Разрухата на европейското изкуство напълни света с идиоти
Андрей Кончаловски
„ Аз съм богат, тъй като светът е цялостен с идиоти “ Салвадор Дали...
Преди петнайсет години незнайният англичанин Деймиън Хърст купува с парите си мъртва акула и я транспортира до Лондон против 5 000 паунда. Хвърля натрупа на акулата в стъклен куб и го цялостни с формалдехид. Нарича работата си (забележете, името би трябвало сигурно да е съобразително – А.К.) „ Физическата неспособност за гибел в съзнанието на живия “...
През 2004 година тази работа е купена за 12 милиона $ от американски колекционер, който я подарява на нюйоркски музей. Откупуването незабавно подрежда Хърст измежду най-скъпите актьори в историята, дружно с Кандински, Малевич и Джаспър Джоунс...
Най-интересното е, че хората пишат за тази измамническа интервенция, която няма нищо общо с изкуството, а Хърст се снабдява със славата на „ супер фешън “ артикул на модерната английска просвета...
Не обвинявам Хърст – за мнозина през днешния ден парите са по-важни от художествената стойност. Хърст е популярен предприемач: номерът с натрупа на акулата може да влезе в учебниците по маркетинг. Иска ми се да се надявам, че британецът се е опитал почтено да разбере дали хората имат здрав разсъдък. Но открих, че Дали е бил прав: множеството от феновете на модерното изкуство са кретени...
А цената на „ шедьоврите “ на Хърст (разфасовани свински трупове, кравешки глави с кожа и т.н.) го потвърждава. Не се колебая, че Хърст осъзнава, че ТОВА не е изкуство – учил е в Академията за изящни изкуства. Нека разберем за какво ТОВА не е изкуство. През хилядолетната история на цивилизацията развиването на изкуството е минало през разнообразни стадии, само че те имат няколко общи характерности.
На какво би трябвало да дава отговор изкуството?
Четири условия. Първото е гений, подарък от Бога... Артистът изпитва възприятие и ни го предава в артистична форма. Както споделя Толстой, „ Изкуството е обръщение на възприятията “...
Без способността да усеща актьорът просто не съществува. Мисля, че великият Пушкин, в случай че беше хомосексуален, нямаше да може да напише толкоз доста любовни стихове...
Страдания, смях и смут – като маски на антична покруса – тези усеща образуват основата на изкуството...
Истинските творби на изкуството нямат потребност от спомагателни думи – имената им са елементарни: „ Мона Лиза “, „ Давид “, „ Война и мир “, „ Героична симфония “....
А обясненията на някакъв „ Черен квадрат “ заемат стотици страници...
Но възприятието не е задоволително, би трябвало да си в положение да го изразиш. Затова, вещината е второто изискване за съществуването на изкуство. И в случай че геният е по рождение, то майсторството е непрекъснат труд. Поради това един популярен актьор, даже и в случай че е талант, би трябвало да работи интензивно, с цел да овладее занаята. Китайците уверено имат вяра, че същинският занаятчия може да се роди единствено в пето потомство.
Третият белег на същинското произведение на изкуството е шерването на чувството за хубост. Чрез изкуството ние съумяваме да забележим Красотата. Човекът постоянно е бил зависим на хубостта на природата, звуците, облиците... В работата на огромните актьори изрично има някаква висока, идеална цел. Както споделя Татяна Толстая, „ Понякога художникът съумява да се изправи на пръсти и да види за момент едно и също нещо – немислимото и Великото... “
И четвъртото изискване за съществуването на изкуството е
благосъстоянието на културните асоциации
От най-старите епици до постимпресионистите, цялото европейско изкуство е богато на разнообразни асоциации с легенди, вековни културни архетипи и обичаи. До средата на 20-и век артистите не са търсили да основат произведение отвън традицията. Можеш да се „ бориш “ против традициите, когато знаеш с КОГО имаш работа, разбираш го. Познаването на традициите и способността да погледнеш към тях по нов метод основава велики творби на изкуството. Ако погледнете творбите на великия италианец Микеланджело Буонароти, ще разпознаете в тях древногръцкия ваятел Фидий. Художникът новатор Франсис Бейкън е разбирал каква традиция в изкуството „ унищожава “, пародирайки Веласкес...
Европейското изкуство беше разрушено от постмодернизма, който от средата на 20-и век се пробва да се освободи от традициите и да ги не помни... Да си спомним у Маяковски: „ Аз храча на мрамора леден и слизест, за тоновете бронз не давам грош... “
Та, по този начин наречената „ мъртва акула “ на Хърст не среща нито едно от гореспоменатите условия, нужни за основаването на произведение на изкуството. То не предава усеща, а само буди интелектуално любознание. В него няма майсторство – мъртвец на акула, комплициран във формалин. И, несъмнено, тази „ работа “ не е в положение да провокира чувство за хубост. Защо тогава, питате се, тя коства толкоз скъпо?
Със същия триумф може да зададете въпроса: за какво „ Квадрата “ на Малевич коства толкоз скъпо, откакто той също не дава отговор на никоя от тези категории?
„ Квадратът “ беше изплатен от нашата страна и е включен в музейния фонд на Русия. Пазарната стойност на „ Квадрата “, който е приет за „ паметник от национално значение “, може да доближи до 20 милиона $, съгласно специалисти...
Изкуство ли е Черният квадрат?
Има ли в него някакъв гений?
Има ли отлично възприятие? Няма. Има незабравим рекламен трик... Има предпочитание да се „ взриви “, да се провокира скандал, да се шокира фенът...
От тази позиция Малевич е толкоз „ актьор “, колкото Херострат е проектант, а Чикатило – оправдавам се, хирург...
Няма по какъв начин да не се сетя за обичания ми случай с напомпания глупак Анди Уорхол. Той се обадил в ателието си и инструктирал фотографа да нанесе несъмнено изображение върху коприна, след което отишъл при готовото платно... и го препикал. Платното със следи от урината на Уорхол било продадено в Ню Йорк за 10 милиона $!
„ Познавачите на изкуството “ знаят каква е ролята на Уорхол в основаването на този „ шедьовър “, само че не престават да го изплащат, безусловно грабейки си го от ръцете между тях!
Дилърите, които колекционират явни отпадъци в галериите си, знаят какво вършат. Та нали в края на краищата има критици, които ще „ придадат “ бездънен смисъл на боклуците и ще разгласят оценките си за общоприета истина. А предприемчивите специалисти с тънки портфейли биха платили много за ТОВА, помнейки признанието на Дали, че „ светът е цялостен с идиоти “ и не след дълго те ще могат да препродадат „ шедьовъра “ три пъти по-скъпо. Каква огромна машинация!
Можеш да създадеш мода от всичко. Както писа Солженицин в публикацията си „ Изчерпването на културата “:
„ Първо усетите се зареждат (налагат) от самите манипулатори, по-късно се организират „ публични изследвания “и се откриват същите „ усети “... Пошлостта на изкривеното изкуство, трансформирало се от дълго време в псевдо-изкуство, се уголемява победоносно,... осакатява слуховите и зрителните усещания на хората, запушва душите “...
Днес можеш да успееш в света на изкуството без никакъв гений. Достатъчно е да си добър бизнесмен и предприемач. Днес пазарната стойност е заменила артистичната стойност – това е главната покруса на европейското изкуство...
Между другото, наподобява Хърст в действителност е бил сериозен за опазването на своето креативно „ завещание “ – той взема решение да размени мъртвата акула в своята фамозна работа от 1991 година. Авторът няма пари по това време и самичък поставя акулата в стъкления буркан. И защото не е експерт, акулата стартира да умира. Въпреки това по-рано тази година доста известна музейна компания от Сеул купува още една такава акула, струваща на корейците единствено 4 милиона $. По този мотив Хърст споделя, че работи върху копия на славната си „ творба “...
Салвадор Дали има смелостта да признае, че обича парите повече от всичко друго в света и че задоволява тази своя пристрастеност благодарение на идиоти, които не схващат нищо от изкуство.
Браво, старче Дали, светът в действителност е цялостен с идиоти!
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
„ Аз съм богат, тъй като светът е цялостен с идиоти “ Салвадор Дали...
Преди петнайсет години незнайният англичанин Деймиън Хърст купува с парите си мъртва акула и я транспортира до Лондон против 5 000 паунда. Хвърля натрупа на акулата в стъклен куб и го цялостни с формалдехид. Нарича работата си (забележете, името би трябвало сигурно да е съобразително – А.К.) „ Физическата неспособност за гибел в съзнанието на живия “...
През 2004 година тази работа е купена за 12 милиона $ от американски колекционер, който я подарява на нюйоркски музей. Откупуването незабавно подрежда Хърст измежду най-скъпите актьори в историята, дружно с Кандински, Малевич и Джаспър Джоунс...
Най-интересното е, че хората пишат за тази измамническа интервенция, която няма нищо общо с изкуството, а Хърст се снабдява със славата на „ супер фешън “ артикул на модерната английска просвета...
Не обвинявам Хърст – за мнозина през днешния ден парите са по-важни от художествената стойност. Хърст е популярен предприемач: номерът с натрупа на акулата може да влезе в учебниците по маркетинг. Иска ми се да се надявам, че британецът се е опитал почтено да разбере дали хората имат здрав разсъдък. Но открих, че Дали е бил прав: множеството от феновете на модерното изкуство са кретени...
А цената на „ шедьоврите “ на Хърст (разфасовани свински трупове, кравешки глави с кожа и т.н.) го потвърждава. Не се колебая, че Хърст осъзнава, че ТОВА не е изкуство – учил е в Академията за изящни изкуства. Нека разберем за какво ТОВА не е изкуство. През хилядолетната история на цивилизацията развиването на изкуството е минало през разнообразни стадии, само че те имат няколко общи характерности.
На какво би трябвало да дава отговор изкуството?
Четири условия. Първото е гений, подарък от Бога... Артистът изпитва възприятие и ни го предава в артистична форма. Както споделя Толстой, „ Изкуството е обръщение на възприятията “...
Без способността да усеща актьорът просто не съществува. Мисля, че великият Пушкин, в случай че беше хомосексуален, нямаше да може да напише толкоз доста любовни стихове...
Страдания, смях и смут – като маски на антична покруса – тези усеща образуват основата на изкуството...
Истинските творби на изкуството нямат потребност от спомагателни думи – имената им са елементарни: „ Мона Лиза “, „ Давид “, „ Война и мир “, „ Героична симфония “....
А обясненията на някакъв „ Черен квадрат “ заемат стотици страници...
Но възприятието не е задоволително, би трябвало да си в положение да го изразиш. Затова, вещината е второто изискване за съществуването на изкуство. И в случай че геният е по рождение, то майсторството е непрекъснат труд. Поради това един популярен актьор, даже и в случай че е талант, би трябвало да работи интензивно, с цел да овладее занаята. Китайците уверено имат вяра, че същинският занаятчия може да се роди единствено в пето потомство.
Третият белег на същинското произведение на изкуството е шерването на чувството за хубост. Чрез изкуството ние съумяваме да забележим Красотата. Човекът постоянно е бил зависим на хубостта на природата, звуците, облиците... В работата на огромните актьори изрично има някаква висока, идеална цел. Както споделя Татяна Толстая, „ Понякога художникът съумява да се изправи на пръсти и да види за момент едно и също нещо – немислимото и Великото... “
И четвъртото изискване за съществуването на изкуството е
благосъстоянието на културните асоциации
От най-старите епици до постимпресионистите, цялото европейско изкуство е богато на разнообразни асоциации с легенди, вековни културни архетипи и обичаи. До средата на 20-и век артистите не са търсили да основат произведение отвън традицията. Можеш да се „ бориш “ против традициите, когато знаеш с КОГО имаш работа, разбираш го. Познаването на традициите и способността да погледнеш към тях по нов метод основава велики творби на изкуството. Ако погледнете творбите на великия италианец Микеланджело Буонароти, ще разпознаете в тях древногръцкия ваятел Фидий. Художникът новатор Франсис Бейкън е разбирал каква традиция в изкуството „ унищожава “, пародирайки Веласкес...
Европейското изкуство беше разрушено от постмодернизма, който от средата на 20-и век се пробва да се освободи от традициите и да ги не помни... Да си спомним у Маяковски: „ Аз храча на мрамора леден и слизест, за тоновете бронз не давам грош... “
Та, по този начин наречената „ мъртва акула “ на Хърст не среща нито едно от гореспоменатите условия, нужни за основаването на произведение на изкуството. То не предава усеща, а само буди интелектуално любознание. В него няма майсторство – мъртвец на акула, комплициран във формалин. И, несъмнено, тази „ работа “ не е в положение да провокира чувство за хубост. Защо тогава, питате се, тя коства толкоз скъпо?
Със същия триумф може да зададете въпроса: за какво „ Квадрата “ на Малевич коства толкоз скъпо, откакто той също не дава отговор на никоя от тези категории?
„ Квадратът “ беше изплатен от нашата страна и е включен в музейния фонд на Русия. Пазарната стойност на „ Квадрата “, който е приет за „ паметник от национално значение “, може да доближи до 20 милиона $, съгласно специалисти...
Изкуство ли е Черният квадрат?
Има ли в него някакъв гений?
Има ли отлично възприятие? Няма. Има незабравим рекламен трик... Има предпочитание да се „ взриви “, да се провокира скандал, да се шокира фенът...
От тази позиция Малевич е толкоз „ актьор “, колкото Херострат е проектант, а Чикатило – оправдавам се, хирург...
Няма по какъв начин да не се сетя за обичания ми случай с напомпания глупак Анди Уорхол. Той се обадил в ателието си и инструктирал фотографа да нанесе несъмнено изображение върху коприна, след което отишъл при готовото платно... и го препикал. Платното със следи от урината на Уорхол било продадено в Ню Йорк за 10 милиона $!
„ Познавачите на изкуството “ знаят каква е ролята на Уорхол в основаването на този „ шедьовър “, само че не престават да го изплащат, безусловно грабейки си го от ръцете между тях!
Дилърите, които колекционират явни отпадъци в галериите си, знаят какво вършат. Та нали в края на краищата има критици, които ще „ придадат “ бездънен смисъл на боклуците и ще разгласят оценките си за общоприета истина. А предприемчивите специалисти с тънки портфейли биха платили много за ТОВА, помнейки признанието на Дали, че „ светът е цялостен с идиоти “ и не след дълго те ще могат да препродадат „ шедьовъра “ три пъти по-скъпо. Каква огромна машинация!
Можеш да създадеш мода от всичко. Както писа Солженицин в публикацията си „ Изчерпването на културата “:
„ Първо усетите се зареждат (налагат) от самите манипулатори, по-късно се организират „ публични изследвания “и се откриват същите „ усети “... Пошлостта на изкривеното изкуство, трансформирало се от дълго време в псевдо-изкуство, се уголемява победоносно,... осакатява слуховите и зрителните усещания на хората, запушва душите “...
Днес можеш да успееш в света на изкуството без никакъв гений. Достатъчно е да си добър бизнесмен и предприемач. Днес пазарната стойност е заменила артистичната стойност – това е главната покруса на европейското изкуство...
Между другото, наподобява Хърст в действителност е бил сериозен за опазването на своето креативно „ завещание “ – той взема решение да размени мъртвата акула в своята фамозна работа от 1991 година. Авторът няма пари по това време и самичък поставя акулата в стъкления буркан. И защото не е експерт, акулата стартира да умира. Въпреки това по-рано тази година доста известна музейна компания от Сеул купува още една такава акула, струваща на корейците единствено 4 милиона $. По този мотив Хърст споделя, че работи върху копия на славната си „ творба “...
Салвадор Дали има смелостта да признае, че обича парите повече от всичко друго в света и че задоволява тази своя пристрастеност благодарение на идиоти, които не схващат нищо от изкуство.
Браво, старче Дали, светът в действителност е цялостен с идиоти!
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ