Заспала нация сме, щом пак си търсим будители
Андрей Пантев - професор по история, дълготраен учител в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС.
Народен представител в три поредни Народни събрания. Носител на премията „ Голям Платонов Нобел на века " за 2002 година на Световната академия „ Платон ". Автор на 40 книги и над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски език.
- Къде е мястото на будителите през днешния ден? Защо този ден като че ли загуби ореола си?
-Един народ не може постоянно да търси и да чака нещо от будители. Самият факт, че имаме будители, обезпокоително свидетелства, че въпреки всичко, макар нашето тогавашно средновековно великолепие и книжовно величие, сме били в един чудноват и непонятен застой. Да не кажем незнание. Паисий Хилендарски споделя " О, неразумний юроде! ". А юрод значи, апропо, и малоумник, което загатва за тъмен интервал от нашата история. А да търсим в този момент нови будители, е много тягостно предвид на възторжените ни самохвалебствия във връзка с актуалното ни положение.
- Има ли въпреки всичко хора, които през днешния ден можем да назовем будители?
- Ако можем да назовем някои будители, тогава кои са спящите? Явно цялата нация спи, щом отново си търсим будители. Не считам, че сега има будители, тъй като, в случай че е по този начин, това е много самоунизително. Колко време, какъв брой века ни трябват, с цел да се наспим, и какъв брой будители, с цел да ни разбудят? В момента будители няма по простата причина, че комерсиалният интерес и бруталната пазарна стопанска система изключват това някой да каже, че сега прави нещо единствено от патриотични и прочувствени съображения. Малко са тези културни дейци, които, като приказват за просвета, не загатват думата пари. Е, да де, само че будителите не са очаквали дотации, грантове от някакъв план, не са били храненици на фондации. Това е неудобството. Какво значи през днешния ден да си будител? Всеки футболист може да каже, че Христо Стоичков му е будител.
Будителството е характерно историческо събитие за време, когато в действителност българският етнос е бил в дълбока, да не кажем невежествена, само че анонимна давност. И се явяват тъкмо тези хора - учители, книжовници, които припомнят предишното, с цел да покажат, че откакто сме имали триумфи и победи в миналото, можем и в този момент. Както го е споделил Добри Чинтулов: Да бъдем отново каквито бяхме, свободни да се назовем!
Това е основата. А да се търсят в този момент будители, е просто смешно.
- Има ли въобще някой през днешния ден, който би тръгнал в борба в името на блян, на жанр и татковина?
-И такива хора нямаме, тъй като атмосферата е такава. Защо тези, които плачат за Македония, не отидат там да стават учители, свещеници, просветители или пък воеводи?! Много е елементарно отсам да се възмущават по какъв начин губим това и това. Нашите будители в миналото са били гневни, само че не са били тарикатски комерсиални потребители. Били са небогати хора, не са основавали фондация поради ползи.
- Доколко обезпокоителен е сривът и рецесията на престижи през днешния ден?
- По всякакви риалити стратегии и надпревари се вихрят невежи хора, които, уви, ние посрещаме и преценяме с почит. Впрочем това е международно събитие. Може ли да посочите през днешния ден престижи в областта на културата - писатели, художници, философи, мислители от ранга на тези преди? В момента има вакуум в международната просвета, при който следим поклонение пред подправени създателите. Това, че един публицист е доста постоянно издаван, още не е индикация, че е важен. Паисий не е издаван, само че той е татко на българското будителство и е популярен.
Впрочем неналичието на престижи е част от международната културно-политическа обстановка през днешния ден. Излиза, че тираните в политиката са по-значими, в сравнение с днешните шушумижки, еднаквости, които виждаме във властта. Те слизат от мерцедесите, ръкуват се, снимат се, редят баналности за демокрацията и международния ред. И ще бъдат забравени в мига, в който слязат от сцената.
- Може ли духовното да победи меркантилното, което господства в днешния свят?
- Никой не е дал формулировка какво е нематериалност. Никой не е споделил, че нравствен е този, който е безпаричен, само че още повече никой не е споделил, че нравствен е оня, който получава огромни възнаграждения. Духовността е скритата същина, интимна вътрешна природа на индивида. Когато един публицист си подвига вила от хонорар, това не значи, че духовността победи, само че и не значи, че писателят би трябвало наложително да е безпаричен.
Но не виждам през днешния ден значими персони в областта на културата - ректори, художници, които са небогати. Трябва да се разбере най-сетне, най-малко в този ден, че във връзка с обучение, просвета, просвета, парите са последното нещо, което би трябвало да одобряваме като знак за триумф.
Уважение за културни дейци, които не приказват за пари. За страдание обаче множеството от тях го вършат непрестанно, до момента в който обаче подлагат на критика продажността на политиците. Но един път докоснали политиката, тези културтрегери губят предходното си омерзение към парите.
- Трябва ли да се тормозим, че празникът Хелоуин, който предшества деня на будителите, е по-атрактивен, изключително за младите българи?
-Много обезпокоително е с каква поразителна лекост навлизат непознати нрави, празници, държания, изрази в нашия обичай. Преди години никой у нас не е чествал Хелоуин, макар че в нашата фолклорна просвета има сходни феномени - страшни приказки за злодеи, дяволи, караконджули.
Нахлуването и известността на Хелоуин през днешния ден демонстрира, че сме уязвими, че нямаме съпротивителни сили. Не виждам обаче нищо неприятно дечицата да ми чукнат на вратата и да ми желаят бонбони. Може да е непознато, само че е човешко. Не тук е паниката ни, тя е в имитациите на другите. Ние оставаме последователно с ужасяващото възприятие, че с изключение на чушкопека нищо друго не е българско! И по генезис, и като актуалност. Това е доста по-тревожно от Хелоуин!
Използването на думи като предизвиквам вместо стартирам не ни прави повече европейци. Европеизмът е нещо напълно друго! Ние на Балканите доста се оплакваме, че не ни ценят, не ни почитат, само че когато се докарваш пред другите, дискретно или намерено, си обект на леко или намерено пренебрежение. И губиш шанса да преодолееш вътрешното си възприятие за непълноценност.
- Ако прескочим от будителството в политиката - по какъв начин приемате трусовете във властта през днешния ден? Време ли е за смяна?
-Не проследявам актуалната политика, тъй като тя не е учредена на някакви минимални, в случай че не метафизичен, то най-малко идейни разлики. За мен това, което става през днешния ден, е просто комбина, съревнование сред разнообразни корпоративни, другарски и даже роднински кръгове. Писал съм за фигури като Гарибалди, Наполеон, Робеспиер и днешните ни политици не влизат в мярката ми за значителност.
- Какъв водач е необходим през днешния ден на България - Симеон Велики, Стефан Стамболов...?
-Нито един от мъртвите ни великани, тъй като не знаем по какъв начин те биха се държали в актуалния свят. Какво значи нов Левски, нов Христо Ботев? Вероятно няма да доживея, само че свято се надявам, че това тъмно безвремие и нищожество ще свърши. Това, което гледаме през днешния ден, е все едно България през 16-17. век, когато всички са били покорни. На това приличаме през днешния ден, духовно, манталитетно, мисловно, поведенчески. Всички са идентични, какво е това знамение! Най-привлекателната дума - народна власт, през днешния ден е толкоз девалвирана, че губи смисъла си, свежда се до някакви процедури, комитети, изборни операции. Изумяваме се по какъв начин по този начин, при толкоз народна власт, има толкоз огорчения, разочарования, беднотия.
Не имам вяра, че един ден ще настъпи всеобща доброта на нашата планета, само че малко повече достолепие ни е доста нужно.
Между двете международни войни България, страната неработоспособен на Балканите заради идиотщините на управниците си, излъчва брилянтна интелигенция. Не мога да допускам, че малко от тяхната кръв - биологическа и идейна, няма въпреки всичко да се появи, да възпроизведе нещо, с което, без да разширяваме границите си, без да сме най-великите на света, ще напомним, че след моменти на дълбоки огорчения, крушения, обърканост, още веднъж ставаме уважавана страна. Независимо дали сме били спътници, в предишното ни имаше нещо велико и то се дължи не на прославените ни генерали и офицери, а на това, което условно назоваваме българската интелигенция. Точно тя възроди България след унижението ни по време на Първата международна война.
Днес, за жалост, интелигенцията ни е много безлична и страхлива.
- Но въпреки всичко в нея ли виждате шанса за България?
-Ще се откри, ще се пръкне нещо - хибрид сред старомодната, постоянно вайкаща се, в миналото глезена от комунистическата власт интелигенция, и актуалния соросоиден хайлайф. От тях ще се пръкне прелестен хибрид в положителния смисъл на думата, каквито са били нашите предци. Ходели са в чужбина, само че са се прибирали оттова по българи. Днес е тъкмо противоположното.
Народен представител в три поредни Народни събрания. Носител на премията „ Голям Платонов Нобел на века " за 2002 година на Световната академия „ Платон ". Автор на 40 книги и над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски език.
- Къде е мястото на будителите през днешния ден? Защо този ден като че ли загуби ореола си?
-Един народ не може постоянно да търси и да чака нещо от будители. Самият факт, че имаме будители, обезпокоително свидетелства, че въпреки всичко, макар нашето тогавашно средновековно великолепие и книжовно величие, сме били в един чудноват и непонятен застой. Да не кажем незнание. Паисий Хилендарски споделя " О, неразумний юроде! ". А юрод значи, апропо, и малоумник, което загатва за тъмен интервал от нашата история. А да търсим в този момент нови будители, е много тягостно предвид на възторжените ни самохвалебствия във връзка с актуалното ни положение.
- Има ли въпреки всичко хора, които през днешния ден можем да назовем будители?
- Ако можем да назовем някои будители, тогава кои са спящите? Явно цялата нация спи, щом отново си търсим будители. Не считам, че сега има будители, тъй като, в случай че е по този начин, това е много самоунизително. Колко време, какъв брой века ни трябват, с цел да се наспим, и какъв брой будители, с цел да ни разбудят? В момента будители няма по простата причина, че комерсиалният интерес и бруталната пазарна стопанска система изключват това някой да каже, че сега прави нещо единствено от патриотични и прочувствени съображения. Малко са тези културни дейци, които, като приказват за просвета, не загатват думата пари. Е, да де, само че будителите не са очаквали дотации, грантове от някакъв план, не са били храненици на фондации. Това е неудобството. Какво значи през днешния ден да си будител? Всеки футболист може да каже, че Христо Стоичков му е будител.
Будителството е характерно историческо събитие за време, когато в действителност българският етнос е бил в дълбока, да не кажем невежествена, само че анонимна давност. И се явяват тъкмо тези хора - учители, книжовници, които припомнят предишното, с цел да покажат, че откакто сме имали триумфи и победи в миналото, можем и в този момент. Както го е споделил Добри Чинтулов: Да бъдем отново каквито бяхме, свободни да се назовем!
Това е основата. А да се търсят в този момент будители, е просто смешно.
- Има ли въобще някой през днешния ден, който би тръгнал в борба в името на блян, на жанр и татковина?
-И такива хора нямаме, тъй като атмосферата е такава. Защо тези, които плачат за Македония, не отидат там да стават учители, свещеници, просветители или пък воеводи?! Много е елементарно отсам да се възмущават по какъв начин губим това и това. Нашите будители в миналото са били гневни, само че не са били тарикатски комерсиални потребители. Били са небогати хора, не са основавали фондация поради ползи.
- Доколко обезпокоителен е сривът и рецесията на престижи през днешния ден?
- По всякакви риалити стратегии и надпревари се вихрят невежи хора, които, уви, ние посрещаме и преценяме с почит. Впрочем това е международно събитие. Може ли да посочите през днешния ден престижи в областта на културата - писатели, художници, философи, мислители от ранга на тези преди? В момента има вакуум в международната просвета, при който следим поклонение пред подправени създателите. Това, че един публицист е доста постоянно издаван, още не е индикация, че е важен. Паисий не е издаван, само че той е татко на българското будителство и е популярен.
Впрочем неналичието на престижи е част от международната културно-политическа обстановка през днешния ден. Излиза, че тираните в политиката са по-значими, в сравнение с днешните шушумижки, еднаквости, които виждаме във властта. Те слизат от мерцедесите, ръкуват се, снимат се, редят баналности за демокрацията и международния ред. И ще бъдат забравени в мига, в който слязат от сцената.
- Може ли духовното да победи меркантилното, което господства в днешния свят?
- Никой не е дал формулировка какво е нематериалност. Никой не е споделил, че нравствен е този, който е безпаричен, само че още повече никой не е споделил, че нравствен е оня, който получава огромни възнаграждения. Духовността е скритата същина, интимна вътрешна природа на индивида. Когато един публицист си подвига вила от хонорар, това не значи, че духовността победи, само че и не значи, че писателят би трябвало наложително да е безпаричен.
Но не виждам през днешния ден значими персони в областта на културата - ректори, художници, които са небогати. Трябва да се разбере най-сетне, най-малко в този ден, че във връзка с обучение, просвета, просвета, парите са последното нещо, което би трябвало да одобряваме като знак за триумф.
Уважение за културни дейци, които не приказват за пари. За страдание обаче множеството от тях го вършат непрестанно, до момента в който обаче подлагат на критика продажността на политиците. Но един път докоснали политиката, тези културтрегери губят предходното си омерзение към парите.
- Трябва ли да се тормозим, че празникът Хелоуин, който предшества деня на будителите, е по-атрактивен, изключително за младите българи?
-Много обезпокоително е с каква поразителна лекост навлизат непознати нрави, празници, държания, изрази в нашия обичай. Преди години никой у нас не е чествал Хелоуин, макар че в нашата фолклорна просвета има сходни феномени - страшни приказки за злодеи, дяволи, караконджули.
Нахлуването и известността на Хелоуин през днешния ден демонстрира, че сме уязвими, че нямаме съпротивителни сили. Не виждам обаче нищо неприятно дечицата да ми чукнат на вратата и да ми желаят бонбони. Може да е непознато, само че е човешко. Не тук е паниката ни, тя е в имитациите на другите. Ние оставаме последователно с ужасяващото възприятие, че с изключение на чушкопека нищо друго не е българско! И по генезис, и като актуалност. Това е доста по-тревожно от Хелоуин!
Използването на думи като предизвиквам вместо стартирам не ни прави повече европейци. Европеизмът е нещо напълно друго! Ние на Балканите доста се оплакваме, че не ни ценят, не ни почитат, само че когато се докарваш пред другите, дискретно или намерено, си обект на леко или намерено пренебрежение. И губиш шанса да преодолееш вътрешното си възприятие за непълноценност.
- Ако прескочим от будителството в политиката - по какъв начин приемате трусовете във властта през днешния ден? Време ли е за смяна?
-Не проследявам актуалната политика, тъй като тя не е учредена на някакви минимални, в случай че не метафизичен, то най-малко идейни разлики. За мен това, което става през днешния ден, е просто комбина, съревнование сред разнообразни корпоративни, другарски и даже роднински кръгове. Писал съм за фигури като Гарибалди, Наполеон, Робеспиер и днешните ни политици не влизат в мярката ми за значителност.
- Какъв водач е необходим през днешния ден на България - Симеон Велики, Стефан Стамболов...?
-Нито един от мъртвите ни великани, тъй като не знаем по какъв начин те биха се държали в актуалния свят. Какво значи нов Левски, нов Христо Ботев? Вероятно няма да доживея, само че свято се надявам, че това тъмно безвремие и нищожество ще свърши. Това, което гледаме през днешния ден, е все едно България през 16-17. век, когато всички са били покорни. На това приличаме през днешния ден, духовно, манталитетно, мисловно, поведенчески. Всички са идентични, какво е това знамение! Най-привлекателната дума - народна власт, през днешния ден е толкоз девалвирана, че губи смисъла си, свежда се до някакви процедури, комитети, изборни операции. Изумяваме се по какъв начин по този начин, при толкоз народна власт, има толкоз огорчения, разочарования, беднотия.
Не имам вяра, че един ден ще настъпи всеобща доброта на нашата планета, само че малко повече достолепие ни е доста нужно.
Между двете международни войни България, страната неработоспособен на Балканите заради идиотщините на управниците си, излъчва брилянтна интелигенция. Не мога да допускам, че малко от тяхната кръв - биологическа и идейна, няма въпреки всичко да се появи, да възпроизведе нещо, с което, без да разширяваме границите си, без да сме най-великите на света, ще напомним, че след моменти на дълбоки огорчения, крушения, обърканост, още веднъж ставаме уважавана страна. Независимо дали сме били спътници, в предишното ни имаше нещо велико и то се дължи не на прославените ни генерали и офицери, а на това, което условно назоваваме българската интелигенция. Точно тя възроди България след унижението ни по време на Първата международна война.
Днес, за жалост, интелигенцията ни е много безлична и страхлива.
- Но въпреки всичко в нея ли виждате шанса за България?
-Ще се откри, ще се пръкне нещо - хибрид сред старомодната, постоянно вайкаща се, в миналото глезена от комунистическата власт интелигенция, и актуалния соросоиден хайлайф. От тях ще се пръкне прелестен хибрид в положителния смисъл на думата, каквито са били нашите предци. Ходели са в чужбина, само че са се прибирали оттова по българи. Днес е тъкмо противоположното.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ