Андрей Ковачев: Нужна е държавна политика за историческите ни общности по света
Андрей Ковачев, началник на българската делегация и заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус " " Това е България ".
- Защо албанският министър председател Еди Рама продължава с внушенията, че България е блокирала участието на Албания в Европейски съюз? Наш посетител е Андрей Ковачев – началник на българската делегация, заместник-председател на Групата на Европейската национална партия в Европейския парламент и специалист по политиката и по събитията на Балканите. Защо непрекъснато би трябвало да се вади името на България като спънка за европейското бъдеще на Западните Балкани? Какво пречим на водачите на тези страни?
- Първо съгласно мен би трябвало доста ясно да очертаем какви са връзките сред България и Албания в исторически проект и в актуалния свят. В исторически проект ние постоянно сме си сътрудничили, имали сме доста добра съгласуваност на битката против окупацията, сръбската окупация тогава на кралството на сърбите, словените и хърватите, и бих споделил постоянно сме били на една и съща позиция. Нека да не забравяме, че партията на Еди Рама скрито и с опозицията, само че главно партията на Еди Рама поддържа за първи път признаването на историческите български общности в Мала Преспа, Гора и са приети като такива в Република Албания. Ние и в актуалния свят продължаваме да бъдем сътрудници и да бъдем близки по всички тематики, които ни вълнуват – евроинтеграцията, несъмнено, участието в НАТО, опълчването на пропагандата, идваща от Русия. Така. Това е от една страна. Но въпреки това, несъмнено, особено за премиера Еди Рама е, че той е много пряк в изрече си, по някой път прави за хора, които не го познават, странни изявления. Аз изслушах цялото негово изявление, 23 минути в Стратегическия конгрес в Блед, който се състоя. Между другото, нямаше огромна разлика сред скечове на някой актьор, той самият споделя, че е актьор – имаше доста смях в залата, той напряко може да взе участие в някое комедийно шоу. И незабавно се свързах с Еди Рама в сряда следобяд, той сподели, че в никакъв случай не е изричал тези думи непосредствено – че България е тази, която осем години е спъвала Албания. Направи и туит в " Туитър “. И аз в действителност считам, че ние би трябвало да преодолеем тези, бих споделил, закачки, тъй като ние имаме доста по-важна тематика с Албания. Това са нашите исторически общности там, които би трябвало да бъдат подкрепени. Тук България би трябвало да свърши тази работа, финансово и по всевъзможен метод, също по този начин и с тези, които желаят да получат българското поданство и имат право на това да го получат по-бързо, да подадем ръка на нашите сънародници, които живеят в Република Албания, и да имаме допустимо най-хубави връзки с Република Албания, а да не се вторачваме в действителност в скечовете, които за жалост Еди Рама от време на време прави.
- С това може би да си разбираем и острата реакция на българското Министерство на външните работи, с която е осъдило неговите изказвания. Безспорно, след неговия туит, който както разбирам, се дължи и на вашия диалог в сряда следобяд, картината малко се прояснява, само че по този начин или другояче, закачката е задявка, а думите са казани. Понякога във Външно министерство възприемат нещата без доста възприятие за комизъм, изключително когато те засягат достолепието на страната ни.
- Абсолютно вярно. Но отново споделям, ние сме в голям дълг. Многократно и при вас съм го казвал – ние какво вършим за нашите исторически български общности там? Г-жо Събчева, какво вършим ние? Колко средства отделихме? Колко пъти отидоха български политици или който и да било там в албанска Гора, в Корча, в по-малките обитаеми места, където съвсем няма път, доста мъчно проходими са пътищата? Колко компютри дадохме, какъв брой коли за спешна помощ, какъв брой пожарни? Аз го споделям особено, тъй като Милен Врабевски го направи, той подарява от личните си средства, само че българската страна би трябвало да прави тези неща, неведнъж повече, в сравнение с който и да било български родолюбец като Милен Врабевски. И по тази причина се нервирам. Да, ние с право се ядосваме на такива скечове, само че какво вършим ние като българска страна? И това е рецензия и самооценка и към нас, че не отделяме задоволително финансов запас за нашите исторически общности с най-различни оправдания, които не считам, че са годни, тъй като една Република Северна Македония с извънредно дребен БВП спрямо България отделя за тяхната връзка и агитация, без да се съпоставяме и без да има потребност да се съпоставяме. Може би беше погрешно, че го споделих по този начин, само че ние би трябвало да отделяме финансов запас и да имаме доста по-сериозна политика към нашите български исторически общности и несъмнено, този бих споделил смехотворен закон, който имаме за българското поданство – би трябвало най-сетне да бъде изменен, да не наскърбяваме нашите сънародници, доста по-бързо да получават това поданство, несъмнено, обществено обаче, пред знамето, пред герба, със опазване на институционалната памет, с гласност, с името, кой получава българското поданство, което не е срамно, а е мотив за горделивост.
- Говорейки за Албания, не можем да пропуснем и Северна Македония. Това, че ние осъществихме нужната, изисквана, предстояща от нас поддръжка за старта на нейното европейско участие, като че ли не се отрази доста на връзките към страната ни. Защо? Оставаме с горчивото чувство, че сме създали следващата жертва за наша сметка.
- Не считам по този начин. Ние доста ясно застанахме зад така наречен " френско предложение “, което включва и контракта от 2017 година дружно с протоколите към него. И двата протокола, които съществуват, те са неразривна част от преговорната рамка, колкото и в Скопие да се пробват да го заметат под килима, и няма по какъв начин да има прогрес, в случай че няма прогрес и по тези значими освен за България, аз мисля, че те би трябвало да са значими за всеки демократ въпроси – недискриминация, свободното изложение на своята етническа еднаквост на всеки жител на Република Северна Македония, отстранен риск от ненавист, от някакви огромни проблеми на работното място, от обиди в учебно заведение. Тези неща би трябвало да бъдат преодолени. А включването на българите в Конституцията е като гаранция, че те ще бъдат интегрирани, че няма да има проблем, както е до момента, да получат кариерно развиване в държавната администрация, в локалната администрация, в полицията, в прокуратурата, в правосъдната система, където и да било. В момента има нула намерено заявяващи своята българска еднаквост жители на Република Северна Македония. Защо е по този начин – тъй като това е рисково. Ако той признае на работното място, че се усеща българин, това е огромен проблем и няма по какъв начин да имаме пълновръстен член на Европейския съюз, където е проблем да заявиш своята българска етническа еднаквост обществено и в случай че я заявиш, да имаш проблеми от това. Затова и напредъкът по всички тези тематики – недискриминация, понижаване на говора на омразата, включването на българите в Конституцията, учебниците и смяна в историческите разкази, връщането към обективния прочит на историята, учредено на достоверните документи от съответната ера, обстоятелства, документи и мемоари, както е записано в контракта, работата на тази мултидисциплинарна комисия, която за жалост беше извънредно мудна по политически аргументи или от боязън от страна на историчарите от Скопие, че те ще бъдат подложени на линч, в случай че одобряват историческите обстоятелства такива, каквито са, или към съответния исторически миг по какъв начин се одобряват. Това е академична просвета въпреки всичко, историята не може да бъде употребена политически, макар че е употребена неведнъж, само че в този момент сме се разбрали, че тя би трябвало да бъде академична просвета и би трябвало да се основава на съответните исторически извори. Така е записано в контракта. Това са хора, които са от университетския свят, те би трябвало да се придържат единствено и извънредно към написаните достоверни исторически извори, а не към интерпретацията, която по политически аргументи по-късно в десетилетията е била господстваща.
- Г-н Ковачев, вие виждате ли по тези договорености в Северна Македония да имат някакъв прогрес? Вече месеци минаха от подписването на контракта и протоколите и от там не чуваме положителни вести.
- За страдание, няма задоволително смелост, няма задоволително предпочитание това да се случи, тъй като страхът е голям. Страхът, че тази тематика се употребява от опозицията за печелене на избори или страхът, че Християн Мицкоски ще получи болшинство при идващите парламентарни избори там сковава и Ковачевски, и Османи, и всички други политически участници да не могат да създадат неща, които би трябвало в друга конюнктура да са напълно естествени, да нямаме никакъв проблем в това, че тези, които желаят да се заявяват като българи, които се усещат българи, да нямат от тази тяхна постъпка отрицателни последствия в тяхната кариера, в образованието, в намирането на работа, в живота в обитаемото място, където се намират, да не бъдат посочени с пръст, да не бъдат обиждани, да не са под боязън, че нещо може да им се случи, да не бъдат подпалвани, както се случи в Битоля с Българския културен клуб " Иван Михайлов “, да не бъдат говорени ужасяващи неща и безусловно историческо деформиране за това какви са историческите фигури. Дори се стигна до там, че държавното управление одобри промени в законодателни нормативни актове за това, че би трябвало да има някакъв тип цензурна комисия, втора историческа комисия, която да дава позволение каква историческа персона имат право жителите да изберат за собствен патрон надлежно на културния клуб, който са решили да основат.
- Не ни дава огромен оптимизъм протичащото се в Северна Македония. И докога ще продължи това със съпътстващия боязън? До изборите? А в случай че на тях завоюва Християн Мицкоски, който още занапред се е заканил да денонсира както този контракт, по този начин и Преспанския, какво се случва?
- Много тъжно. И аз не съм огромен оптимист за това, че ще се случи бързо. Много от нашите сътрудници там споделят, че това би трябвало да бъде дълъг постепенен развой и не можело бързо да се случи, само че въпреки всичко минаха 30 и няколко години. Колко дълго да бъде това нещо? И постоянно когато се самоспират двете страни, няма по какъв начин да стартира дори този постепенен развой или ще бъде задушен. Защото той стартира през 2017 година, спомняте си доста добре, със Зоран Заев имахме доста позитивно развиване първоначално и по-късно и той беше очевидно изплашен или застрашен да спре този развой. За страдание е по този начин. Ние би трябвало да продължим да бъдем, както сме демократи, европейци, да подкрепяме европейската интеграция на Западните Балкани, да подкрепяме обаче и това – малко да се върна отново към тематиката, нашите исторически етнически общности на Балканите и да призоваваме за съблюдаване на съществени демократични и европейски полезности, каквито са дискриминирането и ограничението на говора на омразата.
- На вас ви следва пътешестване за честванията по случай 100 години на Македонската патриотична организация. Те ще се състоят във Форт Уайн, Индиана. За какво ще говорите там?
- Ще представям България, несъмнено, като българин, само че от държавното управление или от държавните органи в България нямам визия дали ще участва някой. Знам, че нашият общоприет консул ще бъде там, само че колкото се може повече българско наличие там е доста добре. Това е най-старата мигрантска организация на македонските българи от Вардарска и Егейска Македония, които бягат от сръбската окупация, от другата страна, в Гърция – и от гръцки репресии, и основават Македонската патриотична организация във Форт Уейн през 1922 година, и отстояват с доста възторг своя български генезис. Основават десетки македоно-български клубове и културни сдружения, секции на Македонската патриотична организация из Съединени американски щати и Канада. Българската страна и тук би трябвало повече да подкрепи Македонската патриотична организация в Съединени американски щати и в Канада. Аз през 2012 година бях на една от конвенциите в Питсбърг, в този момент имам достойнството и удоволствието да съставлявам Европейската национална партия и като българин, несъмнено, и България на тази юбилейна 100-годишна спогодба. Ще се срещна с доста другари и познати както от " Македонска естрада “, по този начин и от Централния комитет на Македонската патриотична организация. Надявам се да бъдат в действителност забавни и за България дни през този уикенд.
- А какво е мястото на Македонската патриотична организация в американското общество?
- В последните 100 години – аз съм разглеждал доста от архивите и съм видял какви събития са правели те, имали са неведнъж и приветствени адреси от президенти на Съединени американски щати, сенатори, конгресмени, правили са доста сбирки, културни, кулинарни, танци. Броевете на " Македонска естрада “, които апропо до 1990 година са на български език, на остарелия правопис преди 1945 година, който променят комунистите. След 1990 година към този момент второ, трето, четвърто потомство от емигрантите от Вардарска и Егейска Македония на британски език издава " Македонска естрада “. Те са се отдали на запазването на своята културна, езикова традиция. Между другото, попадна ми преди няколко дни един апел на женската организация на Македонската патриотична организация преди 50 години, на 50-годишнината, където те приканват дамите от целия свят да им оказват помощ да запазят своя език, особено пишат " българския език “ в поробена Югославия, от комунистите Югославия. Един от главните на остарелия президент на Македонската патриотична организация Филе Дамов, който е на 96 години и се надявам, че ще бъде допустимо – най-малко по този начин чух, че ще бъде и той във Форт Уейн, само че главен принцип на тази организация е антикомунизмът. Те са потърпевши извънредно доста от комунистическите репресии на Титова Югославия.
- Като ви чувам, за следващ път се връщам на вашата теза, която неведнъж сме обсъждали в диалози в " Това е България “ и ще продължим да го вършим, за нуждата от българска държавна политика по отношение на нашите общности по света.
- Абсолютно наложително е да имаме такава политика, само че която да не бъде единствено листове хартия, а да бъде подплатена със сериозен финансов запас.
Цоня Събчева
- Защо албанският министър председател Еди Рама продължава с внушенията, че България е блокирала участието на Албания в Европейски съюз? Наш посетител е Андрей Ковачев – началник на българската делегация, заместник-председател на Групата на Европейската национална партия в Европейския парламент и специалист по политиката и по събитията на Балканите. Защо непрекъснато би трябвало да се вади името на България като спънка за европейското бъдеще на Западните Балкани? Какво пречим на водачите на тези страни?
- Първо съгласно мен би трябвало доста ясно да очертаем какви са връзките сред България и Албания в исторически проект и в актуалния свят. В исторически проект ние постоянно сме си сътрудничили, имали сме доста добра съгласуваност на битката против окупацията, сръбската окупация тогава на кралството на сърбите, словените и хърватите, и бих споделил постоянно сме били на една и съща позиция. Нека да не забравяме, че партията на Еди Рама скрито и с опозицията, само че главно партията на Еди Рама поддържа за първи път признаването на историческите български общности в Мала Преспа, Гора и са приети като такива в Република Албания. Ние и в актуалния свят продължаваме да бъдем сътрудници и да бъдем близки по всички тематики, които ни вълнуват – евроинтеграцията, несъмнено, участието в НАТО, опълчването на пропагандата, идваща от Русия. Така. Това е от една страна. Но въпреки това, несъмнено, особено за премиера Еди Рама е, че той е много пряк в изрече си, по някой път прави за хора, които не го познават, странни изявления. Аз изслушах цялото негово изявление, 23 минути в Стратегическия конгрес в Блед, който се състоя. Между другото, нямаше огромна разлика сред скечове на някой актьор, той самият споделя, че е актьор – имаше доста смях в залата, той напряко може да взе участие в някое комедийно шоу. И незабавно се свързах с Еди Рама в сряда следобяд, той сподели, че в никакъв случай не е изричал тези думи непосредствено – че България е тази, която осем години е спъвала Албания. Направи и туит в " Туитър “. И аз в действителност считам, че ние би трябвало да преодолеем тези, бих споделил, закачки, тъй като ние имаме доста по-важна тематика с Албания. Това са нашите исторически общности там, които би трябвало да бъдат подкрепени. Тук България би трябвало да свърши тази работа, финансово и по всевъзможен метод, също по този начин и с тези, които желаят да получат българското поданство и имат право на това да го получат по-бързо, да подадем ръка на нашите сънародници, които живеят в Република Албания, и да имаме допустимо най-хубави връзки с Република Албания, а да не се вторачваме в действителност в скечовете, които за жалост Еди Рама от време на време прави.
- С това може би да си разбираем и острата реакция на българското Министерство на външните работи, с която е осъдило неговите изказвания. Безспорно, след неговия туит, който както разбирам, се дължи и на вашия диалог в сряда следобяд, картината малко се прояснява, само че по този начин или другояче, закачката е задявка, а думите са казани. Понякога във Външно министерство възприемат нещата без доста възприятие за комизъм, изключително когато те засягат достолепието на страната ни.
- Абсолютно вярно. Но отново споделям, ние сме в голям дълг. Многократно и при вас съм го казвал – ние какво вършим за нашите исторически български общности там? Г-жо Събчева, какво вършим ние? Колко средства отделихме? Колко пъти отидоха български политици или който и да било там в албанска Гора, в Корча, в по-малките обитаеми места, където съвсем няма път, доста мъчно проходими са пътищата? Колко компютри дадохме, какъв брой коли за спешна помощ, какъв брой пожарни? Аз го споделям особено, тъй като Милен Врабевски го направи, той подарява от личните си средства, само че българската страна би трябвало да прави тези неща, неведнъж повече, в сравнение с който и да било български родолюбец като Милен Врабевски. И по тази причина се нервирам. Да, ние с право се ядосваме на такива скечове, само че какво вършим ние като българска страна? И това е рецензия и самооценка и към нас, че не отделяме задоволително финансов запас за нашите исторически общности с най-различни оправдания, които не считам, че са годни, тъй като една Република Северна Македония с извънредно дребен БВП спрямо България отделя за тяхната връзка и агитация, без да се съпоставяме и без да има потребност да се съпоставяме. Може би беше погрешно, че го споделих по този начин, само че ние би трябвало да отделяме финансов запас и да имаме доста по-сериозна политика към нашите български исторически общности и несъмнено, този бих споделил смехотворен закон, който имаме за българското поданство – би трябвало най-сетне да бъде изменен, да не наскърбяваме нашите сънародници, доста по-бързо да получават това поданство, несъмнено, обществено обаче, пред знамето, пред герба, със опазване на институционалната памет, с гласност, с името, кой получава българското поданство, което не е срамно, а е мотив за горделивост.
- Говорейки за Албания, не можем да пропуснем и Северна Македония. Това, че ние осъществихме нужната, изисквана, предстояща от нас поддръжка за старта на нейното европейско участие, като че ли не се отрази доста на връзките към страната ни. Защо? Оставаме с горчивото чувство, че сме създали следващата жертва за наша сметка.
- Не считам по този начин. Ние доста ясно застанахме зад така наречен " френско предложение “, което включва и контракта от 2017 година дружно с протоколите към него. И двата протокола, които съществуват, те са неразривна част от преговорната рамка, колкото и в Скопие да се пробват да го заметат под килима, и няма по какъв начин да има прогрес, в случай че няма прогрес и по тези значими освен за България, аз мисля, че те би трябвало да са значими за всеки демократ въпроси – недискриминация, свободното изложение на своята етническа еднаквост на всеки жител на Република Северна Македония, отстранен риск от ненавист, от някакви огромни проблеми на работното място, от обиди в учебно заведение. Тези неща би трябвало да бъдат преодолени. А включването на българите в Конституцията е като гаранция, че те ще бъдат интегрирани, че няма да има проблем, както е до момента, да получат кариерно развиване в държавната администрация, в локалната администрация, в полицията, в прокуратурата, в правосъдната система, където и да било. В момента има нула намерено заявяващи своята българска еднаквост жители на Република Северна Македония. Защо е по този начин – тъй като това е рисково. Ако той признае на работното място, че се усеща българин, това е огромен проблем и няма по какъв начин да имаме пълновръстен член на Европейския съюз, където е проблем да заявиш своята българска етническа еднаквост обществено и в случай че я заявиш, да имаш проблеми от това. Затова и напредъкът по всички тези тематики – недискриминация, понижаване на говора на омразата, включването на българите в Конституцията, учебниците и смяна в историческите разкази, връщането към обективния прочит на историята, учредено на достоверните документи от съответната ера, обстоятелства, документи и мемоари, както е записано в контракта, работата на тази мултидисциплинарна комисия, която за жалост беше извънредно мудна по политически аргументи или от боязън от страна на историчарите от Скопие, че те ще бъдат подложени на линч, в случай че одобряват историческите обстоятелства такива, каквито са, или към съответния исторически миг по какъв начин се одобряват. Това е академична просвета въпреки всичко, историята не може да бъде употребена политически, макар че е употребена неведнъж, само че в този момент сме се разбрали, че тя би трябвало да бъде академична просвета и би трябвало да се основава на съответните исторически извори. Така е записано в контракта. Това са хора, които са от университетския свят, те би трябвало да се придържат единствено и извънредно към написаните достоверни исторически извори, а не към интерпретацията, която по политически аргументи по-късно в десетилетията е била господстваща.
- Г-н Ковачев, вие виждате ли по тези договорености в Северна Македония да имат някакъв прогрес? Вече месеци минаха от подписването на контракта и протоколите и от там не чуваме положителни вести.
- За страдание, няма задоволително смелост, няма задоволително предпочитание това да се случи, тъй като страхът е голям. Страхът, че тази тематика се употребява от опозицията за печелене на избори или страхът, че Християн Мицкоски ще получи болшинство при идващите парламентарни избори там сковава и Ковачевски, и Османи, и всички други политически участници да не могат да създадат неща, които би трябвало в друга конюнктура да са напълно естествени, да нямаме никакъв проблем в това, че тези, които желаят да се заявяват като българи, които се усещат българи, да нямат от тази тяхна постъпка отрицателни последствия в тяхната кариера, в образованието, в намирането на работа, в живота в обитаемото място, където се намират, да не бъдат посочени с пръст, да не бъдат обиждани, да не са под боязън, че нещо може да им се случи, да не бъдат подпалвани, както се случи в Битоля с Българския културен клуб " Иван Михайлов “, да не бъдат говорени ужасяващи неща и безусловно историческо деформиране за това какви са историческите фигури. Дори се стигна до там, че държавното управление одобри промени в законодателни нормативни актове за това, че би трябвало да има някакъв тип цензурна комисия, втора историческа комисия, която да дава позволение каква историческа персона имат право жителите да изберат за собствен патрон надлежно на културния клуб, който са решили да основат.
- Не ни дава огромен оптимизъм протичащото се в Северна Македония. И докога ще продължи това със съпътстващия боязън? До изборите? А в случай че на тях завоюва Християн Мицкоски, който още занапред се е заканил да денонсира както този контракт, по този начин и Преспанския, какво се случва?
- Много тъжно. И аз не съм огромен оптимист за това, че ще се случи бързо. Много от нашите сътрудници там споделят, че това би трябвало да бъде дълъг постепенен развой и не можело бързо да се случи, само че въпреки всичко минаха 30 и няколко години. Колко дълго да бъде това нещо? И постоянно когато се самоспират двете страни, няма по какъв начин да стартира дори този постепенен развой или ще бъде задушен. Защото той стартира през 2017 година, спомняте си доста добре, със Зоран Заев имахме доста позитивно развиване първоначално и по-късно и той беше очевидно изплашен или застрашен да спре този развой. За страдание е по този начин. Ние би трябвало да продължим да бъдем, както сме демократи, европейци, да подкрепяме европейската интеграция на Западните Балкани, да подкрепяме обаче и това – малко да се върна отново към тематиката, нашите исторически етнически общности на Балканите и да призоваваме за съблюдаване на съществени демократични и европейски полезности, каквито са дискриминирането и ограничението на говора на омразата.
- На вас ви следва пътешестване за честванията по случай 100 години на Македонската патриотична организация. Те ще се състоят във Форт Уайн, Индиана. За какво ще говорите там?
- Ще представям България, несъмнено, като българин, само че от държавното управление или от държавните органи в България нямам визия дали ще участва някой. Знам, че нашият общоприет консул ще бъде там, само че колкото се може повече българско наличие там е доста добре. Това е най-старата мигрантска организация на македонските българи от Вардарска и Егейска Македония, които бягат от сръбската окупация, от другата страна, в Гърция – и от гръцки репресии, и основават Македонската патриотична организация във Форт Уейн през 1922 година, и отстояват с доста възторг своя български генезис. Основават десетки македоно-български клубове и културни сдружения, секции на Македонската патриотична организация из Съединени американски щати и Канада. Българската страна и тук би трябвало повече да подкрепи Македонската патриотична организация в Съединени американски щати и в Канада. Аз през 2012 година бях на една от конвенциите в Питсбърг, в този момент имам достойнството и удоволствието да съставлявам Европейската национална партия и като българин, несъмнено, и България на тази юбилейна 100-годишна спогодба. Ще се срещна с доста другари и познати както от " Македонска естрада “, по този начин и от Централния комитет на Македонската патриотична организация. Надявам се да бъдат в действителност забавни и за България дни през този уикенд.
- А какво е мястото на Македонската патриотична организация в американското общество?
- В последните 100 години – аз съм разглеждал доста от архивите и съм видял какви събития са правели те, имали са неведнъж и приветствени адреси от президенти на Съединени американски щати, сенатори, конгресмени, правили са доста сбирки, културни, кулинарни, танци. Броевете на " Македонска естрада “, които апропо до 1990 година са на български език, на остарелия правопис преди 1945 година, който променят комунистите. След 1990 година към този момент второ, трето, четвърто потомство от емигрантите от Вардарска и Егейска Македония на британски език издава " Македонска естрада “. Те са се отдали на запазването на своята културна, езикова традиция. Между другото, попадна ми преди няколко дни един апел на женската организация на Македонската патриотична организация преди 50 години, на 50-годишнината, където те приканват дамите от целия свят да им оказват помощ да запазят своя език, особено пишат " българския език “ в поробена Югославия, от комунистите Югославия. Един от главните на остарелия президент на Македонската патриотична организация Филе Дамов, който е на 96 години и се надявам, че ще бъде допустимо – най-малко по този начин чух, че ще бъде и той във Форт Уейн, само че главен принцип на тази организация е антикомунизмът. Те са потърпевши извънредно доста от комунистическите репресии на Титова Югославия.
- Като ви чувам, за следващ път се връщам на вашата теза, която неведнъж сме обсъждали в диалози в " Това е България “ и ще продължим да го вършим, за нуждата от българска държавна политика по отношение на нашите общности по света.
- Абсолютно наложително е да имаме такава политика, само че която да не бъде единствено листове хартия, а да бъде подплатена със сериозен финансов запас.
Цоня Събчева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ