Андрей Янкулов: За насилието около нас се говори много повече, отколкото се говореше преди
Андрей Янкулов е един от знаковите адвокати в Антикорупционния фонд, прочут углавен юрист, някогашен прокурор от СРП и СГП. Също по този начин през интервала 2014-2016 година беше зам.-министър на Министерство на вътрешните работи и на правосъдното министерство.
Ясно ми е какъв брой непопулярна е тезата, че " престъпната " престъпност действително понижава и то сензитивно, живеем по-сигурно и че експанзията в обществото ни през днешния ден в действителност е доста по-малко, в сравнение с когато моето потомство бяхме деца.
Обаче за сметка на това става по-видима поради феномена на обществените медии - да вземем за пример
през днешния ден всеки може да снима с телефон някое брутално сборичкване на пътя, това да бъде гледано от стотици хиляди души в границите на деня във фейсбук, а вечерта да влезе и като първа вест в масмедиите и да доближи до милиони.
Които другояче тъкмо в този ден от живота си не биха видели сборичкване на пътя, което да ги скандализира. Също обществената непоносимост към експанзията е доста по-силна през днешния ден - за насилието към нас се приказва доста повече, в сравнение с се говореше преди.
Например, в автобиографичната книга на дългогодишния шеф на пандизите в Пазарджик и София Ангел Топкаров са разказани потресаващи със своята свирепост случаи на закононарушения от 70-те и 80-те години, както и всеобщи убийства в казармите. За които в никакъв случай не се е говорило при налаганата цялостна цензура върху такива вести. Като споделям потресващи - има разказан да вземем за пример случай, при който майка е в интимна връзка с родния си наследник и го подучва да убият съпруга/бащата, който след това разчленяват и укриват в жилището си. Дали обаче е било на първа страница на " Работническо дело " и като водеща вест в 8 часа....
Днес, в случай че стане нещо такова, може да бутне всяко едно държавно управление.
Имало е, има и постоянно ще има жестоки хора, които правят немислими за естествения човек неща. Обаче това не трансформира общата картина на положението на намаляваща престъпност, в което живеем в последния четвърт век.
Ясно ми е какъв брой непопулярна е тезата, че " престъпната " престъпност действително понижава и то сензитивно, живеем по-сигурно и че експанзията в обществото ни през днешния ден в действителност е доста по-малко, в сравнение с когато моето потомство бяхме деца.
Обаче за сметка на това става по-видима поради феномена на обществените медии - да вземем за пример
през днешния ден всеки може да снима с телефон някое брутално сборичкване на пътя, това да бъде гледано от стотици хиляди души в границите на деня във фейсбук, а вечерта да влезе и като първа вест в масмедиите и да доближи до милиони.
Които другояче тъкмо в този ден от живота си не биха видели сборичкване на пътя, което да ги скандализира. Също обществената непоносимост към експанзията е доста по-силна през днешния ден - за насилието към нас се приказва доста повече, в сравнение с се говореше преди.
Например, в автобиографичната книга на дългогодишния шеф на пандизите в Пазарджик и София Ангел Топкаров са разказани потресаващи със своята свирепост случаи на закононарушения от 70-те и 80-те години, както и всеобщи убийства в казармите. За които в никакъв случай не се е говорило при налаганата цялостна цензура върху такива вести. Като споделям потресващи - има разказан да вземем за пример случай, при който майка е в интимна връзка с родния си наследник и го подучва да убият съпруга/бащата, който след това разчленяват и укриват в жилището си. Дали обаче е било на първа страница на " Работническо дело " и като водеща вест в 8 часа....
Днес, в случай че стане нещо такова, може да бутне всяко едно държавно управление.
Имало е, има и постоянно ще има жестоки хора, които правят немислими за естествения човек неща. Обаче това не трансформира общата картина на положението на намаляваща престъпност, в което живеем в последния четвърт век.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ