Андрей Янкулов: В становището на Венецианската комисия всеки си чете това, което иска да прочете
Андрей Янкулов е един от знаковите адвокати в Антикорупционния фонд, прочут углавен юрист, някогашен прокурор от СРП и СГП. Също по този начин през интервала 2014-2016 година беше зам.-министър на Министерство на вътрешните работи и на правосъдното министерство.
Оповестеното мнение на Венецианската комисия към Съвета на Европа по плана за конституционни промени стана като отчетите (особено последните) по неотдавна прекратения Механизъм за съдействие и инспекция на Европейската комисия - всеки си чете в тях това, което желае да прочете. Едни - " поддръжка за главната посока и воля " ( " политическата част " ), други - " тежки рецензии в детайлите " ( " техническата част " ).
Всъщност
Венецианската комисия нямаше по какъв начин в този момент да каже всъщност нещо по-различно от главното, което постоянно е казвала в частта на правосъдната власт:
делене на Висш съдебен съвет на два съвета, механизми за ограничение на политическото въздействие И върху прокуратурата, съкращаване на пълномощията ѝ отвън наказателното правораздаване, Инспекторатът към Висш съдебен съвет е неразбираем орган по своята същина.
Съответно, частта от предложенията, която подхожда на тези рекомендации, е приветствана (разделянето на Висш съдебен съвет на две; съкращаване на пълномощията на прокуратурата отвън наказателното правосъдие), а частта, която не подхожда (засилване на политическото въздействие върху прокуратурата през парламентарната квота в Прокурорския съвет и ролята на министъра на правосъдието; усилване на пълномощията на Инспектората), е подложена на критика.
Комисията е напълно поредна в рекомендациите си към България и актуалното мнение не прави никакво изключение.
Критиката ѝ, че планът на практика няма претекстове, не е механически подробност, доколкото в действителност, от една страна, това издава неналичието на идея по да вземем за пример подобен значим въпрос като предвижданата промяна на фигурата на основния прокурор и изобщо ръководството и структурата на прокуратурата като цяло и йерархичните връзки в нея. Тази липса на избистрена идея, прочее, е напълно видна и от политическото говорене по тематиката.
От друга страна, тази рецензия е обвързвана и със идната, че планът не е минал съществено авансово публично разискване, което също не е малък механически подробност, доколкото такова е належащо не просто с цел да се отметне в някакъв списък за спазена процедура, а с цел да се подсигурява информираността и присъединяване на засегнатите страни (на процедура цялото общество на още по-голямо съображение в тази ситуация, спрямо елементарен закон) по време на процеса. Трябва да може да се узнае от всеки какво и за какво се прави, надлежно да има опция за противоположна връзка.
Становищата на Венецианската комисия са несъмнено доста скъпи
освен тъй като задават рамката на единния европейски стандарт за качествено правораздаване. Ценни са да вземем за пример и с това, че с Комисията могат да се споделят и съответни национални специфики, които се смятат за определящи от държавата-членка, с цел да не припознае категорично някоя нейна рекомендация. Това обаче не се прави у нас - когато не се одобри нещо по заложения от Комисията стандарт, това отклоняване просто се прави и не се разяснява изобщо, а когато се приема друго - това става с експлицитното позоваване на същия този стандарт, с цел да послужи като верификация на качеството.
Резултатът обаче е един миш-маш, от който всеки все нещо ще си хареса да изчопли и отдели, само че целият артикул в никакъв случай няма да е изключително добър.
Заглавието е на редактора
Оповестеното мнение на Венецианската комисия към Съвета на Европа по плана за конституционни промени стана като отчетите (особено последните) по неотдавна прекратения Механизъм за съдействие и инспекция на Европейската комисия - всеки си чете в тях това, което желае да прочете. Едни - " поддръжка за главната посока и воля " ( " политическата част " ), други - " тежки рецензии в детайлите " ( " техническата част " ).
Всъщност
Венецианската комисия нямаше по какъв начин в този момент да каже всъщност нещо по-различно от главното, което постоянно е казвала в частта на правосъдната власт:
делене на Висш съдебен съвет на два съвета, механизми за ограничение на политическото въздействие И върху прокуратурата, съкращаване на пълномощията ѝ отвън наказателното правораздаване, Инспекторатът към Висш съдебен съвет е неразбираем орган по своята същина.
Съответно, частта от предложенията, която подхожда на тези рекомендации, е приветствана (разделянето на Висш съдебен съвет на две; съкращаване на пълномощията на прокуратурата отвън наказателното правосъдие), а частта, която не подхожда (засилване на политическото въздействие върху прокуратурата през парламентарната квота в Прокурорския съвет и ролята на министъра на правосъдието; усилване на пълномощията на Инспектората), е подложена на критика.
Комисията е напълно поредна в рекомендациите си към България и актуалното мнение не прави никакво изключение.
Критиката ѝ, че планът на практика няма претекстове, не е механически подробност, доколкото в действителност, от една страна, това издава неналичието на идея по да вземем за пример подобен значим въпрос като предвижданата промяна на фигурата на основния прокурор и изобщо ръководството и структурата на прокуратурата като цяло и йерархичните връзки в нея. Тази липса на избистрена идея, прочее, е напълно видна и от политическото говорене по тематиката.
От друга страна, тази рецензия е обвързвана и със идната, че планът не е минал съществено авансово публично разискване, което също не е малък механически подробност, доколкото такова е належащо не просто с цел да се отметне в някакъв списък за спазена процедура, а с цел да се подсигурява информираността и присъединяване на засегнатите страни (на процедура цялото общество на още по-голямо съображение в тази ситуация, спрямо елементарен закон) по време на процеса. Трябва да може да се узнае от всеки какво и за какво се прави, надлежно да има опция за противоположна връзка.
Становищата на Венецианската комисия са несъмнено доста скъпи
освен тъй като задават рамката на единния европейски стандарт за качествено правораздаване. Ценни са да вземем за пример и с това, че с Комисията могат да се споделят и съответни национални специфики, които се смятат за определящи от държавата-членка, с цел да не припознае категорично някоя нейна рекомендация. Това обаче не се прави у нас - когато не се одобри нещо по заложения от Комисията стандарт, това отклоняване просто се прави и не се разяснява изобщо, а когато се приема друго - това става с експлицитното позоваване на същия този стандарт, с цел да послужи като верификация на качеството.
Резултатът обаче е един миш-маш, от който всеки все нещо ще си хареса да изчопли и отдели, само че целият артикул в никакъв случай няма да е изключително добър.
Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ