, че половината от популацията на града – към 280 000 души преди войната – е напуснало от началото на съветската инвазия. По думите му на всеки 10 – 15 минути има офанзива, а след разрушаването на основен мост по пътя към Киев от съветски обстрел „ няма безвреден път “ за евакуация от Чернигов.
По някакво магическо знамение съм жив, в болница, където се грижат за мен.Андрий
Андрий споделя, че е оживял просто тъй като е имал „ шанс “.
„ По някакво магическо знамение съм жив, в болница, където се грижат за мен “, споделя той.
Баща му е споделил, че гибелта на майка му и другите украинци, убити във войната, е „ цената, която плащаме за нашата самостоятелност “.
„ Нищо не е гратис “, споделя той. „ Ако Русия желае да е тоталитарна страна и се върне към Съветския съюз, по този начин да бъде. Но няма да имат нас. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ