Чикатило – касапинът от Ростов
Андрей Чикатило е някогашен преподавател в учебно заведение. Убил е повече от 50 младежи в някогашния Съветски съюз.
Кой е Андрей Чикатило?
Чикатило е имал мъчно детство и единственото полово прекарване като младеж е завършило бързо и безславно, а това довело до доста насмешки. Така незабелязано и разумно се стигнало по-късно до удоволствието от практикуване на полово принуждение. Когато полицията го залавя, той признава за 56 злокобни убийства и бива приет за отговорен през 1992 година, а през 1994 година е екзекутиран.
Андрей Романович Чикатило е роден през 1936 година в Яблочное, в Украйна. По времето, когато се родил Чикатило, се ширили апетит и бедност. Ранното му детство било белязано от редица ограничения. Ситуацията се влошила, когато избухва Втората международна война.
Говори се, че Андрей постоянно бил оставян заключен в къщи, а когато се налагало да излиза, родителите му напомняли, че може да бъде изяден от съседите си. Майка му вярвала, че неговият 4-годишен брат евентуално е починал по този метод и с това в допълнение стресирала детето си.
Освен заобикалящите го компликации, допуска се, че Чикатило е страдал от хидроцефалия от раждането, което му е предизвикало проблеми с генитално-пикочните пътища по-късно в живота, в това число нощно напикаване. Докато татко му бил на фронта, Чикатило спял с майка си в едно легло и при всяко подмокряне тя го биела грубо.
В началото на юношеството се оказва, че Чикатило страда от хронична импотентност. Животът му е белязан от наборната работа на татко му във войната. Той бил хванат, арестуван в плен. При завръщането си, татко му е упрекнат от сънародниците си, че е разрешил да бъде хванат. Чикатило търпи последствията от „ малодушието “ на татко си, което го прави фокус на учебен тормоз.
За да отбрани достолепието си, Чикатило настойчиво четял в къщи и запомнял информация. Учителите му били удовлетворени от него и постоянно го хвалели, въпреки всичко бил първенец.
Болезнено свенлив вследствие на това, единственият му полов опит по време на юношеството се случва на 15-годишна възраст. Това оскърбление белязва всичките му бъдещи полови прекарвания и затвърждава връзката на секса с принуждение.
Той се провалил на приемния си изпит в Московския държавен университет. Не кандидатствал в различен университет, а се реалокира в Родионово-Несветаевски, град покрай Ростов, през 1960 година, където става телефонен инженер. По-малката му сестра се реалокира при него и, загрижена от неналичието на триумф с противоположния пол, тя провежда среща с локалното момиче Феодосия, за което той се дами през 1963 година Въпреки половите си проблеми и неналичието на интерес към естествения секс, те имали две деца и живеели видимо естествен фамилен живот.
През 1964 г, Чикатило учи Руска литература и лингвистика в Ростовския университет. През 1971 година става преподавател. Поредица от недоволства по отношение на неприлични похищения над дребни деца го принуждават да се мести от учебно заведение в учебно заведение, преди най-после да се откри в минното учебно заведение в Шахти, покрай Ростов. Кариерата на Чикатило като преподавател завършва през март 1981 година след редица недоволства за малтретиране на възпитаници от двата пола.
В Шахти Андрей прави първото си документирано ликвидиране. На 22 декември той примамва 9-годишната Елена Закотнова в остаряла къща, която скрито бил купил. Той се опитал да я изнасили, само че не съумял да доближи ерекция. Докато момичето се борело да се освободи, той я удушил и я намушкал три пъти в корема, еякулирайки, до момента в който пронизвал детето с ножа. В изявление след ареста си през 1990 година Чикатило си спомня, че незабавно след намушкването на Закотнова момичето е „ споделило нещо доста дрезгаво “, след което той хвърлил тялото й в близката река Грушевка. Тялото й е открито два дни по-късно.
Грушевски мост – мястото, където е открито тялото на Елена Закотонова. Снимка: Уикипедия
Очевидец е видял Чикатило с жертвата, малко преди нейното изгубване, само че неговата брачна половинка му дава желязно оправдание, което му е разрешило да избегне всяко по-нататъшно внимание от страна на милицията. Александър Кравченко, 25-годишен с предходна присъда за обезчестяване, бил задържан и приет за закононарушението под напън, евентуално вследствие на нескончаем и жесток разпит. Той е наказан за убийството на Лена Закотонова и екзекутиран през 1984 година
Може би вследствие на близкото му прикосновение със закона, нямало повече документирани жертви през идващите три години. Все още преследван от изказвания за малтретиране на деца, Чикатило открива, че е невероятно да откри друго учителско място, откакто е скъсен от длъжността си в минното учебно заведение при започване на 1981 година Той стартира работа като служител във фабрика за първични материали в Ростов, където позицията му била обвързвана с непрекъснати пътувания и му давала безграничен достъп до необятен кръг млади жертви през идващите девет години.
17-годишната Лариса Ткаченко става идната му жертва. На 3 септември 1981 година Чикатило я удушил, намушкал и натъпкал бъбрив ѝ с нечистотия и листа, с цел да не крещи. Чикатило приложил брутална мощ за половата си реализация и стартира да оформя модел на деяние, фокусирайки се върху младежи от двата пола. Той се сприятелявал с тях на гарите и автобусните спирки, преди да ги примами в околните горски региони, където ги нападал, опитвал да изнасили и употребявал ножа си, с цел да ги осакати. В редица случаи той изяждал половите им органи или премахвал други елементи на тялото, като върховете на носа или езиците им. В най-ранните случаи постоянно срещаният модел е да поврежда околоочната област, изрязвайки очните гнезда и премахвайки очните ябълки в множеството случаи.
По това време серийните убийци били съвсем незнайно събитие в Съветския съюз. Доказателствата за серийно ликвидиране или малтретиране на деца от време на време били скривани от следените от страната медии в полза на публичния ред. Осакатяването на очите било задоволително друг метод, с цел да разреши свързването на други случаи, когато руските управляващи най-сетне признали, че имат работа със сериен палач. С повишаването на броя на телата слуховете за задгранични заприказва и офанзиви на върколаци стават все по-разпространени, а публичният боязън и интерес нарастват, макар неналичието на медийно отразяване.
През 1983 година московският детектив майор Михаил Фетисов поема контрола върху следствието. Той осъзнава, че един сериен палач е на независимост, и назначава криминалиста Виктор Бураков да управлява следствието в региона на Шахти. Разследването се съсредоточява върху известни полови нарушители и психологично заболели, само че такива били методите за разпит на локалната милиция, че те постоянно изтръгвали подправени самопризнания от пандизчии, оставяйки Бураков песимистичен към по-голямата част от тези „ самопризнания “.
С всяко тяло се събирали правосъдните доказателства и милицията била уверена, че килърът е с кръвна група АВ, както се вижда от пробите от сперма, събрани от редица местопрестъпления. Били взети и проби от една и съща сива коса.
Когато през 1984 година били добавени още 15 жертви, напъните на милицията били фрапантно увеличени и те организирали масирани интервенции за наблюдаване, които обхващали множеството локални транспортни възли. Чикатило бил задържан поради съмнително държание на автогара по това време, само че още веднъж избегнал съмнения по обвиняванията в ликвидиране, защото кръвната му група не съответствала на профила на обвинения. Той, обаче, бил затворен за три месеца за редица незначителни закононарушения.
По това време не осъзнавали, че действителната кръвна група на Чикатило, вид А, се разграничава от вида, открит в другите му телесни течности (тип АВ), защото той бил член на малцинствена група, известна като „ несекретори “, чиято кръвна група може да бъде избрана единствено от кръвна проба. Тъй като полицията е имала единствено проба от сперма, само че не и кръв, от местата на закононарушението, Чикатило съумява да избегне подозренията за ликвидиране. Днешните усъвършенствани техники за ДНК проучвания не могат да позволен същата неточност.
След освобождението си Чикатило стартира работа като търговски пасажер на железопътна компания в Новочеркаск, и съумял да кротува до август 1985 година, когато убива две дами при обособени произшествия.
Приблизително по същото време, Бураков, отчаян от неналичието на позитивен прогрес, търси помощта на психиатъра Александър Бухановски, който дооформя профила на килъра. Бухановски разказва килъра като „ некросадист “ или човек, който реализира полово задоволство от страданията и гибелта на другите. Бухановски също по този начин показва възрастта на килъра сред 45 и 50 години, доста по-стар, в сравнение с се считало до този миг. Решен да хване килъра, Бураков даже разпитва серийния палач Анатолий Сливко, малко преди изтезанието му, в опит да получи някаква визия за неуловимия сериен палач.
В началото на 1988 година Чикатило още веднъж възобновява убийствата си, като по-голямата част се случват надалеч от региона на Ростов. През идващите две години броят на телата се нараснал с още 19 жертви и се оказва, че килърът поема все по-големи опасности, като се концентрира най-вече върху млади момчета и постоянно убива на публични места, където рискът от разкриване е надалеч по-висок.
Свободните медии по времето на Горбачов оказали голям публичен напън върху милицията да залови килъра. Засилени били полицейските патрули, като Бураков се насочил към евентуални региони с загадка полиция в опит да примами килъра. На няколко пъти Чикатило съумява да избегне залавянето, само че на 6 ноември 1990 година, таман умъртвил последната си жертва, Света Коростик, подозрителното му държание било видяно от патрулиращите полицаи на гарата наоколо и неговите данни били взети. Името му било обвързвано с предходния му арест през 1984 година и той бил подложен под наблюдаване.
Чикатило е задържан на 20 ноември 1990 година след съмнително държание, само че първоначално отказал да признае убийствата. Бураков решил да разреши на психиатъра Бухановски, който бил изготвил истинския профил, да беседва с Чикатило като деликатно се опита да разбере мозъка на килъра от теоретичен подтекст. Чикатило, очевидно поласкан от този метод, се отворил пред психиатъра, като дал подробни сведения за всичките си убийства и даже завел полицията до местата на неоткрити до момента тела.
Той твърдял, че е умъртвил 56 жертви, макар че единствено 53 от тях можели да бъдат потвърдени. Тази цифра надалеч надхвърляла 36-те случая, които милицията в началото свързала със серийния палач.
След като бил разгласен за вменяем и кадърен да бъде изправен пред съда, на 15 октомври 1992 година Чикатило бил приет за отговорен по 52 от 53-те обвинявания за ликвидиране. Той бил наказан на гибел за всяко от убийствата. 16 месеца по-късно той е екзекутиран с изстрел в тила, на 14 февруари 1994 година
Автор: Десислава Михалева
