Андрес Сеговия, който превърна китарата в истина
Андрес Сеговия, музикант - композитор и изпълнител-виртуоз /1893 – 1987/
Произход : Линарес, Испания, междинна класа
Образование : стартира да учи китара на 6, след това научава нотите, учи пиано и цигулка, само че израства като самообразован китарист
Интереси : класическа музика, фламенко
Признание : „ Грами “ за повсеместен принос - 1986, трансформира китарата от махленски инструмент в непрекъснат посетител на огромните концертни зали
Има един човек, който трансформира китарата в истина и ни поведе през гъстите струни и женствените извивки на този ангелско-дяволски тон. Той е испанец, споделя се Андрес Сеговия и през ХХ век стори за китарата това, което през ХІХ Паганини за цигулката и Лист за пианото.
С фамозната си „ невзискателност ”, той самичък се назовава деятел на китарата, а други споделят - Дон Кихот на китарата, талант, патриарх, съвременен оракул. Да, Сеговия не е китарист, а Китаристът, алфата и омегата на тон, който идва от зората на човечеството.
Преди към пет хилядолетия фигурки, открити в сегашен Иран, държат нещо като китара. В Гърция се появява и самата дума, само че произходът ѝ е финикийски, от името на бога на занаятчиите Кутар, а и отбелязва нещо по-скоро като лира.
През ХVІ век китарата е в Испания, евентуално пренесена от маврите. Почти актуален тип тя добива през ХVІІІ - ХІХ век. До началото на ХХ обаче се счита не за солов, а за поддържащ инструмент с лимитирани благоприятни условия, няма особено писана музика за китара и има малко фенове, най-малко във високите публични пластове. Но из градските улички, по селата и в маргиналните общности, обвързваният с огненото фламенко инструмент е известен. Как в тази обстановка един почитан човек да разбере, че на нея могат да се свирят фуги, сонати, сарабанди и менуети.
Андрес Сеговия е роден през 1893 в Андалусия. Семейството е оскъдно, отглеждат го вуйна и чичо Едуардо, който му пее ритмично: „ За да свириш на китара, ти би трябвало здрава ръка и упоритост ”.
„ Това бе първото музикално зърно в душата ми ”, написа Сеговия в „ Китарата и аз ”. Малкият овреме има податливост към музиката и чичо му наема преподавател по цигулка, само че нещата не вървят. После има китара, слуша улично фламенко, само че споделя: „ Нямах усет за това. “
Всъщност има усет, само че връзките му с фламенкото са в действителност комплицирани. В началото просто няма избор. Докато овладява инструмента, става добър, даже взе участие във фестивал на фламенко. После се отдалечава, само че резервира сензитивност към това, което назовава „ същинско фламенко ”. За реализатори като Пако де Лусия споделя, че прекалено много показват техника и прекомерно малко - същинска душа.
„ Музиката наподобява на океан, а инструментите са като острови, разхвърляни в него. Моят остров е китарата ” - твърди Сеговия и дълго в действителност е самичък като остров. Не приключва учебно заведение, а няма и преподавател - великият Тарега, единственият, който пробва да придаде типичен тип на китарата, умира преди Андрес да се запише при него. Все отново момчето се научава да чете ноти и стартира огромния поход в музикалния океан. „
Сам си бях и непоколебим преподавател, и изпълнителен възпитаник ”, спомня си маестрото.
Той научава, че в послание въпреки всичко има няколко типичен композиции за китара и ги търси в магазини, библиотеки, частни домове. Първото му показване е на 16 в Гранада, само че още не е задоволително добър за класическите пиеси, чиито ноти намира. На 18 обаче е към този момент задоволително квалифициран, с цел да очарова столицата. Той отива в Мадрид и урежда нещо налудничаво – да застане самичък на сцената в огромния спектакъл „ Атенео ” за концерт, с който да потвърди, че китарата може всичко.
Никой до тогава не го е правил - залата е прекомерно огромна, а се смята, че китарата няма задоволително мощен тон. Сеговия обаче готви изненада. За разлика от другите китаристи, той свири не с върховете на пръстите или ноктите, а със своя композиция от двете - хватка, което усилва звука на акустичната китара и дава опция да се извърши всичко, да вземем за пример, даже доста сложната за който и да било типичен инструмент „ Чакона ” на Бах.
За сцената в Мадрид на Сеговия му би трябвало прекрасен професионален инструмент и отива при Мануел Рамирес, най-известния испански лютиер, да желае чартърен най-хубавата му китара. Рамирес безусловно се изсмива на младока, само че го опитва. Докато Сеговия свири, в магазина е и Хосе дел Хиеро, професор по цигулка в Кралската консерватория. Той споделя: „ Младежо, одобрявам вашия характер и техника, какъв брой тъпо, че сходни умения ще се погубят в този дребен и недоразвит инструмент. ” И му предлага незабавно да го запише в своя клас по цигулка.
Но Сеговия, който към този момент знае, че ще изведе китарата до върха на международната сцена, дава отговор: „ Китарата се нуждае от мен, цигулката – не ”. Тогава пък лютиерът Рамирес е надълбоко впечатлен и му подарява най-хубавата си китара, единствено внимателно моли отсега нататък постоянно да загатва производителя и да споделя добра дума за неговия инструмент.
Да, сходни неща стават освен в холивудските филми. Така Сеговия получава страхотна китара, а Рамирес - страхотна реклама. Младежът не се разделя с първия си професионален инструмент, с него обикаля света, изнася популярни концерти, записва композиции за китара, които, около растящата му популярност, стартират като че ли да валят от небето, въодушевява генерации китаристи.
Андрес Сеговия умира на 94 и свири съвсем до последно. А аз още го слушам.
Произход : Линарес, Испания, междинна класа
Образование : стартира да учи китара на 6, след това научава нотите, учи пиано и цигулка, само че израства като самообразован китарист
Интереси : класическа музика, фламенко
Признание : „ Грами “ за повсеместен принос - 1986, трансформира китарата от махленски инструмент в непрекъснат посетител на огромните концертни зали
Има един човек, който трансформира китарата в истина и ни поведе през гъстите струни и женствените извивки на този ангелско-дяволски тон. Той е испанец, споделя се Андрес Сеговия и през ХХ век стори за китарата това, което през ХІХ Паганини за цигулката и Лист за пианото.
С фамозната си „ невзискателност ”, той самичък се назовава деятел на китарата, а други споделят - Дон Кихот на китарата, талант, патриарх, съвременен оракул. Да, Сеговия не е китарист, а Китаристът, алфата и омегата на тон, който идва от зората на човечеството.
Преди към пет хилядолетия фигурки, открити в сегашен Иран, държат нещо като китара. В Гърция се появява и самата дума, само че произходът ѝ е финикийски, от името на бога на занаятчиите Кутар, а и отбелязва нещо по-скоро като лира.
През ХVІ век китарата е в Испания, евентуално пренесена от маврите. Почти актуален тип тя добива през ХVІІІ - ХІХ век. До началото на ХХ обаче се счита не за солов, а за поддържащ инструмент с лимитирани благоприятни условия, няма особено писана музика за китара и има малко фенове, най-малко във високите публични пластове. Но из градските улички, по селата и в маргиналните общности, обвързваният с огненото фламенко инструмент е известен. Как в тази обстановка един почитан човек да разбере, че на нея могат да се свирят фуги, сонати, сарабанди и менуети.
Андрес Сеговия е роден през 1893 в Андалусия. Семейството е оскъдно, отглеждат го вуйна и чичо Едуардо, който му пее ритмично: „ За да свириш на китара, ти би трябвало здрава ръка и упоритост ”.
„ Това бе първото музикално зърно в душата ми ”, написа Сеговия в „ Китарата и аз ”. Малкият овреме има податливост към музиката и чичо му наема преподавател по цигулка, само че нещата не вървят. После има китара, слуша улично фламенко, само че споделя: „ Нямах усет за това. “
Всъщност има усет, само че връзките му с фламенкото са в действителност комплицирани. В началото просто няма избор. Докато овладява инструмента, става добър, даже взе участие във фестивал на фламенко. После се отдалечава, само че резервира сензитивност към това, което назовава „ същинско фламенко ”. За реализатори като Пако де Лусия споделя, че прекалено много показват техника и прекомерно малко - същинска душа.
„ Музиката наподобява на океан, а инструментите са като острови, разхвърляни в него. Моят остров е китарата ” - твърди Сеговия и дълго в действителност е самичък като остров. Не приключва учебно заведение, а няма и преподавател - великият Тарега, единственият, който пробва да придаде типичен тип на китарата, умира преди Андрес да се запише при него. Все отново момчето се научава да чете ноти и стартира огромния поход в музикалния океан. „
Сам си бях и непоколебим преподавател, и изпълнителен възпитаник ”, спомня си маестрото.
Той научава, че в послание въпреки всичко има няколко типичен композиции за китара и ги търси в магазини, библиотеки, частни домове. Първото му показване е на 16 в Гранада, само че още не е задоволително добър за класическите пиеси, чиито ноти намира. На 18 обаче е към този момент задоволително квалифициран, с цел да очарова столицата. Той отива в Мадрид и урежда нещо налудничаво – да застане самичък на сцената в огромния спектакъл „ Атенео ” за концерт, с който да потвърди, че китарата може всичко.
Никой до тогава не го е правил - залата е прекомерно огромна, а се смята, че китарата няма задоволително мощен тон. Сеговия обаче готви изненада. За разлика от другите китаристи, той свири не с върховете на пръстите или ноктите, а със своя композиция от двете - хватка, което усилва звука на акустичната китара и дава опция да се извърши всичко, да вземем за пример, даже доста сложната за който и да било типичен инструмент „ Чакона ” на Бах.
За сцената в Мадрид на Сеговия му би трябвало прекрасен професионален инструмент и отива при Мануел Рамирес, най-известния испански лютиер, да желае чартърен най-хубавата му китара. Рамирес безусловно се изсмива на младока, само че го опитва. Докато Сеговия свири, в магазина е и Хосе дел Хиеро, професор по цигулка в Кралската консерватория. Той споделя: „ Младежо, одобрявам вашия характер и техника, какъв брой тъпо, че сходни умения ще се погубят в този дребен и недоразвит инструмент. ” И му предлага незабавно да го запише в своя клас по цигулка.
Но Сеговия, който към този момент знае, че ще изведе китарата до върха на международната сцена, дава отговор: „ Китарата се нуждае от мен, цигулката – не ”. Тогава пък лютиерът Рамирес е надълбоко впечатлен и му подарява най-хубавата си китара, единствено внимателно моли отсега нататък постоянно да загатва производителя и да споделя добра дума за неговия инструмент.
Да, сходни неща стават освен в холивудските филми. Така Сеговия получава страхотна китара, а Рамирес - страхотна реклама. Младежът не се разделя с първия си професионален инструмент, с него обикаля света, изнася популярни концерти, записва композиции за китара, които, около растящата му популярност, стартират като че ли да валят от небето, въодушевява генерации китаристи.
Андрес Сеговия умира на 94 и свири съвсем до последно. А аз още го слушам.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ