Ще има партия около Радев, но още не й е дошло времето
Андрей Райчев в акция: Българските президенти вършат две неща - събарят министър председатели и след това си вършат партия, която не съумява
Да вземе да си направи най-сетне партия, да се яви на избори и да си ръководи. Или да оглави Българска социалистическа партия, сподели през стиснати зъби министър председателят Бойко Борисов на президента Румен Радев от Залцбург онзиден.
Радев стисна още по-силно зъби и към този момент съумява да се въздържи от отговор.
Но кутията на Пандора, чийто похлупак напрежението сред двамата надигна още преди месеци, е на път да се открехне по-широко с говоренето по тематиката за първородния политически грях - правенето на партия. Политолози и социолози първи подеха диалог, партийната клевета бързо се включи и по ъглите към този момент се посочват имена на вероятни участници в новия план.
Кой има изгода от
партия на Радев?
На първо място - не е самият той. Засега. Защото още не може да я използва. Формация, зад която би застанал, може да го направи огромен състезател в дълосрочен проект, само че не в непосредствен. Той през вчерашния ден слезе от изтребителя и още се учи в придвижване и постоянно по метода проба/грешка на политическия поминък. Освен това партията ти би трябвало за избори. А в обръщението си за старта на политическия сезон недвусмислено сподели, че избори в този момент не са нужни на страната. Не ги желаят и систематичните партии.
Полза от бърз президентски план в действителност имат двете съществени партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Защо Българска социалистическа партия?
Защото и когато потегли тази есен измежду народа с визията за България, Корнелия Нинова се убеди, че по всички пътища ще продължи да гледа гърба на Борисов. Нещо повече, включи се остарялата тревога - че в партията ѝ продължава да има мощно лоби, което желае колаборация с ГЕРБ. Другари не се свенят постоянно да молят Борисов за това и това.
Българска социалистическа партия няма силите да бие ГЕРБ следващата година нито на европейските, нито на локалните избори. Трябва ѝ мощен съдружник. Здрава патерица, която да разтвори ветрилото и да събере съперниците на ГЕРБ. Само неродената президентска партия носи подобен капацитет.
В този смисъл Българска социалистическа партия е най-силно заинтригувана генералът да запретне ръкави още занапред и следващата година левицата към този момент да има приятел в похода против Борисов. И това да става с нейно съучастничество, т.е. задача номер 1 на Българска социалистическа партия, ако генералът свири общ брой, е да стартира свързвани с нея лица в редиците му, с цел да плетат влакна към “Позитано ”.
Дали обаче президентът е подготвен на такава интеграция? Засега знаците му по-скоро сочат негативен отговор. Размножаване посредством Българска социалистическа партия няма да донесе зачатие на онази непорочна групировка, за която Радев загатва. Дори и той знае, че новите партии със остаряла физиономия се изгубиха още преди медиите да научат адреса на централите им.
Защо ГЕРБ?
Защото Румен Радев съумя да завоюва няколко бързи победи против Борисов, който не е привикнал да губи. Цака по правилник ръководещите в тази ситуация с указа за освобождението на Младен Маринов - написа ли го в закона, написа го. Искате от президента да гази законите? Еми, не желаеме, но нашите адвокати споделиха, че може, че е условност. В последна сметка си пратиха писмата за координиране.
Вторият бодил в петата на Борисов и ГЕРБ тази есен е настоящото мерене на рейтингите. Формално поравно са отхапали свадите сред “Дондуков ” 1 и 2 от този на президента и премиера, само че в действителност утвърждението за Радев не пада, пада леко това за Борисов, бе трендът в средата на септември. Равният резултат пристигна от растежа на неодобрението за президента, само че все едно какъв е тъкмо прочитът на процентите, точката е на линията и се брои за Радев. Даже когато татко му се блъска с инвалиди по пътищата. Той почна да се изрича по всевъзможни тематики, взе и качествата на новите министи да разяснява, вместо да открива монументи и да приказва за самолети. Народът се пооживи, харесва му.
И в случай че този човек, който наставнически дава оценки от отдалеченост, се окаже с скришен проект да прави партия,
ще загуби
моралните учредения
да подлага на критика
властта. Ще е като тях, че и по-лош - нали е безпартиен обединител, какви са тези партийни строителства.
Няма вманиачен, който, преди да е преполовил мандата си на върха на страната, да погази конституцията и да би трябвало да освободи поста - а това би следвало, в случай че персонално взе участие в партия. Но даже единствено говоренето по какъв начин стои зад такава и скрито ѝ стяга редиците, е задоволително половината министри на Борисов внезапно да го задминат в таблицата с рейтингите. Така че сходно говорене несъмнено е в интерес на ръководещите.
А какво става при самия Радев? Заявките му за нещо огромно стават все по-недвусмислени - “енергията на жителите ”, “диалог и съдействие с вас ”, “да изведем страната на нова вероятност за развиване ”... Впрочем за първи път някой в политиката
припомня в известна
степен царското
говорене
за общия капацитет на българите, с който бихме могли да се оправим за 800 дни, в случай че успеем да си сменим чипа.
Радев самичък сътвори упованието за някакъв план, само че в това време е най-незаинтересуван да го пришпорват. Защото това му говорене още е част от президентския му “пубертет ” - в този момент съзрява на този пост, търси физиономия, помпа мускули във фитнеса, флиртува, среща се с нови хора, потвърждава се,
опитва си капацитета и мечтае за бъдещето си.
Радев няма още хората, с които може да осъществя партия. Подхвърлени му от Българска социалистическа партия лица ще минират изначално плана. Разните “граждански квоти ”, наложени от Първаново време в столетницата, са изтъркани. Обичайните обвинени интелектуалци от дълго време са използвани във всички вероятни инициативни комитети, единствено на гроздобер още не са се пуснали. За подобен план си трябват и огромни спонсори, които на остаряла примамка няма да се заловен.
По-скоро в центъра и даже вдясно би погледнал Радев. Логично - градската интелигенция, която бе в необятната външна страна на остарялото Съюз на демократичните сили, е политически непредставена във властта. Някаква част от нея би припознала за собствен човек съперника на ГЕРБ и на шумните, постоянно несъответстващи патриоти. Има и част от бизнеса, оставен отвън Шенгена на публичните поръчки - единствен обезпечен източник на доходи. Той търси пътища към власт и запаси. Това би бил гръбнакът на такава групировка на Радев, а
не искрено червени
предприемачи и
олевели небогати
Президентът обаче не разполага в екипите си с политически обиграни фигури, с които да го направи. Още не се е еманципирал от Българска социалистическа партия, а това е наложително изискване, в случай че потегля по този път. Местните и европейските избори не са карта, на която да заложи политическото си бъдеще, би трябвало да наближат парламентарни.
Ако с възможна групировка гледа към втори президентски мандат или нещо друго по върховете на политиката, то още не ѝ е пристигнало времето. Но май за всички е добре пристигнало да поговорят за неродената му партия. А измежду най-любопитните изявления е това на социолога Андрей Райчев. Българските президенти вършат две неща - събарят министър председатели и след това си вършат партия, която не съумява, разгласи той. /24chasa.bg
Да вземе да си направи най-сетне партия, да се яви на избори и да си ръководи. Или да оглави Българска социалистическа партия, сподели през стиснати зъби министър председателят Бойко Борисов на президента Румен Радев от Залцбург онзиден.
Радев стисна още по-силно зъби и към този момент съумява да се въздържи от отговор.
Но кутията на Пандора, чийто похлупак напрежението сред двамата надигна още преди месеци, е на път да се открехне по-широко с говоренето по тематиката за първородния политически грях - правенето на партия. Политолози и социолози първи подеха диалог, партийната клевета бързо се включи и по ъглите към този момент се посочват имена на вероятни участници в новия план.
Кой има изгода от
партия на Радев?
На първо място - не е самият той. Засега. Защото още не може да я използва. Формация, зад която би застанал, може да го направи огромен състезател в дълосрочен проект, само че не в непосредствен. Той през вчерашния ден слезе от изтребителя и още се учи в придвижване и постоянно по метода проба/грешка на политическия поминък. Освен това партията ти би трябвало за избори. А в обръщението си за старта на политическия сезон недвусмислено сподели, че избори в този момент не са нужни на страната. Не ги желаят и систематичните партии.
Полза от бърз президентски план в действителност имат двете съществени партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Защо Българска социалистическа партия?
Защото и когато потегли тази есен измежду народа с визията за България, Корнелия Нинова се убеди, че по всички пътища ще продължи да гледа гърба на Борисов. Нещо повече, включи се остарялата тревога - че в партията ѝ продължава да има мощно лоби, което желае колаборация с ГЕРБ. Другари не се свенят постоянно да молят Борисов за това и това.
Българска социалистическа партия няма силите да бие ГЕРБ следващата година нито на европейските, нито на локалните избори. Трябва ѝ мощен съдружник. Здрава патерица, която да разтвори ветрилото и да събере съперниците на ГЕРБ. Само неродената президентска партия носи подобен капацитет.
В този смисъл Българска социалистическа партия е най-силно заинтригувана генералът да запретне ръкави още занапред и следващата година левицата към този момент да има приятел в похода против Борисов. И това да става с нейно съучастничество, т.е. задача номер 1 на Българска социалистическа партия, ако генералът свири общ брой, е да стартира свързвани с нея лица в редиците му, с цел да плетат влакна към “Позитано ”.
Дали обаче президентът е подготвен на такава интеграция? Засега знаците му по-скоро сочат негативен отговор. Размножаване посредством Българска социалистическа партия няма да донесе зачатие на онази непорочна групировка, за която Радев загатва. Дори и той знае, че новите партии със остаряла физиономия се изгубиха още преди медиите да научат адреса на централите им.
Защо ГЕРБ?
Защото Румен Радев съумя да завоюва няколко бързи победи против Борисов, който не е привикнал да губи. Цака по правилник ръководещите в тази ситуация с указа за освобождението на Младен Маринов - написа ли го в закона, написа го. Искате от президента да гази законите? Еми, не желаеме, но нашите адвокати споделиха, че може, че е условност. В последна сметка си пратиха писмата за координиране.
Вторият бодил в петата на Борисов и ГЕРБ тази есен е настоящото мерене на рейтингите. Формално поравно са отхапали свадите сред “Дондуков ” 1 и 2 от този на президента и премиера, само че в действителност утвърждението за Радев не пада, пада леко това за Борисов, бе трендът в средата на септември. Равният резултат пристигна от растежа на неодобрението за президента, само че все едно какъв е тъкмо прочитът на процентите, точката е на линията и се брои за Радев. Даже когато татко му се блъска с инвалиди по пътищата. Той почна да се изрича по всевъзможни тематики, взе и качествата на новите министи да разяснява, вместо да открива монументи и да приказва за самолети. Народът се пооживи, харесва му.
И в случай че този човек, който наставнически дава оценки от отдалеченост, се окаже с скришен проект да прави партия,
ще загуби
моралните учредения
да подлага на критика
властта. Ще е като тях, че и по-лош - нали е безпартиен обединител, какви са тези партийни строителства.
Няма вманиачен, който, преди да е преполовил мандата си на върха на страната, да погази конституцията и да би трябвало да освободи поста - а това би следвало, в случай че персонално взе участие в партия. Но даже единствено говоренето по какъв начин стои зад такава и скрито ѝ стяга редиците, е задоволително половината министри на Борисов внезапно да го задминат в таблицата с рейтингите. Така че сходно говорене несъмнено е в интерес на ръководещите.
А какво става при самия Радев? Заявките му за нещо огромно стават все по-недвусмислени - “енергията на жителите ”, “диалог и съдействие с вас ”, “да изведем страната на нова вероятност за развиване ”... Впрочем за първи път някой в политиката
припомня в известна
степен царското
говорене
за общия капацитет на българите, с който бихме могли да се оправим за 800 дни, в случай че успеем да си сменим чипа.
Радев самичък сътвори упованието за някакъв план, само че в това време е най-незаинтересуван да го пришпорват. Защото това му говорене още е част от президентския му “пубертет ” - в този момент съзрява на този пост, търси физиономия, помпа мускули във фитнеса, флиртува, среща се с нови хора, потвърждава се,
опитва си капацитета и мечтае за бъдещето си.
Радев няма още хората, с които може да осъществя партия. Подхвърлени му от Българска социалистическа партия лица ще минират изначално плана. Разните “граждански квоти ”, наложени от Първаново време в столетницата, са изтъркани. Обичайните обвинени интелектуалци от дълго време са използвани във всички вероятни инициативни комитети, единствено на гроздобер още не са се пуснали. За подобен план си трябват и огромни спонсори, които на остаряла примамка няма да се заловен.
По-скоро в центъра и даже вдясно би погледнал Радев. Логично - градската интелигенция, която бе в необятната външна страна на остарялото Съюз на демократичните сили, е политически непредставена във властта. Някаква част от нея би припознала за собствен човек съперника на ГЕРБ и на шумните, постоянно несъответстващи патриоти. Има и част от бизнеса, оставен отвън Шенгена на публичните поръчки - единствен обезпечен източник на доходи. Той търси пътища към власт и запаси. Това би бил гръбнакът на такава групировка на Радев, а
не искрено червени
предприемачи и
олевели небогати
Президентът обаче не разполага в екипите си с политически обиграни фигури, с които да го направи. Още не се е еманципирал от Българска социалистическа партия, а това е наложително изискване, в случай че потегля по този път. Местните и европейските избори не са карта, на която да заложи политическото си бъдеще, би трябвало да наближат парламентарни.
Ако с възможна групировка гледа към втори президентски мандат или нещо друго по върховете на политиката, то още не ѝ е пристигнало времето. Но май за всички е добре пристигнало да поговорят за неродената му партия. А измежду най-любопитните изявления е това на социолога Андрей Райчев. Българските президенти вършат две неща - събарят министър председатели и след това си вършат партия, която не съумява, разгласи той. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ