Затворите не са само изолация и сигурност
Андрей Янкулов
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Битовата престъпност: Защо страната се пробва да насочи юмрука си там, където няма потребност
Проект на Българска социалистическа партия за промени в Наказателния кодекс планува отпадане на по-леките санкции за маловажните случаи на кражба
27 май 2017
Румънският модел: не е единствено структурата, само че и процесът
Какви са разликите сред българския и румънския Наказателно-процесуален кодекс
29 мар 2017
За телефоните в пандиза
Рестриктивните правила за контакти с външния свят в местата за отнемане от независимост са проблем
15 апр 2016
За наказателната политика в резюме
Има ли потребност от нов Наказателен кодекс, какво е сбъркано в наказателния развой и следствието
5 мар 2016
Как да проработи прокуратурата
Необходими са гаранции в кариерното израстване, гласност в работата и промяна на процеса
26 фев 2016 Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 година е длъжностен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 година до февруари 2016 година е зам.-министър на правораздаването, където дава отговор за местата за отнемане от независимост. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook по отношение на настоящия спор по тематиката.
Много добра вест е, че изпълнителната власт поема курс към увеличение на заплатите на надзорно-охранителния състав в пандизите, както и към запълване на незаетите щатове.
Преди три години държавната политика в същата система беше друга - освен да не се запълват незаетите щатове, а даже да се вършат действителни съкращения. Съкращенията през 2015 година не бяха някаква прищявка на тогавашното управление на Министерството на правораздаването, а нужда в резултат на предоставения бюджет и многократните уверения, че повече пари няма да бъдат отпуснати, в случай че не се извърши считаното тогава за належащо 10-процентно редуциране на държавната администрация във всички сфери. А парите за заплати стигаха някъде до септември, по мемоари.
По-добра или по-лоша е сигурността в пандизите тогава, когато трябваше да се вършат съкращения, и в този момент, когато работещите в защитата им ще се усилват? Последното знаково бягство от място за отнемане от независимост от закрит вид (с усилена охрана) беше през 2014 година и в случай че бягство от подобен затвор демонстрира някакъв систематичен проблем със сигурността на тези затворнически заведения, то по пътя на логиката същият проблем си е бил разполагаем и преди четири, и преди две години.
Затова единствено радващо може да бъде, че изпълнителната власт в този момент взема решение да обърне повече внимание на сигурността в пандизите и ситуацията на надзорно-охранителния състав, които са доста значими.
Ако пандизът в актуалното общество обаче означаваше единствено изолираност и защита, то тогава, с достиженията на техниката, в модерните затвори в развитите страни, към които трябваше да се стремим, изобщо не биха работили хора, а въпрос със заплати и щатове не би стоял. Престъпниците биха стояли изолирани по 24 часа само посредством механически уреди и с обсег биха се решили всички огромни проблеми на всеки актуален затвор - принуждение, корупция, бягства.
След като такива затвори няма, макар че равнището на развиване на техниката би ги направило освен налични, само че и даже по-евтини, явно е, че цивилизационният избор на развитите общества е, че пандизът, с изключение на да изолира неприятните от положителните, би трябвало да се стреми да даде късмет на първите да станат от вторите точно в резултат на престоя им в пандиза.
Разбира се, могат да се водят метафизичен разногласия на тематика дали този цивилизационен избор на развитите общества е някаква неолиберална химера, само че най-малко до момента в който е член освен на Европейския съюз, само че и на Съвета на Европа, България не може да направи някакъв различен избор, че в нейните затвори няма да важат най-малко минималните правила за пандизите на тези организации.
Защо това е значимо да се напомни?
През 2015 година България получи два звучни шамара от Съвета на Европа - декларация на Комитета за попречване на изтезания и пилотно решение на Европейския съд за правата на индивида, и двете в еднакъв дух - че у нас не се ползват тези минимални правила.
Да имат пандизчиите достъп до тоалетна нощем, 4 кв.м жилищна повърхност в килията, опция за правна отбрана против безчовечен условия на осъществяване на наказването, възстановяване на обществената работа и здравното обслужване, поощряване на опциите за предварително освобождение и ред други не са някакви лигавщини, които някой си се събудил една хубава заран и просто решил да вкарва, с цел да " усвоява едни пари ", тъй като нарушителите са му симпатични или по друга някаква причина, а базисен най-малко, под който страната не може да слезе, в случай че ще извършва наказване отнемане от независимост, бидейки член на европейското семейство.
Така че, както физическите промени в местата за отнемане от независимост като създаване на тоалетни в килиите, по този начин и правните в нормативната база бяха повече от нужни и е радващо, че страната ги направи. Дали са били най-хубавите вероятни? Едва ли, само че най-малко бяха направени някакви стъпки, които десетилетия наред бяха изцяло неглижирани.
Съответно получиха се и първите позитивни мнения от институциите на Съвета на Европа след дълги години единствено на рецензии.
Това са обективните обстоятелства.
Ако се пази тезата, че салдото в нежната система на осъществяването на наказванията е бил нарушен с подхванатите стъпки към реализиране на минималния стандарт за лишените от независимост, то единственият вероятен ход явно не е в регреса във връзка с този съставен елемент.
Служителите в системата имат цялостното право да желаят почтени условия на труд, заплащане и работна среда с по-малко риск. Безспорен факт е, че от тях се чакат резултати, а им се дава малко - като % от Брутният вътрешен продукт страната отделя прекомерно малко за осъществяването на наказванията, още веднъж в европейски проект. Парите, несъмнено, напълно не са всичко, само че най-малко демонстрират отношението на страната към бранша.
От отношението потегля всичко - материалната обезпеченост, от една страна, и управническия и изпълнителен потенциал, от друга, са следствия.
Без системата да стане по-голям приоритет в държавното ръководство, ще продължи да генерира доста повече проблеми, в сравнение с изгоди. А когато й се обръща внимание, би трябвало да се знае, че тя не е единствено затвори, а самите затвори не са единствено изолираност и сигурност.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Битовата престъпност: Защо страната се пробва да насочи юмрука си там, където няма потребност
Проект на Българска социалистическа партия за промени в Наказателния кодекс планува отпадане на по-леките санкции за маловажните случаи на кражба
27 май 2017
Румънският модел: не е единствено структурата, само че и процесът
Какви са разликите сред българския и румънския Наказателно-процесуален кодекс
29 мар 2017
За телефоните в пандиза
Рестриктивните правила за контакти с външния свят в местата за отнемане от независимост са проблем
15 апр 2016
За наказателната политика в резюме
Има ли потребност от нов Наказателен кодекс, какво е сбъркано в наказателния развой и следствието
5 мар 2016
Как да проработи прокуратурата
Необходими са гаранции в кариерното израстване, гласност в работата и промяна на процеса
26 фев 2016 Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 година е длъжностен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 година до февруари 2016 година е зам.-министър на правораздаването, където дава отговор за местата за отнемане от независимост. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook по отношение на настоящия спор по тематиката.
Много добра вест е, че изпълнителната власт поема курс към увеличение на заплатите на надзорно-охранителния състав в пандизите, както и към запълване на незаетите щатове.
Преди три години държавната политика в същата система беше друга - освен да не се запълват незаетите щатове, а даже да се вършат действителни съкращения. Съкращенията през 2015 година не бяха някаква прищявка на тогавашното управление на Министерството на правораздаването, а нужда в резултат на предоставения бюджет и многократните уверения, че повече пари няма да бъдат отпуснати, в случай че не се извърши считаното тогава за належащо 10-процентно редуциране на държавната администрация във всички сфери. А парите за заплати стигаха някъде до септември, по мемоари.
По-добра или по-лоша е сигурността в пандизите тогава, когато трябваше да се вършат съкращения, и в този момент, когато работещите в защитата им ще се усилват? Последното знаково бягство от място за отнемане от независимост от закрит вид (с усилена охрана) беше през 2014 година и в случай че бягство от подобен затвор демонстрира някакъв систематичен проблем със сигурността на тези затворнически заведения, то по пътя на логиката същият проблем си е бил разполагаем и преди четири, и преди две години.
Затова единствено радващо може да бъде, че изпълнителната власт в този момент взема решение да обърне повече внимание на сигурността в пандизите и ситуацията на надзорно-охранителния състав, които са доста значими.
Ако пандизът в актуалното общество обаче означаваше единствено изолираност и защита, то тогава, с достиженията на техниката, в модерните затвори в развитите страни, към които трябваше да се стремим, изобщо не биха работили хора, а въпрос със заплати и щатове не би стоял. Престъпниците биха стояли изолирани по 24 часа само посредством механически уреди и с обсег биха се решили всички огромни проблеми на всеки актуален затвор - принуждение, корупция, бягства.
След като такива затвори няма, макар че равнището на развиване на техниката би ги направило освен налични, само че и даже по-евтини, явно е, че цивилизационният избор на развитите общества е, че пандизът, с изключение на да изолира неприятните от положителните, би трябвало да се стреми да даде късмет на първите да станат от вторите точно в резултат на престоя им в пандиза.
Разбира се, могат да се водят метафизичен разногласия на тематика дали този цивилизационен избор на развитите общества е някаква неолиберална химера, само че най-малко до момента в който е член освен на Европейския съюз, само че и на Съвета на Европа, България не може да направи някакъв различен избор, че в нейните затвори няма да важат най-малко минималните правила за пандизите на тези организации.
Защо това е значимо да се напомни?
През 2015 година България получи два звучни шамара от Съвета на Европа - декларация на Комитета за попречване на изтезания и пилотно решение на Европейския съд за правата на индивида, и двете в еднакъв дух - че у нас не се ползват тези минимални правила.
Да имат пандизчиите достъп до тоалетна нощем, 4 кв.м жилищна повърхност в килията, опция за правна отбрана против безчовечен условия на осъществяване на наказването, възстановяване на обществената работа и здравното обслужване, поощряване на опциите за предварително освобождение и ред други не са някакви лигавщини, които някой си се събудил една хубава заран и просто решил да вкарва, с цел да " усвоява едни пари ", тъй като нарушителите са му симпатични или по друга някаква причина, а базисен най-малко, под който страната не може да слезе, в случай че ще извършва наказване отнемане от независимост, бидейки член на европейското семейство.
Така че, както физическите промени в местата за отнемане от независимост като създаване на тоалетни в килиите, по този начин и правните в нормативната база бяха повече от нужни и е радващо, че страната ги направи. Дали са били най-хубавите вероятни? Едва ли, само че най-малко бяха направени някакви стъпки, които десетилетия наред бяха изцяло неглижирани.
Съответно получиха се и първите позитивни мнения от институциите на Съвета на Европа след дълги години единствено на рецензии.
Това са обективните обстоятелства.
Ако се пази тезата, че салдото в нежната система на осъществяването на наказванията е бил нарушен с подхванатите стъпки към реализиране на минималния стандарт за лишените от независимост, то единственият вероятен ход явно не е в регреса във връзка с този съставен елемент.
Служителите в системата имат цялостното право да желаят почтени условия на труд, заплащане и работна среда с по-малко риск. Безспорен факт е, че от тях се чакат резултати, а им се дава малко - като % от Брутният вътрешен продукт страната отделя прекомерно малко за осъществяването на наказванията, още веднъж в европейски проект. Парите, несъмнено, напълно не са всичко, само че най-малко демонстрират отношението на страната към бранша.
От отношението потегля всичко - материалната обезпеченост, от една страна, и управническия и изпълнителен потенциал, от друга, са следствия.
Без системата да стане по-голям приоритет в държавното ръководство, ще продължи да генерира доста повече проблеми, в сравнение с изгоди. А когато й се обръща внимание, би трябвало да се знае, че тя не е единствено затвори, а самите затвори не са единствено изолираност и сигурност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ